Асен Димитров Васев (Хаджията) е роден е на 21 декември 1909 г. в село Стоб. Произхожда от семейство на земеделци отглеждащи тютюн. Завършва основно образование в родното си село. След това в София записва строителния техникум „Хр. Ботев". Отива да довърши образованието си в Луковит. Баща му умира и той се връща в с. Стоб. Проявява желание, свиква да чете много и се самообразова допълнително.
Става член на Работническата партия в с. Стоб през 1931 година. По това време секретар на организацията е Спас Войнов, а касиер — Георги Чапарков. Асен е неуморим, инициативен и през 1932 г. е избран за член на бюрото. От София се завръща Васил Котев със съпругата си. Асен веднага го включва в живота на организацията. Работническата партия до преврата на 19 май 1934 г. има полулегално съществуване в този район.
След преврата на 19 май 1934 г. Асен възглавява ръководството на нелегалната дейност в селото, а по-късно и в района. Извършените арести в Дупница и други селища разстройват в голяма степен редиците. Условията се изменят, настъпват сурови дни за работа, налага се строго спазване правилата на конспирацията. През лятото на 1934 г. край шосето между Рила и Стоб по стълбовете са разлепени позиви и са поставени знамена. Асен Васев и другарят му Васил Васев — младежки деец, са арестувани по подозрение. В общината ги бият, но са освободени по липса на признания и уличаващи ги доказателства.
През лятото на 1935 г. е проведена голяма окръжна конференция под връх Фенерка с представители на партийните организации от Дупница, Кюстендил, Радомир и селата. Асен Васев е водач на Никола Йонков Вапцаров – представител на работниците от фабриката в с. Бараково и Васил Котев Стоянов от с. Стоб до мястото на конференцията. Дългият поход не е така изморителен, защото Васев и Вапцаров успяват да разговарят по различни въпроси, както от партийно-организационен характер, по теоретични въпроси, и по това, кой какви книги е чел. „Сърцето на Вапцаров – пише Асен Васев - беше препълнено с любов към всички тези другари, към великото дело, което ни беше събрало тук, на Фенерка. Това личеше от израза на лицето му, от оживените разговори, който той водеше с повечето от нас.“ Доклад за необходимостта от прелом в партийната работа в тежките условия след преврата и изправяне на левосектантския курс изнася секретаря на Окръжния комитет на партията в Атанас Георгиев Стоименов (Достин). За организационното състояние и политическата дейност на партийните организации от рилската долина пред конференцията докладва Асен Васев. Но конференцията не успява да промени старите схващания на редица партийни кадри и да внесе съществени изменения в курса на организациите по места.
Непосредствено след проведената конференция Асен Васев се заема с нелеката работа за подобряване на организационното състояние на партийните организации в Рилската долина, за укрепване връзките с актива и влиянието сред населението.
За Дупнишка околия в онова време е характерно тютюнопроизводството. Рилското корито, в сравнение с останалите райони, произвежда най-качествен тютюн. Но доходите на селяните остават малки. Фирмите изкупвачи намират начин, под покровителството на правителството разбира се — да заграбят всичко на безценица. Селяните още взели - невзели парите, а бирниците тръгват по къщите за държавните данъци. Така бедните и малоимотни тютюнопроизводители, макар впрегнали в труд целите си семейства, не могат да свързват двата края и се принуждават да се обръщат към лихварите. Теглилата на тези ограбвани селски труженици са постоянно на вниманието на Районния партиен комитет. Асен Васев, самият той тютюнопроизводител, с пълни сили се заема да организира борбата на тютюнопроизводителите в Рилското корито. Това му спечелва известност, симпатии и уважението сред населението.
При разкриване на конспирацията в Дупница през 1936 година Рилското корито не е засегнато особено, но дейците и актива се поуплашили и свили своята дейност. Нямали и връзка. След година се окопитили и продължили работа. Отново този район започва да се слави с най-добрите партийни организации.
В периода 1937 – 1940 г. Асен Васев е член на Околийския (Районен) комитет на Работническата партия, на който секретар отначало е Васил Христов Милушев, а от 1939 г. Славе Костадинов Максимов.
През есента на 1940 г. партийните и ремсови активисти под ръководството на Районния комитет и Асен Васев развиват активна дейност във връзка с призива на ЦК на БРП за всенародна борба за приемане на съветското предложение за сключване на пакт за взаимопомощ, известна като Соболевата акция. Събрани са много подписи сред населението.
През 1941 година Асен Васев отива запас в 22 пехотен полк, където работи за създаване на партийна войнишка група. За активна му организационна конспиративна дейност сред войниците е осъден на една година и изпратен в затвора в Сливен.
В тежките условия след влизане на страната в Тристранния пакт и нападението на хитлеристка Германия над Съветския съюз, ЦК на БРП взема решение за започване на въоръжена борба против българските монархофашисти. Излизат първите партизани от Дупница и е сформирана партизанската чета с командир Васил Демиревски и комисар Славе Максимов.
Провалите и извършените арести в Дупница през есента на 1941 г. и пролетта на 1942 г. нанасят сериозен удар на Околийския комитет на БРП. Арестувани и пратени в затвора са най-изявените. Много комунисти и ремсисти се намират под строго полицейско наблюдение, други са мобилизирани, а някои интернирани. Но партийната организация в село Стоб успява да се съхрани и запази своята активност. С помощта на Владо Ценев от Дупница и Васил Котев от с. Стоб е свикано събрание в местността „Елите" край реката на селото. Решават и основават Околийски, но по същество това е Районен партиен комитет, който за известен период по необходимост продължава да изпълнява функциите на Околийски комитет. Избират временно Асен Рашков за секретар с условието, като излезе Асен Васев от затвора и се върне, той да поеме ръководството. Васев излиза от затвора през 1942 година и се залавя за партийна работа като секретар в създадения комитет със седалище с. Стоб. В състава на този Околийски (Районен) комитет на БКП влизат: Асен Христов Рашков от с. Стоб – секретар до септември 1942 г., Асен Димитров Васев - секретар на комитета от септември 1942 г. до април 1943 г. (до отиването си в партизанския отряд) и членове: Васил Котев Стоянов от с. Стоб, Андон Иванов Велинов от с. Бараково, Методи Алексов Бангеов от с. Кочериново, Стоян Драганов от с. Драгодан – отговорник за Бобошевския район, Йордан Кавлачки от с. Рила – дългогодишен секретар на районния комитет, Васил Иванов Чорлев, Димитър Михалков Паунов и Васил Иванов Велчев.
