Осемчасовият работен ден, гарантираните трудови и социални права, безплатното образование - всичко това човечеството дължи на революционните руски работници, селяни и войници от 1917-та.
На 7 ноември се навършва годишнина от Великата Октомврийска социалистическа революция.
Сегашната власт в Русия тръгна по пътя на забравата на тази дата за руските граждани. След като през 2005 г. В. В. Путин подписа закона „За промени във федералния закон „За дните на воинската слава (победните дни) на Русия””, празничният ден на 7 ноември беше отменен, а вместо него обявиха нов празник - Ден на народното единство, 4 ноември.
Сега много млади хора научават за датата 7 ноември само на уроците по история (в най-добрия случай). Но по-възрастното поколение още помни какво е дала на хората Октомврийската социалистическа революция.
Неотдавна по време на урок по астрономия (аз преподавам този предмет съобразно професията си) трябваше да се обяснява нов материал по темата „време и календар”. И се наложи да поговорим за датата 26 януари (8 февруари) 1918 г. На този ден председателят на Совнаркома (Съвет на народните комисари - б. пр.) В. И. Ленин подписва указ (закон) за въвеждане в Руската република на западноевропейския календар.
Работата е там, че по царско време се е използвал юлианският календар, поддържан от православната църка - тя и сега си живее по него (има се предвид Руската православна църква - б. пр.). А в Европа и в много страни по света още три века отпреди това се е ползвал григорианският календар (новият стил), който дава по-малка погрешност във връзка с неравномерното въртене на Земята около Слънцето.
Съгласно онзи указ след 31 януари 1918 г. в Съветска Русия настъпва веднага 14 февруари 1918 г. Разликата е от 13 дни. Ето така заедно с указите за земята и за мира съветската власт привежда и календара в съответствие с европейския - независимо, че междувременно в Русия вече се е разразила гражданската война.
Но Октомврийската революция (тя се нарича така, защото по стар стил е извършена на 25 октомври 1917 г., което съответства на 7 ноември по нов стил - б. пр.) дава не само нов календар на страната. Нека изброим някои нейни заслуги, за които днешните либерали във властта предпочитат да не говорят, както и така наречената либерална опозиция.
1. За първи път в света на държавно ниво е признато правото на работниците на осемчасов работен ден.
2. За първи път в историята на човечеството държавата гарантира на работниците ежегодна платена отпуска.
3. За първи път в историята на човечеството държавата гарантира на работниците пенсии. Преди това пенсии са получавали само царските чиновници.
4. Ликвидирано е безпризорничеството. В царска Русия е имало над 2,5 милиона безпризорни деца.
5. Малцина знаят, че упражняването на най-древната професия е било забранено след революцията. По царско време проституцията е била разрешена от 1884 г.
6. Без съгласието на профсъюзната организация става невъзможно да се уволни работник, влязъл в конфликт с администрацията на предприятието. Днес сме лишени от такова право.
7. Със закон е гарантирано правото на труд. Завършилите професионални учебни заведения получават правото на задължително трудоустрояване с предоставяне на жилище под формата на общежитие или квартира.
8. Държавата дава право на задължително и безплатно общо образование - и средно, и висше. Такова нещо преди това не е имало никъде по света.
9. За първи път в света държавата дава на работниците право на безплатно ползване на детски предучилищни заведения.
10. За първи път в света на работниците е гарантирано безплатно медицинско обслужване.
11. За първи път държавата гарантира на трудещите се правото на безплатно жилище.
12. След революцията жените получават право на тригодишен платен отпуск по майчинство при съхраняване на работното място.
Освен това най-образованите работници и селяни получават възможност САМИ да управляват държавата чрез Съветите на работниците, селяните и войнишките депутати. Малцина си спомнят, че съгласно Конституцията на РСФСР (Руска съветска федерална социалистическа република - б. пр.) в първите години на съветската власт изборите на депутатите, които да влизат в тези Съвети, са се извършвали по териториално-производствен признак. За първи път в историята трудещите се получават възможност да избират депутати от своите колективи и във всеки един момент да ги отзовават, да контролират органите на държавната власт, гарантирайки така, че държавата ще е подчинена на техните интереси. Именно това е съветската власт - фактическа, народна, пряка демокрация.
Струва си да се отбележи още, че чрез всички тези свои решения Октомврийската социалистическа революция повлиява и на целия свят. Олигархията и обслужващите я властови чиновници от различни страни започват да правят отстъпки на своите работници и служители, тъй като не искат и у тях да стане подобна народна революция.
Днес господстваща класа в Русия е буржоазната класа. Формата на такава власт не е демокрацията, а плутокрацията (властта на богатите). Чрез медиите, училището, университета се гради илюзията, че страната се управлява посредством избори, съгласно Конституцията. Такава видимост създава буржоазната демокрация, тоест държавата, в която на наемните работници - на пролетариите - веднъж на няколко години им се дава правото да изберат някого от буржоата или от техните верни слуги, за да продължат те да упражняват и по-нататък диктатурата на буржоазната класа над работническата.
Да се върнат завоеванията на Октомврийската социалистическа революция днес е изключително трудно, но всичко зависи от човека. Днес на страната ни и на целия свят е необходим нов човек - човек мислещ и разбиращ, че не капитализмът е бъдещето на човечеството.
Превод: Къдринка Кадринова, ноември 2020 г.
Оригиналът на статията тук - https://7x7-journal.ru/posts/2020/11/05/--1604599533
Авторът на статията Александр Вербин определя себе си като - учитель, коммунист, большевик
Учитель физики, астрономии, естествознания, электротехники Коми республиканского лицея при Сыктывкарском государственном университете. Почётный работник общего образования Российской Федерации. С 1995 г. член Российской коммунистической рабочей партии (не путать с КПРФ!), с 1996 г. по настоящее время секретарь сыктывкарской партийной организации РКРП-КПСС. С 2012 года член горкома политической партии РОТ-ФРОНТ (Российский объединённый трудовой ФРОНТ - партии, которую Верховный суд РФ лишил регистрации в феврале 2020 г). Женат. Четверо детей. Трое внуков.
