От авторитарен социализъм България се върна към примитивен балкански капитализъм
Връщам се към темата за прехода отново, защото тези дни, във връзка с 25 години от 10 ноември 1989 г., много се говори и пише по нея, като се допускат груби грешки и дори откровени лъжи. В центъра на тази кампания е Росен Плевнелиев.
Преходът е постепенно преминаване от една в друга фаза на дадена обществена формация. Той е характерен с постепенни количествени натрупвания на промени, без резки качествени изменения. За преход може да се говори и при мирно постепенно преминаване към нова обществена формация, доколкото това е възможно.
Реставрацията е широкообхватно понятие с много значения. В случая ме интересува реставрацията в обществото. Това е преминаване от настоящата към друга, съществувала по-рано, обществена формация. С други думи, връщане към добре познато минало. При реставрацията се променя системата заедно със съпътстващите я второстепенни, може би леко осъвременени характеристики. Реставрациите стават както по относително мирен, така и по насилствен начин.
У нас преобладава мнението, че след 10 ноември 1989 г. преживяваме някакъв преход, който дори бил вече завършил. Този процес нито е преход, нито е завършен.
Има промяна към нещо
качествено различно от познатото ни до края на 1989 г. Тази система с основните си характеристики е съществувала у нас до 1944-1945 г. Затова е по-правилно да се каже, че преживяваме не преход, а реставрация (възстановяване) на позната ни от по-рано система, приспособена към сегашните национални и европейски реалности. Тази обществена система се нарича капитализъм, макар че това понятие почти не се използва сега, защото е наситено с негативно съдържание, а се заменя неправилно с неточни обтекаеми понятия като пазарно стопанство, трансформация и т.н. То не е ползвано и от Адам Смит преди повече от 300 години. Много по-често го срещаме у Карл Маркс и други изследователи след него. Освен това в наше време има различни видове капитализъм: континентален европейски, американски, японски, скандинавски и т.н. Можем да говорим и за примитивен балкански капитализъм. Между тях има много общо, но и значителни различия. Общото за капитализма е във фундаменталната му същност - доминация на частната собственост и произтичащите от нея разпределителни отношения. Различията са във второстепенните белези, но те не определят облика на системата.
Последното проучване на Галъп от септември 2014 г. за оценките на българите за периода 1989-2014 г. ни дава следната картина: 1% от запитаните отговарят, че изминалите 25 години са напълно успешни; 8% смятат, че е имало и грешки, но постигнатото е повече; 34% казват, че е имало и някакви успехи, но загубеното е повече; 27% - че това са напълно загубени и тежки за народа години.
И така, защо твърдя, че в България се реставрира примитивен див балкански капитализъм? Кои са най-важните черти на тази реставрация? Ще се спра предимно на икономическите.
1. Доминираща частна собственост на мястото на предишната тотална държавна собственост. Промяната в икономическите отношения е най-важният признак за фундаментална промяна в обществената система. Това беше постигнато чрез мащабна престъпна приватизация и реституция. Разрушена беше по варварски начин цялата структура на българската икономика, присъща на средно развита европейска страна. Почти всички банки бяха подарени на чужденци. Сключваха се масово престъпно неравноправни договори за приватизация и концесии. Централното планиране беше правилно изоставено, но го замениха с най-примитивни пазарни механизми от преди 100-150 години.
Държавата беше изгонена
от участие в управлението на икономиката. Захвърлена беше дори регулацията, практикувана във всички развити страни. Вместо лоялната конкуренция, заплахите, изнудванията, пожарите, отвличанията, убийствата се превърнаха в широко практикувани инструменти в стопанските взаимоотношения. Настъпи хаос и разруха.
2. Реституция на недвижимата собственост на бившите собственици или техните наследници. Тя се превърна в източник на паразитни рентиерски доходи чрез отдаване под наем или аренда, за разлика от печалбата като предприемачески доход. Предприемаческият доход е по-полезен от икономическа и по-приемлив от социална и морална гледна точка, защото е резултат от производството на материални и духовни блага, осигурява заетост и доходи на милиони хора. Не са верни твърденията, че мнозинството българи подкрепяли реституцията. Вярно е обратното.
3. Печалбата стана главна цел на стопанската дейност. Пътят към печалбата минава през производството на продукти и услуги, но те не са цел за предприемача, а само средство за постигане на целта - по-голяма печалба. Стоките се произвеждат само и дотолкова, когато и доколкото носят печалба на предприемача. Печалбата е по-важна от човека с неговите физиологични и духовни потребности. В стремежа към висока печалба се допусна драстично подценяване и ниско заплащане на труда, което не е достатъчно за нормално възпроизводство на работната сила у нас. Както писа навремето Маркс, капиталът не се спира и пред най-големите престъпления в стремежа си към максимална печалба. Ние го наблюдаваме сега у нас всекидневно.
4. Нови разпределителни отношения. За разлика от авторитарния социализъм сега трудът, капиталът и предприемчивостта официално са признати за нормални източници на доходи у нас. Това е правилно, защото трудът и капиталът са необходими елементи на производствения процес. Липсата на един от тях прави производството невъзможно. А без предприемчивост няма икономически, социален и технически прогрес. Непростимата грешка на управниците през тези 25 години е
фаворизирането на големите,
най-често незаконни печалби на капитала и потискането на доходите на трудовите хора. По БВП на човек от населението имаме 47% от средния в ЕС, а по доходи - 22-23%.
