Пътят на България до слугинската стая в „Клуба на богатите“

 

 

 

 Изказване на Велислава Дърева на дискусия на тема: „Уроците на 10 ноември и моралът на прехода“, проведена на 4 декември 2025 г. Организатор фондация „Солидарно общество“ и Платформа „Нови времена“

  

 

Темата на днешната дискусия – за морала на прехода – е повече от необичайна. Тъкмо защото това е същностната тема, слънчевият сплит на обществото. Моралът е твърде висока категория. Моралът няма нищо общо със света, в който живеем, нито с времето, нито с държавата, която все още обитаваме по велика Божия милост.

Защото „Което е морално грешно не може да бъде политически правилно“. Тези думи са на Уилиям Гладстон. Казал ги е по повод циничната подкрепа на Британската корона за Високата порта и турските зверства след Априлското въстание. В своя праведен гняв Гладстон е улучил слънчевият сплит.

Най-голямото поражение в последните 36 години е моралното поражение, моралната разруха, моралният упадък, моралната деградация. То не става изведнъж. То не е взрив, не е експлозия, дори имплозия не е. То е тих, бавен, почти незабележим вътрешен апокалипсис. Процес, в който един жесток, напарфюмиран, „цивилизован“, любезен звяр изяжда човека и обществото отвътре. За да остане една празна черупка.

Изчезнаха всякакви морални принципи и ценности: чест, почтеност, достойнство, памет, познание… А където ги има, те са обект на присмех и обществено разтерзаване и обругаване. Казано е – не бой се от този, който може да те убие, но бой се онзи, който може да погуби душата ти. Позволявам си тази перифраза на св. евангелист Матей.

За да ни допуснат в сутерена, в слугинската стая на „клуба на богатите“, трябваше да „преформатират“ и „диверсифицират“ не друго, а човека, неговата личност и разум. За да ни приведат във вид, удобен за злоупотребление и подчинение.

От нас се изискваха няколко „прости“ неща. Всяко едно поотделно е престъпление. И грях непростим.

Трябваше да ни направят бедни. Икономически и социално. И ни направиха. Само един пример. Да напомням ли кой, как и защо превърна България от енергиен фактор в енергиен просяк?

Трябваше да ни направят тъпи, глупави, необразовани и прости. Защото, гласи максимата – „който се е родил беден, ще си умре прост“. Но има и друго. Хора с по 5 дипломи и 10 академични титли са точно толкова невежествени, колкото и всеки квартален „философ“. Безкрайно е дефилето на невежеството, агресивно и надменно – в парламента, в телевизора, във фейсбуци и тиктоци. И над всички блестят гордите „носители на новото знание“ – иждивенците на „Отворено общество“ и „Америка за България“, които изкорубиха българското образование в дръзновено съучастие с официалната политика.

Трябваше да ни направят безпаметни. Поискаха да се отречем от своите светци и първоучители, апостоли и революционери, просветители и книжовници, от своята величава и трагична история, от своята памет и достойнство. От антифашистката съпротива. От историческото познание изобщо. И никакви факти и документи нямат никакво значение за високомерното невежество.

Четвърто, пето и десето…

Слуги, назначени за пророци сринаха моралните устои на обществото, фалшифицираха историята, обзаведоха с фалшива памет и фалшива идентичност цели поколения и ги лоботомираха.

И никаква съпротива! Някак лежерно.

С малки изключения. Колко души се противопоставихме на амбициите на Ото Кронщайнер, Петър Стоянов и споменатите НПО-иждивенци да се отречем от кирилицата и да я заменим с латиница, че да се „дерусифицираме, европеизираме и цивилизоваме“ най-сетне? Трима! Колко души, говоря за светски лица, изкарахме цялата битка срещу разкола в БПЦ, провокиран и финансиран с все същите „мотиви“ – да се „дерусифицираме, европеизираме и цивилизоваме“ най-сетне? Петима! Изобщо – колцина сме опълченците на истината, знанието и паметта, които 36 години противостоим на овластената и обгрижена лъжа, на истеричната русофобия и възхода на неонацизма?

