Идват светли празници. Дни, в които неусетно ставаме по-добри, човечни и отзивчиви. Или поне, би трябвало...
Отново се втурваме по магазините, обхванати от предпразнична треска и желанието да зарадваме близките си с някой желан подарък. Чудесно е да видиш радостта в очите на другия, светлината в блесналия с благодарност поглед.
Но Коледа не са само подаръци. Коледа е самият дух - топлината на семейното огнище, вярата в доброто и в справедливостта... Неща, които сякаш много често забравяме, устремени в забързания си делник.
"Ако имаш две ризи, дай едната на ближния си." Това трябва да помним на Коледа, когато се надпреварваме колко по-скъп подарък да купим. Не е необходимо, и най-малкият дар, но от сърце, е по-скъп и от най-модерната джаджа и маркова дреха.
Устремени към лъскавите витрини, нека не забравяме и че за някои те са "отрупани с безброй жадувани неща" и витрината е граница, която те не могат да преминат. Нека не забравяме, унесени сред празничните маскаради, че за мнозина животът е "тежък, скучен", "без маска и без грим" и хапе жестоко.
Затова и коледните дарения, коледните акции за благотворителност са нещо хубаво и благородно, но само когато са от сърце, а не когато са начин да бъдеш забелязан в обществото или служат за почистване на замърсена съвест.
Нека не забравяме, че богатствата и парите, към които се стремим с хищнически инстинкт, убиват не само човешкото в нас, но и много други хора чисто физически. Малко по малко, ден след ден.
Живеем в свят, изграден от несправедливости. Свят, който се крепи върху неравенството на хората. Свят на чудовищно разделение. Нима е справедливо една шепа хора да живее в богатство и лукс и да държи в ръцете си световните богатства, за сметка на останалата потъпквана и манипулирана маса. И между тях - удобният буфер на средната класа, надяваща се един ден да бъде допусната горе.
И кого честваме на Коледа? Онзи, с двете ризи ли? Попитайте облечените марково, по колко ги имат в гардероба.
"Два свята, единият е излишен!" Тези пророчески думи ще продължават да звучат, докато има неравенство. Докато някой не се реши да счупи витрината.
Отново е Коледа. Затова идете при най-близките си хора и ги зарадвайте, стоплете ги с обичта си. Подарете им подаръка, който истински ще ги зарадва. Подаръка, от който имат най-много нужда. Но най-вече им подарете надежда. Надежда, че светът може да бъде по-добро и справедливо място за живеене.
Източник: вестник ДУМА, 22декември 2017 г.
