Встъпително слово пред международната конференция „Възходът на фашизма в Европа”, София, 3 юни 2017 г.
Добре сте дошли в родината на Георги Димитров – великия син на България, бореца антифашист, нанесъл първия, исторически удар срещу нацизма. Тогава не всички повярваха на предупрежденията на един български комунист за настъпващата беда. Докато в пространството не се появиха понятия като „блиц-криг” и „арбайт махт фрай”.
Трябва да призная, че ми е приятно да произнеса публично думите „комунист” и „антифашист” – охулвани, окаляни, забранени или забранени с напълно фалшифицирани значения, превръщани в страшилище за политически все по-обърканото население. И особено за младежите, непреживели онези страшни времена на фашизма.
Трябва с горчивина да призная, че усилието на нашите политически противници да превърнат самите понятия „съпротива” и „антифашизъм” в пропагандно страшилище с напълно обърнати значения, не минава без успех сред народа, някога горд от своето първо в света антифашистко въстание – във времена, когато за цивилизована Европа „фашизъм” беше все още една екзотична, непозната италианска думичка. Разгромът на въстанието от септември 1923-та бе пълен. Последваха две десетилетия на фашистки терор, но все пак останаха живи думите на зверски убития поет и мислител Гео Милев: „Всичко, писано от философи и поети, ще се сбъдне”.
От онези драматични и кървави български дни и нощи изтече много вода. Все по-далеч остават времената, когато водехме тежки битки с фашизма, в които загинаха най-добрите, най-достойните, най-храбрите ни другари. Младите ни хора днес вече не знаят нищичко или зубрят в училище напълно фалшифицирана и пренаписана история на Втората световна война и на Съпротивата. Не знаят какво означава Герника, Катовице или Бабий Яр, кои са Федерико Гарсия Лорка и Юлиус Фучик. България, която се числеше в първата двадесеторка на развитите страни с образователна система, сочена в Европа за пример, днес е превърната в бананова република със застрашителен процент неграмотно население, завладяна от офшорки, чужди компании и поставена в ъгъла, с лице към стената.
Към края на 80-те години на миналия век бе дадено правителствено указание черковните камбани и противовъздушните сирени да бъдат готови за празничните салюти по случай раждането на 9-милионния жител на страната. 9-милионният! Днес България има 7 милиона население. Почти 2 милиона млади и не толкова млади българи са разпилени по света в търсене на работа и хляб.
Катастрофално расте странната за България неграмотност сред подрастващите. Стотици и стотици села са напълно обезлюдени и мъртви. Системата на публичното здравеопазване окончателно зацикли при бодрите песнопения за вярност към НАТО и европейската ценностна система. Грубата намеса на брюкселската политокрация в съдбините на страната, налагането на чужди интереси и консорциуми, които изсмукват силата на българската икономика, естествено води до насрещно нарастване на крайно националистически, антиевропейски настроения, които са благодатна почва за кълновете на новия фашизъм. Вече започнахме да чуваме, че Хитлер бил спасител на Европа, но руската зима му попречила да постигне благородните си стремежи.
Живеем в нови времена с нови предизвикателства, които изискват от нас нови пътища, нови хоризонти и вероятно нови думи, с които да ги очертаем. Защото в Европа отдавна вече не броди онзи призрак, за който писа в манифеста си брадатият мъдрец от Трир. Днес призракът, който отново броди из Европа, е призракът на фашизма.
Времето промени много неща и оценки. Много наши илюзии, грешки и грехове бяха осъзнати. Може би трупаме нови грешки и нови илюзии. Но една истина остана като ясна пътеводна звезда. А тя е, че антифашизмът, както тогава, така и днес, не е монопол на левицата. Че антифашисти има сред кръговете, които не споделят левите ни идеи, но биха били наши съюзници, ако ги потърсим и призовем. Че трябва да помним своята история и отдадем почит на всеки паднал герой. Но той, антифашизмът, не е сборник от спомени за далечни героични години, за партизански битки и нощни разстрели. Нито изсушена маргаритка между страниците на стар дневник. А жив призив за действие тук и сега. Тези думи отнасям не към вас, а към някои мои български другари.
И затова още тогава, на прага на страшните събития, които зрееха в утробата на Европа, Георги Димитров формулира идеята за народните фронтове срещу войната и фашизма. В духа на този призив в България беше създаден Отечествен фронт, обединил комунисти, земеделци, леви и десни политици и просто граждани в името на общата съпротива срещу нацизма.
Един от фундаменталните актове на този наш общ фронт и политическия климат, който той създаде в страната, бе недопуснатата депортация на евреите от старите предели на царството – тогава, когато ешелоните вече димяха на път за Треблинка. Това е важен урок и предпазна клауза за всякакъв догматизъм.
За да стане ясна идеята за нашия общ фронт сред обявените и необявените съюзници и съмишленици от обущари и миньори до поети и академици, искам да подчертая особената и уникална по своята убеденост и изумителна настойчивост роля на Светия синод на Българската православна църква при спасяването на евреите от депортация в лагерите на смъртта.
Казвам това, скъпи другари, защото в днешна Европа отново удари часът за най-широки народни фронтове срещу надигащия се под нови окраски и нови формулировки все същия стар фашизъм. И още веднъж ще си позволя да дан за пример българския Отечествен фронт, защото сред съюзените с Хитлерова Германия страни, като например Румъния или Унгария, само в България можа да се развие не само широка гражданска, но и въоръжена съпротива, която даде безценни жертви в битките и с вътрешния фашизъм, и с немските войски, гостуващи ни с благоволението и всестранната помощ на фашистките власти.
Вярно е, че въоръжения формат на съпротивата поеха почти изцяло комунистите заедно с най-чистото и саможертвено ляво движение в България – РМС, Работническия младежки съюз. Но партизанското ни движение би се обезсмислило и би останало без основа и подкрепа, би било лесно ликвидирано от по-многочисления и значително по-добре въоръжен противник, ако сред най-широките слоеве от населението във всеки град, във всяко село нямахме съмишленици – не само като укриватели или снабдители, но просто с мълчаливото си несъгласие да сътрудничат на фашистите.
И нека това не буди недоумение. Факт е, че още в първия час от встъпването на Червената армия на българска земя нашата армия се включи в състава на Трети украински фронт и рамо до рамо със съветските си бойни другари води кървави боеве с немски елитни части до последния ден на войната.
Може би подобни теми ще дискутирате на днешната среща и дано тя е начало на по-тесни и плодотворни контакти между левите антифашистки сили на Европа. От сърце ви желая успех, скъпи другарки и другари! Опънете платна и добри ветрове по дългото ни и далечно плаване. Венсеремос!
Виж още за конференцията тук: http://baricada.org/2017/06/04/konferentsia-v-sofia-potarsi-patishta-za-borba-s-fascisma/