Този Околийски (Районен) комитет на партията е провеждал заседания и ръководил партийно-политическата работа в бившата Дупнишка околия почти до средата на 1943 г. Заседания са провеждани на следните места: 4 заседания в къщата на Васил Котев Стоянов, 3 заседания в къщата на Иван Лапев в с. Стоб, която служи и като щаб на партизаните, 2 заседания в електроцентралата в района на с. Стоб с участието на нелегалните, 2 заседания в лозята между Стоб и Кочериново, няколко заседания в село Кочериново, 1 заседание през септември 1942 г. с участието на Васил Демиревски, Никола Чуковски, Славе Максимов, Любен Шилегарски, Асен Орански и от Районния комитет – Асен Васев и Васил Стоянов в местността „Кораро“ между селата Смочево и Рила, няколко заседания в с. Бараково, и няколко заседания в с. Рила.
В село Стоб е създаден и първият комитет на ОФ в околията. Вторият комитет е образуван в с. Мърводол. В един момент връзките на ЦК и Окръжния комитет на партията в София с партизаните от Дупнишкия отряд се поддържат чрез партийната организация в с. Стоб. Нейни куриери ходят в София и пренасяха партийните директиви. Тази роля изпълнява понякога и секретарят на организацията Асен Васев — един от най-активните дейци на БКП в околията. Село Стоб е важно звено в съпротивителното движение, кръстопът на едни от най-изявените дейци в Рило-пиринския край. Тук са провеждани нелегални срещи с Никола Парапунов, с Никола Калъпчиев, с Арсо Пандурски, с Дончо Лисийски, с Васил Демиревски и други. Тук, в село Стоб е укриван от февруари до април 1942 г. успелият да избяга от конвоиращите, скочил в движение от влака, изтъкнат революционер Никола Калъпчиев. За по-голяма сигурност партийната организация изгражда край селото една землянка, в която го укрива и се грижи за него продължително време.
През април 1943 г. Васил Демиревски изгражда нов състав на Околийския комитет в Дупница, в който Асен Димитров Васев е член. Независимо от това стобските другари са една от главните опори на създадения Дупнишки партизански отряд. Продоволствие, укриване, събиране на оръжие, направа на землянки, постоянни връзки с отряда, надеждни явки и пароли — това е главната им дейност.
Асен Васев горещо желае да излезе при партизаните. Другарите от отряда го задържат, не му разрешават. През м. март той получава повиквателна за запас. Заминава в казармата, но мисълта да отиде в партизанския отряд не го напуска. В поделението му дават униформа да се облече. Но той решава да избяга, преди да са го облекли. Тръгва обратно за Стоб и душата му ликува:
— Ще отида при другарите в отряда! Душо моя, птичко хвърковата, свободна си вече, давай напред!
В Стоб се отбива при Васил Котев и взема двата пистолета, които преди това е оставил при него. Двамата тръгват на среща с партизаните в местността „Гладно поле" горе, на Рилското плато. Тъмна нощ, подават паролата. На срещата са дошли Любен Шилегарски и Славе Максимов.
— Асен е решил вече да излиза партизанин! — съобщава им радостно Васил Котев.
— Много е избързал — отговаря Славе Максимов. — Нали знаете какво казваше другарят Андрей Пенев от София? Да излизат в нелегалност само компрометираните другари, а другите да си седят долу...
– Но аз не искам да отивам запас! — упорства Асен. — Искам и аз вече да дойда в отряда, искам да се сражавам, не можете да ми забраните!
Настоява и Васил Котев. Славе Максимов го пресича:
— Кой ще ни храни щом и Асен излезе партизанин ? Не може !
Васил Котев кипва, възмутено мърмори към земляка си:
— Асене, Асене, давал си им храна, дрехи си им давал, приемал си ги в къщи, а виж как те посрещат! Не искат да те приемат при себе си в гората!
– Ще ме приемат — все още вярва Асен Васев.
Партизаните обаче ги отпращат и те се връщат обратно. Асен не иска да се върне в казармата. Двамата с Васил Котев са направили землянка над къщата му и Асен се заселва в нея, очаквайки по-щастливи дни и нощи. Пристига Стоян Драганов от Драгодан и го завежда в къщата си. Стои там две седмици. Стоян Драганов започва да нервничи — известен е като комунист, в къщата му се помещава и общината, могат да разберат, че Асен е при него. Урежда му среща с Георги Мурджов от Кочериново. Георги го настанява на тавана си, но там е студено. След известно време при него идва Методи Бангеов и казва:
— Защо си се пъхнал тука? Ела при мене. Веднага да ти дам по-свястна квартира...
Настанява го в стая, дава му дебел дюшек и го снабдява с литература: знае, че Асен Васев обича да чете, любознателен е, това му е страст.
Но митарствата на Асен не престават. Кара така по нелегалните квартири, праща хабери, чака „горски покани". Най-сетне тръгва пак на своя глава да се свърже с партизанския отряд.
Става 1 април 1943 г. – сега вече го приемат. Мнозина там добре го знаят. Познава го и Васил Демиревски (Жельо), цени закалката и солидната му политическа подготовка. Сбъдва се мечтата му, той става партизанин. Трябва много ясно да се подчертае, че Асен Васев е един от най-издигнатите политически сред своите другари, чете дори когато е в отряда, организира „нещо като походна библиотека“.
За да се запознаят с най-новите указания на ЦК и Главния щаб на НОВА, командирът на Дупнишката чета Васил Демиревски и Асен Димитров Васев (Хаджията) заминават за София. Преоблечени като строителни работници и преодолявайки големи трудности, двамата стигат в столицата и отсядат в дома на Олга Денгубова от Дупница. Тя ги свърза със Стоян Нешев от Окръжния комитет на БРП. От него получават указания. Жельо и Хаджията се срещат и с Борис Новански — завеждащ връзките с отрядите на Първа ВОЗ. Той поставя задачата за масовизиране на четата и превръщането й в партизански отряд. Уговорени са начините за установяване на връзки на Горноджумайския и Разложкия партизански отряд с ЦК и Окръжния комитет на БРП. След завръщането си Жельо и Хаджията информират партизаните за срещите и получените указания. Всеки поема своите задължения.
