Лазар Станев - неуморният апостол на живото слово
С името на Лазар Станев, големия народен трибун, всеотдайния политик, революционер, пламенен борец срещу фашизма и радетел на работническо селския съюз, са свързани политическите течения и борби през 20-те и 30-те години на миналия век. Завършил Институт за прогимназиални учители във Враца, докато упражнява учителската си професия, той взема участие в обществено-политическия живот на страната. През 1922 г. става член на Българския земеделски народен съюз (БЗНС). След Деветоюнския преврат през 1923 г. е лишен от учителски права и преследван. Това не го разколебава и той продължава активно да работи за възстановяването на БЗНС, за обединение на земеделците с работническата партия. Неговата дейност е наблюдавана и следена от
полицията, която се движела "по петите му"
Съгласно спомени на негови другари, при едно "конспиративно" посещение на Видин е заловен, жестоко и безмилостно бит от полицията "до смърт". В източниците се съобщава, че за да не предаде своите другари и да предизвика провали, Лазар Станев бил готов да приеме смъртта. За да го накарат да говори, неговите мъчители го "завързват в чувал" със заплахата, че ще бъде хвърлен в река Дунав. Но и на това изпитание той издържал и не издава никого и нищо.
След атентата от 1925 г. отново е арестуван и подложен на жестоки физически мъчения. За да бъде съкрушен психически и да го накарат да говори, неговите палачи изтърсвали пред очите му от "шарени селски торби отрязани човешки глави". Но усилията на полицията се оказали напразни. Осъден е на смърт по Закона за защита на държавата (ЗЗД). През следващата година получава амнистия. В периода 1923-1925 г. БКП и БЗНС получават много удари. Една част от кадрите на тези две партии са избити, принудени да напуснат пределите на страната, трети попаднали в затвори. Съобщава се и за такива които "се свили и отдръпнали", някои се "огънали", уплашени от преследванията и терора. Малко са били ония, които, без да се плашат от опасностите, са решили да останат на постовете си, да продължават борбата и да потягат организационно "разпилените работнически кадри" за активна борба. Голяма криза преживява и БЗНС. Съгласно източниците групата на Коста Томов, с подкрепата на сговористите, се опитва "да противопостави земеделците на комунистите". Подобни били действията и на друга част земеделци, които, разчитайки на самостоятелно управление, настоявали за отделно съществуване на БЗНС. Една немалка част от сдружените земеделци, начело с Лазар Станев, се противопоставила и формирала ляво крило в съюза. След това той става редактор на новия вестник "Земеделско възраждане" - орган на левите земеделци, привърженици на единния фронт.
Когато бил поставен от властта в състояние на
принудително пребиваване в родното си село
съгласно източниците през януари 1927 г. го извикват в София, където му съобщават, че му предстои пътуване за СССР като представител на левите земеделци "в Селския интернационал" в Москва. В периода 1928-1929 г. той е в Съветския съюз, където се запознава с живота на селяните и работниците. Към края на 1929 г. под ръководството на Л. Станев започва изграждането на селски комитети за осъществяване на работническо-селско единство в борбата срещу буржоазните правителства. На учредения Централен селски комитет става секретар. Л. Станев се заема с голяма енергия и амбиция да създава селски комитети, броят на които непрекъснато нараствал в страната. Тази своя апостолска дейност той продължава и по време на управлението на Народния блок. За работата на селските комитети през 1934 г. Л. Станев издава брошурата "Как се избра и как работи селският комитет в село Стижерово, Свищовско".
През март 1930 г. се провежда Европейският конгрес на селските комитети в Берлин, на който като представители на селските комитети в България присъстват; Лазар Станев, Георги Драгнев, д-р Асен Панев и др. В качеството си на ръководител на българската делегация Л. Станев бил избран от конгреса в състава на европейските селски комитети. След конгреса той информира Г. Димитров за дейността на селските комитети в България, както и за работата на левицата на БЗНС. Г. Димитров високо оценил дейността на Л. Станев: "На нас такива масовици ни трябват като Лазар Станев. Много от нашите другари трябва да се учат от него..." На парламентарните избори, проведени на 21 май 1931 г., "Трудовият блок", съставен от Работническата партия и левицата в БЗНС, печели 31 депутатски места в Народното събрание, между които е неуморният и всеотдаен Лазар Станев като представител на повече от 15 околии. Той се отличавал със завидни ораторски качества.
