Пълзящата ислямизация премества все по-близо до българските граници фронта на разделението светска-религиозна държава, обезпокоена е преподавателката по съвременна история в СУ "Св. Климент Охридски"
Интервю на Кристиела Симеонова за вестник ДУМА, 01 август 2016 г.
"Ердоган вече спокойно може да ислямизира страната"
"Турция не се стреми към ЕС, използва тази карта, за да печели позиции"
- Проф. Баева, предвид случващото се в Турция (масови чистки, арести, присъди), как виждате развитието на страната след опита за преврат?
- Странният опит за преврат се оказа "дар от Аллаха" за президента Ердоган, тъй като му позволи да направи онова, което очевидно отдавна е подготвял - да "прочисти" цялата държава от своите противници, наречени "агенти" на Гюлен. И вече ясно се очертават контурите на поредната диктатура в Турция. Разликата е, че преди това диктатурите са налагани след военни преврати, а сега - след неуспешен пуч. Само диктатура може да се нарече суспендирането на конвенцията за гражданските права, заплахата да се възстанови смъртното наказание, арестите на около 13 хиляди служители от най-важните структури в държавата - съдебната система, армията, образованието, медиите, десетките хиляди уволнения. Очевидно е, че Реджеп Тайип Ердоган цели напълно да подчини обществото на своята воля. Сега с лекота ще постигне онова, към което се стреми отдавна - да създаде президентска власт и да продължи с промените в Турция, така че страната да посрещне 100-годишнината от създаването си с нов облик.
Струва ми се, че Ердоган се сравнява не с друг, а с Мустафа Кемал, наречен Ататюрк. Както Кемал е трансформирал Османската империя в проевропейска Турска република, така Ердоган се опитва да превърне Турция в мюсюлманска геополитическа сила, която играе роля както в Европа, така и в Азия. Както през 1923 г. Кемал е обърнал Турция към водещия тогава Запад, така сега Ердоган иска да я обърне към новия силов център - Азия.
Изводът е, че бъдещето на Турция е по-скоро диктаторско и ислямско, което не е никак добре за България.
- Защо голяма част от турското население подкрепя Ердоган, видяхме многолюдните демонстрации? От страх ли?
- Масовата подкрепа за Ердоган не е изненада, той я получава вече 13 години при всички избори. Причината е в това, че той олицетворява умерения ислямизъм, привлекателен за мнозинството турци, особено в азиатската част на държавата. За разлика от своя най-известен предходник Неджметин Ербакан обаче Ердоган си е научил урока. Предишните ислямистки партии - на националния ред, на благоденствието и на справедливостта, бяха забранени от Конституционния съд. Затова сега Ердоган първо разчисти полето за Партията на справедливостта и развитието - с процеса Ергенекон нанесе удар по армията, а с конституционната реформа обезсили Конституционния съд, които бяха основните гаранти за светския характер на държавата. И вече може спокойно да ислямизира страната, каквото видимо е желанието на мнозинството в Турция.
Така че излизането на много турци на улиците в подкрепа на Ердоган е автентично. Друг е въпросът, че подобен призив говори за дълбоко недемократични нагласи, защото, от една страна, постави тези невъоръжени хора под удара на армията, а от друга - това беше призив за саморазправа, грозните свидетелства за която не закъсняха. Всъщност призивът на Ердоган след опита за преврат беше насочен към охлокрацията, властта на тълпата. И виждаме, че това продължава - с желанията на улицата се обосновават репресиите и евентуалното връщане на смъртното наказание. Това не е проява на страх, а злоупотреба с улицата.
- Защо се провали пучът? Как приемате теориите, че зад него стоят САЩ или пък самият турски президент го е режисирал, за да наложи авторитарния си режим?
- Никога не съм изповядвала теорията на заговора - да се обяснява всичко със скрити играчи. Затова не вярвам Ердоган сам да си е организирал псевдопуч. По-скоро той е научил предварително за заговора и се е възползвал, за да овладее цялата власт.
Що се отнася до пуча, ще започна с отхвърлянето на военните преврати по принцип. Зная, че има много хора, които съжаляват, че превратът е неуспешен. Искам да ги предупредя, че военните преврати обикновено тласкат обществото в непредсказуема посока. Достатъчно е да спомена превратите от 9 юни 1923 и 19 май 1934 г., военния метеж срещу испанското правителство на 18 юли 1936 г. или преврата на Пиночет в Чили на 11 септември 1973 г. Когато армията вземе властта, тя развързва ръцете на малка група хора за всякакви действия. В случая с опита за преврат в Турция дори не се разбра кой и с каква цел го прави. Дори и Августовският пуч от 19 август 1991 г. в Москва имаше лице и програма, макар че пак завърши неуспешно.
Странен преврат беше този, при положение че турската армия има голям опит в правенето на преврати. Обясненията за неуспеха му са много, най-вероятното ми изглежда следното: превратаджиите са разбрали, че са разкрити и са били принудени да действат прибързано. Но мисля, че има по-важна причина за неуспеха - новите медии и глобализацията, които дават възможност на атакуваната власт светкавично да се обърне за помощ към своите вътрешни и външни поддръжници. Каквото всъщност направи Ердоган. Не мога да гадая за евентуалната американска ангажираност в опита за преврат, защото такова нещо едва ли може да се докаже, поне не в близко бъдеще. Факт е, че дългогодишните приятелски отношения между двете държави вече не са такива.
- Доста остри реплики си разменят Анкара и Вашингтон главно заради проповедника Гюлен. Как ще се развият турско-американските отношения?