Асен Васев (Хаджията) е натоварен да предаде паролата за връзка на Горноджумайския партизански отряд с ЦК на БРП. Той осъществява контактите и трябва да преведе Никола Парапунов — командир на Разложкия партизански отряд, и Арсо Пандурски — на Горноджумайския отряд по – нататък. Един ден те престояват в с. Стоб. Заминават за местността „Коларо", където е срещата с Жельо и Бончук, а после поемат към гъстата борова гора на Рилския балкан в местността „Богдайте". Докато чакат връзката, имат време да разговарят. Хаджията е възхитен и оценява колко ценен за Партията и партизанското движение в Пиринския край е Парапунов. Особено ярко изпъква той със своята марксистко-ленинска подготовка, както и с общата си култура. В течение на тези шест дена - пише Хаджията - засегнахме много въпроси от диалектическия и исторически материализъм, от историята на работническото движение в Европа, от историята на ВКП (б) и БКП, както и други. Всички въпроси Никола Парапунов подвежда и сам дава най-правилно изясняване, от което личи неговата голяма партийна закалка. След шест дни Жельо и Бончук довеждат Моис Аврамов (Тодор), работил дълго в София като нелегален, който е определен за водач. Така Никола Парапунов и Арсо Пандурски заминават, осъществяват срещи в София и получават от ЦК важна задача: да се образува щаб на Четвърта ВОЗ и да се работи за разрастване на въоръжената борба в Пиринския край.
На връщане, заедно с тримата, през юни 1943 г. в Дупнишката чета идва и командирът на Първа ВОЗ Лев Главинчев, за да окаже конкретна помощ за по-нататъшно развитие на въоръжената борба в околията. Той провежда съвещание с партизаните от четата, на което присъстват също Никола Парапунов и Арсо Пандурски. Командирът на зоната изнася информация за хода на войната, като изтъква големите победи на Съветската армия. Той дава указания за тактиката на партизанската борба и разяснява структурата на партизанските бойни единици.
Решено е Дупнишката чета да прерасне в партизански отряд „Коста Петров“. Определен е и щаб на отряда: командир — Васил Демиревски (Жельо), политкомисар — Асен Васев (Хаджията), помощник-командир — Асен Орански (Голица), помощник-политкомисар — Никола Чуковски {Бончук). За интендант на отряда е определен Моис Аврамов (Тодор). След около месец за заместник-командир е назначен Бончук, а Асен Орански става началник-щаб.
Прави впечатление добрият подбор на помощниците, на целия команден колектив на отряда — от Асен Димитров Васев (Хаджията), до Асен Орански. Те всички са хора, които с достойнство и чест изпълняват своя дълг до самия край на партизанския си живот. Командирът несъмнено ги е познавал още от по-ранните години. Но той е умеел да им възлага такива работи, такива задължения, които са по силите им и които отговарят най-добре на тяхната същност. Ето защо ръководството на отряда винаги действа като цяло, като един жив организъм. Когато командирът отсъства, неговите заместници взимат такива решения, каквито би взел и той самият. Те се допълват един друг с качествата си и сформират истински щаб в най-добрия смисъл на думата — нещо живо, сплотено, с чувство за другарство и за цялостния организъм на отряда. И когато отрядът е принуден да действа по части, вътрешното му единство никога не се разпада.
Задачата за политическата подготовка на партизаните става все по-актуална, породена от все по-честите контакти на партизаните с населението. Основна форма на политическата подготовка през лятото и есента на 1943 г. са политическите информации, които обикновено се изнасят от Хаджията, индивидуалното четене на книги и колективното им обсъждане, дискусиите по актуални политически въпроси, беседите по философия, политическа икономия, по формите на класовата борба. „Походната библиотека“, организирана от Хаджията, се попълва с нови книги.
През лятото на 1943 г. се извършва огромна политическа и разяснителна работа. Партизаните посещават различни села, помагат на партийните и ремсови организации, укрепват яташката мрежа, приемат нови партизани в своите редици. В Рилското корито Хаджията и Христо Николов - Сокола провеждаха почти всяка нощ събрания, срещи с партийни и ремсови дейци, с безпартийни. В селата от Горно поле и в гр. Дупница тази дейност е поета от Жельо и Бончук. Моис Аврамов и Любен Шилегарски се грижат за Разметаница. Срещи с комунисти, земеделци и безпартийни там осъществяват и Жельо, и Хаджията. Това е една много ползотворна работа, която предшества бойните действия на отряда.
Скоро е проведено заседание на Околийския комитет на БРП и щаба на отряда. Взето е решение да се пристъпи към активни бойни действия и е приет план за най-близките акции.
Първата трябва да се проведе в Дупница, да се ликвидира полицейският агент Лакьов, способствал за провалите на партийни и ремсови организации, разстрелял партизанина Васко Манолов, инквизирал много комунисти и ремсисти. Под ръководството на Жельо, акцията е проведена успешно на 25 септември 1943 г. в самия център на града и постига огромен ефект за населението в областта.
Едновременно се подготвя и друг удар по същото време от група, ръководена от политкомисаря на отряда Асен Васев (Хаджията). За да отвлече вниманието на фашистката власт и я заблуди за местопребиваването на отряда е предприета акция срещу полицейския участък в село Рила. Партизанското разузнаване донася, че там има съвсем нови пушки. А през четиридесет и трета оръжието е така необходимо на отряда ! Първоначалният план се променя и Асен Васев (Хаджията) изработва нова тактика за провеждане на акцията, съгласно която основната работа се поема от него и на младия партизанин Христо Николов Христов (Сокола). Хаджията е стар, опитен боец, а за Сокола това е бойно кръщение.
