Становище на Николай Ковачев във връзка с Общинската партийна конференция - Кюстендил и предстоящия 49 конгрес на БСП
Уважаеми другари, приятели,
БСП, левицата и социалистическата идея днес са натоварени с тежки изпитания, каквито не са имали отдавна. Неуспехът на изборите в последните години кара недоброжелателите да твърдят, че партията се разпада, че губи предишното си влияние в обществото и е заплашена от изчезване.
За съжаление в хода на годините под привидната форма за реформиране съобразно настъпилите геополитически изменения в света и у нас, партията загуби своята идентичност на политическа партия на труда и социалната справедливост. На практика БСП функционираше като дясна, социалдемократическа партия, член на ПЕС. През годините БСП не защити постиженията на социализма и подкрепи без допитване до народа чрез референдум приемане на страната в ЕС и особено в НАТО. С присъединяването на страната към тези две геополитически структури тя допусна отстъпление от най-важния, основополагащ принцип във външната политика на страната - защита на националните интереси и балансираност между Изтока и Запада. Дълги години ръководствата на БСП трайно изневериха на идейните традиции и се вписаха в неолибералното статукво, правейки коалиционни, геополитически и идейни компромиси.
Допуснатите грешки бяха използвани умело от нашите противници, средствата за масова информация и платените отвън неправителствени организации в целенасочената им борба за обезкървяване на партията.
Натрупаните през годините организационни, идеологически и морални отстъпления от нашите традиции дават ясен отговор на въпроса защо хронически губим изборите и намалява влиянието ни.
Освен че загуби своята лява идентичност, БСП отстъпи и от демократичните си устои. Формално проблемите се дискутират на различни нива, но това, което реално се случва, е, че допуснахме решенията да се взимат от ограничен кръг функционери. Голямата част от членовете на партията загубиха чувството, че от тях зависи нещо в решенията и в политиката. В резултат организационните ни структури функционират трудно, членската ни маса изчезва.
Върху моралния и управленски облик на БСП бе хвърлено огромно петно и обществото се отдръпна от нас.
За сегашното ни състоянието
Днес БСП се намира в състояние, каквото никой от истинските социалисти не си е представял. За всеки от нас трябва да е ясно, че вече няма накъде да се отстъпва.
Независимо от воденето на две правителства в периода 2005-2009 и 2013-2014 г. и някои важни и положителни решения в различни области на обществения и икономическия живот, БСП постепенно губеше влиянието си в обществото. Обясненията за електоралния спад могат да бъдат най-различни.
Но главната причина е в разминаването между провежданата политика и настроенията на членовете и привържениците на партията. Предходните ръководства на БСП трайно изневериха на идейните традиции и се вписаха в неолибералното статукво, правейки тежки коалиционни, политически и идейни компромиси.
Поради нашето особено отношение към загубите ние не си взехме нужната поука, игнорирахме собствените си грешки, не събрахме смелост да си кажем истината. Надделя самодостатъчността на тези, които определят хода на движението на БСП. Така политиката на партията стана неразбираема за редовите членове и ги превърна в мълчаливо подкрепяща маса. Постепенно истинския партиен живот отстъпваше място на имитацията. Левите ценности бяха подменени. БСП тръгна по пътя на колаборационизма, на задкулисните договорки за обслужване на приятелски кръгове и корпоративни интереси. И се получи така, че партията на отрудените, на хората на наемния труд, на "подтиснатите и унизените", както се пее в Интернационала, губи избори. И ги губи болезнено и с трудно обясними проценти.
Налице е противоречие - хората са бедни, живеят лошо, говорят левичарски, но не припознават БСП като лява партия, като изразител на техните интереси. БСП не оправда надеждите им, когато беше на власт. Провеждаше политика, която не бе напълно в интерес на нейните членове и избиратели. Достатъчно е да споменем въвеждането на плоския данък, закона за досиетата, допускането на чужди военни в нашите бази и т.н. и т.н.
Налаганата от ПЕС съглашателска политика по отношение на неолибералните кръгове и партии, противоречивите позиции по външнополитически въпроси доведоха до тези резултати.
Поради кариеризъм и политически конформизъм за определени фигури в БСП евроатлантизмът, Вашингтон и Брюксел са по-свещени и по-важни от участта на България. По време на гражданската война в Украйна Ангел Найденов и Кристиян Вигенин се ангажираха с провеждането на политика, която изостря рязко отношенията между България и Руската федерация. За съжаление, антируската позиция на двамата министри социалисти огорчи дълбоко членовете и симпатизантите на БСП. Драгомир Стойнев, за първи път откри конкретния път за навлизане на крупните американски енергийни корпорации у нас, което не остана незабелязано от обществото. Усилията ни да провеждаме лява политика ще са обречени на крах, ако нашата държава и в бъдеще остане изцяло в орбитата на неолиберализма и на политическия егоистичен диктат, налагани отвън !
Говорим за сплотеност и солидарност в редиците на БСП, а нерядко сами действаме за свалянето ни от власт. На хората не им харесват неточните политически решения, неподготвеността на кадри на БСП в управлението, самозатварянето на наши ръководители, някъде и стремежът за бързо забогатяване. В такива случаи се губи представа за БСП като за социална партия, тя се възприема често и като движеща сила на десния преход. На хората не им харесват двойните стандарти, които БСП продължи да практикува, че част от партийния ни елит играе ролята на нравоучител, без да е носител на такива качества.
Сривът на доверие е очевиден и е крайно време да се вземат ефективни мерки, ако искаме да продължим съществуването си. В случай, че продължим да си "вървим по течението" и не започнем ли да бъдем реална алтернатива на настоящото управление с реални идеи и действия, не виждам как ще убедим някого, че сме по-различни от останалите партии и организации.
Най-големи трудности срещаме в ситуации, в които отстояваме своите убеждения, но опонентите ни заявяват: "Нали точно вашата партия доскоро управляваше ?" Тук се крие и основният проблем според мен в липсата на успешна опозиция, а именно, че по места все още има хора, които са свързани с дейности, донесли толкова много негативи през последните години.
Кризата е многопластова. Тя е идейна, организационна и особено кадрова.
Тревожни са нещата в дейността и живота на партийните органи и организации. През последните години ръководството отделя малко внимание на вътрешнопартийния живот, особено на основните партийни организации, повечето от които съществуват формално.
Някак не ни е приятно да се занимаваме със себе си. Занемарихме хигиената си. Нека си спомним, че за Дядо Благоев и чучулигите, които ни викат всяка година на Бузлуджа, беше неотменно, дори свещено правило да оглеждат себе си, своя дом - ще рече, и партийните редици.
Допуснахме и с наши ръце да бъде взривена социалната държава, наследена от социалистическия период. Твърдим, че сме наследници на БКП, но подценяваме силно нейния борчески път, пазим се да не изречем добри думи за 45-те години социализъм. Превърнахме и 9 септември в повод за формално празнуване.
