Драган Николов Кортенски (Яне) е известен професионален революционер, партизанин, АБПФК. Роден на 12 декември 1906 г. в с. Горановци, Кюстендилско. Още от ранна възраст проявява интерес към обществените процеси. Шестнадесет годишен се влива в редиците на младежкото революционно движение и става член на БКМС през 1923 г. През 1924 г. участва в пренасянето на оръжие и боеприпаси по един от каналите от Югославия за подготовка на въстание. От това време датират първите противоречия с баща му, който не одобрява неговата дейност.
Поради разкрития от полицията преминава в Югославия, а после е политемигрант във Франция (1924-27). През 1927 година в Париж е приет за член на БКП. Поради това, че няма издадена присъда, емигрантското ръководство на партията решава и той се завръща в България. На село противоречията с баща му и преследването от полицията не спират. Принуден е да замине за Дупница, където работи за кратко време на различни места. След това с Костадин Лучански заминават за София. Коста започва като бръснар, а Кортенски започва работа като дърводелски работник във фабрика „Величко Тодоров“. Заради участие в политически акции, стачки и демонстрации в различни райони на София често е арестуван в полицията и уволнен от работа във фабриката. Поскъпването на живота, масовите уволнения, ниско платеният труд и увеличението на работния ден – ето проблемите до които се докосва стихията на Драган Кортенски. С помощта на другари започва работа като работник във фабриката „Беров и Хоринек“ в Подуене. По партийна линия провеждат събрания във всички текстилни фабрики. Често участва в акции по разпространение на позиви, писане на лозунги по стените, разпространение на вестници , издигане на трибуни по определени поводи. Член е на ръководството на Профсъюза на текстилните работници и на ръководството на ГК на РП в София (1929-30).
За организиране на публична демонстрация в с. Перивол (дн. Драговищица), Кюстендилско на 24 април 1930 г. по време на местния събор, е осъден на 3 години затвор. След 6-месечен престой в Кюстендилския затвор е освободен под гаранция до разглеждане делото в Касационен съд.
След като присъдата е потвърдена, по решение на партията на 30.10.1930 г. преминава нелегално в Югославия. Престоява в затворите в Зайчар, Ниш и Белград за провеждане на следствие. През Загреб и Марибор югославските власти го изгонват в Австрия. Там по щастлива случайност, група от пет българи, сред които е Драган Кортенски попадат на Константин Мичев и български студенти, които първоначално ги насочват към „Червената помощ“ във Виена, а след това съдействат за изваждане на фалшиви паспорти като студенти. С влак през Полша в началото на януари 1931 година пристига в Съветския съюз като политемигрант. Учи в международната Ленинска школа на болшевишката партия. Взема участие в посрещането на Георги Димитров, Танев и Попов, след Лайпцигския процес. Тук той черпи от богатия опит на болшевишката партия, а в средите на българската емиграция участва в обсъждане на новите форми на непримиримата класова борба. Известно време работи като стругар и бригадир в оръжеен завод в гр. Тула. При амнистията, януари 1938 година, у нас са помилвани хора с осъдителни присъди до три години. Така става възможно и по решение на Задграничното бюро на партията Кортенски се завръща с влак през Одеса в България.
Тъй като не е отбил военната си служба, на 6 май 1938 г. е изпратен като трудовак в село Българска поляна, Хасковско. По това време в трудови войски са насочвани „неблагонадежните“ за работа по изграждане на пътя към Одрин. Там са заедно със земляците Живко Тасев от с. Долно Уйно и Боян Игов от Кюстендил. В Пета рота от Седма трудова дружина се запознават и служат заедно с Васил Демиревски, с когото и по-късно ще се срещнат по партизанските пътища при Църна трава.
В края на 1938 г. Драган се уволнява и прибира в родното си село Горановци. Още с пристигането си в България, той не само пропагандира мирните успехи на социалистическото изграждане в братската Съветска страна, но и разказва на съселяните си за колективната обработка на земеделската земя. Известно време работи като дърводелец във Водния синдикат на с. Перивол под чуждо име, а след това в частна дърводелска работилница , отново там. Властите му забраняват да ходи в Кюстендил и селата от района. Но той успява да поддържа връзка с другарите чрез Иван Георгиев Димитров – секретар на Районния комитет на РП в Кюстендил, с когото се познават от работата им в София и с когото се среща само нощем. С жар се заема да съживи партийните организации в района. Започна да събира младежи от селата – Стойне Лютов, Никола Кочев, Иван Цанев и др. от с. Перивол, Веселин Панев, Йордан Митев Радойн, Атанас Гъргаров, Тодор Стоянов и други от с. Горановци, Александър Шипаров, Кирил Петров Попов от с. Ръждавица, Мирчо Митрев и други от с. Шипочано. Скоро изграждат Районен (средищен) комитет на партията със център в с. Перивол със секретар Иван Панев и членове Александър Шипаров и Драган Кортенски.
