Агонията на нашенската неолиберална демокрация стигна своя връх. Аналози с разделението и противопоставянето могат да се намерят само от времето на завладяването на страната ни от османските турци. 50 партии в парламента, скупчени в 8 политически субекта, трябва да се разберат за правителство.
В някои от тях хората са събирани от кол и въже. Две са телевизионни партии. Лидерите и повечето от депутатите са били в различни периоди членове на минимум две до три партии, т.е. поне призраците на 100 партии витаят в Народното събрание чрез депутатите в тях. И всяка претендира да е „истинската", „защитаващата българина".
За сравнение, на 19 май 1934 г., когато се извършва военен преврат, те са само 12 и основната част са обединени в управляващата коалиция - Народния блок. За народа тогава тези партии изглеждат ужасяващо много. Говори се за „безкрайния политически театър", за „корупцията и некомпетентността на държавната администрация", за „пълното разложение на партиите". Все едно че става дума за днешния ден, макар че партиите тогава са били четири пъти по-малко. Преди 80 години голяма част от българите с облекчение посрещат забраната им. Сега обаче при много по-тежка криза на днешната неолиберална демокрация няма международни условия за това, нито военни, които да го направят. Предложението
за плаващи мнозинства
при подкрепа на правителството няма да го направи действащо, а допълнително ще тресе и допринася за разпадни процеси сред осемте субекта в парламентарната зала. В страна, в която се е разпаднало доверието и никой на никого и за нищо няма вяра, как си мислите, че могат да се сговорят 50 субекта, разделени на осем групировки, вътре в които отсега ври и кипи? При това всяка участва с надеждата да спечели за сметка на другия.
А негативизмът към партиите и политиците става все по-нетърпим.
Още преди няколко години в изследване на учени от БАН сред средношколци се оказа, че при поименните класации на известните личности у нас, които юношите попълват, сред отбелязаните престъпници са подредени и много политици, като представата за едното и другото се преплита. Оказва се, че да участваш в политиката е все едно да влезеш психологически във възприятието за престъпник. Затова политиците през последните години започнаха да се крият зад „граждански движения", „граждански съвети" и „граждански квоти". Ако през 1934 г. опитаха да избягат от компрометирането на партиите чрез непартийния режим, последвал военния преврат, сега се крият зад непартийното, мутирало като „гражданско". Слагаш например издателя на списание „Егоист" (б.р. - Мартин Захариев) в „гражданска квота" на партията, претендираща, че основна й ценност е „солидарността" (б.р. - БСП), и си мислиш, че избирателят не вижда.
Нищо че съчетанието на едното с другото изглежда абсурдно.
Затова агонията ще продължава. Никога толкова хора в политиката
не са се купували и продавали
Според „Прозрачност без граници" купеният вот е нараснал с 2,5 пъти спрямо нивата си от предходните избори и съставлява 8%, а контролираният вот - 15%. Колкото средно голяма партия. Във всеки случай по-голяма от ДПС, че вече дори и от БСП.
С Ана Баракова за първи път разпадът вътре в групите започва дори преди началото на парламента. За първи път още преди началото на парламента има масови протести срещу влезлите в него депутати. В социалните мрежи над 35 000 човека искат разпускане на ДПС.
43-тото народно събрание бе открито в присъствието на три протеста срещу него и плакати „мафия". Предишното бе поне само с един протест.
При това става дума не само за български феномен на криза на неолибералната демокрация. Макар и не в такива големи размери, подобни разпадни процеси вървят навсякъде. Нашият парламент е ужасяващо партийно фрагментизиран, но и Европарламентът се фрагментизира партийно в нарастваща степен. Навсякъде в Европа намалява членската маса на партиите и дори Германската социалдемократическа партия днес има три пъти по-малко членове, отколкото в добрите си години. Твърдите ядра на избирателите също ускорено се свиват. Партийната система се разпада във Франция и една по-рано маргинална партия като Националния фронт има водещи позиции, а президентът Франсоа Оланд е символ на провала. Преди седмица не някое левичарско издание, а „Шпигел" излезе със статия „Зомби системата: Как капитализмът дерайлира".
Недоверието към републиканци и демократи в САЩ е по-високо отвсякога в историята и се очаква на предстоящите частични избори за Конгрес участието да е на рекордно ниско ниво. А по времето, когато у нас вървяха протести срещу олигархията, в САЩ екип от учени от Принстънския университет публикува детайлно проучване на начина на функциониране на американската държава и обяви: „Америка е олигархия". Нищо, че е маскирана като двупартийна либерална демокрация. Не кой да е, а Франсис Фукуяма заяви, че Републиканската партия обслужва олигархията, а Обама - 1% най-богати. Затова и 76% от анкетираните от „Уол Стрийт Джърнъл" американци са песимисти и смятат, че техните деца няма да имат по-добър живот от собствения им, а 71% смятат, че Америка върви по погрешен път.
Сравнете ги с песимистите от нашите изследвания и ще видите, че и там, и тук неолибералната демокрация ражда песимизъм и чувство за обреченост.
Две трети от населението в България е загубило
някогашните социално-икономически, професионални, статусни позиции и е декласирано, лумпенизирано, пауперизирано. Това води до разпадни процеси в самата социална тъкан на обществото и апокалиптични възприятия на бъдещето. Масовото съзнание има характеристиките на психопаталогичност, намира се под въздействието на стрес, усещане за пропаднал живот, има потребността да идентифицира негативните си емоции в някого, да мрази, да ненавижда и се превръща в буре барут.
Източник: вестник „Труд”, 30 октомври 2014 г.
* Авторът е професор, доктор на философските науки, преподавател в УНСС
