Защо Световната финансова криза от 2008 г. се заражда в Петербург на 2 март 1905 г.
Изминаха десет години откакто пожарът на финансовата криза, започнал в САЩ, се разпространи по целия свят. В Америка кризата избухна през 2007 г. на пазара за ипотечните кредити и хронологичните рамки на американската финансова криза са между 2007 и 2009 г. Хронологичните рамки на световната финансова криза са между 2008 и 2009 г. Причините за световната финансова криза от миналото десетилетия се запазват, дисбалансите на световната финансова система се засилват. Налице са всички признаци, че светът ще бъде залят от втората вълна на финансовото цунами и неговите разрушителни последствия ще бъдат несравнимо по-сериозни.
Повечето публикации на тема финансовата криза обръщат внимание само на непосредствените причини. На недопустимото лекомислие на политиката на американските банки, провеждали ипотечното кредитиране. На ниското качество на контрола от страна на финансовите регулатори, допуснали прегряването на финансовите пазари на САЩ. На отсъствието в другите страни на защитни бариери, които да могат да спрат вълната на финансовото цунами от Америка. Но всяко световно събитие има по-далечни причини. Така е и със световната финансова криза от миналото десетилетие.
Тезата ми е такава: световната финансова криза от 2008 г. се заражда на бреговете на Нева на 2 февруари 1905 г. Не искам да ви държа в напрежение, затова ще си го кажа веднага: на 2 февруари 1905 г. в Санкт Петербург се ражда момиче на име Алиса Розенбаум. През 1926 г. Алиса завинаги напуска Русия и заминава в „страната на чудесата” наричана Америка, където започва истинският ѝ живот. Началото на този нов живот се бележи от това,че Алиса Розенбаум в знак на разрив със стария си живот и „предразсъдъци” започва да се именува Айн Ранд. Казват,че „Айн” е финландски писател, по чието творчество се увлича Ранд, а самото „Ранд” и досега остава загадка. Някой издига версията, че под „Ранд” тя има предвид паричната единица на Южна Африка: видите ли, Алиса от детството си не е равнодушна на тема пари, но не мисли абстрактно. Тя е неравнодушна към долара и тогава тя трябваше да се нарича „Айн Долар”.
Тя не става банкер или финансист в Америка. Както отбелязват всички енциклопедии, нашата героиня е писател и философ. На перото ѝ принадлежат романите „Ние-живите” (1936), „Изворът” (1943), „Атлас изправя рамене (1957) и повестта „Химн” (1938) и редица по-малки литературни произведения. Най-голяма известност получават романите „Изворът” и „Атлас”. След „Атлас” Айн Ранд охладнява към литературата и се заема с философия, смятайки се за основоположник на направлението обективизъм. Ето някои от нейните философски съчинения: „За новия интелектуалец” (1961), „Добродетелта на егоизма” (1964), „Капитализмът: неизвестния идеал” (1966), „Новите леви: антииндивидуалната революция” (1971) , „Въведение във философията на познанието на обективизма” (1979), „Философията: кому е нужна” (1982). Към края на 50-те години тя започва да чете лекции в американските университети и дори получава степен почетен доктор.
Целият корпус от произведенията на Айн Ранд мнозина от почитателите ѝ наричат нова Библия – Библия на капитализма и на неолиберализма. Тя проповядва рационализъм и атеизъм, рафинира егоизма, призовава за ненавист към комунизма и всички форми на колективизъм (тя дори е подозрителна към семейството като колектив), отрича традиционните, особено християнските норми на морала, възвишава капиталистите като истински творчески хора, на чиито плещи се крепи обществото, с нескрито презрение се отнася към по-голямата част от човечеството като към маса лениви потребители. Ключовата дума на нейната философия е свободата: свободата от бога, от морала, от „предразсъдъците” на традиционното общество.