На 28 септември 1943 г. през нощта, когато полицаите спокойно спели, Хаджията и Сокола се добират до участъка. Той се намира в центъра на село Рила и ако двамата бъдат открити, не само ще провалят акцията, но ги очаква явна гибел. Хаджията и Сокола трябва да преминат през десетки селски дворове, пълзейки на ръце. Със затаен дъх, прилепени до стената на сградата, двамата се ослушват и търсят най-удобния момент, за да се вмъкнат през прозореца в стаята, където е оръжието. Сърцето на Сокола бие неспокойно. По тялото му минават на вълни нервни тръпки, но умът работи безпогрешно. И най-малката грешка може да им струва скъпо. Освен ледено спокойствие са необходима и много воля, за да се надвие всяко колебание. Хаджията дръпва Сокола за ръкава и му посочва мястото, където трябва да застане, за да го охранява. Напрегната, гнетяща тишина. Полицаите си спели спокойно.
Минава повече от час, докато политкомисарят извади стъклото на прозореца, внимателно, безшумно — смъртта стои само на една крачка от тях. После Хаджията се прехвърля леко, напипва в тъмното пушките и пак така спокойно, търпеливо ги изнася навън. Тъкмо когато взима последните пушки, откъм стаята, в която спят полицаите, чул неясен шум. Хаджията се заковава и затаява дъх. Сокола, вече поуспокоен, стои до прозореца на полицейската стая, стиснал здраво пистолета, готов да открие огън.
— Можем да се измъкваме вече — стъпвайки на пръсти, се доближава той до Хаджията. — Това може би е сънна прозявка на някой полицай.
Двамата прехвърлят на рамената си десетина нови пушки и безшумно се измъкват от селото. По обиколни пътища се присъединяват към отряда в горнокознишкия балкан. Там в продължение близо на месец отрядът установява здрави връзки с партийните и ремсови организации от селата на Разметаница.
На 25 октомври 1943 г. е извършено нападението над село Горна Козница, едно от най-големите села в този край, център на община. Определената група, ръководена от Бончук, напада общината, ликвидира кмета, общинския съветник и общинския стражар. Цялата архива е изгорена. В центъра на селото е проведен общоселски митинг. Пръв говори Жельо, човекът за когото се носят чудни легенди. След него, политкомисарят Асен Васев (Хаджията) говори за напредването на Червената армия. Той обяснява целите на борбата на партизаните против фашистката власт, привежда примери как капиталистите и хитлеристите ограбват народа, разяснява програмата на Отечествения фронт... Селяните слушат мълчаливо и неспокойно. За първи път в живота си те виждат хора, които така смело, открито нападат властта на потисниците — техни смъртни врагове. Всички са впили поглед в стройната фигура на политкомисаря, попиват всяка негова дума, но никой не ръкопляска, никой все още не смее да изрази гласно възторга си.
Следва акцията в Саморановската почивна станция на 3 декември. Там срещу разписка партизаните се снабдяват с много одеала и чаршафи. От тях ятаци ушиват топли дрехи за отряда.
След това партизаните се прехвърлят за работа в района на Рилското корито. При ятаците от селата Пастра и Падала, част от отряда престоява по-дълго време, а някои заминават към селата Стоб и Бараково. Навсякъде в този район основите на яташката мрежа се полагат от Асен Васев (Хаджията) и Христо Николов Христов (Сокола) със съгласието на командира. Освен политическата работа с населението, трябва да се пренесе събраната от ятаците храна и да се изкопае землянка под връх Калин. Щабът решава този район да бъде основен за презимуване. Търси се разширение на яташката база към селата Смочево, Бадино, Боровец, Фролош, Драгодан, Бураново, Цървище. Членовете на щаба създават отечественофронтовски комитет в с. Бараково. Комитетът е образуван в местността „Гьола", където става срещата между местните жители и няколко партизани начело с политкомисаря Асен Васев (Хаджията).
На 9 декември 1943 година Асен Васев (Хаджията) е трябвало да се срещне с Никола Парапунов на Пороминовския път, за да уговорят координацията и съвместни действия между Дупнишкия, Горноджумайския и Разложкия отряд. И Хаджията е бил там наблизо. Командирът на IV ВОЗ Парапунов е имал планове и уговарял един електротехник да направи радиопредавателна станция. За същата вечер им уредил среща предателят Панайот Крайков – секретар на градския комитет на РМС, в местността Сухото чешме, край шосето, което води от Горна Джумая за село Бараково. Парапунов отива с политкомисаря на горноджумайци Кирил Граменов. Вървели един зад друг. Нощта била мъглива. Едва наближили мястото на срещата и внезапна стрелба от автомати на полицейската засада прерязва като с трион гърдите на Парапунов. А Граменов, ранен в ръката и кръста, по някакво чудо се спасява и се укрива в близкото село Бяло поле при ятаци. Така загива един чудесен човек, изтъкнат комунист и виден партизански командир.
Месеците декември 1943 година и януари 1944 година е трудно време за партизаните от отряда. Освен необичайно студената зима се прибавят и устроените политически процеси след успешната акция в Горна Козница. Двама дезертьори от отряда, присъединили се наскоро, правят подробни разкрития за състава на отряда: кой какви функции изпълнява поотделно, за начина на живот, за партизанска тактика и т. н., всичко което им е известно. Така полицията се добира до много активисти от различни села в района на Разметаница — арестувани, съдени, жестоко малтретирани в полицейските участъци в Дупница и Кюстендил. В тези процеси има осъдени на доживотен затвор, доста хора на по 15 години. За партизаните от отряда са произнесени седем смъртни присъди чрез обесване — Жельо, Асен Орански, Никола Чуковски, Асен Васев, Георги Соколов, Георги Кашукеев и Евтим Вучев. За някои това са вторите смъртни присъди. Издадено е местонахождението на землянката в Саморановския балкан, а складираното брашно и хранителни продукти попадат в ръцете на полицията.
През зимата на 1943 г. полицията с всички сили се стреми да влезе в следите и унищожи Дупнишкия отряд. По същото време част от отряда и щаба престоява известно време в с. Стоб, извършва активна партийно-политическа дейност в района и работа по осигуряването на отряда с хранителни припаси за зимата. Една група партизани докарват в село Стоб 20 кози, със задача да се направи саздърма за отряда. Вероятно необичайното движение прави впечатление на доносниците. А и вече са оставени твърде много следи в Рилското корито.