От трибуната на Народното събрание
избраникът на селяните и работниците смело, убедително и аргументирано защитавал интересите на своите избиратели, и "правото им за сносен човешки живот". Предложенията, които народният трибун правел в полза на работниците и селяните пред депутатите в парламента, не се приемали, но те имали подчертан "политически ефект". Неговите избиратели ясно виждали кой защитава техните интереси. Л. Станев осъждал "политическия деспотизъм" в страната, запазил се и по време на управлението на Народния блок. Настоявал да се премахне "цензурата над печата, за свобода при провеждането на избори, за зачитане неприкосновеността на народните представители" и т.н. В пламенни речи заклеймявал виновниците "за политическите убийства", от които не се отказало и правителството на Народния блок. Съобщава се, че българската буржоазия както в лицето на фашистката власт, така и в лицето на правителството на Народния блок "изпитвала органическа омраза към Съветския съюз". Наред с другите народни представители от парламентарната група на "Трудовия блок" Лазар Станев разобличавал и "демагогската политика на Народния блок". Те се борели за "трудова власт", за "дипломатически връзки" със Съветския съюз, за мир. Но болшинството в парламента посрещало с неприязън тази дейност.
В резултат народният трибун Лазар Станев бил "изгонен от Народното събрание". Дясното крило в БЗНС на свой ред "го изключило" от редовете на БЗНС. Тогава "левият земеделец" Лазар Станев станал член на работническата партия, но не се отказал от стремежа си за единство между двете партии, защитаващи интересите на работниците и селяните. Негови съвременници си го спомнят като "ненадминат трибун, оратор-чудотворец, който с магическото си слово отключвал сърцата на всички - мъже жени, млади и стари". Неговото слово правдиво отразявало реалния живот на хората, а те го слушали с подчертан интерес.
Съобщава се, че Лазар Станев защитавал своите политически възгледи
не само със слово, но и с перо
Той бил редактор на в. "Земеделско възраждане", на "Бюлетин на селските комитети", в. "Селски комитети" и "Село" - орган на селските комитети. Според източниците неговите няколко десетки статии и дописки се характеризират "с ясност, аргументираност и политическа целеустременост". Съобщава се, че политическото съдържание на вестниците, редактирани от него, "вбесявало управляващите". Затова те били наблюдавани изкъсо и "конфискувани", а самият той като редактор - "даван под съд и осъждан". В началото на 1933 г. попада в затвора, през 1935 г. е осъден на 2 години затвор задочно, защото "не се явил пред съда".
През лятото на 1934 г. Лазар Станев заминава за СССР за трети път и пребивава там до 1936 г . В Москва завършва Ленинската школа на Коминтерна. През 1935 г. се провежда седмият конгрес на Коминтерна, на който присъствал и Лазар Станев. На този конгрес в доклада на Г. Димитров бил посочен новият курс, свързан с изграждането на народен фронт за борба срещу фашизма. Големият народен трибун, верният, последователен, непоколебим и неуморим защитник на селяните, борецът за работническо селско единство, народният представител в Народното събрание Лазар Станев умира на 8 декември 1938 г. На следващия ден съгласно източниците "хиляди трудещи се от София и провинцията се събрали на гробищата" за почит към техния любимец и защитник. Полицията обаче изпреварила народа и "блокирала гроба". Съобщава се, че това не попречило на признателния народ да "коленичи" и да запее безсмъртния Ботев стих "Жив е той, жив..."
Политическите идеи на Лазар Станев получават признание и са високо оценени. Те са били актуални някога, актуални са и днес. Той отдава целия си живот на своето верую в полза на трудещия се народ - работници и селяни. По повод смъртта на Лазар Станев вестник "Работническо дело" в брой 3 от януари 1939 г. отбелязва: "Не може да умре неуморният апостол на живото слово, на положителното революционно дело, чийто живот от малък чак до гроба е изпълнен само със страдание поради безукорната и смела дейност в служба на борещите се народни маси за хляб, свобода и мир".
Източник: вестник Дума, 6 юли 2016 г.
