Драстичното изоставане на България в образованието и изследванията изисква специфични национални мерки за догонване на останалите страни в Европа
Нека зададем един тестови въпрос със затворен отговор. След всичкото заключване и следене на експерти и преписвачи, след камери и видеоекрани за наблюдение на тазгодишната матура по български език и литература, бяха анулирани 33 работи на ученици за преписване и ползване на мобифони. През 2015 г. на същата матура - без заключване и следене, без 4000 камери и видеоекрани за наблюдение, за същите провинения бяха анулирани... 34 ученически работи. Т.е. ефективността на полицейските супермерки на Кунева е около нула процента. Колко процента от разходите за матурата е цената на въпросните 4000 камери?
За мерките на МОН срещу престъпните ученици се изписаха килограми макулатура. Никой не се задълбочи обаче в сериозния въпрос - защо децата преписват, вместо да учат като хората уроците си и да покажат на изпита знания, а не да мишкуват? Отговорът е многопластов, както се казва. Но поне три причини са на повърхността. Първо, цялото битие на обществото показва на тези деца, че да знаеш няма смисъл, защото от знания пари не се изкарват. Мангизи и престижни позиции се трупат с мишкуване - днес с пищова на матурата, утре със съответните връзки с някого от властта на различни нива, който ти връзва в кърпа твоето доходоносно политическо или шуробаджанашко назначение. Второ, тези деца не са учили литература в училище и не са чели книжки - те са зубрили псевдонаучния "дискурс" на литературознанието, което всъщност се съдържа в учебните им програми и в учебниците и изисква не четене на произведения, а преповтаряне на синекдохи, поанти и социокултурен контекст. Това е една от основните причини децата да не четат - покрай литературознанието, което никога няма да им трябва и което не разбират, те намразват и самата литература. Те не знаят какво пише в "Под игото", но е трябвало да научат от "Радини вълнения" как се излиза от конфликтни ситуации. Щото това било практически важно за живота им оттук нататък. Не Вазов. Трето - интернет отучи децата да говорят, те не умеят да изразяват мисли, 4атят и толкова. Какъв български език! Абсурдна е глупостта, която онзиден чух от бившия министър Даниел Вълчев в една телевизия - видите ли, и при социализма имало неграмотни, ама ги криели. Глупост, защото през 1990 г. прословутите модератори на унищожителния ни преход Ран и Ът написаха за образованието ни само един пасаж: "Българското образование е водещо в Европа, не пипайте образованието си, то има нужда само от козметични промени". А при първото си участие в международните измервания на знания децата ни в началото на 90-те години бяха на първите места в света, сега според PISA половината са неграмотни и са на последно място в Европа по знания!
Има и четвърто, пето, десето обяснение. Иначе днес е 24 май и възроденият народ, ако не е по вилите си в почивните дни, тръгва да си тананика, че "науката е слънце".
* * *
Какво слънце ни е огряло, ни каза преди дни Националният статистически институт, като извади данните за образованието за учебната 2015/2016 г. Месец преди това европейската статистическа служба Eurostat огласи най-важното - къде се намира образованието в приоритетите на държавите от ЕС, измерено чрез публичните инвестиции, заделени за него. Първо се разбра, че България по разходи от хазната като процент от БВП е в края на редичката на 28-те европейски държави - 7 поред отзад напред (данните са за 2014 г.). Второ, много под средното за ЕС са разходите ни за здравеопазване, образование и социална защита. Затова пък военните ни разходи са повече от средното в ЕС - 1,4% от БВП при 1,3% за ЕС-28. Трето, специално за образованието сме сред 4-те държави, които отделят най-ниския процент за него - 4,1. Другите двойкаджии по финансиране на образованието са Гърция, Италия и Словакия. Средно в ЕС-28 за образованието се инвестират 4,9% от БВП. Най-зле са финансирани предучилищното и началното образование у нас - 0,9% от БВП при средно 1,5% в Евросъюза.