Особено внимание Айн Ранд отделя на икономическата свобода. Тя иска икономиката да се отърве от намесата на държавата: да се ликвидира държавният сектор на икономиката и да се отмени антимонополното законодателство, да се свалят всички бариери в международната търговия и трансграничното движение на капитала, да се направи завръщане към свободния пазар. На този пазар творците-капиталисти трябва да създават и умножават капитала. Капиталистите трябва да се освободят от плащане на данъци, нали данъците в крайна сметка се използват в подкрепа на слабото мнозинство, пораждат масов паразитизъм, който ще погуби човечеството. Капиталистите тя сравнява с титана Атлас, който държи на плещите си света. Атлас трябва да изправи рамене и да изхвърли „паразитите”. Повечето „паразити”ще загинат, но така им се пада – такъв е смисълът на философията на Айн Ранд. Тази философия е неразреден социал-дарвинизъм. Някои критици на Айн Ранд наричат нейните възгледи нова версия на расизма и фашизма, други оценяват творчеството ѝ по-внимателно – като образец за двоен морал. Същността на тази философия се изразява един от последователите ѝ Анатолий Чубайс: „Е ще измрат 30 милиона. Те не се вписват в пазара”.
Темата с парите, пазарите, търговията минава като червена линия през всичките произведения на Айн Ранд. Нейната библия на капитализма става мощна доза морфин, инжекцията с който временно оживява умиращия Запад. Още приживе Айн Ранд (тя умира през 1982 г.) вижда някои от плодовете на своята дейност. Английският министър-председател Тачър от 1979 г. започва да провежда курс на икономическа либерализация, получил името „тачъризъм”. След нея през 1981 г. американският президент Рейгън обявява за новия икономически курс под името „рейгъномика”. Впрочем Рейгън е очарован от идеите на Айн Ранд. Нейн поклонник е идеологът на монетаризма Милтън Фридман. Той пише, че тъй като същността на демокрацията е получаването на печалба, всяко ограничаващо пазара правителство е антидемократично – не е важно каква подкрепа има у народа. Дори и 100% да гласуват против пазара на честни избори – това не е демокрация.
Но какво отношение има тази пропагандистка идея за „икономическа свобода” към глобалната финансова криза от миналото десетилетие? Ето каква. В началото на 50-те години около Айн Ранд се образува кръг от почитатели на нейните идеи. Той получава името „Колективът”. В него има много млади хора, които се учат в престижни американски университети и с времето заемат важни позиции в бизнеса и във властта. От височината на тези позиции те прокарват на практика идеите на своята наставница.
Един от нейните ученици е Алан Грийнспан, директор на Федералния резерв на САЩ между 1987 и 2006 г. Преди това той заема много други постове – в частност е икономически съветник на президента Джералд Форд и който на церемонията по полагане на клетва е в Белия дом, съпроводен от двама души – от майка си и от Айн Ранд. Това е времето, когато Америка осъществява завоя си към „свободния пазар”. Именно при Алан Грийнспан активно се разгръщат процесите на икономическата и финансовата глобализации.
На поста ръководител на Федералния резерв Грийнспан се ръководи от заветите на своята наставница. Той признава: „Именно тя ме убеди в дългите нощни спорове, че капитализмът не е само ефективен и практичен, но и морален”. Влизайки в орбитата на големия бизнес и на голямата политика Алан Грийнспан запазва тясното си общуване с нея. През 1966 г. те заедно публикуват книгата „Капитализмът – непознатият идеал”. Основната част от книгата е написана от Айн Ранд, но в нея има три глави, принадлежащи на перото на Грийнспан (докато той заема поста президента на компанията Townsend-Greenspan)
Почти двете десетилетия, в които Грийнспан е начело на Федералния резерв са време на динамично развитие на американската икономика. Той се къпе в лъчите на славата. Разбира се, има моменти, когато икономиката на САЩ се тресе (например през 2000 г. се пука балона на т.нар. „доткоми”), но след това тя се възстановява. Алан Грийнспан провежда крайно либерална парично-кредитна политика и всячески поощрява развитието на финансовите пазари, в това число и тези на производните инструменти. Мнозина предсказват, че това няма да завърши с нищо добро – получава се надуването на огромни балони на различни сегменти от финансовия пазар: тези балони са длъжни все някога да се спукат. Първи се спука този на пазара на ипотечните кредити в САЩ година и половина, след като Грийнспан напуска поста председател на Федералния резерв.