Преди време Оксфордският речник избра за дума на годината думата постистина (post-truth). Според Оксфорд постистина означава „обстоятелства (какви? – б.м.), при които обективните факти се възприемат като по-малко влиятелни при формиране на общественото мнение, отколкото емоциите и личното убеждение“. Това е дългото определение. Постистината е другото име на лъжата. При всички обстоятелства. Това е краткото определение.

Все по-често си мисля, че ние живеем в ерата на постчовека (post-human).И това няма нищо общо с научната фантастика.

Но щом постистината е лъжа, какво е постчовекът?

Какъв е този постчовек?

Той е:

Безпаметен

Безисторичен

Безпросветен

Безграмотен

Бездуховен

Безкултурен

Безнравствен

Безполов, многополов, надполов, свръхполов – по избор. Това е единственото право на избор, предоставено на постчовека.

Постчовекът няма нация, няма държава, няма корени, няма индивидуалност, няма самоличност.

Той е:

Разчовечен.

Хуманоид.

Мутант.

Едно същество, което не знае какво е, но си мисли и си вярва, и му внушават, че е свръхчовек. Постчовекът е никой. И никакъв. Най-лесно се управлява този, който е никакъв. Можеш да го направиш всякакъв. Да го моделираш и модифицираш, да го превърнеш в ГМО-продукт.

Това е дехуманизация. Деструкция на човешката личност. На човешкото общество.

Това е стратегия. Който не го разбира, нищо не разбира.

И после се чудим защо нищожества преследват доблестните, подлеци назидават достойните, глупци наставляват умните, безпросветни обругават мъдрите; защо обществени блудници и хамелеони учат почтените на морал, а овластени безличия издевателстват над личностите. И защо последните 36 години са времето на нашия провал. Провал политически, обществен, граждански, национален и нравствен. Ами – затова.

И още?

За да ни допуснат милостиво в сутерена, в слугинската стая на „клуба на богатите“. Защото България е територия, предназначена за разграбване, оплячкосвне и обедлюдяване.

 

В нашата дискусия има подтема – „Как левите партии да възстановят моралния си облик и влияние в обществото?“.

Велиана Христова постави два важни въпроса:

Защо БСП не прави нищо срещу отмяната на присъдите на Народния съд?

Защо БСП не прави нищо, за да бъде отменен фамозния закон, който обяви някакъв митичен „комунистически режим“ за престъпен?

Защо?

Ще добавя още въпроси:

Защо ПГ на БСП гласува декларация срещу Конституционния съд?

Защо сред вносителите на законите, които ограничиха правомощията на президента има депутати от БСП?

Защо сред вносителите на закона за отбраната и въоръжените сили има депутати от БСП? Според този закон президентът, който е главнокомандващ, ще научи от телевизора, че сме във война.

Защо само един депутат от БСП гласува „за“ референдум за еврото? И този един депутат беше наказан, щото „нарушил партийната дисциплина“ и „изкривил“ великата „партийна линия“! Коя линия?! И на коя партия?!

И изобщо – защо БСП е в това правителство? За нечии лични амбиции и властолюбие? За нечии криви сметки? Утре не „ръководството“, всички ние ще плащаме сметката.

И това е част от все същия разговор за морала.

 

И накрая:

Според социалните психолози са необходими три генерации, за да бъде подменена една нация, да бъде изчегъртана нейната памет, нейната идентичност, нейния генетичен, цивилизационен код. Две генерации са вече отровени, поразени. Геноцид се нарича това. Геноцид морален, интелектуален, духовен.

 

Връщам се при думите на Гладстон:

„Което е морално грешно, не може да бъде политически правилно“.