Дейността на Кортенски не остава незабелязана и на 28 септември 1941 г. полицията прави опит да го арестува. Той се измъква и преминава в нелегалност. За да потърси връзка по партийна линия на 12 октомври заминава с влак за София, прикриван от своя познат Симеон Димитров. Там е посрещнат от студента Любен Харалампиев (Щастливеца) от с Мазарачево, убит в края на 1942 г. в престрелка с полицията. До 7 ноември 1941 г. Кортенски не успява да установи нужния контакт и се прибира. Продължава да поддържа връзка с партийни и ремсови дейци. Укриват го ятаци в Перивол, Раждавица, Горановци и Мазарачево. Като нелегален в началото продължава да извършва организационна работа в Периволския район. Това е време на големи трудности и несгоди, породени от страха обхванал много хора да помагат на нелегалните. Постепенно намира нови ятаци в Ямборано, Стенско, Шипочано, Полетинци, Олтоманци, дори Кюстендил. Известна помощ в установяване на контактите по това време получава от Мирчо Пашалийски. През есента на 1942 г. се срещат с Асен Китанов, който бяга от войсковата си част в Гърция. С него се познават от 1939 г. и за известен период успяват да действат заедно, до заминаването на Китанов в София.
Същевременно от края на август 1941 г. в нелегалност е професионалният революционер Димитър Каляшки от с. Жиленци. Отначало е привлечен към военния център, после е инструктор на Софийския окръжен (1941-1942) и Централния комитет на партията (1942-1943). Изпратен е в Югозападна България да окаже помощ за организиране на въоръжената борба на партийните ръководства в Кюстендилска, Радомирска, Дупнишка и Пернишка околия. През лятото на 1942 година в Кюстендилско се завръща Кирил Велинов, който близо година е бил в югославски партизански отряд. Каляшки се среща и дълго беседва с него. Обсъждат възможностите да се използва опитът му. Чертаят план за създаването на местна въоръжена група, която да прерасне в отряд. През пролетта на 1942 година в Кюстендилския край става опасен провал. Разгромени от полицията са околийските ръководства на партията и РМС. Арестувани са много хора. На практика организациите почти прекратяват дейността си. Провежда се шумен процес и една солидна група комунисти и ремсисти са хвърлена в затвора. На няколко пъти Каляшки поръчва на Стоян Лудев да се срещне с Кортенски, да му предложи включване в новосъздадения партиен комитет, да чуе мнението и разбиранията му по предстоящите задачи. Кортенски, опасявайки се от провал, отказва да се включи, като държи задължително да се направи разследване в партийните среди за предатели. Имал е основания за предпазливост, но убийството на Каляшки, който се е заел вече с този въпрос, пречи да се случи това разследване. Настъпилият смут в редовете на партията и РМС се отразяват рязко отрицателно и отлагат във времето разрастването на масовата борба срещу фашизма.
В резултат на упоритите усилия на Стоян Лудев и на други другари през лятото 1943 г. връзката с Областния комитет в София е подновена на среща с Здравко Георгиев (Камен) — началник-щаб на първа оперативна зона. Стоян Лудев – секретар на новосъздадения през юли Околийски комитет на БРП – Кюстендил координира установяването на връзките между първооснователите на партизанското движение в Кюстендилско. На 12 ноември 1943 г. Кирил Велинов (Богословски), Иван Янакиев (Карпов), Боян Александров Михалков (Левски), Боян Савов Костадинов (Чуков), Мирчо Божилов Христов (Сергей) и Йордан Митев Яначков (Никифор) поставят началото на Кюстендилския партизански отряд в къщата на комуниста Саве Костадинов в Ломничката махала на село Полетинци и провеждат първата си акция срещу общината в с. Долно Уйно. На 23 ноември 1943 г. към отряда се присъединява Кирил Апостолов Тодоров (Китодар) от с. Горановци – секретар на РМС в гимназията. На 9 януари 1944 г. идват още Мирчо Асенов Стойков (Ежов) от с. Долно Уйно и Сава Харизанов от с. Груинци, двамата школници, избягали от София. След тях пристига Кирил Николов Йорданов (Странджата) от Катрище.