В много голяма степен грешките се дължат на това, че партията си позволи да пуска клиентела в себе си. Корпоративните частни интереси започнаха да диктуват политиката й. Те обаче нямаха нищо общо с интересите на хората, които подкрепят БСП на изборите. Това я съсипа по начин, по който никой не е очаквал, защото унищожи единственото нещо, което партията имаше – авторитетът и моралното й богатство. Тя получи удар върху вярата, а от това почти няма възстановяване. Затова сега стоейки в опозиция има да се вършат много и все важни неща. В процеса на оздравяването БСП трябва да положи усилия за изчистване от клиентелата около себе си, от зависимости и икономически интереси, външни лобита и коалиционни партньори, за да се превърне в нормална партия и да си върне доверието на хората.
Трайните поражения от курсът на Станишев
Колебанията и залитанията на Георги Първанов към социалдемокрацията бяха превърнати в трайна социаллиберална тенденция от Сергей Станишев. Той използваше знамето на БСП и нагласите на бедния електорат, за да се огражда с лично предани му кадри и заедно да участват в съмнителни властови схеми и уреждане на корпоративни интереси. Така продължи, даже задълбочи, социално-либералния модел на Първанов, както и набелязания от него геополитически курс на БСП към Вашингтон и Брюксел.
Сега Станишев заедно с Шулц, председател на Европейския парламент, съсипват социалистическото движение в Европа. И е редно ръководството на БСП да си изясни отношенията с ПЕС. Партията на европейските социалисти е последователен защитник на евроатлантическите интереси. ПЕС се маскира като проевропейска сила, но на практика защитава проамериканските интереси и на моменти е изключително русофобска. А електоратът на БСП, същият, автентичният електорат, е настроен дружелюбно към Русия, той болезнено реагира на санкциите наложени на Русия. Този електорат е имунизиран срещу чуждата пропаганда в България, насочена против Москва. По традиция електоратът на БСП има изострено чувство за национален суверенитет и държавност.
Пораженията, които Станишев и неговият кръг нанесоха на лява България, са толкова дълбоки и обхватни, че на новото ръководство ще му трябват време, талант и шанс, за да изправи социалистическата идея в България на крака.
Зависимостта на Станишев и семейно-партийния му екип от върхушката на ДПС при последното (а и при предишното) управление е една от основните причини за отлива при гласуващите за БСП на избори. След съгласието на Станишев с предложението на Пеевски за шеф на ДАНС, извиването на ръцете на парламентарната група на БСП и последвалите протести, вече беше трудно да се търси каквото й да е оправдание за една политика, която произведе такова назначение. Това освети връзката на една част от БСП със задкулисието. Така партията за първи път в своята история бе нокаутирана в моралната сфера. Тогава пролича системен дефект на ръководството – компанията на Станишев, което е в състояние да пожертва партията в името на консумацията на власт. Корените на партийно-семейното бизнес начинание, подиграло се с червената чест, иде още от времето на тройната коалиция. Но накрая то доби зловещи размери и, разбира се, отврати избирателя.
За съжаление равносметката от тези 13 години, в които Станишев ръководи БСП е всичко друго, но не и позитивна. Кризата в БСП категорично няма как да не носи неговия почерк лично и на неговия екип, които се ползваха с безпрецедентен апаратен комфорт.
• Председателят на НС на БСП за 13 години не постигна нито една категорична и ясна изборна победа.
• В идеен план под ръководството на Станишев БСП трайно и видимо изгуби своята лява идентичност, обезличи се, позволи се на ПР-а да подмени съдържанието на политиката. БСП не реализира нито една от големите си каузи, а лявото остана на нивото на фразеологията.
• В партийно-организационния живот на БСП настъпи трайна ерозия. Загубихме позициите си в редица български градове и села, които доскоро бяха опора на левицата. Изгуби се и връзката с интелигенцията.
• Под ръководството на Сергей Станишев гражданската квота в листите стана трамплин в политиката на лични приятели на председателя и семейството му, включително и на ренегати от десницата
• Деформиран бе колективният характер на взимане на политически решения. БСП бе превърната тихомълком и с апаратни хватки в лидерска партия – изключително уродливо и антиуставно явление. НС на БСП, Изпълнителното бюро и Парламентарната група се превърнаха в място на верни на лидера хора.
• Смесиха се сериозни икономически интереси и влиянието върху политически и кадрови решения на най-близкото му обкръжение
• Появи се несъвместима с партийния морал склонност към култ на личността му, която той насърчаваше. Една стогодишна партия стана заложник на егото на лидера си. Дочухме реплики, че Станишев е съизмерим с Георги Димитров или че той е политик от световен мащаб – неща, които нито са верни, нито прилягат на етиката в партията.
• Под ръководството на Станишев БСП измени на традиционния си външнополитически курс. Бяха подкрепени неприемливи за редовия социалист позиции като признаването на Косово, приемането на американските бази в България, обсъждането за строеж на 7-и блок на АЕЦ „Козлодуй” от американска фирма при видимо тежки и заробващи за нас условия, вдигането на военния бюджет, идеите за санкции срещу Русия, а връх на подобна активност бе легитимирането на новата власт в Киев и русофобските изяви на министри от БСП, ползващи се с личната протекция на Станишев.
• В следствие на работата на лидера на БСП и някои негови залитания левицата изгуби свои ключови електорати: голяма част от работещите и служителите, даже една част от български пенсионери. Много от патриотично настроените избиратели през годините гласуваха за „Атака”, офицерството и служители (от армията и МВР) гласува за ГЕРБ, част от отвратените хора отидоха в АБВ и т.н.
Много дълго време (та и до сега) тук, на наша почва ръководството на ОбПС - Кюстендил ревностно защитаваше проваления курс на Станишевото ръководство. Много наши членове и активисти не можаха навреме да осъзнаят пораженията върху партийния организъм през този 13 годишен период.
Само за илюстрация си заслужава да се приведе един откъс от декларацията на ОбПС от 17 юни 2013 г. – „ Не приемаме поведението на реваншистки настроените среди в БСП, които търсят разправа с ръководството. Не е време да се искат оставки. Не е време за вътрешнопартийни спорове. В тази сложна обстановка се изисква консолидация. Изразяваме своята подкрепа в ръководството на БСП и Председателя Станишев…….Не е сега времето партията да се занимава със себе си.”
Колко ретроградно звучи ! И как нагледно показва разбиранията на хора, които и сега искат наново доверие.
Сега, когато отиваме към 49 конгрес всички трябва да си дадем сметка, че повече такива рецидиви не бива да се допускат . Трябва изострено внимание и експерименти с хора с либерални идеи и пазарен морал не трябва да се правят. Огромна е ролята за това на ръководните партийни органи и особено на Контролната комисия, която трябва да действа самостоятелно, а не като подчинена на председателя.