Около 20 декември една група от 15 партизани си тръгват от селото и отиват в овчарската колиба на ятака Павел Бозовайски от с. Смочево. В къщата на верния ятак Иван Лапев в с Стоб остават четирима: политкомисарят Асен Васев, партизанинът Христо Николов Христов (Сокола) от с. Падала, партизанинът Евтим Колев от с. Голям Върбовник и Моис Аврамов (Тодор). Тяхната задача е да отнесат одеяла при ятаци и да изчакат да се ушият от тях топли дрехи за зимата. През нощта Сокола и Хаджията натоварват одеалата на едно магаре и ги оставят в къщата на Георги Мурджов в Кочериново. Връщат се уморени от път. Тази нощ в къщата на ятака се оказва фатална.
Рано сутринта на 21 декември 1943 г. полиция и войска нахлуват в селото и започва претърсване по къщите. Партизаните, решени на всичко, тръгват на пробив през обръча, за да се измъкнат от блокадата. Групата се оттегля с бой в посока дерето „Крашевица". Ожесточената престрелка продължава доста време, но преследващите почват да ги обкръжават. Партизаните преминават шосето Кочериново – Рила и навлиза в лозята разположени по стръмнината „Дъбрава", но в гръб пристига нова група жандармеристи от с. Рила и с. Смочево. Партизаните трябва за втори път да пробиват обкръжението, изстрелвайки последните си патрони. Ятакът Иван Лапев и партизанинът Христо Николов (Сокола) загиват в сражението, а партизанинът Евтим Колев е заловен. Асен Васев (Хаджията) и Моис Аврамов (Тодор) се придвижват и залягат в подмола под храстите в напоителния канал. Претърсването на местността завършва без резултат за озверените преследвачи. Вечерта бай Ангел (Кумашино) от Смочево, един от най-добрите ятаци на отряда, укрива в плевнята си Асен Васев, измъкнал се като по чудо от лапите на кървавия звяр. Моис Аврамов (Тодор), който е ранен на няколко места също по чудо се спасява.
Междувременно, научавайки за случилото се, отрядът се разделя на няколко групи, като командирът с основното ядро се насочват при всеотдайните ятаци Стоян Драганов и жена му Зорка в село Драгодан. След това се прехвърлят при сигурни ятаци в къщата на Стоян Караиванов в крайната махала на село Боровец. След битката там пристига и Асен Васев (Хаджията), а скоро Костадин Лазаров (Васко) от с. Бараково довежда и ранения на няколко места Моис Аврамов (Тодор). В началните дни на януари Асен Васев моли ятачката да разреши партизаните от плевнята, тъй като е много студено, да влезнат в мазето на къщата на топло. Там партизаните престояват най-продължително време до към 10 януари 1944 г., след което заминават към махала Велидол на с. Фролош. Друга група вече са заминали за село Баланово. След изтегляне на основната част от отряда, често при тези ятаци пребивават групи водени, освен от Хаджията и от Илия Величков, Стоян Драганов, Петко Джумалийски, Стойо Лесев.
(След победата Авджията доста пъти посещава дома на ятачката в с. Боровец и засвидетелства своето уважение към нея. Имали са многократни и много задушевни чисто човешки разговори.)
Полицията започва нови арести на ятаци по цялото Рилско корито. Чрез ликвидиране на яташката мрежа иска да прекъсне връзката на отряда с населението. Арестувани са 52 души от селата Рила, Падала, Стоб и района. Разкрит е Районният комитет на партията и арестувани неговите членове – другарите на Хаджията. В ръцете на полицията попадат и ръководителите на РМС в района. Военният съд в Кюстендил осъжда на смърт заловеният партизанин Евтим Колев и секретарят на Районния комитет на партията Асен Рашков. Семействата на осъдените и много други прогресивни хора от района на Рилското корито са интернирани в различни краища на страната.
През февруари 1944 година като пълномощник на Окръжния комитет на БРП – София за връзка с Околийския комитет е изпратена Мара Петлякова. Тя се настанява в дома на комуниста Иван Зографски (Пръстена). На 14 февруари 1944 г. там тя се среща с Васил Демиревски (Жельо), Асен Васев (Хаджията) и Роза Коритарова. На тази среща политкомисарят на отряда Хаджията прави подробен отчет за извършената организационна и политическа работа от околийската партийна организация. Доклад за бойната и политическа дейност на партизанския отряд изнася Жельо Демиревски. Сведено е указанието на Окръжния комитет - София за засилване на партийната и отечественофронтовската работа, за масовизиране на отряда, за съвместни действия на Дупнишкия отряд с кюстендилските партизани и т. н. На 16 февруари през нощта Бончук и Хаджията провеждат второ съвещание с пълномощника на Окръжния комитет на БРП. На 17 февруари 1944 г. Мара Петлякова е предадена от полицейски доносчик, заловена жива от полицията и след няколкочасови адски мъчения умъртвена в полицейския участък.
Поради провалите в Рилското корито Дупнишкият отряд се прехвърля за известно време в района на село Фролош. В Бобошевския район действа група, начало с политкомисаря Асен Васев (Хаджията). Пристигат и нови партизани, а в опит да се присъединят към отряда са заловени и убити двама войници от с. Баланово – Атанас Грозденин и Йордан Кьосев.
На 3 март отрядът понася голяма загуба. В засада близо до с. Крайници е прострелян тежко и доубит от полицията заместник-командирът на отряда — Никола Чуковски (Бончук).
Към края на февруари 1944 г. командирът на отряда Васил Демиревски (Жельо) получава съобщение от щаба на Първа ВОЗ да замине към село Кална за получаване на оръжие и осъществяване срещи с щаба на зоната. Командирът и група от 5 души потеглят на 7 април по дългия път. Фактически отрядът остава под ръководството на Хаджията. В района на Разметаница ежедневно се извършва конкретна политическа работа по селата.