5. След 1989 г. у нас протича разпределение и преразпределение на доходите, извън всички граници на разумното доходно разслоение, присъщо на пазарното стопанство. С мълчаливото съучастие на държавата то беше превърнато в престъпно присвояване и бързо доходно разслоение. Оформени са два социални полюса: 15-20% оскотяващо бедни и други 35-40% бедни, а на другия полюс около 1% много богати и други 8-10% заможни. У нас това стана за едно поколение, докато в развитите капиталистически страни е направено за 6-8-10 поколения. По средата остава тънка социална прослойка със средни доходи. Едновременно протичат два взаимно подсилващи се процеса в обратни посоки - расте бедността на бедните и богатството на богатите. Изтръпвам, като си помисля към каква социална пропаст се движи нашето общество през следващите години и десетилетия.
Това е отблъскваща и дестабилизираща политика. Тя не може да бъде дълготрайна, защото дори пословично търпеливият, учудващо наивен и робски покорен български народ едва ли ще я понася безкрайно дълго. Натрупаното отчуждение, омраза, гняв и омерзение у хората са толкова големи, че в недалечно бъдеще могат да прераснат от безопасна за управниците кротка апатия в опасни социални експлозии.
6. Ликвидиране на земеделските кооперации и възстановяване на дребните земеделски и едри латифундийски стопанства. Известна е варварската разрушителна роля на ликвидационните комисии и на връщането на земята в реални граници. Рязко спадна привлекателността на притежаването на земя и упражняването на земеделски труд.
Милиони декари земя пустеят
Производителността на труда в българското земеделие е 3-4 пъти по-ниска от тази в ЕС. Производството на земеделски продукти се срина. Загубихме традиционните си външни пазари за земеделска продукция. От нетен износител на храни България сега внася около 75-80% от храните, които консумира. Възрастовата структура на селското население е неблагоприятна и ускорено се влошава. Стотици села и много селски региони се обезлюдяват, а обитателите на селата живеят в мизерия. Много от тях са лишени от елементарна здравна помощ.
7. Възстановяване на веригите от паразитни посредници между производителите (особено на земеделски продукти) и крайните потребители. Посредниците присвояват преобладаващата част от стойността на крайния продукт и злоупотребявайки безнаказано с монополните си позиции като изкупвачи, изнудват безпомощните производители. Държавата наблюдава безучастно този процес и мълчаливо го толерира.
8. Интелигенцията престана да е народен будител. Достойно за съжаление е съглашателското поведение на голяма част от нашата интелигенция. Много български учени - икономисти, философи, политолози, социолози, юристи, педагози, психолози, историци и други обществоведи все още пазят дистанцирано срамежливо мълчание по тези фундаментални проблеми на нашето време и тяхното още по-уродливо проявление в България и с това изменят на своя свещен дълг да продължават делото на народните будители. Като част от своя народ те са също кротки, страхливи и послушни и имат дълъг стаж на сервилност пред управниците, за разлика от интелигенцията в други европейски държави.
9. Възстановен е политическият плурализъм, типичен за развитите капиталистически страни. В България обаче присъстват и елементи на открита и прикрита репресия и различни форми на натиск върху опонентите, присъщи на примитивните периферни капиталистически общества: цензура и автоцензура, монополна структура на медиите със силно присъствие на чуждестранни капитали, сервилност на медиите към властта, ограничен достъп за обективните анализатори в медиите, авторитаризъм, граничещ с култ към личността, прилагане на икономически, административен, морален и друг натиск върху критиците на режима, покупка на гласове по време на избори.
10. Платено здравеопазване, образование, култура и други насъщни духовни дейности. Здравеопазването и образованието стават все по-трудно достъпни за все повече хора.
Комерсиализацията
на много социални и културни услуги съперничи с комерсиализацията на стопанските дейности. Работата на болниците се оценява по финансовите им баланси, а не по лечебната им дейност. Същото е в образованието, науката, културата.
11. Опитите за възстановяване на монархията се основаваха на широко разпространени у нас илюзии в началото на 1990-те години, че само тя може да разреши тежките ни проблеми. Илюзиите, обаче се изпариха след четиригодишното присъствие на Симеон Сакскобургготски като премиер, управленската му некомпетентност и алчността му в присвояване на имоти.
Изводът е очевиден: през последните 25 години в България протича реставрация на примитивен балкански капитализъм. Предстои ни още дълъг път дори към съвременния цивилизован капитализъм на Западна Европа.
Ако трябва да обобщя с една-единствена дума най-голямата опасност, надвиснала сега над съвременния капитализъм и неговото българско издание, тя е ПОЛЯРИЗАЦИЯТА. Система, която допуска и дори създава такава поляризация между оскотяващата мизерия на милиарди хора и невиждания разкош на неколкостотин хиляди, не може да има дълъг живот. Тя сама отглежда гробокопача си и подготвя гибелта си. Съществуването на капитализма в сегашния му вид през близките десетилетия е под въпрос, ако не се вземат бързи мерки за овладяване на гигантската социална поляризация и за радикално пренасочване на общественото устройство в световен, европейски и български мащаб към повече справедливост и хуманизъм.
Източник: вестник „Дума”