Образът на председателя на БСП трябва да се доближава най-близо до морала на първопроходците на социалистическата идея. Важна е сърцевината на политиката, която е декларирана, провеждана и най-вече решителността, с която политиците на БСП ще реализират думите и декларациите. С две думи – трябва решителност и смелост за промяна.
Малкият завой, извършен от новото ръководство в последно време не е достатъчен. Твърде късно започна тази промяна, плахо и с малки стъпки. Да, вярно е, че Михаил Миков и съратниците му се разграничиха в известна степен, но само в малка степен от Сергей Станишев и най-близкото му обкръжение. Но те все още не предлагат на обществото радикално нова политика и радикално ново политическо поведение ! В дебюта си като председател на БСП Миков заяви, че ще провежда политика на "малките стъпки", и това нямаше как да не изостри вниманието. Защото всички очакваха от него радикални политически, организационни и кадрови реформи. А такива все още няма. Ако при Станишев имах усещането, че ни води в погрешна посока, сега чувството е за прекалено бавно придвижване напред. Не е достатъчно проблемите да се подсказват, трябва да им се намира истинско решение и трансформация на партията към хората. Промяната трябва да продължи и да се разшири. Само тези, които не са морално уязвими имат място в политиката и в обществения живот.
Дано 49 конгрес се превърне в добра основа за нов курс, който да върне БСП на пътя на успеха, след тежкото дребнобуржоазно отклонение на ерата „Станишев”.
Партията трябва да се реформира
За да има нов шанс БСП трябва да поеме най накрая курс към реформи и обновяване. Вече толкова години не можем да намерим енергия да го направим . А пропастта между редовите членове и симпатизанти, между основните организации и елита на партията вече е огромна. Капсулираме се в много тесен кръг. Губим подкрепата на обществото, защото нямаме нови лица и нови идеи. Трябва ни коректив, дано конгресът бъде такъв, тогава ще има перспектива. Ако просто седим и слушаме какво ще каже партийното ръководство и ръкопляскаме безкритично, се получава предишната ситуация.
За да спечели ново доверие, БСП трябва да стане изцяло нова партия. Трябва да се промени облика, чрез който се представя пред обществото. Да се научи да говори "право куме в очи". В противен случай, който и утре да оглави партията, той ще се окаже в плен на старите подходи.
БСП отново би могла да излъчи властови импулс. Но само, ако открито и честно заяви първо, за какво иска властта, второ – с кого не би влязла в коалиция, трето, от какво в никакъв случай не би се отказала.
Когато си притиснат в ъгъла, трябва да умееш да риташ и да се отбраняваш! Езикът ни трябва да стане по-мъжки, по-убедителен, с по-агресивно самочувствие! Защото обществото ни е залято от помия, лъжи, дезинформация за нас и нашата история. А възраждането на една партия може да стане през канала на активно публично присъствие, през кипеж от идеи, дори и не всички от тях да се радват на широка популярност.
Преди всичко БСП трябва да покаже наистина своята лява политика, без компромиси, без каквито и да било оглеждания наляво, надясно, нагоре, надолу. Просто хората трябва да разберат, че ние сме единствената партия, която защитава техните интереси. До момента, в който левицата не стори това, докато не внесе морала в своята политика, ще продължава да търпи поражения, каквито познаваме.
БСП трябва да продължава да отстоява и защитава още по-убедително завоювани трудови права и придобивки. Трябва да инициираме политика насочена към спешни и неотложни инвестиции в човешките ресурси, ясно защо. Трябва безкомпромисно да се борим за опазване националното богатство и природата на страната, която е обект на разграбване от чуждестранни и местни монополи. Това означава войната срещу монополите и картелите. Това е национална кауза и отива на една лява партия да стане лидер на тази борба.
Кои са спешните промени, за да се обърне негативната тенденция на спадащо влияние и обществено доверие на партията, така както аз си ги представям ?
- Да възстановим лявата си идейно-философска същност, да се ангажираме политически с проблемите на хората на труда, с бедните, с младите безработни, пенсионерите.
- Да възстановим патриотизма като основно оръжие в идейния си арсенал, в текущата политика, в пропагандата и възпитателната работа;
- Да привличаме млади хора, да работим целенасочено за тяхното обучение и възпитание в социалистически, а не в либерален или социал-либерален дух. Да полагаме грижи за професионалното им израстване и социална защита. Да работим за разширяване закрилата на младите майки.
- Да положим ново начало и сътрудничество в работата със синдикатите, българските кооперации, с обществените организации. И в нашата история и в европейските страни има богат опит в това отношение.
- Обществените очаквания са да не се издигат противоречиви фигури с неясна политическа физиономия в листите. Партията да не влиза в безпринципни коалиции, на всяка цена. Да се подготвят и провеждат силни, ярки и настъпателни предизборни кампании. На преден план да бъдат изведени нови лица с добри морални устои, ораторски качества и харизматично излъчване. Но ! Необходимата промяна, но бива да бъде за сметка на опита и познанието.
- Сред членовете и симпатизантите съществува желание за по-сериозна медийна активност от страна на партията. По този въпрос най-накрая е време да се намери удачно решение.
Трябва да заявим на всеки, който смята, че няма как да се преборим със сегашната власт и със силата на парите, да не заема мястото на други, които ще се опитат да го направят. Не можем да чакаме, защото примирението и забавянето стават пагубни за БСП.
Едно от най-важните решения на конгреса трябва да бъде приемане на обръщение към всички леви патриотични сили, а БСП да стане инициатор за възраждане на единен ляв народен фронт за спасение на България. Ако идеята бъде осъществена, има реална възможност да срещне подкрепа от мнозинството избиратели. Това ще даде възможност България да тръгне по друг път на развитие.
Дано БСП не си затвори очите и ушите за горчивите истини и да затвърди с конгресни решения връщането си на левия, социалистическия път. Дано започналия в партията процес на освестяване добие по-ясни очертания на конгреса.
"Тежко е да се признае горчивата истина, но по-добре е, хиляди пъти по-полезно е да погледнем действителността право в очите й, отколкото да зажумяваме пред нея." – Димитър Благоев.
БСП трябва да е партия, която се бунтува, която протестира, която усеща социалните проблеми, която може да говори на ощетените и разгневените. В противен случай не е истинска левица.
За идеологическата работа
Всички виждате, че БСП занемари идеологическата дейност. В партията вече въобще не се говори за идеология. Хората бяха свикнали в продължение на години да има просветни събрания, на които да обсъждат политика и политически практики. Имаше система на политическата просвета. Това допринасяше хората да се запознават с теорията и текущите политически процеси. От 25 години или може би по-малко тези работи са занемарени.
Идейната дискусия в партията е напълно замряла.
Постоянно се питаме защо при продължаващото вече толкова години обедняване на българина, социално ориентираните партии като БСП не само не разширяват базата си, но и губят позиции. Скептицизмът към класическите леви социалистически и социалдемократически партии е явление в цяла Европа. Радикализацията на населението се изразява не в търсенето на по-социални политики и съответно избора на партии, които биха ги провеждали, а в търсенето на отдушник в популистки, ксенофобски и откровено мафиотски организации.