В началото на м. май 1944 г. всички партизани от отряд „Коста Петров" с изключение на тези, които са заминали за оръжие в Трънския край и на групата на Георги Соколов, са на бивак в „Бадинско усое". С тактическата и строева подготовка се занимава Асен Орански, който всеки ден ръководи бойни занятия. Основната грижа на Асен Васев е насочена към създаване организация за снабдяване, за охрана и политическо обучение. Политкомисарят или определен от него по-образован партизанин изнасят политически доклади и беседи. Разностранната политическа и възпитателна работа вече е станала ненарушим закон в живота на Дупнишкия партизански отряд. Резултатна форма са песните, декламациите, спомените и дискусиите. След беседата на политкомисаря Асен Васев за Програмата на Отечествения фронт в България започва една голяма дискусия между партизаните за тактиката и стратегията на комунистическата партия по отношение на Отечествения фронт.
Междувременно отрядът се мести на стария партизански бивак в местността „Богдайте". На 24 май сутринта на бивака пристига Жельо Демиревски заедно с тридесетина партизани, които в похода от с. Кална водят бой при с. Горна Мелна и при с. Дебели лак. В това време в ход е военно-полицейскат блокада на Рила планина продължава докъм средата на юни.
Преминаването на Първа софийска партизанска бригада в края на май 1944 г. оказва силно влияние върху развитието на въоръжената борба в Кюстендилско и Дупнишко. В местността „Богдайте“ Асен Орански и Иван Демиревски (Ганке) срещат бригадата и я завеждат при Дупнишкия отряд под връх Малък Полич. Щабът на Дупнишкия отряд правилно преценява, че не е целесъобразно отрядът да влезе в състава на Първа софийска бригада и да напусне терена си на действие. Боевият опит, който има командирът на отряда го е убедил, че е неоправдано при съществуващите политически и военни условия в страната да се създават крупни партизански единици, несвързани с местното население, лишени от всякаква възможност за снабдяване с хранителни продукти и бойни припаси, да предприемат дълги „рейдове“ и то при непознат на партизаните терен. Това е основната причина Жельо да откаже на Боян Българанов да присъедини своя отряд към бригадата. Времето потвърждава този извод. Както е известно, след сражението на 6 юни при село Добърско бригадата прекратява съществуването си. Част от партизаните успяват да се завърнат и намерят Дупнишкия отряд, където са останали и някои техни болни и ранени бойци.
През втората половина на юни 1944 г. щабът на Дупнишкия партизански отряд замисля мощен удар срещу фашистите, за да се осигури господството на партизаните в цялата Рилска долина. Организирани са две големи акции в селата Падала и Пастра. На 22 юни партизаните блокират Падала с помощта на местните ятаци и ремсисти. Организиран е митинг с населението и е изнесена политическа реч. Скоро е проведена акция в с. Бозовая, където са разквартирувани войници и иззето тяхното оръжие – картечници, пушки, бомби, много патрони.
През юли група под ръководството на Хаджията ликвидира секретар-бирника на общината в с. Стоб, за когото има сигурни сведения, че е повикал Горноджумайската полиция за блокада на с. Стоб, при която загиват партизанина Христо Николов (Сокола) и ятака Иван Лапев. Политкомисарят взима със себе си двама от най-прославените бойци от отряда - Деян и Бойчо. Смъртното наказание трябва да се изпълни обезателно през деня и то пред очите на много хора. Това е политическо убийство и селяните трябва да знаят за какво е наказан стобският секретар-бирник.
Наказателна акция е проведена и срещу горският стражар от Сапарева баня – убиец на Никола Чуковски (Бончук). В средата на август броят на партизаните в отряда надхвърля 100 души. За снабдяване с оръжие е нападната общината в с. Бадино и иззето оръжието на „Обществената сила“, след което е проведен общоселски митинг. Група под командването на Асен Орански обезврежда войнишкия пост на складовете в с. Крайни дол и снабдява отряда с голямо количество оръжие и боеприпаси.
Във връзка с указанията на ЦК на БРП за образуване на големи партизански части като ударни сили за предстоящото въстание, Васил Демиревски и щабът на Дупнишкия отряд замислят да обединят силите си с Горноджумайския, Разложкия отряди и част от Първа софийска народоосвободителна бригада. С големи усилия връзката е установена и тази идея възприета. На 15 август 1944 г. трите отряда се срещат в Рилския балкан, в района на североизточните скатове на „Царев връх“ и „Буково бърдо“. Целта на събирането на отрядите е да унищожат немските обекти по течението на р. Рилска, след което да продължи изпълнението на същата задача с унищожение големи обекти в Пиринския край.
Политкомисарят на Дупнишкия партизански отряд Асен Васев (Хаджията) възлага на Роза Коритарова - секретар на Околийския комитет на РМС в Дупнишко и на Славчо Георгиев (Станой), комисар на Младежката чета в Дупнишкия отряд, съвместно с другите ремсови организации в останалите отряди да организират литературно-музикална програма, в чест на пристигналите скъпи гости. Дупнишките партизани са домакини и естествено те трябва да бъдат организатори на тържествената среща.
Поставено е началото на Рило-Пиринския партизански отряд с щаб в състав: командир — Васил Демиревски (Жельо), политкомисар — Кръстю Стойчев (Станьо), началник-щаб — Йонко Панов (бай Йонко), зам. -командир - Крум Радонов (бай Георги), и зам. -политкомисар — Димитър Паунов (Тимошкин). В щаба са включени и пълномощниците за отделните околии Никола Рачев (Войводата), Стойне Лисийски (Дончо), Асен Васев (Хаджията). По предложение на Жельо щабът решава да се пристъпи към усилена подготовка за провеждане на акция по долината на река Рилска, като едновременно бъдат нападнати четири обекта: „Жабокрек", с. Пастра, Кочериновската почивна станция и „Пчелина".
За да не изостава работата по набирането на нови партизани и извършването на акции в досегашните райони на отрядите е решено да бъдат сформирани по-малки отряди, които да действат в тези райони. Мощните удари на Червената армия над хитлеристките пълчища благоприятстват бързото увеличаване на партизаните в тези отряди. За командир на Горноджумайския партизански отряд „Никола Калъпчиев“ е определен Асен Дерменджиев, за командир на Разложкия отряд „Никола Парапунов“ е определен Никола Рачев, за командир на Дупнишкия отряд—Асен Васев (Хаджията). Поставена е задача на Асен Терзийски да сформира партизанската група от гр. Самоков.