 

Източник: novivremena.com

 

 

 

 

 

 

 

 

КАСТРО – ЗАВИНАГИ

От днес – 25 ноември 2025 г., прогресивното човечество навлиза в годината на отбелязването на десетгодишнината от смъртта и 100 годишнината от рождението и безсмъртието на великия син на Куба и на човечеството – Фидел Кастро. Сякаш за него Хосе Марти поетично е написал: „Истинският човек не търси къде да живее по-добре, а къде е неговият дълг…Той знае, че бъдещето, е на страната на оня, който знае своя дълг… Когато този човек умира в обятията на признателната родина, смъртта угасва, оковите се пречупват: започва най-сетне със смъртта – безсмъртието!“ 

 Десета година от безсмъртието на Фидел Кастро, но името и делото му не само не помръква и не губи своето величие и значение. И днес във времето на колосално противопоставяне и промени в света, той звучи все по-актуално и съвременно. Пророчески и често цитирани напоследък са думите му от края на 90-те години, че „следващата война на фашизма ще бъде срещу Русия“! Дори в тези времена на огромни промени, на пълен разпад на международното право, на чуждите ценности и наложените догми, идеите и делото на Фидел Кастро стават все по-значими и поучителни. За това Фидел Кастро окончателно и завинаги остава сред великите личности на човечеството; сред тези които проправят и отстояват пътя към справедливостта, независимостта, свободата и хуманизма, сред своите учители Маркс и Енгелс, сред великите хора на 20 век, векът на социализма – Ленин и Сталин. 

Фидел Кастро е личността, революционерът, идеологът, който обоснова стратегията на уникалната кубинска революция, пое отговорността за подготовката и осъществяването й. Той оглавява младите хора в средата на 20 век, възмутени от произвола на Батиста и крайната нужда. Фидел Кастро организира въстанието на кубинците под лозунгите за свобода, равенство, справедливост и независимост. 

В средата на 20 век той промени съдбата и пътя на Куба, а впоследствие и на цяла Латинска Америка със своите идеи и дело за свобода, независимост и социализъм, със своя специфика и национални особености. Защото цял живот той мъдро се учи и не забравя уроците на миналото, убеден е че революциите не са случайност, а закономерно продължение на историята на един народ. За Фидел Кастро революцията, която той подготви и успешно проведе в Куба има своите корени в историята на Отечеството, в идеите на Симон Боливар, на Антонио Масео, на Хосе Марти, в героизма на борбата срещу испанските колонизатори, против робството, в учението на марксизма и ленинизма. Фидел Кастро гениално разбира, че загубиш ли връзката с миналото, с историята, с революционните идеи и борби, връзката със своя народ, с неговите въжделения и достижения, губиш всичко. 

Затова той взема категорично отрицателна позиция към политиката на „перестройката“ в СССР и заявява, че дори да престане да съществува СССР, Куба ще остане социалистическа. Рухването на европейския социализъм, разпускането на СССР нанасят жесток политически, икономически и морален удар на Куба. Това събитие, определяно днес като „най-драматичната и трагична геополитическа катастрофа“, поставя Куба пред огромни изпитания. За това ужасно време Фидел Кастро разказва пред Игнасио Рамоне: „… страната претърпя зашеметяващ удар… ние останахме сами, сам-самички, загубихме всички пазари на захар и престанахме да получаваме хранителни продукти, гориво, дори дърва, за да погребем християнски своите мъртъвци. И всички мислеха: „Това ще рухне.“. И някои продължават да мислят, че това ще рухне, ако не сега, то след малко.“ Въпреки прокобите, кубинският социализъм при най-трудните условия, при невижданата продължителна и жестока блокада и провокации, на 90 мили от бреговете на САЩ, героично отстоява. 