Всъщност основната цел на идеологическата война на капитализма срещу социалните идеи бе именно да се деидеологизира (да бъде лишена от идейната си основа) борбата на трудещите се за по-справедлив свят и да бъде профанирана самата същност на тази борба, като бъде сведена само до размера на парчето, което богатите подхвърлят на бедните, но да се запази господстващото положение на богатите и да не се нарушава тяхното благополучие.
За съжаление и левите партии, в това число и БСП, спомогнаха това чрез своята пасивност и мудност, породени от фалшивото чувство за безалтернативност на случващото се след разпадането на социалистическия блок.
Няма как да се бориш за победа на левите идеи над десните, ако преди това на си се постарал да посочиш какви са разликите между ляво и дясно. Няма как лявото да стане печеливша политика, ако преди това не си го обосновал идеологически, ако не си успял да превърнеш лявото в лява идея, за която си струва да се бориш. А това става тогава, когато в център на такава политика поставиш интересите на трудовия човек, не само като доходи, но и като роля в обществения живот, като равнище на образование и здравеопазване, достъпността му до културните ценности на нацията, всъщност до това да води нормален, достоен живот с ясното убеждение, че това зависи единствено и само от него и неговата готовност да се бори за идеите, които подкрепя.
Едва когато осъзнаем, че деидеологизацията е първата крачка към оскотяването, ще сме в състояние да възстановим идейността на политиката и в тази връзка да подчертаем ролята на БСП като естествен политически носител на тази лява идейност. Новото ръководство на БСП прави първите крачки в тази посока. Дано това се превърне в устойчива тенденция и практическа политика на всички нива.
Възниква и друг важен за партията въпрос - защо не се говори за идейно-политическото укрепване, паралелно на организационното? Дошло е време да поговорим за морала в партията, заедно да свалим всички маски и да си кажем всичко право в очите, независимо от заеманите партийни позиции. Ето неща, които биха дали част от характеристиката за промяната.
Ако искаме да помогнем на БСП и на себе си, трябва ясно да признаем, че ни е нужно програмно връщане към корените на партията, които са социалистически, а не са абстрактно „леви” или социалдемократически. Но това е голям въпрос, които опира и до Програмата в сегашния и вид. При всички случаи трябва да си припомним идеите на Димитър Благоев и съратниците му.
Сегашната криза на БСП и въобще на левицата според мен се дължи преди всичко на нейното задълбочаващо се идеологическо обезличаване, страхлив стремеж към "снижаване" и сливане с околната среда - с други думи, отказ от ясно изразена лява индивидуалност, отказ от защита на вековната ценностна система на левицата, както и бюрократична апатия при системно провежданата от десницата стратегия за нейното демонизиране, за фалшифициране на отделни събития и периоди от историята й.
Премълчаването, равнодушието, мързеливият отказ от активен отпор срещу драстичните фалшификации на исторически събития, нежеланието да изразяваме публично и ясно своята гледна точка всеки път, когато подмяната на истината се върши от отделни личности и медии, постепенно деформира, особено при по-младите поколения, представата за БСП и за случилото се при един нееднозначен и относително кратък исторически период, несравним с многовековното утвърждаване на капитализма като икономическа и държавно-правова система.
Често слушам от ръководни партийни кадри на общинско ниво, а и от не малко активисти и партийни членове, че хората днес не се интересуват от идеи, а от пари. Аз не мога да разбера това говорене. Търси ли се някакво оправдание за състоянието на делата ни или пък какво ? И как ще убеждаваш другите, ако самият ти изповядваш такива разбирания. Тъжно !
Днес, както и винаги да си ляв означава да си радикален, да се противопоставяш на системата, на статуквото - не да се стремиш да си част от нея. И не на последно място днес да си ляв означава да си патриот и да отстояваш националния интерес и националната идентичност. И тук една скоба по темата Русия. Сред изследваните българи 78 % са русофили, а 21 % русофоби. Около 60 % не одобряват присъединяването към санкциите на Европейския съюз срещу Русия, а го одобряват едва 13 %. Русофилството не е просто емоция, то е част от българската национална идентичност вече няколко века.
Днес националният интерес е свързан с възраждането на българската държавност и отхвърляне на догмата за „по-малко държава“. Затова БСП трябва да изработи и представи на обществото нов модел за държавно развитие за следващите 10 -20 години. Модел за социална държава, която да извади България от дъното на ЕС, от мизерията и изключването на цели групи и региони в страната. С основна цел - благосъстоянието на българите. БСП е призвана отново да върне България сред 30 -те страни, с най-висок индекс на развитие. Т.е. да възстановим нивото на живот на 90% от българите – там където го остави реалния социализъм преди 26 години – живот на средната класа.
Ако това не се случи, България ще продължи да крета на опашката на ЕС. Няма друга партия, която да иска и да може да го направи. Да, управляващите ще си разпределят някакви фондове, 50-100 семейства ще стават все по-богати, а стандартът и качеството на живот на българина ще се кърпят с подаянията на Брюксел, а България ще гасне.
Лансирането на ясен модел за модерна социална държава неминуемо ще доведе до единство и развитие на БСП, до единение на левицата в България. Защото единението на лявото, единението на национално отговорни сили, може да се случи и да бъде жизнено, да промени България, само и единствено върху ясна национална доктрина и честни политици.
Ние не трябва да се притесняваме да говорим с висок и ясен глас и за антифашистката борба, и за историята на партията, и за периода на социалистическото строителство, и за идейно-политическите отстъпленията в последно време. Странно защо БСП по тези въпроси или казва нещичко на половин глас, от немай-къде, или мълчи, дори ги загърбва. Тия половинчатости и неясности карат членовете на БСП и симпатизантите да се чувстват така, сякаш са обезсмислени и ограбени целият им живот и идеалите им.
Европейската ориентация не може да бъде алиби тези теми да се подминават в политическата и идеологическа работа на БСП.
Затова смятам, че Общинския партиен съвет - Кюстендил трябва сериозно да помисли по всички тези въпроси и очертае възможните задачи за реализация. Ако признаем, че поне актива на организацията се нуждае от обучение в идеологическо, организационно и политическо отношение, то дайте да го направим. Кого да чакаме ?
Всяка година ходим на Бузлуджа, но дали вземаме със себе си обратно дори искрица от факела, който е запалил Благоев с другарите си там. Тази искрица е необходима. Нашият път напред ще бъде успешен, ако вземем от огъня на Владая 1918 г., на Мъглиж и Лом от 1923 г., на Черенец – нашата Шипка, ако към този огън прибавим вярата, която Вапцаров ни е завещал, преди да срещне куршума на гарнизонното стрелбище, и истината, която е на наша страна, за онези отминали 45 години на съзидание. Нашата история и нашите идеи днес в съвременния свят са онази комбинация, срещу която нито един корпоративен елемент не може да се сражава, колкото и да му е силна финансовата власт. Ние трябва да бъдем едновременно и рушители, и съзидатели. Рушители на този свят, който е изграден върху кухите фрази за "свободен пазар", и съзидатели на онова общество, за което са мечтали и мечтаят милиони хора по света. Нека с жарта на миналото тръгнем напред към пламъка на бъдещето.
