В интервю на Даниел Фуентес Кастро за „Ел Диарио“ френският икономист Тома Пикети разсъждава върху подема на крайната десница в родината си
Даниел Фуентес Кастро: Някои хора виждат в заглавието на книгата „Капиталът на ХХI век“ аналогия с книгата на Карл Маркс. Смятате ли, че идеологическото противопоставяне между капитализма и марксизма е все още валидно?
Тома Пикети: Разграничението не е „капитализъм или марксизъм“. Има различни начини да се организира капитализмът и различни начини да се превъзмогне. Книгата ми е опит да допринеса нещо за тази дискусия. По отношение на марксизма аз съм от първото поколение след Студената война, първото постмарксистко поколение... Когато падна Берлинската стена, бях на 18 години. Чел съм Маркс и има интересни идеи в него. Но „Капиталът“ е писан през 1867 г., а днес сме 2015 г. Аз се опитвам да вкарам в ХХI век въпроса за капитала, за изучаването му, оттам — и заглавието на книгата ми.
Да не забравяме, че този труд би бил невъзможен без новите технологии, които позволяват да се съберат и обработят исторически данни в невъзможен за Маркс и дори за Кузнец мащаб. Лесно е да се критикуват икономистите от миналото, но те са имали оскъдни средства. Не са имали освен това историческата перспектива, която имаме днес, за да разкажем историята на капитала и на неравенството — това, което моята книга се опитва да направи. Тя не претендира да провъзгласи една революция, само иска да предостави на читателите историческите изследвания в над 20 страни в продължение на три века. Книгата е преди всичко историята на капитала.
Даниел Фуентес Кастро: В книгата изучавате емпирично връзката между растежа и разпределението на рентата. Може ли да се установи причинно-следствена връзка между по-високия растеж и по-доброто разпределение на рентата?
Тома Пикети: Взаимната връзка и причинността са много сложни и не са еднозначни. Неравенството може да помогне на растежа донякъде, но над едно ниво на неравенство се получава негативен ефект. Той свива подвижността в обществото и води до увековечаване на социалните равнища. А това има отрицателен ефект върху растежа. Друг отрицателен ефект се проявява в политическите институции. Когато неравенството е голямо, един малък елит слага ръка върху демократичните институции и не залага на обществото или на населението в цялост. Затова растежът през ХХI век ще зависи до голяма степен от инвестициите в образованието и професионалното обучение, за да бъдат те достъпни не само за един малък елит, а за голямото мнозинство от населението.
Даниел Фуентес Кастро: Извън предвижданията в днешната икономическа конюнктура, какво може да се очаква за растежа през близките години? Какво означават за вас думите „трайно развитие“ и „развитие с отрицателен знак“, или връщане назад?
Тома Пикети: Мисля, че трябва свикнем да живеем постоянно със слаб растеж. Проблемът е, че във Франция и в други европейски страни продължаваме да вярваме в един вид фантазия, която ни дадоха „тридесетте славни години“ (трите десетилетия от края на Втората световна война до петролната криза през 1973 г.) и според която се нуждаем от поне 3, 4 или 5 процента растеж, за да сме щастливи. В това няма никакъв смисъл. Само в периодите, когато някои страни наваксват изоставането си спрямо други, или в периодите на възстановяване може да има толкова висок процент.
Трябва да проумеем, че 1% или 1,5% годишно е в действителност много бърз растеж, ако се погледне в перспектива. С такъв растеж за период от 30 години, тоест за едно поколение, се получава растеж на рентата, равен на една трета или на половината от брутния вътрешен продукт (БВП).
От друга страна, поддържането на един начин на живот не е аргумент в полза на нулевия растеж. 1% или 1,5% растеж за дълъг период са източник на прогрес и това не е непостижима цел. Но за да се постигне такъв ритъм на растеж, трябва да се изостави сегашната политика на строги икономии. Това първо. А после трябва да се инвестира във висшето образование, в нововъведенията и в околната среда... Говоря за околната среда, защото е очевидно, че трябва да се намерят нови източници на възстановяема енергия, тъй като със сегашните няма да можем да поддържаме постоянен растеж от 1% или 1,5% годишно.
Даниел Фуентес Кастро: Според последните предвиждания на Европейската комисия, изглежда, няма да постигнем този постоянен ход напред. Вярвате ли, че строгите ограничения са необходими, за да излезем отново на пътя на растежа?