Въпреки всички трудности, Фидел Кастро и кубинското ръководство не допускат и не обявяват „края на историята“ (Фукуяма), т.е. края на социализма. Фидел Кастро е категоричен, че Отечеството му трябва да съхрани своите идеи и ценности, за които народът му тръгва след него в годините на революцията срещу Батиста. До края на живота си Фидел Кастро е убеден в правилността на социалистическия избор за Куба. За него „обществото на потреблението”, заляло света е нещо временно и преходно и е едно от най-зловещите изобретения на съвременния капитализъм, защото казва той: „неолибералната глобализация е безпомощна в областта на идеите и етиката, където предстои и главната битка на нашето време”. Куба не прие този пагубен модел, а се съпротивлява. Това е съпротивата срещу статуквото в света на потребителство, на алчността, корупцията и обезчовечането, това е пътят на Куба в новото време. Това статукво обезличи и срина страните на социализма в Европа и върна България с два века назад в икономическо, социално, културно, образователно и морално отношение. В тези трудни години Фидел Кастро и кубинското ръководство сериозно изучават опита на братските до вчера социалистически страни в уникалния, унищожителен преход от социализъм към капитализъм. И се убеждават, че усещането за справедливост и солидарност, чувството, че не си забравен, пренебрегнат и презрян от управляващите, работодателите и държавата, придържането към максимално равенство в обществото, сплотеността в преодоляването на трудностите, несъмнено помага на кубинците да понесат всички трудности, да запазят националното си достойнство, единство и независимост. 

Многовековните борби на Куба и постигнатото във втората половина на 20 век – векът на социализма, несъмнено развиват в кубинците постоянно недоверие към САЩ и западните стандарти. Фидел Кастро завеща на кубинското ръководство и на кубинския народ, че САЩ трябва да бъдат далеч от тях и от влиянието им. Тринадесет американски президенти от Айзенхауер до Тръмп (за втори мандат) с различни методи, но без успех се опитват да сломят духа на кубинския народ и да променят избрания път на живот и бъдеще. В народната памет на кубинците е жив споменът за времето преди революцията, когато приказно красивият остров Куба, е превърнат от САЩ в казино и в бордей, в място за хазарт, проституция, нощни заведения и жестока експлоатация в плантациите. Чудовищна е безработицата, нищетата, неграмотността и унижението на кубинците. Кубинският народ помни и времето след уникалната народна революция, когато свободна Куба, ръководена от Фидел Кастро за кратко време, с огромната помощ на СССР и социалистическите страни, се превърна наистина в Остров на свободата с национална промишленост, със самостоятелна енергийна система, с изключителен напредък в областта на медицината, образованието и културата. Това не се забравя и неминуемо това време ще се върне отново! 

Днес в Куба много в икономиката, в енергетиката в инфраструктурата се нуждае от нови мощности и ремонт, но нека признаем, че и в родината ни България, която според управляващите е сред „богатите“ страни, тези системи също са в упадък и разруха. Но това при нас е за сметка на продадения национален суверенитет и независимост, на корупцията и безхаберието на управляващите… В днешния свят на промени и трансформация много държави и още повече народи се стремят към вечните стойности, към това, което героична Куба съхрани – своята уникалност, суверенитет, независимост, свобода, своята култура, духовност, история, ценности и цивилизационни различия. 

В тези изключително трудни години за Куба, когато не достигат храна, суровини, медицински изделия, техника, енергийни източници, когато последиците от продължителната и тежка блокада рушат националното стопанство на страната, още по-страшна и зловеща е бездната, в която изпаднаха държави и народи, когато САЩ предложиха да ги „спасяват и да насаждат своята „демокрация“, на народите на Ирак, Либия, Афганистан, Югославия и други, където освен глад и мизерия, янките прилагаха и бомби, смърт, жестоки убийства и разправа с държавните глави и населението. Това Фидел Кастро и неговите съратници предвидиха и не допуснаха да се случи на Острова на свободата! Куба на Фидел Кастро устоява вече 36 години на стихията и посегателствата на глобализма и неолиберализма, на превратностите на времето, убедена, че „ако се подчиним ще загубим повече“! 

Великият народен водач на Куба Фидел Кастро превърна Родината си в магнетична алтернатива на капитализма, в световен фактор и в кауза. Фидел Кастро със своите идеи, дълбок аналитичен ум и изключителни качества на политик и държавник, на народен водач и трибун, със своята ораторска магия, с обаянието си, се превърна още приживе в легенда и вдъхновение на угнетените и онеправданите, на търсещите свобода, независимост и справедливост. Той е една от най-ярките личности на 20 век и сред творците и създателите на социализма, който несъмнено е бъдещето на 21 век и на човечеството. Островът на свободата и днес, въпреки трудностите буди уважение и възхищение с непобедимия си дух, с хуманизма и алтруизма (забравено за нас понятие) на кубинските лекари и учители. 