През 2007-2008 г. всички в Америка си спомнят за Грийнспан. Той дава показания в Конгреса на САЩ и е наречен един от основните виновници за кризата. Самият той през октомври 2008 г. признава, че някои негови прогнози са неверни и че САЩ не е трябвало напълно да се отказват от механизмите на държавното регулиране, особено в началния етап от формирането на балона на пазара на ипотечните кредити.
През 2007 г. се появяват мемоарите на Грийнспан „Епоха на сътресения”, където си спомня за своята наставница Айн Ранд и говори, че през десетилетията неговата привързаност към принципите на икономическия либерализъм не са се променяли. Не се отказва и от написаното съвместно с нея в книгата „Капитализмът.Непознатият идеал”. В „Епохата на сътресения” има и глава за Русия. Тя започва с епизода на срещата на Грийнспан с Андрей Иларионов (през 2005 г. уволнен от длъжността съветник на президента на Русия по икономическите въпроси). Иларионов се обръща към Грийнспан с въпрос: „Не искате ли по време на следващото си посещение в Москва да се срещнете с мен и моите приятели и да поговорим за Айн Ранд?”.
„Ако кажа, че бях поразен, значи да не кажа нищо. Ранд бе ярка привърженичка на свободния пазарен капитализъм и заклет враг на комунизма и интересът към нейните идеи в тесния кръг руски интелектуалци, имащи власт просто ме зашемети”, пише Грийнспан. Това не е просто интерес: няколко години по рано по време на презентацията на руския превод на една от книгите на Айн Ранд г-н Иларионов я нарича свой кумир и един от най-великите философи на ХХ век…
Когато започнах да мисля за връзките между философията на Ранд и световната финансова криза имах съмнения дали това не е съвпадение? Но пред мен попадна книгата на американеца Адам Вайнер, чиито мисли буквално съвпадат с моите. Този американец е преподавател по руска литература и руски език в престижния женски колеж „Уесли”. Неговата книга, издадена през 2016 г. се нарича „Как лошата литература разрушава света. Айн Ранд и литературните източници на финансовата криза”. ((Weiner A. How bad writing destroyed the world. Ayn Rand and the literary origins of the financial crisis. NY: Bloomsbury Academic, 2016). Вайнер подробно и убедително показва, че Грийнспан е фанатичен последовател на Айн Ранд и че ако не я е имало, начело на Федералния резерв на САЩ нямаше да има никакъв Грийнспан. И може би никаква глобална финансова криза. „Програмирайки Грийнспан, Ранд залага тиктакаща бомба”, пише Вайнер.
Грийнспан днес е на 92 години и вече се е оттеглил. Но в Америка има и много други високопоставени лица, заразени с идеите на Ранд. Сред тях са бившият директор на ЦРУ, а днес държавен секретар Майк Помпео. Сред тях са президентът Доналд Тръмп, наричащ Айн Ранд свой любим писател.
Предвид любовта на Тръмп към творчеството на Айн Ранд може да се разберат и някои решения на президента на САЩ. Макар и външно Тръмп да провежда курс по засилване на протекционизма, във вътрешната икономическа политика се случва засилване на либералните начала (отказът от реформите в здравеопазването, свалянето на корпоративния данък, либерализация на екологичното законодателство, отслабване на закона Дод-Франк, който засилва държавния контрол над банките и т.н.).
Затова не е далеч и втората вълна на световната финансова криза. Неин епицентър ще стане Америка, където перифразирайки Маркс, идеите на Айн Ранд са „овладели масите” и са станали „материална сила”. В Америка романът „Атлас изправя рамене” заема по популярност второ място след библията.
Страна, която избира „библията на капитализма” на Айн Ранд, е обречена.
Източник: Фонд стратегической культуры
Превод: Поглед.инфо