Кирил Велинов се е срещал с Кортенски няколко пъти. По негови думи, за Кортенски младежите от с. Полетинци били "луди глави" и той отказвал да идва при тях. Чак в края на януари 1944 г. Иван Янакиев (Карпов) се среща с Кортенски. По негови думи разговорът им е бил драматичен. Иван му поставя въпроса, че той трябва да дойде в отряда. Кортенски отговаря: "Какви сте вие? Събрали сте се хлапаци, луди глави?!" И по-нататък, че на него партията му е поставила задачи, по които той работи. Затова в отряда няма да дойде. Тогава Иван му заявява, че в тоя момент няма по-важна задача от въоръжената борба и ако той откаже да дойде в отряда, ще играе оръжието, тоест заплашва го. Постепенно разговорът придобива по-легална форма. Иван се помъчил да убеди Кортенски, че те не са "луди глави" (най- големият Иван е на 25 г., а най-малкият Мирчо на 19 г.) и че не на своя глава са излезли партизани, а са получили одобрение от партийното ръководство.
Срещат се две личности с еднакви идеи, но с различни виждания за въоръжената борба. Единият е за активни въоръжени акции, другият повече за масова политическа дейност сред хората. В тая среща и двама стигат до вярното решение. И така в първите дни на февруари 1944 г. в отряда идва нелегалният Драган Николов Кортенски (бай Яне), който е по-възрастен с почти 20 г. от всички останали и единствен с партиен опит.
По инициатива на околийския партиен комитет в Шипаровата воденица, между селата Стенско и Ръждавица, отрядът се вижда в пълен състав от 10 партизани. Изпълнена е една формалност - чрез гласуване Драган Кортенски е приет за партизанин. Поставен е на обсъждане въпросът за състоянието на отряда и неговите предстоящи задачи. За пръв път е поставен въпросът за командването на отряда. Решаването на тоя въпрос е преминало бурно. Тук излизат на открито отношенията между Иван Янакиев, Драган Кортенски и Кирил Велинов. Но партизаните успяват да избират първото си ръководство – Драган Кортенски за командир, Иван Янакиев за заместник командир и Кирил Велинов за интендант.
На 12 февруари 1944 г. в къщата на Васил Григоров Клявков (Коменданта) в с. Полетинци партизаните се събират отново. Драган Кортенски ги запознава с устава на Народоосвободителните въстанически чети, донесен през 1942 от Асен Китанов. Командирът предлага да бъде избрано име на отряда и след обсъждане приемат името „Драговищица”. Преди да положат клетва, командирът предлага всеки партизанин да получи партизанско име. Партизаните приемат командирът Кортенски да бъде техен кръстник. Той чете и текста на клетвата, а останалите повтарят. По предложение на Кортенски на това събиране учредяват партийна и ремсова организация в отряда. Комунисти, членове на партията са трима: Драган Кортенски, Иван Янакиев и Йордан Яначков. За партиен отговорник избират Кортенски. Всички останали без Сава Харизанов са членове на РМС. За ремсов отговорник с избран Кирил Апостолов. За Савата назначават известен изпитателен стаж, за да бъде приет в РМС. Предусещали са, че не му е мястото в отряда. Определят се непосредствените задачи: въоръжаване и организиране на прехраната.
Истината изисква да кажем, че още на този етап се застъпват различни становища между Драган Кортенски и останалите, младежи с буйна кръв и смели помисли, произтичащи от сблъсък на виждания за задачите и методите на борбата. Особеностите на характера, надценяването на тежките условия на борбата, проявяваното понякога сектантско недоверие към своите другари не позволяват на Кортенски да намери винаги общ език с тях. Той не вижда достатъчно ясно качествените изменения сред младите бойци, от отделни слабости е склонен да прави обобщени изводи. Това, заедно с неспособността му да поеме своя дял от отговорността за късното създаване на отряда, са корените, които пораждат ненужни разногласия. И ще се налага често Стоян Лудев, с неговия благ характер, загриженост за делото и с тактичност, да се намесва, за да изглажда противоречията.
