Четвърт век след началото на промените значителна част от обществото ни отхвърля неравенството и оттеглянето на държавата от важни сфери
Четвърт век изтече неусетно, белязан за българите с клишето "преход". От гледна точка на историята 25 години са само миг в масивите на времето. През призмата на индивидуалния човешки живот обаче, това си е цяла една трета от отреденото ни в тази реалност. Ето защо съвременниците на събитията и волните или неволни участници в тях няма как да са безразлични към случващото се.
А какво се случи в действителност?
"След 1989 г. България бързо се демократизира. Стопанските промени са по-бавни и имат твърде тежка цена за българските граждани. Макар и с неравномерна скорост, преходът насочва България към парламентарната демокрация и пазарната икономика." Това пише в учебника по история за 6-ти клас на дъщеря ми. Разбира се, след време тази част вероятно ще бъде разказана по друг начин с опит за равносметка и навярно в нея ще намери място всичко онова, което беше съградено, но изчезна по времето на същия този преход. А то не беше никак малко - безплатно здравеопазване и образование, гарантирана работа, социална защита, работещи селско стопанство и индустрия, високотехнологични производства. Само за четвърт век страната ни от достигнала средно ниво на развитие се срина до санитарна територия с елементи на остатъчна държавност. Картата на България заприлича на швейцарско сирене - с множество дупки, бележещи закритите населени места поради обезлюдяването им. Върна се неграмотността. Появиха се феномени, които бяхме виждали само на кино - безработица, "работещи бедни", "деца без ваканции", хора, хранещи се от кофите, отчайваща бедност и спираща дъха мизерия, съществуващи паралелно с необясним и арогантно демонстриран лукс.
Социалното време се ускори неимоверно, а ние,
улисани в оцеляването,
нямахме възможност да осъзнаем какво ни се случва. Въпреки дълбоките промени, настъпили в обществото, има нагласи, останали относително постоянни през изтеклия четвърт век, независимо от турболентността на средата - социална, икономическа, политическа. Основание за подобно заключение дават изследванията на "Галъп интернешънъл", публикувани в сборника "Политическият процес и общественото мнение в България през 2013 г." През 2013 г. огромни мнозинства от анкетирани от тях български граждани се съгласяват с твърденията "Държавата трябва да осигурява работа на всеки, който поиска", "Държавата трябва да гарантира на всеки определен доход" и "Държавата трябва да осигурява безплатно здравеопазване". Практически няма социална група, в която съгласието да не е видимо преобладаващо.
Между юни 1992 г. и юли 1993 г. "Галъп интернешънъл" проверява отношението към твърдението: "Нормално ли е хората да се разделят на бедни и богати" и "Доходите на богатите да не надвишават повече от три пъти тези на най-бедните". В течение на изследвания период през 1992-1993 г. почти 50% не са съгласни, че е нормално хората да се разделят на бедни и богати, срещу 40%. Подобна е картината и през 1996 г. (41% съгласни и 46% несъгласни). Ако се погледнат по-сериозни измерители на социалното разслоение обаче, картината става еднозначно егалитарна. През 1992-1993 г. 60% са съгласни, че доходите на най-богатите не бива да надвишават повече от три пъти тези на най-бедните. През 1995 г. 56% са съгласни срещу 24% несъгласни. През 2013 г. съгласните също са повече от 50%.
Пазарната икономика бавно и "по принцип" се приема от обществото за разлика от свойственото на капитализма
социално разслоение
На зададения през 2013 г. въпрос: "Свободният пазар е за предпочитане пред държавно регулираната икономика" около 50% от анкетираните отговарят утвърдително, а 25% отрицателно. През 1995 г. в сравнително проучване сред балканските страни на същия въпрос 40% от българите отговарят, че свободният пазар е за предпочитане, а 31% не се съгласни. Данните за 1997 г. също сочат, че общественото мнение приема положително принципите на пазарната икономика, но в мнозинството си запитаните продължават да очакват активна роля на държавата. 49% от анкетираните тогава смятат, че в доходите трябва да има повече равенство, над от 62% пък са на мнение, че държавата е длъжна да поеме повече отговорност за нуждите на своите граждани. Специално проучване на ценностите в онзи момент показва, че в по-голямата си част (около 44%) от запитаните смятат, че хората могат да забогатеят единствено за сметка на други хора, а не че общественото богатство може да нараства така, че да има достатъчно за всички.
През 2013 г. проучване, правено от Онлайн парламент и фондация "Фридрих Еберт" - Бюро България "Младите - 24 години след ...", изследва мнението на младите българи за образованието, здравеопазването, управлението на инфраструктурата. Според 25% от анкетираните здравната система в България трябва да бъде изцяло държавна, а според други 39% тя трябва да е с преобладаваща държавна собственост. С други думи, общо 64% отдават предпочитание на държавното здравеопазване пред частното.
Бедността и безработицата,
която сред младежите ни е сред най-високите в ЕС, пораждат страхове от невъзможност за лечение, затруднен достъп до медикаменти и квалифицирана медицинска грижа. Повечето млади посочват, че предпочитат дори по-ниско качество на предлаганите услуги в здравеопазването, отколкото да изпаднат в затруднено положение, което възприемат като заплаха за живота и бъдещето си. Затова те отхвърлят възможността държавата да се оттегли от този сектор и да го остави в ръцете на частния капитал.
Резултатите по отношение на образованието са още по-категорични. Според 31% от изследваните младежи образованието в страната трябва да е изцяло държавно. Други 36% заявяват, че е добре да е преобладаващо държавно. Общият процент подкрепа за това държавата да има основна роля в сектора образование, е 67%. Младите хора считат, че ако собствеността върху основните учебни заведения не остане държавна и ако държавата не субсидира обучението на онези, които искат да учат, тогава достъп до образование ще имат само децата на богатите, а бедните ще бъдат поставени в изолация и шансовете им да се реализират на пазара на труда ще бъдат нищожни.
Ролята на държавата като собственик е защитена най-категорично от младите, когато става въпрос за така наречените естествени монополи - доставчиците на електроенергия, топлинна енергия, жп транспорта и пътищата. На въпроса - чия собственост трябва да бъдат тези монополи в страната, 45% от младите хора заявяват, че трябва да е изцяло държавна, според 25% трябва да е смесена, а 18% отдават предпочитание на частното им притежание. Прави впечатление, че цели 70% не допускат държавата да се оттегля като собственик. Според младите 20-35-годишни българи сред приоритетите на държавната политика на първите места по важност трябва да бъдат "достъпно здравеопазване за всички", "достъпно образование за всички", "справедливи данъци", и "развитие на бизнеса". Следват "чиста природа" и "високи доходи". В дъното на приоритетите са "развитие на културата", "стимулиране на раждаемостта" и "социални помощи за бедните".
Четвърт век след началото на промените значителна част от българското общество продължава да не приема неравенството и оттеглянето на държавата от сфери, важни както за настоящето, така и за бъдещето на всеки негов член. Това е и трайният непреходен белег на българския преход.
Източник: вестник „Дума”