Тома Пикети: Истината е, че се очертава цяло едно десетилетие на застой и строги ограничения. Казвам това, защото БВП на глава от населението във Франция през 2014-2015 г. е по-нисък, отколкото през 2006-2007 г. Вече десет години сме в пълен застой на рентата на глава от населението, на националното богатство, на покупателната способност... Върху тази основа можем да дискутираме каквото искаме по отношение на данъците, на публичните разходи, на тежестта на частния сектор в икономиката. Но факт е, че общото богатство е по-малко от това през 2007 г. Не сме достигнали нивото отпреди кризата. Нормално е при това положение атмосферата да е мрачна.
Идеята, според която трябва да продължаваме орязванията на бюджета чрез повече ограничения, за да излекуваме болния, ми се струва неразумна. Мисля за Франция, но това е валидно и за Италия, която има отрицателни резултати през 2013 и 2014 г. Вярно е, че в Испания сега е малко по-добре, но да не забравяме, че по отношение на доходите на глава от населението тя все още е доста изостанала в сравнение с другите големи европейски икономики.
Обективно погледнато, крайният резултат от политиката на строги икономии през последните 3-4 години е много лош. Преди няколко години САЩ имаха процент на безработица, подобен на този в еврозоната, а днес разликата е огромна. Там безработицата намаля, въпреки че в началото задлъжняването на икономиките от двете страни на океана беше подобно. Няма съмнение кой е избрал правилната стратегия.
Даниел Фуентес Кастро: Каква стратегия трябваше да следва еврозоната, за да излезе от кризата?
Тома Пикети: Трябва да съберем на едно място публичните дългове и лихвените проценти (върху публичния дълг). Франция и Германия бяха извънредно егоистични. Показаха, че са егоистично късогледи по отношение на Испания и Италия, като отказаха да споделят лихвените проценти. Една валута с 18 публични дълга и 18 вида лихвени проценти върху тези дългове не може да работи. Финансовите среди нямат доверие в такава система. Можем да излезем от тази криза, ако създадем общ фонд на публичния дълг с един лихвен процент. Европейската централна банка тогава ще може да го стабилизира по-лесно, отколкото 18-те лихвени процента.
Ако искаме да управляваме дълга заедно, ние се нуждаем от един парламент на еврозоната, който да взима решения по тези въпроси, включително и за нивото на общия дефицит. Това липсваше досега в предложенията за преориентация на европейското строителство, което Оланд очерта във Франция и за което се говореше в Испания и Италия. Но това не доведе до конкретно предложение за политически, но също така и бюджетен съюз. И двете неща са необходими.
Даниел Фуентес Кастро: Казвате, че трябва да се прекроят институциите в еврозоната. Каква разлика може да има между сегашния Европейски парламент и един бюджетен парламент, за което пишете в последната част на книгата си.
Тома Пикети: Днес имаме Европейския парламент, в който са представени 28 държави, и от друга страна, имаме Европейския съвет на държавните глави плюс Икономическия и финансов съвет, съставен от министрите на финансите и на икономиката. Проблемите на тази демократична конструкция са многобройни. Първият от тях е, че не всички страни, представени в парламента, искат да напреднат към по-голяма политическа, данъчна и бюджетна интеграция. Вторият проблем е, че Европейският парламент въобще не представлява институциите на различните държави и по-конкретно националните парламенти.
Затова мисля, че трябва паралелно на сегашния Европейски парламент да се създаде една парламентарна Камара на еврозоната или Камара, съставена от страните от еврозоната, които искат да вървят към един политически, бюджетен и данъчен съюз, който да бъде излъчен от националните парламенти. Всяка страна ще бъде представена пропорционално на своето население, в това число Франция и Германия наравно с останалите. Задачата на тази Камара ще бъде да гласува по въпроси като уеднаквени данъци върху предприятията или общия дефицит.
Даниел Фуентес Кастро: Доста хора мислят, че вместо да вървим към интеграция е по-разумно да се върнем към националните валути?
Тома Пикети: Не, за мен не е добро решение. Но ако не се предложат бързо алтернативи, мисля, че връщането към националните валути ще се избягва все по-трудно. Във Франция единственият отговор за онези, които искат да се изостави еврото, е, че е невъзможно, че е забранено, че щом сме влезли веднъж, връщане назад няма... Този отговор е съвсем безсмислен и няма да удържи нещата дълго време.
