Проектът на трансатлантическия корпоративен и политически елит ще премахне съществуващи защити и регулации и ще пренасочи законни права от гражданите към корпорациите
Има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед... и това са две гърненца с мед, смята Мечо Пух. Просто и логично. Подобна философия изповядват и транснационалните корпорации, чиито мрежи превземат планетата, а апетитите им растат с всяка нова завоювана територия и пазар. Интересите на бизнес групи от двете страни на Атлантическия океан - в САЩ и ЕС, сега са фокусирани върху Споразумението за трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ). Ако то стане факт, ще засегне 850 млн. души, 1/3 от световната търговия и 45% от световния БВП.
Преди почти десет години през 1995 г. главните мениджъри на най-мощните европейски и американски компании слагат началото на трансатлантическия диалог с цел лобиране за премахване на регулациите и нормативните пречки пред бизнеса им. През 2007 г. става факт Трансатлантическият икономически съвет, който трябва да даде тласък на идеята за създаване на зона за свободна търговия от двете страни на океана. В отговор на натиска му, през ноември 2011 г. Европейската комисия (ЕК) и американски представители обявяват, че ще се сформира работна група на високо равнище, която да идентифицира и оцени възможностите за укрепване на търговията и инвестициите. Скоро след това ЕК се впуска в маратонска серия от
над 100 закрити заседания
с отделни компании и бизнес лобисти, на които последните развиват позициите си. Тези срещи са пазени в тайна от гражданите, но еврочиновниците са принудени да признаят за провеждането им след натиск за свобода на информацията. През февруари 2013 г. Барак Обама обявява официално старта на преговорите за ТПТИ, а първият им кръг се провежда през юли същата година. От двете страни на океана се надяват те да приключат в рамките на две години, преди началото на кампанията за избор на следващ президент на САЩ през 2015 г. Това обаче не е традиционен търговски договор и финализирането му в тези срокове се оценява най-малко като безотговорно.
Разбира се, за пред обществеността от двете страни на океана Споразумението е подходящо пиар-"опаковано", "овкусено" и поднесено на гражданите по начин, правещ го примамливо и приемливо. Обещава се създаване на най-голямото общо икономическо пространство в света, разкриване на стотици хиляди работни места, ръст на БВП с 1%, подем на индустрията, финансиране на научни изследвания и излизане от кризата. Това е част от стратегията за "приспиване" на бдителността на обществата. Собствената оценка на въздействието на ЕК обаче сочи, че много по-реален е очакван ръст от 0.1% на БВП за региона, или едва по 0.01% годишно за период от десет години. Когато свалим лъскавата опаковка на ТПТИ, остава онова, което е то в действителност - проект на трансатлантическия корпоративен и политически елит, който се опитва да премахне или да понижи социални, здравни, финансови и екологични защити, да пренасочи законни права от гражданите към корпорациите и да запази глобалното лидерство на САЩ в условията на променящ се пред очите ни световен ред.
На брифинг, състоял се през септември 2013 г., пресцентърът на ЕК твърди, че Споразумението не представлява заплаха и че преговорите ще бъдат прозрачни. Само два месеца по-рано обаче върховният представител, преговарящ от името на ЕС - Ignacio Garcia Bercero, в писмо до американския си колега го уверява, че ЕК ще блокира обществения достъп до всички документи, свързани с преговорите и с ТПТИ и че те ще останат затворени на обществеността за период до 30 години. Позицията е потвърдена и от еврокомисаря по търговията Карел де Гухт, който заявява пред Европейския парламент, че Комисията ще третира Споразумението със същата степен на секретност, както и предишни споразумения, и призовава депутатите да подкрепят конфиденциалността.
Рисковете, които еврочиновниците се опитват да скрият от гражданите
Загубата на работни места е една от заплахите, която изглежда съвсем реална. Компаниите ще бъдат насърчавани да търсят източници на стоки и услуги в САЩ, където трудовите стандарти са по-ниски, а синдикални права не съществуват, което неминуемо ще доведе до предислокация на европейски работници. Всъщност подобен процес не е непознат за Щатите. Влязлото в сила през 1994 г. Северноамериканското споразумение за свободна търговия (NAFTA) между САЩ, Канада и Мексико води през първите години до загуба на над 1 млн. работни места и до намаляване на заплатите на още 1 млн. работници. Съществуват опасения, че ТПТИ може да доведе и до понижаване на всички трудови стандарти, определени като "бариери" пред търговията. Такива например са колективните трудови договори, които могат да бъдат оспорени като представляващи ограничения за бизнес модела на конкурентите. САЩ са известни с отказа да ратифицират Конвенциите на Международната организация на труда (МОТ) за основните трудови стандарти, сред които колективното договаряне, свободата на сдружаване и правото на организиране. Корпорациите виждат в ТПТИ възможност да преместят производствата си на места, където заплатите и правата на работниците са най-ниски с цел да намалят разходите си за труд и увеличат печалбите.
Това обаче не е всичко. Съгласно предложените в Споразумението клаузи за защита на инвеститорите, всички бъдещи подобрения в условията на заетост могат да доведат до искове за обезщетение от корпорации от ЕС и САЩ.