Оформената окончателно партизанска единица пристъпва се към бойни действия, разгръща политическа и организаторска работа сред населението. През февруари 1944 г. се провежда наказателна акция срещу фашисткия лакей и агент Милан Пашата в с. Полетинци и акция по изземване на укрити крадени вещи от окупираните земи в къщата на фелдфебела от царската армия Рангел Болюбашията в Ломнишката махала на с. Политинци.
С голям политически ефект е извършената на 19 март 1944 г. акция в с. Берсин (само на 10 км от Кюстендил). Първоначално партизаните се настаняват при стария ятак на Кортенски в с. Багренци – Димитър Разсипийски, откъдето се прехвърлят при ятака Георги Зарев от с. Берсин. Превземат общината, изгорена е общинската архива, проведен е общоселски митинг, селяните са призовани да не дават жито и вълна на фашистките управници. От пощата са конфискувани наличните пари за нуждите на отряда. От общината са иззети 10 карабини, около 400 патрона, пишеща машина, циклостил, с което се подобрява печатната база на съпротивата.
При похода на Войнишкия партизански батальон „Хр. Ботев" и на батальона „В. Левски" от Трънския партизански отряд през Кюстендилска околия (края на март 1944) Драган Кортенски и част от кюстендилските партизани тръгват с тях. В Църна трава и Кална те се срещат с представители на Главния щаб на НОВА, I-ва ВОЗ, партията и РМС и получават оръжие. Около 20 април оперативното и партийно ръководство на съпротивата отсяда в с. Радовница – Македония и изслушват отчет на Драган Кортенски за дейността на кюстендилските партизани. Георги Чанков поставя предстоящите задачи, а ръководството на зоната придава седем души стари партизани от Трънския отряд под ръководството на Борис Ташев (Вельо), тогава зам. комисар на Трънския отряд, като временен инструктор към Кюстендилския партизански отряд. Драган Кортенски провежда отделен разговор с Боян Българанов по задачите на партийно-политическата работа. Недвусмислено показва, че в тази област ще бъде по-полезен. Пред него прави предложение как да се конструира ръководството на отряда.
При завръщането си в пределите на България, групата под ръководството на Драган Кортенски води боеве при с. Кутугерци и с. Чудинци, дава 3 жертви и двама ранени, а Сава Харизанов е пленен, става предател и в последствие нанася много вреди. Анализ на ситуацията не е направен, поне няма такива данни. Защо ? Защо е освободен непознатия водач от Долно Тлъмино до Котугерци, защо е разрешено на предателката да излиза и се отклонява от своя дом ?
След завръщане в отряда веднага се пристъпи към реализиране на задачите, поставени от щаба на Първа оперативна зона. От м. май започва масовизацията на отряда и в следващите месеци той се превръща в сериозна бойна единица.
На 12 май в Китовата махала на с. Полска Скакавица се изграждат две чети на отряда: „Георги Димитров" и „Александър Стамболийски" и свързаната с това реорганизация в ръководството. Партийно-политическата работа получава съвсем нова насока.
На 17 май в махала Кръстовска в Горановци се провежда знаменитата партийна конференция, която има решаващо значение за разгръщането на борбата през следващите месеци. Конференцията е по инициатива на Борис Ташев, Стоян Лудев и Емил Шекерджийски. Тя е преломен момент в живота и дейността на околийската партийна организация. Борис Ташев (Вельо), инструктор при Първа ВОЗ огласява решение на щаба за промени в ръководството на отряда, с което за командир е определен Кирил Велинов (бай Георги), за зам. командир Боян Александров (Левски), за политкомисар Мирчо Асенов (Ежов), заместник-политкомисар и секретар на партията в отряда - Славчо Венев Ангелов (Бойчо). Интендант на отряда — Боян Савов (Чуков). Секретар на РМС в отряда - Георги Конярски (Жаров). По думите на Добри Григоров, който е довел на конференцията Раденко Видински и Мария Захариева, Борис Ташев е направил обстойна оценка на Драган Кортенски като командир на отряда. Още в с. Радовница Владо Тричков има много забележки към Кортенски. Това обяснява защо Борис Ташев е изпратен със задача да реши въпроса за смяната на командира.
