След като председателят на БСП реанимира българската десница, дали няма да го стори и с европейската?
С едно щракване на пръстите Станишев постигна немислимото. Върна БСП и България 16 години назад. В 1997-а. Тогава на площада танцуваха „Последен валс”, сега един от лозунгите е „Последен ДАНС”. Старата десница трябва да му целува ръка. След като обра част от нейните кадри и с тях състави правителство, Станишев й направи изкуствено дишане с аферата „Пеевски”, а скоро може да я върне и в парламента.
С номинацията си за председател на ДАНС председателят на БСП
вбеси обществото и раздели
собствената си партия
Заради едно необяснимо и незащитимо решение хора се мразят и ругаят по форуми – виртуални и партийни. Едни тичат по митинги, други – по заседания, журналисти спят в редакциите, изнервени шофьори попадат в задръствания, стотици полицаи не се прибират до среднощ при семействата си. И то в сезон, когато идващото лято и красивата природа предполагат много по-приятно прекарване на времето.
Още по-тревожна е ескалацията на етническото напрежение в някои региони в резултат от безразсъдството на управляващите. Живи вериги посрещнаха новоназначени областни управители от ДПС, а в Благоевград се стигна и до побоища. Ако назначенията не бяха пробутани в пакет със случая „Пеевски“, протестиращите едва ли щяха да са многобройни, а действията им – толкова брутални. Негодуванието от ДПС прераства в обиди към българи, които изповядват исляма. Ами, ако и мюсюлманите затръшнат вратите на управляваните от тях общини за християни?
Всичко това се случи в момент, в който Станишев трябваше да бере плодове от схемата, която отдавна сглобява. Вярно е, че под негово ръководство БСП загуби поредните (някой помни ли колко точно на брой?) избори и отново се провъзгласи за „морален (?!) победител“, но пък ГЕРБ загуби властта.
Оставаше най-лесното –
да не дразни
улицата и обществото. Още в първите си часове новата коалиция го направи чрез министерска номинация на архитект, известен с икономически зависимости. Форумите скръцнаха със зъби. Случаят трябваше да послужи като обеца на ухото, но вместо това новите управляващи си направиха оглушки. Ето затова сега ще оглушеят от освиркване и виковете „Оставка”, които кънтят под прозорците им.
Председателят на БСП така и не си даде сметка, че ситуацията след изборите изисква да ходи на пръсти. А не да стъпва като слон в стъкларски магазин. Нe e толкова трудно за проумяване – нужно е да си направиш що-годе грамотна справка в сайта на ЦИК. Изборите на 12 май показаха, че за партиите от новото управление (дори ако приемем и „Атака” за част от него) е гласувал едва всеки пети българин. А в по-централните части на София – всеки шести. Новото управление не разполагаше с обществен кредит да се разпищолва, камо ли още от първия ден. Близко е до ума, че политически непредставените българи, които са рекорден брой (24,5% от гласувалите и около 60% от фигуриращите в избирателните списъци), едва ли ще чакат новата власт с шампанско и рози. А още по-малко това ще сторят избирателите на ГЕРБ, които са реална сила в обществото.
На какво тогава се дължи това абсурдно действие, подхождащо по-скоро на някой авантюрист и случаен минувач в обществения живот, отколкото на политик, който от 12 години е председател на най-голямата партия в България, а от известно време и на втората по сила партия в Европейския парламент? Досега липсва смислено обяснение на въпроса, освен ако не приемем за вярно прозрението на проф. Юлиан Вучков, направено още през 2009 г., че си имаме работа с непораснало дете: „Целият му невинен израз сякаш ни казва – трябва да ми вярвате, от мен не може нищо лошо да очаквате. Но лицето понякога лъже. Зад него се крият огромни властови амбиции. Ама бебето лъже, то подвежда, вече е порасло. И отдавна не е невинно. Можеш ли да си представиш колко много гафове е сътворило безподобното бебе…”
Няма да е справедливо, ако отдадем странностите на „Позитано” единствено на Станишев. Като диагноза за състоянието на партията прозвучала прогнозата на неговия заместник Димитър Дъбов, ден след избора и оттеглянето на несъстоялия се председател на ДАНС: всяко чудо за три дни, протестите ще отшумят до понеделник.
По ирония на съдбата БСП беше вкарана в капана „Пеевски“ в деня, в който отбелязваше 157-та годишнина от рождението на основателя на социалистическото движение в България Димитър Благоев. Историци твърдят, че едни от последните думи му думи са били:
„Съсипаха ми хубавата партия“
Като опит за ритуално самоубийство на БСП окачестви случилото се на 14 юни един от най-авторитетните червени кметове – на Троян Донка Михайлова. Часове по-късно Станишев отмина със стъклен поглед възмущението на Нешка Робева и Велислава Дърева в телевизионно студио. След няколко дни се извини с половин уста. А след още няколко – с цяла, когато вече нямаше кой да го слуша.
