Търсене в този блог

неделя, 1 май 2016 г.

Първи май и двете жестоки истини, за които трябва да крещим – проф. Васил Проданов

 

 


Днес е Първи май - ден на труда и трудовите хора! Добре е да викаме “Да живее 1 май!”. Добре е обаче зад кухите приветствия да виждаме жестоките реалности. Защото никой не казва, никой не смее да спомене две жестоки истини, които ме заслепяват от ярост като си помисля за тях. Тях си заслужава да крещим с пълен глас.

Първата от тези жестоки истини е, че трудът на няколко поколения трудови хора на България днес е разграбен от шепа български и чужди капиталисти-олигарси и чужди монополи. Труд за десетки милиарди! Труд, разграбен така башибозушки, че на правителството на Борисов му трябваха месеци, за да разбере кой стопанисва един довел до катастрофа язовир. Най-големият грабеж на труд на трудещи се хора в цялата 1300-годишна история на България! Неизмеримо по-голям от грабеното по време на Османската империя! Неизмеримо по-голям от грабеното по време на византийското робство! Това е грабеж на трудови хора, невиждан в българската история!

Втората жестока истина днес е, че България е с най-ниската цена на труда в ЕС. Наложеният от партии и правителства икономически модел на страната е да се печели от максимално ниската цена на работната ръка, за да може чуждият капитал, идващ тук, да извлича по-голяма печалба. Това означава, че у нас е създаден икономически модел на капитализма с максимална, с невиждана досега експлоатация. Работещият трябва да получава колкото се може по-малко. Според данни на Евростат  27 % от наетите в България или близо 600 000 човека, са нископлатени работници с доход под прага на бедността. Такива са на първо място работещите в шивашката, текстилната, обувната и кожарската промишленост, търговията на дребно, хотелиерството и ресторантьорството, социалните дейност, обслужването на сгради и озеленяването, селското и горското стопанство. Същата такава зверска експлоатация обаче откриваме и при голямата част от търсещите препитание стотици хиляди имигранти в Западна Европа. При изследване на трудовата миграция от колектив, начело с Духомир Минев, подготвено за КТ “Подкрепа”, се констатира, че българите, които работят в чужбина, нерядко се оказват в положението на робите на Европа. На редица места в страните приемници се раждат огнища на свръхексплоатация и принудителен труд на нашенците. Стотици българи са жертви на нелегален трафик, свързан със сексуална и трудова експлоатация. Като цяло тенденцията е трудовата миграция да се превръща в експлоатация и трафик на хора. Можем да заключим, че трудът на българина днес е свързан с най-жестоката експлоатация на трудовия човек в ЕС!

Това са жестоките истини, които кънтят в главата ми в деня на празника на труда.

И това трябва да се говори днес!

Това трябва да се повтаря!

За това трябва да се търси сметка!

 

 

Източник:  avtorski.pogled.info,  1 май 2013 г.