На конференцията Драган Кортенски е натоварен за отговорник от отряда за партийно-политическата работа в цялата околия, а Кирил Апостолов (Китодар) — за ремсовата работа. Околията се разделя на четири организационни партийни района, във всеки с по един партиен и един ремсов отговорник. На всяко второ и шестнадесето число на месеца отговорниците се отчитат пред секретарите, а в края на юни в къщата на Никола Илиев – Капитана от с. Мазарачево се провежда нова околийска конференция на партията и РМС с участието на двете ръководства и на всички партизани. На тази конференция е дадена висока оценка за извършената партийно-политическата работа в околията и на започналия бърз подем. Сбирки за отчитане на отговорниците по райони са правени и в къщата на ятака Яначко Зарев в с. Косово, при Стамен Болюбашията към с. Злогош, отново в Мазарачево
От този момент Драган Кортенски се занимава с това, което най-много му допада – политическата работа с хората. Само за три-четири месеца партийно-политическата работа в околията рязко се променя. Тя придобива организиран, масов и настъпателен характер. В борбата се включват стотици нови хора, изграждат се партийни и ремсови организации в повечето от селата. През юни и юли се работи за повсеместно изграждане и въоръжаване на бойни групи по селата, те започват да провеждат акции на различни места. Постепенно се подготвя почвата за изграждане на нови комитети на ОФ по места. Увеличава се числото на ятаци и помагачи, които се превръщат в здрав тил на отряда. Предателите и изменниците са стреснати, срещу тях се организират наказателни акции. Драган Кортенски има определен принос в акцията за събирането на пари за нуждите на отряда чрез заем от заможни и патриотично настроени хора, които да внасят ежемесечно определена сума, а след победата е и своеобразен гарант тези пари да бъдат върнати и това обещание наистина е изпълнено. Околийският партиен отговорник Кортенски и щабът на отряда организират акция с изпращане на писма – заповеди до всички кметове и кметски наместници в околията с предупреждение да напуснат длъжността си или да останат, но да служат на съпротивителното движение. Емил Шекерджийски, ръководител на партийната работа в Кюстендил изпраща по пощата нови предупредителни писма до всички началници на учреждения и техните заместници, както и до по- видните фашистки първенци в града с подобно съдържание.
На 8 юли 1944 г. войскова част открива чета „Ал. Стамболийски" с част от щаба в местността „Усоето" — между селата Горановци и Долно Уйно. Там са командирът на четата Кирил Николов (Странджата), от командването на отряда – Мирчо Асенов (Ежов), заместник командирът Боян Михалков (Левски), Драган Кортенски и Кирил Апостолов (Китодар). Срещу партизаните са изпратени многократно повече войници с тежки картечници, които ги обкръжават. Партизаните заемат позиция на кръгова отбрана и изчакват противника да приближи съвсем наблизо. Кортенски минава покрай залегналите и предупреждава по възможност да не се стреля на месо по войниците, ако те не започнат първи. Войската настъпва , без да знае къде точно са партизаните в гъстото усое. Във върховния момент партизаните стремително атакуват. Изненадани от внезапната атака, нападателите се разбягват, което позволява на партизаните да се измъкнат от кордона. Командирът на войсковата част не дава заповед за преследване и не предприема други действия. Може би определена роля е изиграла и заблудата, тъй като част от партизаните са облечени с полицейски и войнишки униформи. До истински бои не се стига. Показателно е, че и партизаните и войниците стрелят във въздуха, а не „на месо“. Без да даде жертви, четата се изтегля към с. Ломница. През нощта на 8 юли Кортенски повежда четата от Ломница към с. Полска Скакавица и отсядат в дома на ятака Димитър Хранов от Рановата махала.
На 12 юли 1944 г. Околийският партиен ръководител Драган Кортенски и младежкия ремсов отговорник Кирил Апостолов (Китодар) подновяват обиколките си из района. При едно преминаване към Радованската махала разбират от местни хора, че в района има войска и полиция. На смрачаване решават да осеят околността с позиви, след което се изкачват на малко хълмче на около двеста метра по въздушна линия. В настъпващия мрак, когато войниците се готвят за нощувка, Кортенски като на трибуна започва речта си:
— Другари войници! От името на партизаните от Кюстендилския отряд „Драговищица“ ви благодаря, че при сражението в Усоето отказахте да стреляте срещу нас.