Всяко нормално правителство би взело спешни мерки да навакса такова изоставане. Не и нашето. То взема мерки, но в обратна посока - към пълно финансово затъване на образованието. В правителствената Бюджетна прогноза до 2019 г. и особено в Конвергентната програма на България, приети тази година от МС, пише, че до 2019 г. разходите за образование, които сега са 4,1% от БВП, трябва да... намалеят до 3,2% от БВП! Разходите за висшето образование се запазват в сегашния си размер и намалението ще е главно за средното училище. С такъв нечувано нисък процент за образование вероятно нито една държава дори в Африка не върви "към светли бъднини".
20 000 българчета изтичат в чужбина всяка година!
Другият бич за страната ни - демографският колапс, се проследява особено ясно по данните на НСИ за образованието. От учебната 2000/2001 г. досега - за 16 години, учениците в общообразователните училища са намалели с цели 265 000! Т.е. децата ни се топят средно с 16 562 на година! В общообразователните училища през учебната 2014/2015 г. имаме общо 602 277 ученици, от тях в частни училища - едва 7603 деца (1,26%). Да отвори Бойко Борисов данните на НСИ, та да види на колко процента от населението доходите растат, както твърди той. Да види още, че само за учебната 2014/2015 г. отпадналите от средното образование деца са 21 146 и от тях заради бедност са спрели да ходят на училище 8259! Други около 8000 деца само за една година са заминали в чужбина - очевидно с родителите си. За сравнение - през 2000/2001 г. заминалите за чужбина са били само 2244. Впрочем, България така просперира, че спрямо учебната 2013/2014 г. отпадащите ученици за една година са се увеличили с около 4000, а заминалите за чужбина - с около 2000! В НСИ данни за отпадналите от училище през настоящата учебна година още няма, но ако заминаващите за чужбина се множат със същото темпо, следва да очакваме, че вече около 10 000 българчета годишно са загубени за България. Поне още толкова заминават в чужди вузове веднага след като вземат дипломата си за средно образование.
Тъжна картинка са и професионалните ни училища, за които сега толкова много се говори. Шели да обучават "дуално" - по "швейцарски модел". Първо, моделът не е швейцарски, ами е български, а швейцарците през 90-те години го заимстваха от нас. А понеже ние след това унищожихме техникумите, те сега ни връщат модела, белким поне малко наваксаме в липсата на средни технически кадри. Само от 2000 г. досега учещите се в професионални училища у нас са намалели със 116 132 и в момента са 135 578, но сред тях са не само техничарите, но и възпитаниците на училищата по изкуства и спорт. Само в последната една година обучаващите се в професионални училища са намалели с около 6000.
4 пъти са намалели младите учители за 16 години
Драстичен спад виждаме и в броя на учителите у нас. Спрямо 2000 г. педагозите в общообразователните училища са намалели с 18 468 и в момента са 45 288. По-страшно е обаче видимото застаряване на учителския състав. До 29-годишна възраст са само 1415 (3,1%) от педагозите, а над 60 г. - 4214 (9,3%). Това означава, че срещу трима учители, излизащи в пенсия, в системата влиза един млад педагог. За сравнение - през 2000 г. учителите до 29 г. са били 12,9%, а тези над 60 години - 1%. Т.е. четири пъти са намалели по брой младите учители, а 9 пъти са се умножили възрастните педагози. Ето това е сривът на нашето образование след "реформите" само в последните 16 години. А причините са ясни - трудно се работи във все по-агресивната училищна среда, а още по-трудно се живее с ниските учителски доходи.
Над 60% от преподавателите обучават студенти в няколко вуза
На фона на демографския срив виждаме интересен феномен във висшето образование. От 2000 г. досега броят на студентите у нас се е увеличил от 243 592 на 259 957 - с над 16 000. Това се вижда и от коефициента на записване на населението във висше училище - от 23 на 40%. Макар че в последната една година и студентите са намалели с цели 12 500! Увеличението по принцип би нямаше да е лошо, ако преподавателите в същото време не бяха намалели с 1509. Ако преди 16 години един вузовски преподавател е обучавал средно 15,6 студенти, сега обучава 18,4 студенти. Естествено - за сметка на качеството.
