Години след онази утрин на 9 октомври 1967 г., когато в боливийското селце Игера бе разстрелян плененият Ернесто Че Гевара, духът на легендарния латиноамерикански революционер продължава да тревожи и феновете му, и враговете му, ликът му продължава да се вее по знамена и тениски на партизани и антиглобалисти, личността му продължава да омагьосва с чара си интелектуалци и холивудски звезди. "Най-съвършената личност на нашето време" го нарече френският философ и идеолог на левия радикализъм Жан-Пол Сартр. В класация на сп. "Тайм" през 2000 г. Че бе посочен за личност на хилядолетието.
Феноменът е факт - годините тушираха ожесточените спорове за идеите му, които през 70-те бяха основният акцент в осмислянето на ролята му в историята, и изтласкаха на преден план моралната стойност на живота му. Оказа се, че и в днешния комерсиализиран свят все още е жива нуждата от герой, способен да се отрече от постове и облаги и да се пожертва в името на идеали като свобода, братство, равенство.Наред с това самият житейски път на Че е толкова пленителен с приключенския си сюжет за всяка по-будна натура, че пали със стремеж към подражание душите на вече няколко поколения младежи къде ли не по света.
---------------------
Роден на 14 юни 1928 г. в аржентинско семейство от средната класа с испано-ирландски корени, Ернесто още в ранното си детство заболява от астма. Момчето обаче е амбицирано за пълноценен и активен живот. Като студент по медицина предприема първото си голямо пътешествие из Латинска Америка заедно със своя приятел Алберто Гранадос - лекар, специализиран по лечението на проказата. Двамата тръгват от Буенос Айрес с мотоциклети и обикалят места за настаняване на прокажени в Чили, Перу, Колумбия, Венецуела. Гранадос остава във Венецуела, а Ернесто се връща да довърши следването си, като обещава да се върне при приятеля си и да работят заедно за изкореняване на проказата.
Социалната проказа в Латинска Америка - нищетата, безправието, диктатът на властите, обаче явно повече са развълнували младия Гевара. И когато през 1953 г., вече с лекарска диплома в джоба, той отново напуска Аржентина, уж за да иде при Гранадос, първо се отбива в разтресената от антидиктаторска революция Боливия. Промените го разочароват, защото така и не подобряват живота на бедняците. Надеждата да се включи в нещо по-радикално го отвежда в Гватемала, където на власт е демократичното правителство на Хакобо Арбенс, дръзнало да национализира американската "Юнайтед Фрут къмпани".
Там Гевара попада в самия кипеж на събитията, запознава се с други млади латиноамерикански леворадикални идеалисти. Сред тях е и
перуанската марксистка Илда Гадеа,
която става негова жена. След подкрепения от САЩ преврат срещу Арбенс Ернесто и Илда се прехвърлят в Мексико, където се ражда дъщеря им Илдита.
Гевара не се отдава на семейна идилия, а отново търси буреносни приятелства. И попада в компанията на кубински емигранти, които начело с братята Фидел и Раул Кастро подготвят нелегален десант на родния си остров, управляван от диктатора Фулхенсио Батиста. Ернесто веднага се включва в експедицията. На 25 декември 1956 г. претъпканата от 80 въоръжени млади мъже яхта "Гранма" потегля към Куба.
Лошото време обърква плановете на бунтовниците и още при акостирането си те попадат в засада. Първият бой в Алегрия де Пио е съсипващ, повечето бойци от отряда са убити, но Гевара, включен в групата като доктор, се измъква.
Три години по-късно - на 1 януари 1959 г., Батиста бяга в САЩ и оглавяваните от Фидел Кастро "барбудос" (брадатите) влизат триумфално в Хавана. Пътят към столицата е открит след брилянтна операция по превземането на стратегическия град Санта Клара, ръководена от команданте Ернесто Че Гевара. Добавката "Че" към името му идва именно по време на партизанската война в Куба. Другарите му я прикачват заради това паразитно междуметие, характерно за речта на аржентинците.
След победата на революцията Че се хвърля с присъщото си усърдие да укрепва новата власт. Правят го последователно министър на икономиката, на финансите, на планирането. За него обаче най-важното е изграждането на нов тип човек с нов тип морал, в който материалното се отрича от служене на общия идеал. Отказва и всякакви привилегии за семейството си. Междувременно Че вече се е разделил с Илда и е създал семейство с кубинката Алейда Марч, участвала също в щурма на Санта Клара. От нея той има 4 деца - Камило, Алейда, Селия, Ернесто. Илдита - дъщерята от брака с Илда Гадеа, също живее с тях в Куба.
През 1965 г. Че внезапно изчезва от Куба - бившият аржентински лекар и кубински министър е предпочел да зареже постове и облаги и
да тръгне да освобождава други народи.
Пътят му го отвежда първо в Конго, където се опитва да брани делото на убития след финансиран от ЦРУ заговор демократичен президент Патрис Лумумба. През 1966 г. пък се прехвърля в Боливия.
Индианската страна в сърцето на Латинска Америка е избрана от Гевара като база за партизански лагер, от който разчита да подпали огъня на бунта в родната си Аржентина. Идеята му е революцията да е верижна - като "много Виетнами".
В Боливия вярна съратничка му е аржентино-германката Тамара Бунке - известна също като партизанката Таня, която се внедрява в боливийския елит и събира за него ценна информация. Има много слухове и за по-емоционална връзка между двамата.
В боливийската епопея на Че има много драматизъм и много спорни обрати - включително спорове с местната компартия, която силно ревнува, че й се изземва инициативата за революция. Има и неясноти около конкретните причини, довели до разгрома на партизаните. В крайна сметка Гевара плаща за всичко с живота си. Ранен е в битка край Игера и е пленен. На последния си разпит се държи с достойнство, а когато мигове преди да го разстрелят го питат за какво мисли, отговорът е:
"Мисля за безсмъртието на революцията."
След убийството му неговите ръце са отрязани и спиртосани, за да бъде доказано по отпечатъците, че е убит именно той. Тялото е заровено в неизвестно място.
Година по-късно разкаялият се бивш вътрешен министър на Боливия Хосе Аргедас бяга в Хавана и взима със себе си стъкленицата с ръцете и дневника на Че, писан в боливийската джунгла. А 30 години след разстрела в Игера е открито и точното място, където са заровени Че и съратниците му. Останките са пренесени в Куба и тържествено положени в пантеон в Санта Клара.
През всичките тези години участниците в екзекуцията на Че измираха или бяха убивани един по един от неизвестни отмъстители.
Най-голямата дъщерия на Гевара - Илдита, почина от рак в Куба. Останалите му деца редовно участват в честванията на баща си, издигнат в истински култ на Острова на свободата. Две от тях - Камило и Алейда, бяха почетни гости на ХIV световен младежки фестивал в Хавана през 1997 г.
Че стана мит за леворадикалните движения от 70-те и 80-те години, а през 90-те - на антиглобалистите.
Пълният му с ефектни обрати живот сериозно изкушава и кинаджиите. Напоследък в Холивуд стана особено модно да се планират биографични филми за енигматичния команданте. Антонио Бандерас от години се спряга като възможен изпълнител на неговата роля. Режисьорът Стивън Содърбърг обаче предпочете носителя на "Оскар" - пуерториканеца Бенисио дел Торо, за своята все още неосъществена продукция за Че. Робърт Редфорд пък ще продуцира филм за младежките години на революционера под условното име "Дневници на мотоциклетиста".
Митът за Че явно надживява спора за идеите му и се превръща в емблема на един свят, който търси еталон за нравственост.
Източник: вестник „Сега” , 12 октомври 2002 г.
