С Николай Хрелков се запознах в началото на 1932 година. Той минаваше често по ул. „Солун" (после „Васил Коларов"). Една лятна сутрин той се отби в книгоиздателство „Нов свят" на ул. „Солун" 50.
След като ми се представи, той живо се заинтересува от тиража и пласмента на току-що излезлите две книги „Империализмът като най-висок стадий на капитализма" от В. И. Ленин и „Пет години, които променят света" от М. Илин. „Империализмът…беше втората книга на В. И. Ленин след „Материализъм и емпириокритицизъм", която излизаше у нас след деветоюнския фашистки преврат от 1923 година. Почти цяло десетилетие фашистките мракобесници забраняваха да се печата каквато и да е книга от Ленин. В „Пет години, които променят света" авторът в чудно хубава художествена форма описва патоса на социалистическото строителство в Съветския съюз.
— Много добре! Така, трябва! — каза той, като рязко отсече с дясната си ръка във въздуха. — Повече такива книги трябва да се издават. Трябва младежта да се учи от Ленин. Ние трябва да разбием — натъртено каза той — буржоазните лъжи за социализма в Съветския съюз! Гледай ги сега, цялата преса в един глас реве за някакъв си съветски дъмпинг в Европа. Лошо било в Русия, а защо не пуснат делегация от работници и селяни да отиде там и с очите си да види положението ...
Той така пламенно, повелително и убедено товареше за социализма, че у тоя, който го слушаше, не оставаше никакво съмнение, че говори истината.
След тава от дума на дума той разказа, че до неотдавна бил политически емигрант в Югославия, Австрия, Франция, къде ли не ходил, какви ли не работи видял, прекарал много страдания, участвал в много борби...
В течение на времето Николай Хрелков ми стана не само любим поет, който, както всички пролетарски писатели, нямаше други интереси освен интересите на комунистическата партия и благото на народа, но и много приятен събеседник и напътстващ другар.
След като излезе „Среднощен конгрес", един ден той се отби към „Нов свят", за да види как читателите посрещат книгата. Разказах му, че поемата се посреща много добре и че бързо се пласира.
– Ще пратим в село — казваха другарите, — да позапали и младежите там.
— Другарю Хрелков, как ви дойде идеята да напишете „Среднощен конгрес"? — запитах го аз.
Тогава той ми разказа, че като емигрант присъствал на някаква международна антивоенна конференция в Германия (или Франция, не мога точно да си спомня). На конференцията участвали много хора от различни страни на света. Делегатите в своите изказвания изнесли страшни данни за мъките и жертвите от Първата световна война, за нечовешките страдания на работниците от всички страни. Остро били критикувани социалдемократическите партии на II Интернационал, които се обявиха „в защита на своето отечество", като по тоя начин предадоха интересите на работническата класа. Пламенни речи били произнесени в защита на Съветския съюз и против подготовката на нова империалистическа война. Още тогава му хрумнала идеята да напише антивоенна поема.
— Много мислих и премислих — добави той, — докато дойдох до сегашния вариант на „Среднощен конгрес". Възкресих жертвите на войната, за да говорят на живите. „Конгресът" стана среднощ, защото трябваше да се съобразявам с народните поверия. Мъртвите „стават" през нощта, естествено и „конгрес" тогава могат да „правят".
Макар и тежко болен от коварна болест, Хрелков винаги живееше и гореше със задачите на партията и според силите си работеше с перо и меч за тържеството на великото комунистическо дело, непрекъснато окуражаваше хората, подтикваше ги на борба, агитираше, пропагандираше. Не един път съм слушал след 9. IX. 1944 г. на партийни и младежки конференции, не едно сведение съм чел за комунисти, за които се съобщава, че са минали през „Горнобанската школа на Хрелков“, „участвал в групата на Хрелков“, „близък приятел и другар на Хрелков“.
Дейността на Хрелков не е останала незабелязана и от полицията, и от военното разузнаване.
Още през 1925 г. Дирекцията на полицията нарежда с окръжно до окръжните полицейски следователи и паспортни бюра в царството да запишат „в запретителната книга за непущане в страната Николай Хрелков, студент в Мюнхен, отчаян комунист".
През 1928 и 1929 г. той е разпитван в Дирекцията на полицията. През март 1936 г. е обискиран и арестуван. Положението му е било тежко, защото в него намират партийни материали, за които Хрелков здраво държи, че ги е получил „по пощата“.
През време на антисъветската война полицейският и военният обръч силно се стеснява около него.
През май 1942 г. болният писател е арестуван и интерниран с неопределен срок в село Лъджене (Велинград). Същевременно Дирекцията на полицията нарежда на околийския началник в Пещера Хрелков „да бъде поставен под наблюдение, като се разписва по три пъти на ден, а така също да се следи за неговата кореспонденция и не му се позволяват телефонни разговори".
През това време с прикования на легло писател се случва нова, още по-страшна беда. По време на следствието на задържаните през пролетта на 1942 г. членове и сътрудници на ЦК на БКП полицията се добира до сведение, че Хрелков чрез Никола Вапцаров е получил от ЦК на БКП парична помощ от 10 000 лв. Тежки полицейски разпити, мъки и страдания. На 7 август 1942 г, Хрелков дава показания в Дирекцията на полицията, като прави всичко възможно да се измъкне от тежкото обвинение. „През пролетта (кой ден не помня) — пише той в показанията си — взех от Никола Йонков 10 000 лв. Предложи ми ги с голямо увещание, че ми помага сам. И подчерта сам. Аз повярвах, защото знам, че те са богати люде в Банско."
Все в тоя дух се брани той, нищо не признава и по други обвинения, които му се предявяват. Следствието завършва с ново интерниране на Хрелков, вече изпаднал в тежко здравословно състояние.
Но макар и тежко болен, Хрелков крачеше с твърда крачка в тежката антифашистка борба.
* * *
От много страни още преди победата се повдигаше въпросът да се съберат и издадат творенията на Хрелков. Много другари лично пред него не един път са настоявали за това. Още повече това бе необходимо, защото „Среднощен конгрес" беше напълно изчерпан и оплячкосан от полицията, а ново издание полицейско-фашистката цензура по никой начин не позволяваше. През лятото на 1940 г. ние се договорихме „Нов свят" да събере и издаде негови избрани произведения в един том. Започнахме работа. Много трудно се събираха работите му, защото бяха отпечатани в различни вестници, които трябваше да се търсят в Народната и други библиотеки, а и не всичко сам той помнеше кое къде е поместено. В началото на 1941 г. вече беше събран доста материал. Започналото обаче през юни същата година вероломно хитлеристко нападение над Съветския съюз и станалите по това време арести попречиха за издаването на сборника.
Това наше съкровено намерение, тази мечта на Хрелков се осъществи в свободна България след 9 септември 1944 година.
Автор: Стоян Стоименов, Страници из техния живот, изд. БКП, 1970 г.
Виж още: Николай Хрелков - певец на борбата за социална справедливост
https://probuzhdane.wordpress.com/2022/12/16/nikolai-hrelkov/