България е обречена на лява политика. Този гневен народ вече няма да се задоволи със сурогати. За да не бъдем наказвани отново и отново трябва да осъзнаем, че пътят на БСП е наистина вляво, там, където задкулисието не може да вирее.
За кадровата работа
С болка трябва да признаем, че в БСП се изгуби критерият за издигането до ръководни и управленски позиции само на опитни професионалисти и на доказано морални личности, искрено убедени в идеите на социализма.
Има блокиране на кадровата система, която не допуска пълноценна изява и естествен подбор и издигане на кадри с качества. Има увлечение на оценка на кадрите на база лична преданост, а не на база на делови качества. Кадровата ни политика на практика е блокирана и като конкретни решения, и като принципи на работа.
БСП не е в състояние да търси истинските си лица, тези, които могат да разширят нейното влияние, а не тези, с които апаратът се разбира най-добре. Въртим се все в едни и същи физиономии, някакъв разкривен лабиринт, който е без изходи и след толкова много години във вакуум, нашите собствени избиратели почнаха да търсят алтернатива, да се оглеждат за свой истински глас, за нещо ново, полезно, идейно, което да възроди политическата тръпка.
Това ни поведение доведе до друг феномен - край БСП и около нея има много повече социалисти, отколкото в самата партия - левите хора така и не намериха друг истински партиен носител на своите идеи, но пък вече трайно не искат да ни вярват само на база на добри намерения.
Няма как да почнем лечението, ако не знаем истинското име на болестта. Няма как да започне промяната, ако оставим старите лица на статуквото днес да си слагат маските на новооткрити новатори и да приватизират езика на недоволството и желанието за обновление в партията.
Невъзможно е девалвирали партийни ръководители да отстояват идеите и принципите на БСП, да печелят съмишленици. Съвършенно неприемливо е те да се опитват да дават оценки и да ни бъдат съдници.
Парадоксалното е, че дори партийния актив вече не познава потенциала и способностите на някои наши кандидати. Така широко се отваря вратата, не само за екзотични предложения, но се изтласкват напред хора без опит и възможности, преследващи някакъв интерес или угодни някому. Повече от необходимо е да съживим бдителността си и с практически действия да реагираме за недопускане частните интереси на отделни хора или група да вземат връх. Партията не бива да се превръща в средство за частна употреба.
Няма защо да крием, и сега сме свидетели не само на опитите, но и на практиката да се осигурят „верните хора”, които да не мътят водата и да осигуряват комфорт и безкритичност за ръководството на Общинската организация. Така бе подреден състава на Общински партиен съвет на конференцията от 12 март 2012 година, че след това една част от участниците не чувстваха ангажираност да присъстват на заседанията, не можеха да съберат болшинство от 50 + 1, а събиранията или се проваляха или минаваха на ръба. Още тогава се чуха загрижени гласове за състоянието на организацията, направиха се ценни предложения, но те останаха без необходимото внимание. Даже една делегатка спомена, че организацията е на болнично легло. Такива думи не се харесват, пък и незаинтересоваността, желанието да не си разваляме отношенията трайно се настаниха в нашите редици. Актуализацията (намаляването) на състава на ОбПС бе предложена на заседанието от 30.09.2013 г. и докладвана на конференцията от 05.10.2013 г. Но и до сега трудно се осигуряваше кворум за заседания. По – лошото е , че те преминаваха вяло, безкритично, само с епизодични изказвания.
Искам да подчертая, че личната преданост и обвързаност при гласуване е вредна за партийната организация, вредно е и за самия партиен ръководител или активист. Получава се своеобразен "парников ефект" - задушават се партийните кадри, носители на възможности. И накрая стойностни хора започват да се оттеглят, отвратени и махвайки с ръка.
Съществена причина за недобрите ни резултати в различните изборите, е начинът, по който се формират листите, наличието на неубедителни, често и спорни личности в тях и подценяването на други, които са се доказали многократно през годините. Хората трябва да се оценяват по наличието на възможности и качества, а не по близостта си до един или друг лидер. На нас са ни необходими ръководители и актив с безупречна политическа и нравствена хигиена. Само тогава хората ще ни повярват. Доказателство за реалност на промяната ще е облика на бъдещото ръководство, и в центъра и по места. Без възстановяване на моралния си авторитет БСП няма да си върне доверието.
Много въпросителни предизвика нашата листа за общинските избори през миналата 2015 г. Някои я определиха, като най-неразпознаваемата листа въобще до сега. Склонен съм да се съглася с това твърдение. Но и начина и на формиране е странен. Подборът и подреждането носи белезите на действия в тесен кръг. С недостатъчно обсъждане предложението отива за докладване на конференцията от 29.08.2015 г. Взетото решение делегира правото отново на Общински партиен съвет да подреди окончателно листата. Аргументът е, че не са постигнати окончателни споразумения с коалиционните партньори, което не може да бъде разумно оправдание. На последвалото заседание на ОбПС също не се изработва окончателно решение и въпросът е прехвърлен на Изпълнителното бюро. Резултатите от изборите показаха, че така конструираната листа за съветници набра по-малко гласове от нашия кандидат за кмет. И в това няма нищо чудно при наличието на толкова непознати,неизвестни лица и хора без обществено влияние.
Ние трябва да прекратим с феномена "припознаване на кадри". Трябва да сме сигурни, че такива дейци няма да работят за нас, няма да оправдаят доверието, няма да донесат добавена стойност. Напротив ! Ще предизвикваме почудата на нашите членове, ще загубим подкрепата на много наши симпатизанти.
Спомням си каква изненада и недоумение предизвикаха на заседанието на ОбПС от 20.01.2014 г. някой от имената за назначения като наши кандидатури в регионалните звена – Стела Мицова – за ръководител на Регионалния инспекторат по образование, Иво Герасимов – за главен експерт „Спорт и младежки дейности” в Областната управа – Кюстендил, Васил Пуров – за ръководител на Регионална дирекция по горите (за неговото запазване дори бе организиран и протест). А по време на нашето кратко управление имената на много от ръководителите на звена от други политически партии дори не бяха подложени на обсъждане, оставихме ги по живо - по здраво, не се смейте. Защо ли ? Кой и какви ангажименти пое ?
Какво да кажем за някои кметове от предния мандат (напр. Багренци ), избрани с нашата бюлетина и преминали към сегашното управление ? Ами смехотворните кадрови експерименти с Адриан Тодоров – „младата надежда” за PR и т.н. Не е нужно подробно да се изброява. Важното е, че продължително време подкрепяме хора, които по дефиниция нямат нищо общо с БСП, така си вкарваме автоголове и пропукваме образа си сред левите хора.