През цялото време БСП беше готова да приеме всякакви прищевки на „порасналото бебе”, стига да я вкара в управлението, макар и през задния вход. Съпартийците на Станишев си замълчаха за номинация на Пламен Орешарски за премиер, направена по пренебрежителен за тях начин – пред репортери на стълбите пред „Позитано”, а не в заседателната зала. После радикалната конгресна програма беше пратена на „Вторични суровини”, левият завой премина в безцелно кръгово движение, а гражданската квота в листите се напълни със съмнителни назначения на политически номади, обиколили десните партии. Някои от тях накрая се прехвърлиха и в правителството. В името на властта социалистите преглътнаха дори и заклеймяването на Никола Вапцаров като „терорист”, дело на един от „експертите”, още докато е бил кандидат за министър на свободна практика.
И точно когато социалисти щурмуваха втория ешелон на правителството, когато „Позитано” започна да се затрупва от папки с автобиографии и препоръки, а първите щастливци получиха повиквателни за властта, фаталният петък постави под въпрос плановете им за светло бъдеще. Решението „Пеевски” накара стотици функционери на БСП да се възмущават, да се обясняват, да пишат, да говорят, да мислят – нещо което отдавна бяха отвикнали да правят в името на властта като идеология и самоцел.
Самият Станишев посрещна първата вълна от вътрешнопартийни атаки с присъщото му високомерие – срещу него се изправяли „дежурните критикари”. Дежурните по антураж досадници обаче също бяха задействани. Ходовете и на едните и на другите са мотивирани от „загриженост за кабинета”. В БСП тепърва ще се разгарят спорове
кое е по-спасително за
правителството „Орешарски”
– дали оставката или оставането на Станишев. Така започна да се повтаря още един детайл от картината през 97-а, когато вземането на ясни и логични решения беше отлагано с витиевати формулировки и неразбираеми от обществото процедури, които в крайна сметка доведоха до невъзможност за съставяне на второ социалистическо („експертно”) правителство.
Обяснението на случващото се в БСП със задействане на кръгове около експрезидента Георги Първанов би било твърде опростено. Без съмнение провалите на Станишев наливат вода в мелницата им, но тези среди също имат представители в новото управление. Недоумението на видни европейски социалисти не може да се впише в графата „дежурни критикари” или „неудовлетворени амбиции”. Нито пък острите реакции на доскоро абсолютно лоялната към Станишев кандидат-президентска двойка на БСП Ивайло Калфин-Стефан Данаилов. Мълчаливото присъствие пред „Позитано” по призив на Георги Кадиев привлече няколко десетки социалисти, но и тук има промяна. Срещу Антон Кутев и незабравимата му метафора за социализма и СПИН протестира само един. Ако тенденцията се запази, след още няколко десетки години БСП може и да влезе в гражданското общество.
На призивите „Окупирай „Позитано!”, централата отговори с изпитани средства – със съобщения за спонтанна подкрепа към Станишев и Орешарски, изразяваща се в писма и телеграми от цялата страна. И с кадрови решения. На 19 юни беше пусната поредната порция назначения във властта. След като научило името на новия областен управител, ръководството на БСП в Бургас набързо променило радикалния тон на позицията, която се канело да приеме след няколко часа. Общинският лидер Павел Маринов станал губернатор, а мястото му в парламента щял да заеме представител на карнобатската организация. Недоволството започнало да стихва за разлика от Пазарджик, където поискали оставката на Станишев. Кой знае дали щяха да последват бургаските си другари, ако бяха получили поста на областния управител, който до последно им изглеждал вързан в кърпа?
Кошницата с назначенията може и да е успокоила някои среди в БСП, но доведе до нова ескалация на протестите, след като се оказа, че новият зам.-министър на МВР е бивш регионален представител на групировката СИК в Шумен. Така депутатът Иван Иванов прекара пет часа на поста, с което подобри абсолютния рекорд на бившата шефка на ДКЕВР Юлиана Иванова. Аналогията с последните дни на кабинета „Борисов”, протекли под мотото „Нито ден без гаф”, стана още по-натрапчива, след като депутатът Христо Монов нарече протестиращите „интернет лумпени”. От „Позитано” заваляха нова серия извинения…
Междувременно Станишев промени в движение
тактиката на оцеляването си
като отмени с пореден процедурен трик и йезуитски формулировки вотът на доверие, който щеше да поиска от Националния съвет на БСП на 20 юни. Вън от съмнение той щеше да спечели гласуването в органа, чийто състав е грижливо селектиран с подобни апаратни игри. Но заедно с това щеше да лъсне и фактът, че отношението към Станишев вече сериозно разделя партията.
Тепърва предстои да се види дали това разделение няма да се пренесе и в Партията на европейските социалисти. Насроченият в София за 22 юни Съвет на ПЕС идва в най-неудобното за организаторите време и на най-неточното място. Докато турската левица превзе площад „Таксим” и улиците на Истанбул, а корупционен скандал в Прага свали консервативното правителство, София е единствената европейска столица, в която елитът на ПЕС ще заседава под скандирания „Червени боклуци”. Кадрите от България ще са истински подарък за брюкселските консерватори и християндемократи, които едва ли ще пропуснат да се възползват максимално от него. И то само 11 месеца преди изборите за Европейски парламент, в които ще се реши въпросът за новата Еврокомисия. След като Станишев реанимира българската десница, защо да не го стори и с европейската? Списъкът с историческите му постижения тепърва ще се допълва…
От списание „ТЕМА” - юни 2013 г.