Настъпва изненадата у войниците от такъв необичаен глас в тая вечерна обстановка. Те се раздвижват и притихват.
— Партизаните ви дават дума — продължава околийският секретар, — че няма да стрелят срещу вас... Ние с вас нямаме лични сметки. Вие сте наши братя, наши синове, наши роднини. Ето защо не се страхувайте от нас и не стреляйте срещу нас. Обърнете оръжието срещу вашите фашистки офицери, жандармеристите и полицаите ...
Когато чуват странния вечерен митинг и проехтелия партизански глас, офицерите подскачат като ужилени, разбират трагикомичното положение, в което са изпаднали и истерично се нахвърлили върху войниците:
— Огън ... Огън ! Какво чакате ! Подлеци ! Стреляйте !
Ала следва гробно мълчание и никакъв изстрел...
Смаян от демонстративното поведение на войниците майор Годев с пискливия си глас, пълен със злоба, започва да крещи:
— Уби-и-й-ци-и-и-и, преда-а-а-атели-и-и!.. И „приключва" спора с една... вулгарна псувня.
Настъпва време двамата партизани да се изтегля, докато е възможно и се спускат в нощта по стръмните пътеки към с. Горановци. Със закъснение зад гърба си чуват изстрели, но врагът не знае колко човека са и не се решава да ги преследва в тъмнината.
В началото на август антифашисткото движение в Кюстендилско понася тежка загуба. Загиват организаторите на съпротивата Стоян Лудев (Петко), Емил Шекерджийски (Стефан) и Стоян Стоименов (Кольо). На 2 август 1944 г. тримата тръгват от Кюстендил към Кръстовата махала от с. Горановци при ятака Йордан Лазов, където трябва да се срещнат с Драган Кортенски. Пътят е дълъг, времето малко. Напредват бавно, Лудев и Стоименов са преуморени от обиколките в предните дни. Закъсняват и срещата се проваля. Кортенски изпраща свръзка за Полетинци с предупреждение, че в Горановци и Долно Уйно има войска и е възможна блокада на района. Епопеята на Черенец, сътворена от тримата апостоли, е известна и многократно описана в различни източници…
Във връзка с получаването на оръжие през август, Драган Кортенски (бай Яне) и Боян Савов (Чуков) остават в района на Полетинци, Долно Уйно и Горановци като изпълняват и други самостоятелни задачи. Около 20 август Кюстендилския отряд отново получава оръжие от съюзниците.
В края на м. август Драган Кортенски (бай Яне) възлага на Асен Марков (Червенков) в селата от Драговищенския район да събере около 25 нови партизани, с които да отиде в Църна река отново за получаване на оръжие. На 2 септември на явката се събират много повече хора и Кортенски обявява, че се формира партизански батальон, именува го "Христо Смирненски", с командир Асен Марков (Червенков), политкомисар - студентът Никола Панев.
Последните дни на м. август и първите дни на септември Кюстендилският отряд е в постоянно движение. Въздухът е зареден с очакване кога Червената армия ще премине границите на България. Интуицията и опитът на Кортенски подсказват, че са назрели всички условията за всенародно въстание. Той само чака паролата. И тя не закъснява. На срещата на 1 септември в село Косово, Стойо Станоев донася Окръжно № 4 на ЦК на БРП.
Драган Кортенски незабавно се отправя към с. Ръждавица за среща с Александър Шипаров и му възлага да преговаря с командира на 13-ти пехотен Кюстендилски полк за неутрализиране на войската и предаване властта в ръцете на Отечествения фронт. От края на август полкът, с твърде фашизиран команден състав, е в казармата в самия град. Полицията е в полицейския участък на града. Мероприятието е рисковано, но решават да опитат. Търси се безкръвен път за установяване на народната власт. Двамата обмислят всяка подробност. На 6 септември след обед делегация на Околийския комитет на ОФ в състав: Александър Шипаров, учителят Крум Андонов, зъболекарят Георги Василев и доктор Стойне Ливадийски, се среща с командира на 13-и пехотен полк и поставя искане войската да мине на страната на Отечествения фронт. Командирът поискал няколко дни отсрочка, за да размисли. Не обещава полкът да премине на страната на партизаните, но постигат споразумение повече да не вдига полка в акции срещу тях.