Снижаване на европейските регламенти за
безопасност на храните
включително на ограниченията за генетично модифицирани организми (ГМО), използването пестициди, хормони и стимулатори на растежа, е другата заплаха, пред която ще ни изправи ТПТИ. Американските производителите не са длъжни да носят отговорност за състоянието на околната среда и на животните като европейските си колеги и дълго време се опитват да премахнат контрола на ЕС и ограниченията за продажба на техните продукти на европейските пазари. В центъра на спора е използването на "принципа на предпазливостта", установен на Стария континент. Според него е възможно изземването на продукт от пазара, ако има риск, че той е опасен за човешкото здраве, дори и ако няма достатъчно научни данни, върху които да се базира преценката. "Принципът на предпазливостта" прехвърля тежестта на доказателствата върху компанията, която го пуска за продажба, като тя е длъжна да покаже, че той е безопасен.
Около 70% от всички обработени храни, продавани в супермаркетите в САЩ, съдържат генетично модифицирани съставки. В Европа обаче заради огромната гражданска съпротива на практика няма такива храни. Ако все пак се открият, те трябва да бъдат надлежно обозначени на етикетите им. Американските биотехнологични компании използват ТПТИ, за да атакуват регламентите на ЕС и да оспорят политиката на задължително етикетиране. Над 90% от говеждото месо в САЩ се произвежда с използване на хормони на растежа при едрия рогат добитък, които предизвикват ракови заболявания при хората. От 1988 г. насам в ЕС действат ограничения за внос на това месо. Щатите редовно третират закланите птици с хлор, преди да ги продадат на потребителите - процес, който е забранена в ЕС от 1997 г. Американското правителство оспорва тези ограничения в рамките на Световната търговска организация, а корпорациите призовават за отстраняването им и чрез ТПТИ като ненужни бариери пред търговията.
Трансатлантическото споразумение заплашва да подкопае и основни
екологични регулации
в рамките на ЕС, за които се знае, че гарантират далеч по-високи равнища на безопасност, отколкото тези в САЩ. На първо място сред тях са регламентите за химикали, въведени през 2007 г. с цел опазване на човешкото здраве и околната среда от опасни вещества, използвани в производството. Те се основават както и при храните на "принципа на предпазливостта". Така например американската Агенция за защита е успяла да въведе контрол едва върху шест от 84 000 химикала, които са били в търговска употреба, докато ЕС забранява 1200 вещества за употреба само в козметиката, например. Европейските компании също подкрепят приемането на ТПТИ в частта му за отстраняване на екологичните разпоредби, които сега ги поставят, според тях, в неравностойно положение по отношение на глобалните им конкуренти.
Застрашени са и съществуващите регулации, свързани със стандартите за агро- и фосилните горива. "Хармонизирането" на изискванията, т.е. понижаването им, ще позволи на рафинериите на САЩ да изнасят по-лесно петрол, извлечен по опустошителен за околната среда метод от канадските катранени пясъци, а също и на газ, добиван от шисти, което ще доведе до увеличаване на хидравличното разбиване (фракинг). ТПТИ може да се използва от Щатите и за оспорване забраната за добив на шистов газ, наложена в много страни в Европа.
Трансатлантическото споразумение не е фокусирано единствено в снижаването на регулаторните режими в полза на корпорациите. То посяга и на правото на
достъп до информация
Авторското право, търговските марки и патентите ще бъдат подложени на засилен контрол от бизнеса, което може да ограничи извоювани позиции за училища, библиотеки, хора с увреждания.
Една от най-големите заплахи за обществата и държавите от ТПТИ е, че Споразумението предоставя на транснационалните корпорации правомощието да съдят отделните страни за претърпени загуби в резултат на решения на публичната политика. Тази разпоредба за "уреждане на спорове между инвеститорите и държавата" фактически повишава юридическия статут на транснационалния капитал, правейки го еквивалентен на този на националната държава. На практика корпорациите ще могат да оспорват решения, взети от суверенни държави и да претендират за обезщетения, ако тези решения оказват неблагоприятно въздействие върху печалбите им. Делата се водят в специални съдилища, подобни на трибунали. Вече са известни над 500 такива претенции срещу 95 държави, като 400 от тях са заведени през последните 10 години.
Въпреки секретността на преговорите и оскъдната информация, малко по малко завесата, покриваща ТПТИ, се повдига. През последните месеци е налице засилване на гражданските движения и от двете страни на океана, които са против подписването на Споразумението. На 7 октомври започна събирането на 1 млн. подписа от цяла Европа (за България 25 000) под петиция, настояваща за спиране на ТПТИ. 11 октомври е обявен за ден на международен протест на народите срещу корпорациите, в който страната ни ще се включи с шествия в София, Пловдив, Добрич, Варна и Шумен. Това ще бъде протест на граждани, а не на официалната власт, която в лицето на служебния външен министър Даниел Митов заяви още през август, че България активно подкрепя преговорите за ТПТИ.
Източник: вестник „Дума”, 9 октомври 2014 г.
