На фона на сериозните предизвикателства, които има днес света, като че незабележими остават все по-отчетливото формиране на сериозни тенденции, които могат да се окажат фатално предопределящи за бъдещето на България, коментира Васил Калинов.
Като първа такава бих посочил, приемането за „нормално” от политиците ни и с примирение от обществото, нарастващото „изземване” от външни фактори на все повече функции на държавата, което неминуемо води до загуба на суверенитет. Конституционното ни устройство е в невъзможност да отговори на поетите ангажименти от страната ни като член на НАТО и ЕС. Ние станахме част от тези организации доброволно водени от разбирането, че така България ще бъде съвременна, просперираща и защитена държава. Защо, обаче това не се случва?
И тук започва голямата драма - липсата на държавническо мислене, приемственост и предсказуемост в политиката на страната, ниския професионален потенциал, който бележи управлението на държавата, не познаването в детайли на механизмите и практиките, които се прилагат в Европейския съюз и НАТО ни поставя винаги в ситуацията на потърпевши. На държава, която постоянно се моли или обяснява за нещо пред някого. Наложената, особено през последните 10 години формула, с всичко да се съгласяваме „с нашите съюзници”, влияе пагубно върху авторитета ни на международната сцена. За България открито се говори, че има изключително висок дефицит на държавност и не изпълнява докрай поетите ангажименти, съгласно предприсъединителните договори. Нещо повече управляващите си позволяват да търсят механизми и способи да ги заобикалят, за да прокарат интересите на тези, които са ги „избрали” и в името на това жертват интересите на народа и страната. Не случайно се поставя въпросът (макар и от „неводещи” политици) дали ще можем да се съхраним като държава. Сигурен съм, че никой не може да посочи, в годините на така наречения преход, да сме реализирали като страна поне една успешна международна инициатива. Дори в т. нар. преговорен процес за присъединяване към ЕС не успяхме да си защитим достойно националните приоритети в нито една област. Защото бяхме с разсипана икономика и в състояние на политическа неадекватност, поставяйки влизането ни в ЕС като самоцел. Можем да припомним също, че толкова се старахме да станем „симпатични” на НАТО, че в навечерието на приемането ни, практически бяхме без въоръжени сили. Днес, повече от 10 години по-късно, сме още по-зле. И кой ще ни брои за фактор?
Втората опасна тенденция е натрупването на сериозни демографски проблеми, огромни за мащабите на държавата ни. В тази връзка не стои въпросът само за негативните тенденции в т.н. прираст на населението, нито дори с голямата диспропорция в регионалното развитие, а особено остро стои въпросът с емиграционния поток от страната и задълбочаващите се етнически проблеми. Нашата държава е в такова състояние вече, че не е възможно да реши въпроса с интеграцията на българските цигани. Не е в състояние да реши проблема с турцизирането на страната, особено в смесените райони. Има достатъчно големи територии в страната ни, населени места, в които не можеш да чуеш българска реч. Нещо повече,там населението не знае български език. А сред циганския етнос социалната деградация е толкова голяма, че можем да говорим не само за бедност и мизерия, но и за хиляди хора, които нито могат да четат, нито да пишат, нито да имат, каквато и да е социална съвместимост, за съжаление. Според мен, демографският и социалният проблем тук така са се преплели, че ако държавата продължава с тази абсолютно неадекватна политика и да пилее милиарди в бутафорни мероприятия и програми, то можем да бъдем сигурни , че това рано или късно ще ни доведе до „израждане” на българското общество. Следователно съществуването на българската нация и българската държава е поставена пред сериозно изпитание.