- Да, видно е, че има напрежение между САЩ и Турция. За внимателните наблюдатели това не е нещо ново - противоречията са от по-дълго време. Още от войната на Джордж Буш-младши срещу Ирак през 2003 г., когато Турция с основание изрази опасения, че разпадането му може да даде на иракските кюрди по-голяма самостоятелност, което ще повлияе и на турските кюрди. Кюрдският въпрос е в основата на нарастващите противоречия - САЩ залагат на кюрдите в борбата срещу "Ислямска държава", докато Ердоган прави всичко възможно да ограничи шанса на кюрдите за своя държава. А дейността на ислямския проповедник Гюлен остава на заден план. Според мен обвиненията срещу него са по-скоро за вътрешнополитическа употреба, но ще бъдат използвани като оправдание за охлаждането в турско-американските отношения. Те няма да стигнат до скъсване, но едва ли ще се върнат към периода, когато Турция редом с Израел бяха основните съюзници на САЩ в Близкия изток.
- Въпреки вътрешната нестабилност Турция продължава с ултимативния и остър тон към Евросъюза. Каква трябва да е позицията на ЕС в настоящата ситуация?
- Ердоган е достатъчно опитен политик, за да се възползва от силната си позиция по отношение на ЕС. И тук вътрешната му слабост не е пречка, а по-скоро сила. Видяхме ясно, че той се възползва от ситуацията не само за да въведе диктатура в Турция, но и за да заяви на Брюксел, че няма да позволи никакви забележки, защото козовете са у него - милионите сирийски бежанци, които само той може да удържи или да насочи на Запад към Европа.
Какво може да направи ЕС? Почти нищо. Не може да заплаши с прекратяване на преговорите за присъединяване, тъй като тази опция отдавна не е привлекателна за ислямизираща се Турция, не може да наложи някакви санкции, защото отговорът може да е нов бежански поток.
Затова, поне според мен, ЕС има шанс да заеме принципна позиция, като защити демокрацията в Турция и призове да се спазват правилата. Опитите за "омилостивяване" на Ердоган едва ли ще доведат до положителен резултат.
- Значи реално Турция не се стреми към членство в ЕС?
- Както вече казах, според мен Турция на Ердоган отдавна вече не се стреми към присъединяване към ЕС, но продължава да играе с тази карта, за да печели позиции. Ще припомня, че илюзиите за евроинтеграция на Турция накараха европейските политици (май трябва да ги нарека чиновници) да подкрепят Ердоган, докато той атакуваше армията и лиши Конституционния съд от правото да бди за светския характер на политиката. Всъщност Ердоган използва преговорите за членство, за да получи вътрешни и външнополитически ползи за Турция. Но ЕС вече не е толкова важен играч, че да накара Ердоган да се откаже от намеренията си.
- На 9 август турският президент ще се срещне с руския си колега в Петербург. Защо Путин приема Ердоган точно в този момент?
- Тази среща е в духа на рязкото затопляне на отношенията между Турция и Русия, което стана също толкова внезапно, колкото беше и замразяването им преди малко повече от половин година. Срещата говори за изцяло прагматичния характер на двустранните отношения - те са мотивирани както от общи интереси, така и от дълбоки противоречия. В един момент връх взема едното, а в друг - другото. Всичко зависи от развитието на регионалните и по-общите конфликти. Да не забравяме, че Русия осъди преврата и подкрепи Ердоган от самото начало за разлика от много други държави. Това показа, че в момента интересите на двете държави до голяма степен съвпадат. А точните параметри на съвпадението вероятно ще се обсъждат на предстоящата среща между Путин и Ердоган.
- Какви ще са последствията за България при по-голямо изостряне на ситуацията в съседна Турция?
- Последиците за България от събитията в Турция при всички случаи са лоши. Първо, защото всяка дестабилизация в съседна държава застрашава сигурността и в нашата страна. Най-лошото е, че пълзящата ислямизация на Турция премества все по-близо до българските граници фронта на разделението християнство-ислям, или по-скоро светска-религиозна държава. А инак предстоящите опасности са от бежанци, мигранти и дори политически имигранти. Да не забравяме, че за отбраната си очевидно не разчитаме на собствени въоръжени сили, а на натовски, а втората по големина армия в съюза е именно турската.
- Освен нестабилна Турция друг проблем пред Европа е и реалната терористична опасност. Как ще се справят евролидерите с този проблем и ще гарантират сигурността на европейските граждани?
- Терорът вече не е потенциална опасност, а всекидневие в Европа. Няма да изненадам никого, като кажа, че евролидерите не се справят с тази опасност и не виждам признаци, че могат да се справят. В тяхно оправдание е фактът, че грешките са направени много отдавна и трудно могат да се поправят сега и веднага. Последното клане в църква в Северна Франция потвърди тенденцията, че терористите са европейски граждани, често родени в Европа, макар и с неевропейски произход. С други думи, вижда се, че проблемът не е от година-две, а поне от едно-две поколения. И той се нарича - неуспешна интеграция. Според мен в тази посока трябва да вървят усилията да спасим бъдещето от тероризъм - интеграция, интеграция и пак интеграция.
ИСКРА БАЕВА е родена на 12 януари 1951 г. в София. Завършила е история в Софийския университет. Сега проф. д-р Баева преподава съвременна история, история на международните отношения в Историческия, Юридическия и Факултета по журналистика в СУ. Сред по-важните й публикации са "Източна Европа след Сталин, 1953-1956", "Българските преходи 1939-2010" (заедно с Евгения Калинова), "България и Източна Европа", "Източна Европа през ХХ век", "Социализмът в огледалото прехода". Искра Баева е автор и на първата критична биографична книга за Тодор Живков.
