Днес ние отбелязваме поредната годишнина от победата над фашизма. И би трябвало да сме радостни, че светът е станал по-добро и по-уютно място за живот. Но тази радост е премесена с тревога : преобладаващият вид homo sapiens, мутирал през последните десетилетия в hоmо informaticus продължава да пренася с гените си насилието, терора, войните, експлоатацията и робството във всичките му исторически разновидности. Човечеството на двадесет и първи век, навлязло в новата информационна епоха, продължава да възпроизвежда традиционните си примитивни начини на оцеляване и надмощие, базирани на страха, физическото, интелектуалното и военно – технологичното си надмощие. Мутантът , владееш високите технологии ,авангардно образование, световната информационна мрежа, продължава да си служи със стария заострен кол на кроманьонеца, предназначен за защита от зверовете, но използван предимно за унищожение на себеподобните. И няма значение, че този кол се произвежда днес с технологията „Стелт”, че е станал „умен”,че има ядрен връх, че е базиран в космоса – и днес той служи предимно за убиване на хора. Този факт ни дава възможност да разберем, че пътят от пещерата до глобалното село, продължава да ни води все в същата задънена улица на Содома и Гомора.
Предполагам, че казаното до тук, ще ви се стори една прекалено песимистична визия на съвременния свят, но какво да се прави : ние съвременните българи, които според Евростат сме най-тъжния и песимистичен народ в Европа, живеем с убеждението, че локомотивът на историята води страната ни назад, а не напред. Че новите властелини на света правят от България един пореден балкански Джурасик парк – изкуствено създадена биологична среда с образователна цел – за да ни показват на страните от „златния милиард” с думите „ Вижте какво представлявахме преди два века”. Защото тук /най-вече тук/ нито бедните стават по-бедни, нито богатите по-богати. Новият български капитализъм не мисли за производствени цикли, нито за иновация и модернизация на производството, той яде , пие и се наслаждава на живота като, че ли е пред края на света, а бедните са толкова бедни, че не се вместват в европейските мерки, теглилки и статистики. Защото ако мерим със социалните критерии на Европейския съюз, с този стандарт на живот, ние трябваше отдавна да сме мъртви.
Социалната деградация на българския народ, разбира се, беше немислима, без организираната и щедро финансираната морална деградация на нацията. За целта бяха активирани правителствени и неправителствени, чуждестранни организации, научни форуми, конференции и авторитетни учени. Те трябваше да внедрят националния комплекс за малоценност на българите – че са участвали в безсмислено социалистическо строителство, че не е имало антифашистка съпротива защото в България е нямало фашизъм. И го направиха без всякакво стеснение – срещу високи хонорари и политически облаги. Без да постигнат успех. Защото хилядите внуци и правнуци на убитите антифашисти през въстанията от 1923 г. много добре знаят имената на убийците от фашисткия „Сговор”. Защото няма как да се оспори факта за фашисткия режим през 1941 – 1944 г.: суспендирането на конституцията, присъединяването на България към Тристранния пакт. Извънредните закони срещу партизаните и нелегалните антифашистки борци. За въведените извънредни закони срещу съпротивата. За държавните парични награди за главата на всеки убит партизанин. Тези факти не могат да бъдат нито прикрити, нито фалшифицирани. Те са записани завинаги в европейските, еврейските и американските учебници по история на антифашистката съпротива. Не могат да се скрие убийството на 11000 български евреи в газовите камери на нацистките концлагери. Както и убийствата на онези над 20000 български антифашисти. Репресиите, затворите, лагерите, изселванията, жестоките инквизиции на над сто хиляди борци срещу фашизма. Да се твърди, че в България е нямало фашизъм само защото българския фашизъм не е точно копие на германския или италианския е точно толкова нелепо, колкото твърдението, че националсоциализмът и фашизмът нямат нищо общо.
Да отстоим истината за българската антифашистка съпротива !
За да сме сигурни, че фашизмът няма да се завърне в България.
И да му кажем „No pasaran” !
Димитър Генчев, 2 февруари 2013 г.