Не бива да се позволява повече да се пренебрегват партийните организации, да не се зачитат техните предложения и по секционните комисии да се изпращат хора, подбрани еднолично.
Повече от нужно ни е сега в ръководните органи на Общинската партийна организация да се подберат компетентни и трудолюбиви социалисти, съчетание на младост с опит, хора с демонстриран морал, които няма да се „скатават”, а ще се заемат с трудните задачи по укрепване и издигане на организацията на качествено ново ниво.
Да се занимаваш с управление, организационна и партийна работа е сложно нещо. Трябва да си учил, да си мислил, да си подготвен. Ако самият ти не го знаеш добре, трябва да си достатъчно умен, за да се обградиш с умни съветници и да ги слушаш какво ти казват. Но трябва да си в състояние и да разбереш какво ти обясняват. Нужна е компетентност, нужни са все пак базови натрупвания, то не става от днес за утре. И да не си мислиш, че от теб започват нещата. За съжаление в последно време се нагледахме на „самодейност” и имитация на партийна работа.
Ако искаме да се възвърнем образа си на зряла партия не бива повече да допускаме импровизации при избор за ключови партийни постове. Лицата, които се състезават, трябва да са познати със своите позиции по важни обществени проблеми, със своите битки за тяхното решаване, с компетентност и знания, със своите успехи . Много ми се иска БСП да постигне това.
В работата с партийните кадри трябва да се въведе категорията "политическа устойчивост". Това означава при всякакви условия, трудности и промени да запазят непоколебимо вярата си в социалистическия идеал, принадлежността към БСП, здрави устой и морал като хора.
Всеки, който гласува, трябва да има пред себе си личности със собствено политическо съдържание. Избор, продиктуван от нечии неясни препоръки или конюнктурни съображения, рискува да сгреши сериозно.
Част от надеждата ми за конгреса е да се кандидатират хора със собствена енергия и съдържателни отговори по ключови въпроси на нашата работа и развитие, особено в центъра. Нямам предвид конкретни личности. Говоря по принцип. Без реално състезание между личности със собствена политическа тежест това няма как да се получи.
Но другари, има граници в човешките отношения. Нетърпима е войнстващата посрественост на някои деятели. Не може в една партия, която изповядва леви убеждения, да интригантстват и държат ключови позиции хора с доморасли критерии, които станаха членове преди една петилетка (идвайки от други партии) и упорито дърпат платната ни в своята посока. Смешното е, че вместо да ги изхвърлим от борда, ние им даваме капитански кортик и далекоглед, с които те не могат да си служат. Тъжно е, повярвайте ми!
За стила и методите на работа и ръководство
По-нататъшното развитие на БСП изисква да настъпи решителен прелом в организацията и стила на работа на партийните органи и организации.
Това предполага детайлно планиране и организация, които гарантират изпълнението на задачите и търсене на отговорност, когато това не става, както често се случва.
В работата на ръководството на Общинската партийна организация ми се иска да не се допускат прибързаните и необмислени решения, прояви на стихийност и безпринципност, да се утвърждава обстановка на действителен колективизъм, на градивна критика и самокритика, на единството между думи и дела.
Ако искаме да сме на ниво, при нас трябва да има неудовлетвореност от резултатите. И когато някои другари се изказват критично, неразбираемо е от ръководството да го репликират с думите „Трябва да си харесваме резултатите” – на заседанието на ОбПС от 06.02.2013 г. след референдума или „Стига сме се самобичували” – на заседанието на ОбПС от 25.02.2013 г. Това говори много за нивото на търпимост към различно мнение, за формализма, за желанието нещата да се неглижират.
За сериозността на една партия се съди по отношението и към критиката и самокритиката, към възможността всеки да изрази мнение. Само така може да се създадат условия партийните членове да участват пълноправно в живота на структурите, когато разбират, че думите им ще бъдат чути. Ние заправихме традициите си. По старите другари знаят, че преди години сме стояли дори до полунощ, за да има възможност желаещите не само да се изкажат, но и да се проведе задълбочено обсъждане. По този начин всички се чувстват ангажирани да работят за осъществяване на приетите решения. И само така можеш да разбереш наистина какво мисли даден човек, какви позиции заема. Докато сега ние не се познаваме достатъчно, контактуваме епизодично, което е проблем.
Не е тайна, че в последните години на практика важни решения за общинската организация се вземат в много тесен кръг, след което в последния момент се представят за гласуване. Порочна практика. Аз дори не говоря за качеството на материалите, на проекто-решенията.
Не върнем ли колективното начало в нашата работа, на истинския, не формалния демократизъм, не ни чака нищо добро. Казвам това ненапразно, защото не сме застраховани наново от появи на авторитаризъм, непоносимост към друго мнение, отмъстителност или своеобразни възприятия и схващания в действията на ръководни дейци.
Мисля, че възстановяването на доверието е предусловие за успешния път на общинската ни организация. Единството ни не може да бъде абстрактно. То трябва да почива върху лява, принципна, партийна основа, съобразно основополагащите ни документи.
Да си социалист означава ежедневно да работиш и да се бориш. Да си социалист само на думи, а единствено да се занимаваш с вътрешнопартийни интриги - това руши доверието в партията.
По организационните въпроси
Много важно за организационно ни укрепване е то да е в съответствие с уставните норми, да знаем точния брой на членовете, да разберем имаме ли някъде „кухи организации”, водещи се изкуствено, само за осигуряване на делегати за конференцията, да не се допуснем други лични сметки или интереси.
За 4 години членската ни маса намалява с близо 400 човека. По различни причини.
В същото време цели сфери в нашата община остават извън полезрението ни. Естествена среда за БСП днес би трябвало да са наред с работниците и земеделските труженици и учителите, прогресивната интелигенция, медиците, хората на свободния труд, занаятчии, служители и експерти, художествено-творческата интелигенция. Нека да си спомним само сред кои категории са се разпространявали социалистическите идеи още при самото си пораждане у нас. Тогава тези личности са се посвещавали на лявата идеология, защото са били солидарни с жестоко експлоатираните си сънародници, били са готови на саможертва, за да стане животът по-справедлив.
Сега само в сферата на образованието в общината има заети някъде към 600 души общо – това са учители в начален, прогимназиален, гимназиален курс, директори и ръководен персонал в администрацията, възпитатели в детски градини, ресурсни учители, педагогически съветници и обслужващ персонал. Не малка цифра. А ние имаме само една организация от 8 социалисти и то 7 от тях са пенсионери - бивши възпитатели. Изводът е ясен.