Известни са обстоятелствата по триумфалното провеждане на акцията срещу четирите обекта по долината на река Рилска на 24 август 1944 г. Затова няма да се спираме подробно. Асен Васев (Хаджията) е в групата, която атакува склада на немското дружество „Гранитоид" и прилежащите постройки в местността Жабокрек, охранявани от взвод български войници и 5 души немски войници с бойна кола. Нападението , както и на другите обекти, се увенча с пълен успех, намиращите се там 5 души немци са ликвидирани, а българските войници се предават.
Това е най-смелата, най-героичната, най интересната партизанска акция в България, насочена пряко срещу германския окупатор, венец на бойната слава на отряда.
След акцията в Жабокрек и след изтеглянето на сборния Рило-Пирински отряд към Разлог, лагерът на Дупнишкия отряд с командира Асен Васев (Хаджията) и старите партизани се намира в местността „Дяволските води" под Мусов връх. На 2 септември 1944 г. Петко Савов от с. Рила и Любен Николов, които са свръзката на отряда с Първа ВОЗ довеждат в партизанския отряд пълномощника на ЦК на БРП Ангел Змияров. Със себе си той носи паролата от Окръжно № 4 на БРП за въоръженото въстание, което е огласено пред отряда от Асен Васев. В лагера вече е пристигнала част от партизанската чета от Разметаница. Скоро към тях се присъединяват голямо число новоизлезли партизани. Създадено е ново ръководство на Дупнишкия отряд, чийто район за акции са в пределите на тогавашната Дупнишка околия. За командир е избран Асен Васев (Хаджията), Богдан Божков – заместник командир, Ангел Змияров – политкомисар, Роза Коритарова — зам.-политкомисар, Соломон Бали (Купен) – за началник-щаб, а Йордан Кавлачки – за интендант.
Като партизанин в навечерието на 9 септември 1944 г., наред с цялостната бойна дейност на отряда, Асен Васев има друга важна задача – да продължи да поддържа връзките с партийните и младежки организации в Дупнишко, както и със съседните отряди и Централния комитет на БРП.
На 30 август партизаните от отряд „Коста Петров" обезоръжават охраната на моста на река Струма и нареждат на войниците да си заминат по домовете. На 3 септември група партизани влизат в с. Стоб, арестуват кмета и няколко фашисти и взимат много оръжие, като прогонват от селото намиращото се там войсково поделение, без да се дават жертви от двете страни. Отново на 3 септември друга група от отряда блокира с. Рила, обезоръжава цялата „обществена сила" и се снабдява с наличното оръжие и боеприпаси. Трета група обкръжава войници при тунела на Гара Кочериново, които предават оръжието си. Отрядът извършва още няколко акции: на 5 септември в с. Шатрово; на 7 септември напада охраната на тунел № 4 при р. Струма на жп линия Дупница - Горна Джумая. Тази жп линия има важно стратегическо значение за провеждането на въстанието в цяла Югозападна България.
Същият ден – 7 септември 1944 г., победоносните съветски войски стъпват на българска земя като братя–освободители. Фашистката власт отива в миналото.
Щабът на отряда се събира на съвещание. Решено е да се тръгне на решителен щурм срещу фашистките сили в Рилското корито. В първите часове на нощта е нападнат гарнизона в с. Рила от 250 войници, подофицери и офицери. Двата секретни поста са пленени, но третият открива огън. Започва сражение, което продължава известно време и в 5 часа сутринта приключва с победа на отряда, а всички войници се предават. Партизаните нападат едновременно и полицейския участък. Полицаите, които оказват съпротива, са избити. Малко по-късно радиото предава радостната вест, че властта в страната е преминала в ръцете на Отечествения фронт.
На 9 септември под ръководството на Асен Васев, в две колони, Дупнишкият отряд се насочва към Стоб, Кочериново и Мурсалево, където без бой са превзети войнишките части. Същевременно с отряда тръгват много младежи от с. Рила, Стоб, Кочериново, Помораново, Бараково. Щабът разпорежда и временно са мобилизирани няколко камиона за нуждите на отряда. Междувременно в Дупница се прибират част от освободените политически затворници и на гарата пламенно слово произнася Васил Гиздов.
Партизаните от отряда се отправят за Дупница с наличните превозни средства и към 15.00 ч. пристига в града. Населението ги посрещна възторжено, ентусиазмът на хората е огромен. Щабът на отряда заповядва да се атакува незабавно полицейското управление. Някои от полицаите се барикадират и откриват стрелба. Унищожават част от секретната архива. Началникът на полицията Байкушев се самоубива. При щурма загива партизанинът Димитър Ризов от с. Рила. Същата вечер комендант на града става Стоил Данаилов (Пилето). Цялата власт вече в ръцете и под контрола на партизаните. В казармата войниците арестуват масово фашистките офицери и се готвят за саморазправа. Хаджията веднага изпраща група партизани в казармата, за да успокоят разярената войска, като забранява да се разстрелват задържаните.
На 10 септември секретар на Околийския комитет на БРП става Димко Захариев. От партизаните в околийския комитет на БРП влиза само Роза Коритарова. Съставен е нов Околийски комитет на ОФ с председател Георги Лазаров (БЗНС), в който са представени всички отечественофронтовски партии. За околийски управител е назначен Асен Васев (Хаджията). Започва веднага смяната на всички фашистки кметове из околията.
На 11 септември 1944 г. от Разлог с камиони пристигат дупнишките партизани от Рило-Пиринския отряд начело с Васил Демиревски (Жельо), посрещнати възторжено от цялото население на града и хора от околните населени места. На ентусиазиран митинг вдъхновена реч произнася прославения партизански командир. От този момент Жельо отново поема командването на партизански отряд „Коста Петров".
Десетилетната борба против фашизма и капитализма се увенчава с успех.