Този ход на Драган Кортенски и Александър Шипаров се оказва много силен за деня на победата в Кюстендил на 9 септември. Тогава полкът преминава на страната на Отечествения фронт, а дни след това е на позиции за спиране навлизането на немските войски през границата. На 8 септември Околийският комитет на Отечествения фронт в Кюстендил организира голяма демонстрация пред затвора за освобождаване на политическите затворници. На 9 септември в София е създадено правителството на Отечествения фронт. Същия ден в Кюстендил е свикано първото свободно заседание на Околийския комитет на ОФ.
Веднага по телефона влизат във връзка с командира на полка, полковник Йосков и го уведомяват го, че в града е установена власт на ОФ. При него е изпратена делегация на ОФ. В нейно присъствие полковник Йосков се свързва по телефона с околийския управител Кирил Борилков и му нарежда да събере личния състав, да построи полицаите и да чака специална ОФ комисия, на която да предаде властта. Същия ден побеждава въстанието и в селата на околията. В много от тях влизат партизани от Кюстендилския отряд.
На 9 септември Драган Кортенски организира и изпраща камиони в Долно Уйно за партизаните от новосформираният батальон „Христо Смирненски“. По пътя им към Кюстендил те правят спонтанни митинги в с. Горановци, в с. Перивол и с.Соволяно
Истинското предаване на властта в Кюстендил става в следобедните часове на 9 септември 1944 г., след влизането на Драган Кортенски с партизани от отряда. Това става към 15.00 часа след обяд. Площадът е изпълнен с ентусиазирани посрещачи. Проведен е спонтанен митинг. В същото време на площада пристигат и два камиона доброволци. Те се включват в установяване на новата власт и поемат охраната на важни обекти в града. Веднага след митинга са завзети двата полицейски участъка в града. Полицаите сдават своето оръжие. Арестувани са полицейският началник, околийският управител и неуспелите да се укрият полицейски агенти. Разпределени са патрули из града. Поставени са под контрол пощенската станция, гарата и другите важни учреждения в града.
Второто заседание на околийския комитет на ОФ е свикано същия ден. На това заседание участва и Драган Кортенски. Поканен е и на заседанието присъства командирът на полка полковник Йосков. Тук той потвърждава решението полкът да премине на страната на новата власт. Договарят се на 11 септември да бъде проведен с участието на войската и партизаните митинг на площада на града. Същият ден със заблуда и хитрост е организиран митинг на плаца в самата казарма. Оратор е Драган Кортенски (бай Яне), който е имал дар слово. Знаел е какво да каже на митинга. Аплодиран е бурно от същите войници, които против волята си са участвали в акции срещу партизаните в Гърция и Югославия, в акции срещу Кюстендилския отряд. Слово произнася и командирът на полка.
На 10 септември сутринта партизаните от Кюстендилския отряд, които са били в Осоговската планина, влизат тържествено в града, посрещнат от ликуващото население. На състоялия се паметен митинг оратори са Драган Кортенски, полк. Йосков, д-р Ливадийски, Георги Василев и др.
Неизживял още радостта от победата, над града надвисват нови буреносни облаци. Идва тревогата от настъплението на немската армия и градът се превръща във фронт. Неотдъхнали още тежките битки, партизаните от Кюстендилският партизански отряд, попълнен с много доброволци, отиват да прикрият полосата при Царево село и при Гюешево – Деве баир.
Драган Кортенски е първият околийски управител на гр. Кюстендил (не се броят няколкото дена след 09.09.1944 г., когато по необходимост тази длъжност е изпълнявал доктор Стойне Ливадийски). След победата Кортенски е член на Бюрото на Околийския комитет на БКП в Кюстендил (09.09.1944 – 28.01.1946) В първите дни след победата се заема с организацията по издирването на престъпниците и убийците, причинили страшни страдания на народа. Зоркото му око и опитът не го подвеждат, когато през Кюстендил се опитват да избягат една група власовци, представящи се за червеноармейци. Те бързо са арестувани и по-късно предадени на представители на Съветската армия. Много от мероприятията на народната власт в тези първи дни – прочистването на държавния апарат от фашистки отрепки, предприетите мерки и действия по организация на народния съд, ликвидацията на фашистката банда „Г. М. Димитров“ в Осогово и десетки други мероприятия, в една или друга степен носят белезите на организацията и личното му участие. В тези дни той е навсякъде.