В системата на здравеопазването отново в общината работят около 850 човека, от които 330 лекари, 115 стоматолози, 290 медицински сестри и останалите са рехабилитатори, ренгенови и клинични лаборанти, акушерки, медицински фелшери. Парадоксално, но сред тази общност нямаме дори една партийна организация на професионален принцип. Имаше до преди време, но бе разформирована. Не ми е известно по чие указание, но по-важното е дали въобще има решение на ОбПС за разформироването. А уставът ни изисква да се постъпи така.
Това са само два примера, които илюстрират нерадостната картина. Не казвам, че е лесно. Но твърдя, че си заслужава усилията да установяваме контакти и работим там, където хората се трудят, където прекарват значителна част от времето си. Пък и имаме платени функционери, за които това трябва да е първостепенна грижа.
Тъй наречената социалдемократизация нанесе тежък удар върху партийните организации. Организационната работа започна да се възприема по друг начин, много по различен от преди. Постепенно и тихо мълком започна да се работи само за изборните кампании, а останалото време не използваме рационално.
Другата причина е вътрешноорганизационна – допускат се редица слабости,които се отразяват на крайните резултат. Впечатлението е, че липсва плановост и системност в работата на Общинския партиен съвет. От няколко години се предлага и все не може да се реализира провеждането на тематични заседания (пленуми) по основните въпроси – за работата с кадрите, по организационните въпроси, по идеологическата и възпитателна работа.
Действията или бездействията на Председателя на ОбПС, Изпълнително бюро и пленарния състав, както знаете, са определящи в голяма степен за нивото и изпълнението на нашата работа, за функционирането въобще на организацията. Но при всички случай не бива откритите въпроси да се замразяват, проблемите да се замитат „под килима”. Не може да продължаваме да чуваме оправданието "не остана време" да обсъдим и вземем решение по даден въпрос. Надеждата ми е, все пак да успеем да изберем такива членове в ръководните органи, които осъзнато, със своята работа ще бъдат полезни, а няма да присъстват в тях проформа и мълчаливо. И дайте най-после да се разберем – не може да си член на изборен орган и да не се явяваш на събиранията, да закъсняваш или да си тръгваш преждевременно, да си гледаш постоянно часовника, да не внимаваш и накрая да ти е все едно какво се гласува или дали въобще се гласува.
На 15.10.2012 г. бе проведено дълго отлаганото изграждане на Съвет на председателите на основни организации на БСП в общината, в съответствие с чл.33, т.7 от Устава. Избрано бе ръководство с председател, посочения от ръководството Пламен Илиев. И до там. Не се направи нищо, нямаше никакви събирания и тази структура остана куха, без някакъв живот. А подходът трябва да е друг. Ръководството да не налага своите предпочитания за ръководство, да остави самите председатели на ОПО да изберат между себе си един авторитетен и опитен човек, за да може по нататък да има нужното действие, хората да се опознават и обменят положителен опит и в крайна сметка да способстват за цялостната дейност на организацията.
Липсата на самочувствие сред актива и голяма част от социалистите трябва да се преодолеят. Това може да стане с хора, които имат смелостта, вярата и самочувствието да се изправят срещу онези, които бълват омраза и лъжи срещу БСП. Трябва да се вдигне духът на хората, да им бъде върната вярата в доброто, да се преодолее равнодушието и примиренчеството. Сега не ни е нужно разединение, нито "рязане на глави" или "лов на вещици". Трябва ни истински кураж, борбеност и нови идеи, за да може да се осъществи промяната в БСП, да подредим собствената си къща. Тогава хората ще ни повярват.
За да открием перспективата пред себе си, днес са важни няколко неща:
- връщане на истинските демократични принципи в партията;
- възстановяване на диалога, вътрешно – партийния разговор и чуваемостта;
- промяна на критериите, по които се оценяват хората;
- преодоляване на формализма и скъсване с политическия конформизъм
БСП имаше шанса, предполагам, че още го има, ако запази самообладание , да стане морален лидер на това общество. Сега трябва да осъществи собствената си реформа, собственото си реновиране, в условията на опозиция, за да погледне уверено напред.
Нужно е да подадем ръка на нашите приятели от квартал „Изток”. Не бива да ги търсим само за избори. След четири години безвремие там, сега на нашата организация е нужно да се помага, за да си стъпи на крака. Знаете - по света левите партии държат под свой чадър етническите малцинства.
Трябва да разширим дейността си извън нашата членска маса. Необходимо е да търсим съмишленици, гласоподаватели сред безпартийните. Но затова е нужно самочувствие, желание, авторитет и подготвеност.
Трябва да си поставим за задача по нов начин да погледнем на работата със синдикалните организации, сега нашето влияние там е слабо или въобще отсъства. Изгубили сме контакти с професионалните сдружения, с неправителствени сдружения и организации на наша територия.
Неотложно е да променим отношението си и да поведем диалог за сътрудничество и единодействие с всички леви, ляво-патриотични партии, екологични организации и структури в общината. Трябва да опитаме да си подадем ръка с останалите формации, чиито послания са близки до нашите. И защо не да се поговори и с тези, които са кадри на нашата партия и които в момента са в другите леви формации. Много от тях са хора, с които имаме еднакви ценности, вероятно някакви нюанси, но в основата си еднакво разбиране за нещата. Преобладаващата част от тях напуснаха, защото не одобряваха залитанията в дясно и отдалечаването от лявата ни същност и разбирания. По всяка вероятност напускането на БСП е лична драма и решението за това е било трудно. Разбира се има и ограничителни линии, които не може да се прекрачват, но диалог е възможен.
Така че, повече от необходим ни е ляв фронт.
За работата с младежта
Една от най-застрашителните реалности днес е прогресивно намаляващото наше влияние върху младото поколение.
От една страна, то е подложено на тотална медийна обработка, според която социализмът е ретроградна идеология. Деформира се в неимоверни размери истината за социалистическото строителство и общество. От друга страна, ние се отказахме от реалната идейно-политическа работа с младите хора и сме слаби и безпомощни в пропагандната и медийна обществена среда - там нас просто ни няма!
Младите нямат пряк спомен, че България имаше мощна индустрия, продуктивно селско стопанство, безплатни здравеопазване и образование, редица социални придобивки. Всичко постигнато при социализма трябва да се показва, защото то е илюстрация за неговата сила, съзидателна мощ и грижата за човека. Познават ли младите тези старателно изтривани странички от нашата история? И откъде ли да я узнаят, щом и ние млъкнахме!
Основният въпрос тук е да направим така, че повече млади хора да не са аполитични, да се интересуват какво става, не да махват лесно с ръка и да заявяват, че не ги интересува какво се случва в населеното място, в което живеят. Проблем е, когато не се задълбочават в това кой и как ги управлява и не умеят да защитават гражданската си позиция. Необходими са усилия точно в това направление - изграждане на граждански активно самосъзнание у младите хора и създаване на желание за пряко участие в политическите процеси.
