Понякога събуждането е много трудно. Особено, ако са ти дали хапчета за сън. Тогава изпадаш дори в особена летаргия. Мислиш си, че си буден, а всъщност спиш.
А хапчета днес много. И все чуждо производство. Американско, европейско. Включиш телевизора - хапче. Пуснеш радиото - хапче. Отвориш вестника - хапче. Политиците, и те хапчета за сън раздават. Разноцветни, лъскави, опаковани като бонбончета. Хапнеш го, в началото е сладко, ама после горчи, люти... Не ти дават даже да го изплюеш. Ама нищо, българинът е свикнал...
Та все сме на хапчета вече повече от четвърт век, а търсим будителите. Ама не искаме и да се събуждаме, защото събуждането може да бъде много мъчително.
Деня на народните будители отбелязваме всяка година тържествено. Но помним ли техните завети, продължаваме ли тяхното дело? Те ни учат да обичаме своята родина, да се стремим към знания, да отстояваме православната вяра, да вършим добри дела.
Истината е, че днес повтаряме тези завети, но сме твърде далеч от тях.
За какво родолюбие, за какво национално достойнство говорим, когато страната ни е американска колония, а политиците слугуват на чужди господари? Когато дори в Европейския съюз нямаме собствено мнение и безропотно "лоялно" изпълняваме всичко, каквото ни кажат.
Но чуждите интереси проникват като пипала във всички сфери на обществото ни, дори в образователната система, чрез организации, фондации и специално обучени зад граница кадри. Те все по-дейно участват във формирането на ценностите и компетенциите на бъдещите поколения у нас. От речника на новите платени "будители" отсъстват думи като нация, държава, традиция, идентичност, православие. Говори се единствено за бизнес, толерантност, предприемачество.
Целта е ясна - превръщането на децата ни в индивиди с ниска обща култура и слабо развита критическа мисъл, лесно управляеми, лишени от национално самосъзнание, убедени, че неолибералният модел на обществото е единствено правилният.
Затова едва ли е учудващо, че чалгата като жизнена философия се разпространява сред младите и ги заразява с кич, простащина, стремеж към материални придобивки и лустро.
Опитайте! Забравете да си пиете хапчето. И като не може да заспите, разпалете искрицата възрожденски огън, за да се стоплите. Вярвам, че тя тлее в сърцата на болшинството от нас. Повече такива искрици и ще има огън, който да осветява пътя ни.
30 октомври 2016 г.
Боян БОЙЧЕВ е роден на 22 юли 1971 г. в София. Завършил е руска и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работи като учител в 93-о СОУ "Ал. Т. Балан". Член е на редколегията на списание "Атлетика". Дългогодишен състезател по дълги бягания и маратон.
Автор е на стихосбирките "Остров Баунти", "Привикване към делника", "Райските градини на пустинята" и "Тридесет и петият километър".
Носител е на литературната награда "Александър Вутимски" (1999) за книгата "Остров Баунти" и литературната награда "Николай Хайтов" - на столичния район "Изгрев" (2011). Член е на Съюза на българските писатели.