Светът навлезе в глобални промени и трансформации, глобалната архитектура се променя. Русия укрепва геополитическата си тежест, Китай се издига стремително, а Куба е стратегическият им партньор. И както казват съвременните световни лидери Владимир Путин и Си Дзи Пин – очакват ни дълбоки революционни промени, невиждани от столетие и несъмнено кубинският народ и Куба ще получат заслуженото за волята, страданията, смелостта, постоянството си самоотвержено да запази свободата и независимостта си, идеите и заветите на своя велик син Фидел Кастро. 

Вечна да бъде славата и паметта на Фидел Кастро! 

Слава и много сили на свободолюбивия, смел и мъдър кубински народ! 

Viva Cuba! Да живее Куба и кубинския народ, обичаме ви! 

 

Емилия Лазарова, 25 ноември 2025 г. 

 

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт за фашизма

 

 

... Писателите, изпитали на собствен или чужд гръб зверствата на фашизма и ужасени от тях, не могат да се преборят с това зло само защото го познават добре и се възмущават от него. Може би някои смятат, че е достатъчно да се опишат зверствата на фашистите, особено ако голям литературен талант и неподправен гняв направят описанието наистина убедително. Подобни произведения действително са много важни. Вършат се зверства. Това е недопустимо. Бият хора. Това е възмутително. Какво има да се мисли толкова? Хората ще се надигнат и ще възпрат мъчителите. Не, другари, тук има над какво да се замислим.

Защото хората може би ще се надигнат, това не е чак толкова трудно. Но нали после трябва да възпрат мъчителите, а то вече е по-трудно. Гневът е налице, противникът е известен, но как да се преборим с него? Може би писателят ще каже - моята задача е да разоблича несправедливостта, а разправата с нея е дело на читателя. Но тогава писателят ще направи неочаквано откритие. Той ще установи, че гневът и състраданието са нещо, което може да се измери, нещо, което съществува в определено количество и в даден момент може да се свърши. И което е най-лошото - гневът изчезва толкова по-бързо, колкото е по-нужен. Едни другари ми разказаха: "Когато за пръв път съобщихме, че са избити наши приятели, всички изкрещяха от ужас и мнозина се притекоха на помощ. А бяха убити стотина души. Когато обаче техният брой нарасна на хиляди и убийствата не свършваха, настана мълчание и помощта силно намаля." Така е - щом престъпленията зачестят, хората престават да ги забелязват. Когато страданията станат нетърпими, хората престават да чуват писъците. Всеки би се стреснал, ако види, че бият друг човек. И това е съвсем естествено. Но когато злодеянията започнат да се сипят като из ведро, никой няма да извика: "Стига, спрете!"

Ето как стоят нещата! А как можем да се преборим с това? Нима е невъзможно да попречим на човека да обръща гръб на зверствата? А защо им обръща гръб? Защото не вижда никаква възможност за намеса. Човек не споделя дълго чуждата мъка, ако е безсилен да помогне. Ударът може да бъде париран, ако знаеш кога ще бъде нанесен и срещу кого, защо и с каква цел. И ако ударът може да бъде париран, ако има макар и малък шанс за това, едва тогава може да изпиташ съчувствие към жертвата. Разбира се, може да й съчувстваш и когато няма надежда да й помогнеш, но не за дълго, във всеки случай не докато ударите продължават да се стоварват върху нея. И така: защо нанасят удара? Защо културата или по-скоро останките от нея, достигнали до наши дни, се изхвърлят като нещо ненужно? Защо се обеднява и разголва, унищожава отчасти или изцяло животът на милиони хора, на повечето хора?

За някои от нас отговорът на този въпрос е - поради човешката бруталност. Те смятат, че страшна експлоатация залива все по-голяма част от човечеството, че са го сполетели ужасни събития, за които видимо няма причина, че са избуяли дълго потискани и дълбоко таени варварски инстинкти, които и при най-ужасните, също както и бруталността не може да се породи само от бруталност.