На младите хора им трябва личност, която да ги вдъхновява, за да се захванат по-сериозно с нещо. Освен това някой да повярва в качествата и възможностите им, да им даде поле за изява и развитие. Младият човек иска да усети, че върви напред, а не че стои на едно и също място. В тази връзка е необходимо това да се изведе като един от основните ни приоритети - целенасочено да се търсят и подготвят кадри, които да са наясно как да мобилизират, как да мотивират и как да вдъхновяват другите младежи около себе си. Излишно е да казвам, че най-важното в случая е подбора на способни, грамотни и работливи млади хора. Но трябва да е налице все пак потенциал у даден човек, за да се развие като уважаван младежки ръководител и деятел.
БСП има нужда не просто от млади хора, а от младежи с политическо съзнание и нагласа за политическа дейност и политически борби. Не е достатъчно младежките организации да се събират, да се веселят, да танцуват. Още по-важно е младежките активисти да се научат да бъдат политически дейци. И да знаят, че властта е за обществена полза, а не за собствена реализация и задоволяване на лични амбиции.
Работата с младежта не е просто нещо, както някои си представят. По специално, създаването на подготвени младежки кадри вътре в партията има своите правила, които или не се познават достатъчно, или не се спазват. Все още на младежките активисти им липсват познания за доста сфери на партийната дейност, на политическата работа, на организационната дейност, не познават достатъчно конкретните механизми и средства за реализиране на партийните политики. Но за това тях не можем да ги виним. От дълги години липсва системност на ръководствата по този въпрос.
Трябва да се намерят подходящи форми, за да се изучава теорията на научния социализъм. Това особено е важно сега, тъй като социалистическите идеи не се преподават нито в училищата, нито във висшите учебни заведения. Следователно, няма кой друг да създаде организация в това отношение, ако партийното ръководство не си постави и преследва тази задача.
Има толкова много терени, на които да работи младежкият социалистически актив - сред заинтересованите, симпатизантите, приятелските кръгове. Най-нормално идеите да се раждат в самите младежки общности. Защитата на младите семейства и майки, качествената подкрепа за отглеждане на деца непрестанно трябва да стои на вниманието. Могат да се организират дебати, да се подемат идеи за промяна на живота на уязвими деца и младежи, във връзка с орязването на безплатните лекарства за цели групи заболявания, за семействата в риск, за националната памет и днешното патриотично възпитание. Това са все "депа", от които младежкият ни актив може да гребе с пълни шепи и да открива естествени последователи. Заставайки в центъра на редица други инициативи, младежки активисти могат да открият последователи и утвърдят своя авторитет.
Борбата за доверието на по-младите среди вече се премести в полето на електронното пространство, в интернет и социалните мрежи. Няма време за губене, а като цяло изоставаме и в това отношение. Но при липсата на възможности за отстояване на позиции в телевизиите и печатните медии (с малки изключения) трябва да направим всичко възможно да не загубим тази битка. Тук именно сега е едно от най-важните полета за дейност на младежките активисти. По този начин посланията на БСП могат да стигнат най-бързо до широк кръг от хора. Смятам, че на младежките ни активисти трябва да се помогне час по-скоро в това отношение. Затова предлагам, ОбПС и младежката организация да организират специално събиране по този въпрос.
Младите в БСП трябва сами да отглеждат лидери и да ги заявяват като потенциал за нашата партийна организация. Млади хора със социални реакции, стремежи и желание за по- справедлив живот има, друг въпрос е че трябва да се търсят внимателно и настойчиво. Те трябва час по-скоро да бъдат открити от нас, да се вслушваме в начина им на мислене и да формулираме заедно значимите каузи.
Разбира се, и партията трябва да бъде в такава кондиция на присъствие и послания, че да бъде припозната от социално чувствителни млади хора като тяхна територия на обществено присъствие. Има немалко начини, но по-добрите изрично минават през рефлекса на младия човек.
Задължително уточнение ! Напрежение по оста млади-стари в БСП е не само нездравословно, но може и да се окаже пагубно. Опитите да се настройват различните поколения едно срещу друго и да се посочва младостта като някаква панацея е манипулативен, антипартиен и евтин пиар. Упражненията по самоцелно обновление са любим похват тъкмо на онези, които се стремят да дърпат конците. Те сменят лицата, за да не се променя политиката.
В една сериозна партия подмладяването е не акт, а процес. Това предполага положението на кадрите да зависи не просто от работата им, а от нейните резултати. Прилагането не на количествения подход, а на качествения анализ ще направи излишен спора стари-млади. Ще се види, че има можещи и неможещи, независимо от възрастта и от стажа им в политиката. Повече шансове за изява на младите – да, повече внимание и съдействие- да, но не и незаслужено подаряване на постове, положение и влияние в партията.
В заключение искам да кажа, че следва да подкрепим курса за връщане на БСП към идейните й корени, към социалистическата и патриотичната й същност.
БСП е призвана и следва да бъде на висотата на историческата си отговорност за развитието на социалистическия идеал в съвременните условия.Това означава,че трябва да продължи линията на тесните социалисти от края на 19 век и на техния лидер-изключителният интелектуалец и кристално чист човек Димитър Благоев. Истината е една – в условията на днешния див капитализъм ще трябва неминуемо да изминем пътя, белязан навремето от първопроходците на социалистическата идея в България – като наука и като практика.
БСП загуби много, но ще излезе от кризата, в която се намира само при конкретни целенасочени и непрекъснати действия, насочени към стратегическото развитие на страната и преди всичко ликвидиране на бедността и повишаване на доходите. Само така БСП ще бъде незаобиколим фактор в развитието на страната и в бъдеще.
Дилемата винаги е една: статукво или промяна. Няма място за умуване, трябва окончателно да изберем накъде вървим. И решението зависи не само от ръководството, но в още по-голяма степен от социалистите.
Трябва да се постави ново начало на политическо и управленческо поведение в партията и възстановяване на моралните принципи в политиката. Не е време за вайкане. Важно е нашата общинска партийна организация и предстоящият конгрес да се поучат от грешките и начертаят линията за изправяне партията на крака.
А това означава да успеем да върнем доверието в БСП сред хората на труда в града и на село, да спечелим уважението на ветераните и да се харесаме на внуците им. Така нужният ни нов социалистически и патриотичен курс трябва да се провежда без уговорки, с по-голяма увереност, решителност и динамика. Закъснели с промяната, времето ни притиска и налага бързи и смели действия.
Още веднъж искам да подчертая, че конгресът трябва да си постави ясна, конкретна и постижима цел – привеждане състоянието на БСП в съвременна, мобилизирана политическа партия, партия на честта и отговорното отношение към хората. БСП е важна за левите хора, за демокрацията и за да я има България. Дано успеем ! Колкото по-бързо, толкова по-добре.
Нашият избор трябва да е ясен: променена и единна, радикална лява БСП !
Девизът ни трябва да е: "Промяна, решителност, морал" !
- Промяна - да променим себе си, за да променим България;
- Решителност - за да изпълним обещаното;
- Морал - за да върнем доверието към партията и към политиката.
