Роден е през 1880 г. в Кюстендил в бедно семейство. Завършва педагогическо образование в родния си град. Тук възприема социалистическите идеи и в 1903 г. е приет за член на БРСДП (т.с.). Същевременно се отдава с любов на учителското поприще, което му открива широки хоризонти за професионална и обществена дейност. Назначен е за учител в с. Пороминово. Благодарение на марксистките си знания и спокойния си характер се ползва с голям авторитет сред прогресивното учителство и населението. Реакционните управници не го оставят на мира. Преместват него и другарката му Олга Стоянова в с. Дяково, Кюстендилско, а през 1921 г. ги уволняват завинаги.
По време на Дупнишката комуна Георги Стоянов е секретар на комунистическото учителско дружество в Дупница и директор на кооперация „Освобождение“. На 1 април 1920 г. под негово председателство комунистическото учителско дружество поема в свои ръце ръководството на просветната дейност в Дупница и полага големи грижи за подобряване на учебното дело. Незабавно Дупнишката комуна изготвя допълнителен бюджет за образованието във финансовата 1921 – 1922 г.
За комунистическото училищно настоятелство е ясно, че основните училища не могат да обхванат децата, подлежащи на задължително обучение, особено тези на градската беднота от крайните квартали. Затова то хвърля много средства и усилия за осигуряване на училищни помещения. Осигурени са нови чинове, столове, печки и друг инвентар.
Важен момент от дейност та на комуната е прибирането на децата, подлежащи на обучение, но отишли в производството. Знае се, че голяма част от децата на тютюноработниците и градската беднота преждевременно напускат училище и навлизат в тютюневите складове и работилници, където стават ратаи на търговци и богаташи. Издирването им става с помощта на училищното настоятелство и общината, в чиито списъци над 7000 дупнишки граждани са признати за бедни.
Училищното настоятелство предвижда в своя бюджет суми за подпомагане на бедните деца, напуснали училищата, премахва и училищните такси. На публична сесия председателят на настоятелството Георги Стоянов заявява: „Не ще се прибират никакви такси, каквито досега плащаха учениците от града и селото. Не ще се обременяват бедните граждани за издръжка на училището, защото, които имат доход по-малък от 30 000 лв. годишно, се освобождават от общински данъци и такси".
Така на бедните ученици са раздавани платове, дрехи, обувки и учебници. Уредена е и безплатна трапезария. С това Комуната и училищното настоятелство отнемат инициативата на разни християнски благотворителни организации, които използват тази дейност за религиозна пропаганда. Съзнавайки лошите условия, при които живеят и учат децата на работническата класа, училищното настоятелство предлага средства и за откриване на занимални, в които синовете и дъщерите на бедните слоеве да се подготвят под ръководството на учители, за да не напускат преждевременно училище.
За подобряване материалното положение на учителите Комуната подкрепя предложението на училищното настоятелство да се приравнят заплатите им с тези на общинските служители. Освен това на учителите, които нямат собствени жилища са отпуснати допълнителни надбавки за квартири. И в центъра на цялата тази дейност е Георги Стоянов.
На 25 юли 1920 г. на митинг в Дупница той издига глас срещу своеволията на правителството и забраната на вестник „Младежка правда“, орган на БКМС. Включва се активно във всички прояви за солидарност с борбите на международния пролетариат, организирани по това време. Съществен е неговият принос в предизборната борба на партията и в редактирането на вестник „Червен бюлетин“, заедно с Коста Петров и Георги Златанов.
През 1923 г. Георги Стоянов влиза в оперативното ръководство на Септемврийското въстание. Като член на акционния комитет той е обвинен, че е дал нареждане за укриване на намерената картечница в училището в квартал „Бешика“. Въпреки тежкия удар върху Окръжната партийна организация по това време, в края на 1923 г. тя започва да възстановява своите редици. В окръжното ръководство секретарят Йордан Златарев привлича Георги Стоянов и други изпитани дейци.
Значим изборен успех БКП постига в изборите за XXI Обикновено народно събрание, проведени на 18 ноември 1923 г. Въпреки засиления полицейски терор, партията печели 2344 гласа в Дупнишка околия – град Дупница и селата Рила, Кочериново, Бобошево, Шатрово, Голямо село, Стоб, Скрино, Тополница. Тук листата се възглавява от Станке Димитров и Георги Стоянов, като заема второ място по брой гласове.
Виждайки неговото обаяние и сила, класовите врагове, два пъти анонимно го предупреждават да прекрати борбата, защото в противен случай ще бъде убит, но той с още по-голяма ревност продължава своето дело, стоейки твърдо на поста си.
Вилнеещата бясна реакция през Априлските събития от 1925 г. засяга и него. В Дупница и околията през април и май са задържани над 300 души. Арестувано е семейството Георги и Олга Стоянови и 16-годишния им син Любен. Без съд и присъда на 25 май 1925 г. в казармите в Дупница Георги Стоянов е удушен по най-жесток начин с телено въже.
.
Източници:
– История на Кюстендилската окръжна организация на БКП, Партиздат, 1984 г.;
– Енциклопедия Кюстендил, БАН, 1988 г.;
– Материали от вестник „Звезда“