Третата тенденция е свързана с изключително високата степен на неефективност на управлението на страната. Погледнато на хартия България е изградила всички институции, които трябва да има, според конституционното си устройство и според европейските стандарти. Да имаме основание да кажем, че у нас има реално разделение на властите? За съжаление, всичко е така „омотано”, че да може да се управлява от един център. Това е центъра, който се е формирал, благодарение на нелегитимните фактори, а не в резултат на демократичното функциониране на политическата ни система. Съвсем закономерно е вече 25 години да няма ефективна структура на Министерски съвет и министерствата. Наред с това, в изградените институции на бюджетна издръжка са стотици хиляди хора, назначени в повечето от случаите, съгласно „българските традиции и обичаи”. Това се превръща в голям проблем, защото затвърждава в българското общество и отделния гражданин, че институциите по-скоро му пречат, отколкото да му помагат и затова той се опитва да ги заобикаля. Така се насажда двойственост в поведението и съзнанието на хората, които по подобие на политическия стопанския и културния елит на страната – имат лицемерно поведение и действие. Или стигнахме до морала на днешното българско общество.
И това е четвъртата тенденция - липсата на автентични морални ценности и наличието на съответните съвременни социални институти, които да ги възпитават. Без съхраняването на вековните национални достойнства и добродетели ние не можем да отстоим на времето като народ. Ние не можем, вече колко години, да създадем истинско гражданско общество. Българската образователна система не подготвя за реалния живот, това е оставено изцяло на „улицата”, избутвайки и семейството. Бързото забогатяване, арогантното поведение и чуждопоклонничеството са в основата на днешните „добродетели”. И тази среда обилно се подхранва и насърчава от тези, които избираме да управляват и които в крайна сметка, наставлявайки ни как да живеем си осигуряват на наш гръб, охолно бъдеще и за поколенията им.
Има ли период от възстановяването на българската държавност до наши дни, който можем да определим като ново българско възраждане? От Руско-турската война до днес ние се кланяме и слугуваме на чужди модели и хора. От преписването на Търновската конституция, през търсенето на монарх в Европа, преминавайки през съюз с нацистка Германия, Съветския съюз, сега ..... Сега сме в царството на чалгата, под въздействието на американските екшъни и чуждата музика, все още трудно намиращи мобилни устройства и компютри с кирилизирани клавиатури и софтуер, та стигайки до българската трапеза, на която се оказва, че 60% от хранителните продукти са внос. Днес сме във времето, в което е престижно да изпратим децата си да учат в чужди западни университети с надеждата, че няма да се върнат да търсят бъдеще в България.
Българският народ може да промени всичко това, само ако осъзнае, че е време разделно, че трябва да се сложи край на „поръчковата” политика, на купуването на гласове, на избора на хора, които той добре познава. В момента се прави всичко възможно народа да не се събуди. Ще се измислят всякакви сценарии- референдуми, промени на избирателни закони и др., но няма да се стигне до това да се разбере истината за външния дълг, истината за корпоративна банка, истината за марионетките, които ни управляват и техните господари.
И не на последно място - днешното състояние на ЕС, пряко рефлектира върху всичко, което се случва у нас. ЕС е в критична ситуация и се нуждае от сериозно реформиране. Защото в този си вид той е неефективен и губи привлекателност. Засилва се евроскептицизмът. Трудно устоява на изключително силното въздействие от всички страни като един от водещите геополитически фактори. САЩ няма да допуснат най-сериозния си и естествен съюзник да води по-самостоятелна политика. В същото време ЕС не е в състояние да се справи с отговорностите, които носи без САЩ. Без това взаимно допълване не може да се отговори на предизвикателствата на Изтока, на религиозните сблъсъци, на финансово-икономическите проблеми. В тази ситуация ЕС е принуден да прилага все по-централизирани форми и средства на действия, формулиране и правене на политика, за да съхрани единството на Съюза. Това превръща многохилядния бюрократичен апарат на Брюксел в реален командно-административен център, който подменя легитимните органи на Съюза. Този стил заразява и всички страни членки. А за България е пагубен, защото имитирайки европейската бюрокрация ние постигаме следния резултат: Само половината от субсидията, предоставена от Брюксел за България е реална инвестиция в най-добрия случай, корупцията изяжда другата част. Това е публична тайна.
Европа ли не познава България или България не познава Европа, а света?
Публикация на Димитрина Ковачева във ФАКТИ.БГ