И има куража да погледне в очите на жените и децата на майор Годев, на подполковник Бухлев и поручик Станев, които идвайки при него да търсят мъжете си, не забелязват черните забрадки на партизанските майки и покрусените лица на сираците им. На тях той отговаря ясно и категорично: "Вашите мъже ни преследваха месеци наред да вземат главите ни и успяха да вземат своя кръвен данък. Сега ние взехме техните глави – такива са законите на въоръжената борба".
Той смята, че потомците на тези, които са седели на полицейската трапеза или са помагали всячески на фашистката управа, такива по чийто ръце има белези от антифашистка кръв, то такива потомци нямат никакво право да съдят жертвите на бащите им, нито да представляват интересите на когото и да е, където и да е. И тази откровеност и прямота са негово верую.
В началото на 1946 г. е изпратен на работа в БНА и последователно изпълнява длъжностите командир на специален полк, военен комендант на София, началник на канцеларията на МНО. Стига до зам. командир на дивизия в Шумен. Пенсионира се като помощник-ректор на Висшия минно-геоложки институт в София.
Постепенно изпада в немилост сред ръководните среди в Кюстендил …
Но заради непроменените позиции и принципността му, голяма част от неговите другари продължават да го уважават и не нарушават близките си взаимоотношения с него.
Над всичко в колосалните успехи на социалистическото ни развитие Драган Кортенски слага не дребните бакалски сметчици, а комунистическите идеали. В светлината на тяхното обаяние той не усеща никакъв гъдел от разните ордени, звания и признания. Той мрази и дълбоко презира "съображенията" на един или друг ръководител, свързани с личните му изгоди и настроението на един или друг началник. И тази гледна точка го извисява в очите на много негови бойни другари.
На него му е трудно да си представи, че партията е приют, в който може всеки да влезе и да се разпорежда, съобразно личните си интереси. Такива случаи той преживява тежко и се превръща в безпощаден обществен хирург и обвинител.
Той мрази беззаконието, което в някои случаи толерира големите престъпници с големите престъпления и към тях се превръщаше в "грижовна майка", а към дребните хулиганства прилага цялата суровост на законността.
Той презира ония готованковци на революционната трапеза, които забравят марксистко-ленинската теория и практика за социалната справедливост, както и революционните традиции на избитите жертви за пълна демократизация на живота, тези, които седят на трапезата, разполагайки се с „народната пита" по свой вкус и предпочитание. За него кариеризмът, нечистоплътните помисли и действия, разхищението на обществената собственост, кражбата и лъжата са чуждо явление и той ги заклеймява безпощадно.
Такъв остава Драган Кортенски – честен, неподкупен, принципен, кристално чист професионален революционер. Със същия критерий мери и за делата на другите. Такъв е в миналото, по време на въоръжената антифашистка борба, такъв остава и след нея. С тази принципност и ленинска чистота печели за комунистическата правда безброй приятели, но си навлича и много лични врагове.
Драган Кортенски оставя неотпечатан материал "Труд и борба на революционера"
За големите му заслуги е награждаван с Орден „Народна свобода“ първа степен, орден „Девети септември 1944 г.“ първа степен, орден „Народна република България“ първа степен (1976).
Починал на 25 декември 1988 година.
Използвани източници:
1. История на Кюстендилската окръжна организация на БКП, Партиздат, 1984 г.
2. Партизански записки, Борис Ташев, изд. БКП, 1955 г.
3. Звезди над Осогово, Кирил Апостолов (Китодар), издателство БКП, 1965 г.
4. Живот, живот, Кирил Велинов Богословски, Партиздат, 1983 г.
5. Кюстендилски партизански отряд, Райчо Милев Стоев, Кюстендил, 2003 – 2004 г.
6. Енциклопедичен речник Кюстендил, БАН, 1988 г.
7. Антифашисти. Записки на въоръжената борба в Кюстендилския край, Крум Ризов, ДВИ, 1958 г.
8. Партийно-политическата работа през 1944 г. в бившата Кюстендилска околия,
вестникк „Звезда“, бр. 88, 29 юли 1986 г.
9. Беседа на Любомир Трайков с Драган Кортенски, 11 септември 1986 г.
10. Спомени на Кирил Апостолов (Китодар)
Този материал подготви Николай Ковачев