...Много остроумие има в думите на моя приятел Фойхтвангер, че обществената подлост стои над личното благо, но те не са верни. Бруталността не произлиза от бруталността, а от спекулациите, които са невъзможни без нея.

...Днес в повечето страни на земята царят порядки, при които престъпленията от всякакъв род се възнаграждават, а добродетелите се заплащат скъпо. "Добрият човек е беззащитен, а беззащитния го смазват от бой. С бруталност може да се постигне всичко. Подлостта се готви да съществува още десет хиляди години, а добротата се нуждае от защитник, ала, уви, не го намира."

 

(Из реч на Първия международен конгрес на писателите в защита на културата - Париж, 1935 г.)

 

Изказване на Иван Петков на втория международен форум “БРИКС-Европа”

 

 

Срещата се проведе в Сочи 13 – 17 ноември 2025 г.  Българският депутат говори на руски език по време на закриването на форума.

 

„Мы живём во времена, когда страны Европы не ищут диалога, не имеют желания говорить о мире. А напротив, Брюссель говорит о большем количестве оружия. Что приведёт к большему количеству крови, большим жертвам. Потому что это желание этих лидеров. Лидеров, которые не имеют желания жить в мире. А теперь что мы видим. Страны, которые якобы демократические. Которые говорят о правах и свободах, не ищут диалога. А сегодня мы в России, куда нас пригласили говорить о том, что делать дальше. То есть государство, которое Брюссель называет воинственным, говорит о диалоге и мире.

Мы говорим с вами о дружбе, конечно, с Болгарией мы можем говорить о братстве, потому что у нас много общего в прошлом. Но и каждый нормальный болгарин хочет не только диалога, но и отношений, как у нас были в прошлом.

Но не только Болгария, а и каждая страна ЕС и Европы имеет право общаться, торговать с любой страной, которую пожелает. Сегодня Брюссель запрещает, а напротив, навязывает каждой стране-члену платить за оружие, оружие, которое потом будет продано и уйдёт на счета Зеленского и его администрации.

Проблема, которая есть у каждой европейской страны, заключается в том, что политические элиты зависимы от Брюсселя и Вашингтона.

Эти элиты должны измениться. На Западе после де Голля не было такого смелого лидера, как он. После распада Советского Союза это видно и в Восточной Европе. Напротив, мы допустили, чтобы иностранные корпорации и организации добрались до нашей молодёжи.“

 

По време на форума Иван Петков срещна ключови фигури от международния политически живот, сред които бившия руски президент и настоящ заместник-председател на Съвета за безопасност на РФ - Дмитрий Медведев, Пиер дьо Гол – внук на легендарния френски държавник Шарл дьо Гол, както и украинския политик Виктор Медведчук. Тези срещи подчертаха значението на българското участие във форум, който набира все по-голяма тежест в международния обмен.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Лъжата и измамата са постоянна черта на повечето западни политици

 

 

Мнозина са изненадани от мащаба на настоящата антируска информационна кампания в Европа, където под фалшиви предлози Русия е превърната във враг номер едно на човечеството, но няма абсолютно нищо, от което да се изненадваме: основно оръжие на Запада срещу Русия е била и продължава да бъде лъжата в хилядите ѝ нюанси и форми.

По мнението на редица историци, философи и психолози, коренът на всепоглъщащата омраза на Запада и Европа към Русия се крие във факта, че Западът се стреми към печалба и власт, докато ние, руснаците зачитат други ценности – истина, милосърдие и справедливост.

Философът Иван Илин преди много години е казал: „Европа не познава руския човек, защото славяно-руското съзерцание на света, природата и човека ѝ е чуждо. Руският човек живее преди всичко със сърцето и въображението си и едва след това с волята и ума. Затова средностатистическият европеец се срамува от искреността, съвестта и добротата, определяйки ги като „глупави“, а руският човек, напротив, очаква от човек преди всичко доброта, съвест и искреност“.