Явлението, което никое правителство в последните 16 години не пожела да спре, са т.нар. "куфарни преподаватели", които обучават студенти в едно, две и повече висши училища. Естествено - пак за сметка на качеството. И през тази учебна година пътуващите преподаватели са 8504 (60,3% от всички преподаватели). Нещо повече - броят им се увеличава, през 2000/2001 г. преподаващите на един основен договор и на още няколко места на хонорар са били 7720 (49,2%). Според новия начин на финансиране на вузовете, залегнал в Закона за висшето образование, броят на преподавателите, работещи само в дадено висше училище, ще е един от показателите, носещи повече финансиране за висшето училище. Дали това ще намали "куфарното преподаване", предстои да видим.
Холокост за науката
Най-тъжната картина у нас обаче се наблюдава в сектора "Наука". Според Eurostat през 2013 г. финансирането за наука и развитие у нас е било 0,65% от БВП (0,25% от бюджета и 0,4% от бизнеса). В същата година в ЕС-28 за наука се инвестират средно 2,01%. По-малко от нас в науката влагат единствено Кипър (0,48%) и Румъния (0,39%). За никого не е тайна основната последица от това ниско финансиране - мизерните заплати, особено в БАН, тъкмо там, където се създават 62% от научната продукция на България. Академията не получава от бюджета пари дори за ток, парно и вода, за самите изследвания - нула лева. Подобен абсурд не познава нито една друга държава. Според данните на НСИ през 2014 г. публичните разходи за наука и иновации у нас са били 222,9 млн. лв., а от договори с чужбина са дошли 338,3 млн. лв. Затова в оценката на ЕК за научната и развойната дейност у нас е записано, че е порочно и неправилно да се разчита най-вече на парите от чужбина за развитие на националната наука.
Обаче в средносрочната бюджетна прогноза на правителството до 2019 г. и в конвергентната програма на България е предвидено... намаление на парите от хазната за т.нар. Общи служби, в които влиза и науката! А в намеренията, записани в купищата стратегии, планове и програми за наука, отново се разчита главно на европарите от новата оперативна програма (ОП) "Наука и образование за интелигентен растеж". Иначе много обичаме ЕС, но хич не чуваме какво ни казва.
Финансовият геноцид над науката, който е безпрецедентен от времето на Дянков насам, доведе до рязък спад на броя на учените, тъй като младите българи, защитили дисертация със степен "доктор", в чужбина получават поне 10 пъти повече, отколкото у нас, и е напълно разбираемо, че в момента огромна част от тях обогатяват науката в страни, където не им се налага да карат нощем такси, за да се прехранват. Резултатът е, че през 2013 г. изследователите у нас са 12 300 (Еurostat) - от тях 9300 работят във вузовете и научните организации, 2800 - в бизнеса. По процент на учените от всички работещи у нас (23,6%) България е предпоследна в ЕС-28, където средният процент на заетите с наука е 34,2. След нас е само Румъния (20,6%). Според НСИ през 2014 г. изследователите у нас са 13 201, от тях до 34 г. са 2166. Интересно как точно новият зам.-министър в МОН проф. Иван Димов смята да върне 2000 наши учени от чужбина - с 300 евро месечна заплата тук? И как ще задържи младите учени, каквито намерения обяви, при положение, че никой никъде досега не чу ни звук, че заплатите им ще се вдигнат? Красиво говорим, преписваме бумагите на ЕС и затъваме все повече.
България има нужда от спешни мерки за спасяване на все още конкурентоспособната българска наука - където я има: в БАН и в 4-5 вуза. Мерки специфични, български, съответстващи на реалното ни изоставане, а не преписване на европейски практики от страни, които са много по-напред от нас в научните си политики - като например нови регионални супер центрове, нови центрове за върхови постижения и за компетентност, които според новата ОП щели да дублират сегашните научни структури, изсмуквайки техния научен персонал. Костюм се шие по мярка, защото ако наденеш копринена фуста на дистрофично тяло, тя ще виси като на закачалка и няма да го стопли. Меглена Кунева обяви, че веднага след празниците за 24 май МОН ще огласи нова стратегия за развитие на научните изследвания. Да видим.
24 май 2016 г.
