Здравейте, мили хора !
Завчера исках да се обърна към вас с тези добри, жизнерадостни и будителни думи на основателя на нашата любима "Дума" - незабравимия Стефан Продев. Не можах, защото ние с Велислава малко закъсняхме - само 5-10 минути, а организаторите много избързаха. Тържеството започна половин час по-рано от обявеното време. Неизвестно по какви причини и по чия воля.
Но, както се казва, всяко зло за добро. Говоренето става бързо и лесно и времето скоро го отвява. Писането е трудно и бавно, но затова пък остава.
Исках първо да благодаря на журито, което ме удостои с наградата "Георги Кирков - Майстора". Награда, която възприех като уважение към т.нар. международна журналистика. През последните години на битуване в демокрация тя бе натикана в килера на професията. Появиха се разни "корифеи", според които българинът няма защо много да знае за широкия свят. Достатъчни са му клюките за родните "светила". Защото на фона на онова, което се случва там, отвъд нашите граници, "светилата" помръкват и лъсва тяхното безсилие и продажност.
В килера са натикани и сериозните журналистически разследвания и анализи за развитието на събитията, а те са сложни, заплетени - и както все по-често виждаме, опасни. Накъде в тези мътни и бурни води политическият елит насочва държавата обикновеният човечец не трябва да се интересува. Защото все по-ясно става, че кормчиите са без компас. За да не се забележат празнотите в медийното пространство, запълват дупките с пикантни случки и удобни коментари на чужди автори. Нашите експерти - не че ги няма, са рядко канени гости и по изключение от правилото.
Възприех наградата на името на Майстора като признание за мисията на печатното слово в историята на възходите и паденията на социалистическата идея. Винаги, когато нейните носители и последователи са пренебрегвали тази мисия, са губили битката за умовете и сърцата на хората. Пропилявали са тяхното доверие. Защото преди да има дела, трябва да има слово - честно, безкористно, мобилизиращо. Присъщо по своята същност тъкмо на социалистическата идея. Защото именно тази идея поражда такова слово. Защото именно това слово може да поведе към реални дела.
И Дядото, и Майстора ни дадоха урока за силата на печатното слово. Тяхното слово вече повече от век продължава да сплотява и крепи редиците на българските социалисти. То тръгна от този висок връх преди 125 години и до днес е живо. Нашето присъствие тук е доказателство за това. Днес от нас зависи да го изпълним с делата, които новото време налага. Без печатното слово - именно печатното, без днешния ляв вестник победата е невъзможна. Тя е обречена. Заедно с всички нас. Това е един от най-важните завети на Дядото и Майстора.
Затова нека още веднъж прозвучи и ни изпълни с живителната си сила Продевото слово от неговата и нашата "Дума": "Горе сърцата, мили хора!" И да пазим словото. Да пазим левия печат, за да я има социалистическата идея. За до го има нейният връх.
Източник: вестник ДУМА, 01 август 2016 г.