Отрядът е настанен в Учителския институт в град Дупница и към него се присъединяват нови бойци – доброволци за фронта. На 15 септември Желю Демиревски донася от София заповед за образуване на Трети гвардейски доброволчески полк, формиран за изгонване на немските пълчища от България и Югославия. Той влиза в състава на Първа софийска доброволческа дивизия, с командир Славчо Трънски и политически комисар Здравко Георгиев. За командир на полка е назначен Васил Демиревски (Жельо), за политически комисар Асен Васев (Хаджията), за командир на първа дружина Димитър Пчелински, на втора - Лазар Лазов (Велко), на трета - Демостен Чочов. Политически комисари са все партизани. Съгласно заповедта за формирането, Трети гвардейски полк се състои от три стрелкови дружини, една допълваща гвардейска дружина, щабна рота, домакинска рота, една минохвъргачна, и една тежкокартечна рота, свързочен и противотанков взвод. Към 20 септември числеността на полка достига над 2000 души. Партизаните от отряд „Коста Петров" имат двойна задача: едновременно да формират полка и да пазят и укрепват народната власт в околията.
Потеглят за фронта на 25 октомври, изпратени от многохилядно множество в Дупница и през Кюстендил и Босилеград, призори на 26 октомври се съсредоточават в района на Вранска баня.
Когато полкът заминава за фронта, у гвардейците се заражда идеята да бъде оказана помощ на местното население и на югославки военни части. За целта в град Лясковец на река Морава е устроен митинг на българо-югославската дружба, където политкомисарят на полка Асен Васев - Хаджията произнася реч и предава от името на полка дар за югославските войници - големи количества подаръци. По предложение на политкомисаря на полка и под негово ръководство полковият лекар, дружинните лекари и санитарните кандидат-подофицери извършват безплатни медицински прегледи на населението по селата и раздават безплатно храни и аспирин на болните.
Първоначалните атаки на основния възел на немската отбрана при връх Ястребац не дават резултат. Позицията е силно укрепена. На 30 октомври, командирът на полка Жельо Демиревски решава сам, лично да поведе атаката на щурмовите групи към кота 711. Асен Васев, членовете на щаба и командирът на дивизията са категорично против участието на командира на полка непосредствено в атаката. В крайна сметка, Демиревски повежда нова атака на щурмоваците към върха, при която пада убит. Умира един герой, ражда се една вечно жива легенда.
Това е тежък удар за Асен Васев и неговите бойни другари, които дълго време не могат да преживеят случилото се…
След завръщането на полка от фронта Асен Васев прегръща пагона и се заема да гради боеспособността и боеготовността на новата ни Народна армия. От 1947 г. командва 39-ти пехотен Солунски полк. С Решение на Политбюро на ЦК на БРП (к) от м. декември 1947 г. подполковник Асен Васев е сред одобрените за обучение в съветски висши учебни заведения (други одобрени са Крум Радонов, Васил Зикулов, Атанас Семерджиев и пр.). През 1948 г. заминава за 10 месечен курс на обучение във военно-учебното заведение на сухопътните сили „Выстрел“ в Съветския съюз. По-късно е повишен до чин о.з. полковник. През 1969 г. във връзка с 25 годишнината от социалистическата революция в България е повишен в звание генерал-майор от запаса с решение на Политбюро на ЦК на БКП (протокол 301 от 30 юли 1969 г.) Награждаван е с орден „За храброст“, IV степен, 2 клас.
През 1961 година се пенсионира. Неговите съселяни изпитват топли чувства на уважение и признателност, заради човешката му доброта и отзивчивост, заради помощта оказвана на хората по въпроси от различно естество. Те помнят, че още в първите дни след победата Асен Васев се грижи и предотвратява необосновани издевателства и репресии над хора от Рилското корито, които са наклеветени в опити за разчистване на лични сметки.
Асен Васев (Хаджията) е народен представител в IV народно събрание на Народна република България в периода 25 февруари 1962 г. – 26 февруари 1966 г. Избран е от 101 Мурсалевски избирателен район. През декември 1964 г. прави изказване и се обръща към министъра на финансите с предложение да се обмисли повишаване пенсиите на земеделските стопани.
На 22 декември 1974 г., за 65 годишнината на Асен Васев (Хаджията), в родното му село Стоб е проведено юбилейно тържествено честване, на което присъстват стари партийни деятели и бойни другари. Доклад за живота и дейността му изнася Иван Иванов – секретар на Окръжния комитет на БКП, които изтъква, че революционните традиции на населението от рилската долина и Дупнишкия край, борбите на тютюнопроизводителите и тютюноработниците, робската участ на работещите в Балабановата фабрика са атмосферата, в която се оформят неговите възгледи, които по-късно го нареждат в редовете на борците против фашизма. Нито лишенията, нито заплахите могат да го отклонят от избрания път. Пред събралите се е прочетен указ на Държавния съвет за награждаването му с орден „Георги Димитров“.
Приживе Хаджията прави завещание да бъде погребан при своите верни другари Христо Николов Христов (Сокола) и самоотвержения ятак Иван Лапев.
Асен Васев напуска този свят на 2 юни 1980 г. Отива си един прекрасен комунист и човек, чиято воля не признава прегради по пътя към доблестното служене на партията и народа. Той остава в съзнанието на хората като истински народен човек и авторитет в Рилското корито и цялата Дупнишка околия.
Източници:
История на Кюстендилската окръжна организация на БКП, Партиздат, 1984 г.;
Другари на орлите, Славчо Георгиев, изд. „Народна младеж“, 1964 г.;
Рилски партизани, Моис Аврамов, изд. „Отечествен фронт“, 1970 г.
Пътят бе страшен, Богдан Божков, Партиздат, София, 1983 г.;
Те се бориха за България, Лазар Лазов, Роза Коритарова, Славчо Георгиев, ИК „Горекс прес“, София, 1995 г.
Протокол на ОК на БПФК - Кюстендил от 5.05.1963 г. за Районния комитет на БКП в с. Стоб
Сражението в село Стоб, вестник „Народно дело“, 4 януари 1958 г.
Вестник „Дупнишка комуна“, броеве 08.1969 , 01.09.1969, 08.09.1971, 01.09.1974
В Рилското корито, Асен Васев Хаджията, вестник Звезда, 1964 г.
Беседа със Стоян Ушатов, 30 октомври 2024 г.
Няколко дни с Парапунов, вестник „Пиринско дело“, бр. 50, 10 декември 1950 г.
Сърцето му беше пълно с любов, вестник „Работническо дело“, бр. 340, 06.12.1959 г.
Подготви : Николай Ковачев, декември 2024 г.
Забележка: При откриване на нови обстоятелства, сведения и документи, този материал ще бъде допълнен.
