Една истинска левица преди всичко трябва да се сражава. Трябва да разбива статуквото във всичките му форми - политически, икономически, културни, езикови. Ако иска да отговаря на името си, истинската левица трябва да подхожда наистина радикално към съществуващия ред, да го оспорва и да показва начините за неговата промяна. Левицата, за която говоря, не защитава определени групи хора. Тя е на страната на всеки човек, който се бори за повече свобода. Именно свободата е основополагаща ценност за истинските леви.
Има една огромна заблуда, изразяваща се в схващането, че най-свободни са хората, които живеят в тоталното пазарно общество. Тази либертарианска мантра ни я повтарят толкова дълго време, че много хора наистина й повярваха. Повярваха, че единствено несмущаваният от никаква държавна намеса пазар носи истинско освобождение. Да, този абсолютен пазар, за който бленуват либертарианците, наистина носи свобода. Само че свободни в този свят са основно представителите на свръхбогатия елит. Бедните няма как да бъдат свободни. Когато доходите ти постоянно падат, когато си затънал в кредити, когато не можеш да си позволиш качествена медицинска помощ или качествено образование за децата си, изобщо не си свободен. И фактът, че имаш право да гласуваш веднъж на няколко години в никакъв случай не те прави по-щастлив.
Бъдете сигурни, че десните няма да зашитят свободата на мнозинството граждани. Десните партии охраняват статуквото, те нямат нищо против обществото да бъде разделено на свръхбогат тесен елит и все по-голям брой обедняващи хора. Извоюването на повече свободи може да бъде направено единствено от една истинска левица.
Истинската левица в България трябва да извърши огромна работа - и то не само в политическата и икономическата сфера. Дори смятам, че една от основните й задачи тук и сега е да работи за радикална промяна в интелектуалната област. Антонио Грамши, един от най-интересните леви мислители на 20-ти век, въвежда термина "културна хегемония". Той смята, че силата на господстващите класи се гради имено върху нея. Подчинението на управляваните, казва Грамши, се крепи не толкова върху някакви диктаторски методи, налагани от властовия елит. Управляващите са силни, защото успяват да убедят останалите, че живеят в най-добрия възможен свят и , съответно, всякаква съпротива е безсмислена. Колкото и зле да живеят повечето хора, колкото и да обедняват и да изпадат в зависимост, те продължават да смятат, че вината е тяхна, че е достатъчно да положат още малко усилия, за да станат и те приказно богати. Това лъжливо схващане е резултат именно от "културната хегемония" на елита. Антонио Грамши развива тази теория през 30-те години на миналия век, докато лежи в затворите на Мусолини. Тя обаче е изключително актуална и днес. Защото културната хегемония на властващия елит е по-силна отвсякога.
През последните десетилетия благодарение на медиите, образователните институции, както и на десетките политически неправителствени организации елитите в развития свят налагаха принципите на пазарния фундаментализъм, рекламираха схващането, че вече богатите трябва да стават още по-богати, за да бъдат щастливи всички останали. Основна част от постулатите на днешната културна хегемония е и твърдението, че само егоизмът носи просперитет, че всички общи действия и прояви на солидарност трябва да бъдат забравени, защото те били комунистически отживелици. Особено в България това ни го повтарят от сутрин до вечер представителите на либералните NGO-та, загрижени главно да просперитета на могъщите си спонсори.
Целта на днешната културна хегемония е да бъдем превърнати в безкрайно егоистични същества, които нямат никакво намерение да оспорват статуквото и единственото, от което се вълнуват е, как да направят така, че да си купят повече неща от Mall-а. Според един от най-големите съвременни мислители, социолога Зигмунт Бауман, девизът на днешния човек е "Пазарувам, следователно съществувам". Вече дори не съществува дилемата "да купувам или не". Ако искаш да бъдеш пълноценно човещко същество, пише Бауман, трябва постоянно да пазаруваш. В противен случай ще бъдеш отхвърлен и маргинализиран.
Ето това е културната хегемония на десницата, която трябва да бъде оспорена. Хората трябва да бъдат изтръгнати от консуматорския унес, да осъзнаят, че разходките в мола, не са единственият начин за добро прекарване на времето. Целта на господстващия елит е да държи огромната част от населението в плен на лъжливи материални потребности, както казва Херберт Маркузе, да ни кара да мислим как да задоволим поредния си предметен копнеж, а не как да подобрим обществото, в което живеем. Една истинска левица трябва радикално да оспори това господстващо клише, да убеди хората, че е крайно време да излязат от матрицата, в която са ги натикали пазарните идеолози. Направи ли това левицата, значи е имало смисъл от съществуването й.
„Деконструкция” по БНР, 18 януари 2014 г.
Звуковият файл тук: http://bnr.bg/horizont/post/100287984/komentar-na-petar-volgin-18012014