Изходът от кризата е в заздравяването на съюза на държавите от еврозоната. В известен смисъл най-лошата ситуация е сегашната, защото загубихме възможността да девалвираме валутата, загубихме националния суверенитет на валутата си, но би трябвало в замяна да имаме нови форми на данъчен и бюджетен суверенитет, по-голяма възможност да събираме данъците по-справедливо, да бъдем по-способни да преодоляваме риска от спекулации с лихвите по държавния дълг. Засега Франция и Германия имат успехи, но единствената алтернатива на напускането на еврото е да се събере в едно дългът, да има данъчно единство. Ако не побързаме, мисля, че политическите сили, които желаят да се изостави еврото, в крайна сметка ще спечелят.
Даниел Фуентес Кастро: Какво може да се очаква от Франция във връзка с тази нова институционна архитектура точно сега, когато крайната десница е първа в сондажите? Трябва ли Европа да се тревожи?
Тома Пикети: И то много. Не вярвам Националният фронт да стигне до властта в Елисейския дворец, до президентското място, но може да председателства някои области. През 2015 г. ще се проведат избори за областни управители и като имам предвид изборната система, напълно е възможно две, три или повече области да попаднат в ръцете на Националния фронт.
При изборната система, която използваме за президентските избори, свикнахме Националният фронт да ги губи, дори когато събере най-много гласове на първия тур. Но в изборите за областни управители партията с най-много гласове печели бонус от една четвърт от местата (останала част се разпределя по пропорционалната система). Ако например Националният фронт спечели 30 или 35% от гласовете в дадена област, десницата — 25%, и левицата – 20%, с бонуса за партията с най-много гласове Националният фронт може да спечели абсолютното мнозинство в тази област.
Това ще бъде голям шок за Европа. Досега Националният фронт е печелил само в някои малки градчета, но ако цели области попаднат под управлението на крайната десница, нещата стават други. Не е шега работа. Ще се създаде напрежение в някои зони на страната и резултатът може да бъде експлозия.
Даниел Фуентес Кастро: До такава степен?
Тома Пикети: Ние сме на ръба на пропастта на една политическа, икономическа и финансова криза. Съгласен съм, че за кризата са отговорни всички страни, но не разбирам защо Германия продължава да мисли, че има интерес да поддържа своето сковано виждане за строгите ограничения... дори там растежът не е висок. Искам да отбележа, че Франция също е отговорна, защото не прави истински, прогресивни предложения за демократично преобразуване на Европа. Чакаме също предложения от Испания и Италия. Във всеки случай считам, че положението е тежко и че близките областни избори във Франция ще предизвикат шок.
Даниел Фуентес Кастро: Много читатели са обезпокоени, защото виждат в книгата ви едно бъдеще с по-нисък растеж и по-лошо разпределение на благата. Има ли аргументи за оптимизъм?
Тома Пикети: Разбира се. Съжалявам, ако някои хора стигат до песимистични заключения, след като прочетат книгата ми. Аз вярвам в социалния, икономическия и демократичния прогрес. И в растежа. Но трябва да свикнем да живеем с нисък растеж. Настоявам, че трайният нисък растеж е съвместим с прогреса. Преди тридесет години, например, не разполагахме с днешните информационни технологии. Ако се организират добре, ако се сдобием с подходящи институции, така че всички да се облагодетелстват, тези технологии ще бъдат огромен източник на блага.
Вярвам в техническия прогрес и в глобализацията, книгата ми не е песимистична по отношение на бъдещето. Но за да се облагодетелстват всички, са нужни демократични, социални, образователни, данъчни и финансови институции, които функционират добре. Проблемът е в това, че когато падна Берлинската стена, решихме за момент, че е достатъчно да се облегнем на естествените сили на пазара и че глобализацията и конкуренцията ще облагодетелстват всички. В това е грешката. Трябва да преосмислим границите на пазара, границите на капитализма и също така демократичните институции.
Оригинална публикация: Ел Диарио, ноември 2014 г.
Превод от испански Венко Кънев
Източник: списание „Ново време”
Тома Пикети (Клиши, Франция,1971) е икономист в Парижкия икономически институт, специалист по икономическите неравенства от историческа, сравнителна гледна точка. От нашумялата му книга „Капиталът на ХХI век“ са продадени над милион и половина екземпляра. Днес Пикети е един от най-влиятелните икономисти в света.
Неотдавна Пикети отказа да приеме Ордена на почетния легион, който му бе отреден по случай края на 2014 година. Мотивът му бе, че намира за много остаряла форма да се определя кой го заслужава и кой не и че не иска да се обвързва с никаква власт. И други преди него, като Сартър или Борвил, са отказали този орден (бел. прев.).
