Историческият път на тази песен тръгва през 1871 г., когато парижкият комунар Йожен Потие (1818 ‒ 1887) създава стихотворението „Интернационалът“, в което открито говори за неизбежната смърт на „стария свят“. Потие е член на първото международно работническо сдружение ‒ Първия интернационал, създаден на среща в Лондон на 28 септември 1864 г. с определящото влияние на Маркс. Сред неговите учредители са най-мощните британски, френски, швейцарски, испански и италиански синдикални организации от онова време. Потие участва в Парижката комуна, член е на Комитета за обществено спасение и боец от барикадите. Според собствените си виждания той се причислява към анархистите. Прякото му участие в самоотвержените борби срещу несправедливостите на „старий гнилий строй“ обяснява и особеното вдъхновение, бликащо от неговата безсмъртна творба. През 1887 г. приятели публикуват част от неговите стихотворения.
Трябва да изминат цели 11 години, за да попадне текстът на Йожен Потие в ръцете на един белгиец, работник-композитор Пиер Дегейтер (1848 ‒ 1932). Като младеж той работи в локомотивна фабрика и посещава вечерни курсове, 16-годишен се записва да следва вечерни курсове във Френската академия в град Лил. В същото време се включва в музикално дружество, което е свързано с местната секция на Френската работническа партия. Обществените ѝ прояви са най-вече стачки и предизборни борби.
Дегейтер създава вдъхновената музика към поемата буквално за няколко дни – музика страховита, строга, неизбежна. За първи път химнът е изпълнен на 23 юни 1888 г. от работнически хор на празник на печатарите във Лил – Франция и в същата година е издаден. Композицията има изненадващо голям успех. Първо в град Лил, след това и в цяла Франция. Текстът е преведен на много чужди езици, а мелодията става световноизвестна.
Ленин, който в свои статии неведнъж посочва специалната, обединяваща сила на песента, пише: „В каквато и държава да се намира един работник, където и да го запрати съдбата му, без значение колко чужденец се чувства – без език, без познати, далеч от родината си, той може да намери другарите и приятелите си сред приятелите на „Интернационалът“. Песента е химн на Съветския съюз от 1922 до 1944 г.
През 1927 г. Пиер Дегрейтер, вече 79-годишен, приема поканата да бъде почетен гост на тържествата по случай 10-годишнината от Октомврийската революция. От трибуната пред Мавзолея на Ленин в Москва той приветства преминаващата в тържествен марш Червена армия под звуците на „Интернационалът“. Умира през 1934 г. в Сен Дени край Париж. В погребението вземат участие над 50 хиляди работници. Признанието за композитора от неговите съграждани идва 150 години след рождението му, през 1998 г., когато в родния му град Гент е издигнат паметник.
Не можем да подминем и още един паметник, свързан с „Интернационалът“. Не само защото е единственият паметник на песен в света, а и защото принадлежи на нас, българите. В България химнът е изпълнен за пръв път през 1897 г. в с. Драганово, Великотърновско. По това време в селото е учител Никола Михов, бъдещият академик и преподавател по библиотекознание в Стопанската академия в Свищов. Неговият брат Михаил Михов, съратник на Димитър Благоев, по същото време е студент във Франция и му изпраща оттам нотите и френския текст. Никола Михов заедно с други членове на местния социалистически кръжок разучават химна и го изпълняват за пръв път на една от тайните си сбирки.
По този повод осемдесет години по-късно, през 1977 г., в селото е издигнат Паметник на пролетарския химн по проект на арх. Боян Радославов, който представлява две издигнати нагоре ръце, между които е поставена плоча с първите три стиха от песента.
18 март е рождената дата на академик Никола Михов (1877), първия българин, изпълнил „Интернационалът“ на българска земя. 18 март е и Денят на Парижката комуна, чиито идеи са въплътени във величествения марш на работническата класа.
Никола Михов (1877 ‒ 1962) завършва висшето си образование в Брюксел с докторат по статистика и посвещава две десетилетия в издирване на исторически източници за България в европейските библиотеки, оставяйки 17 тома библиографско наследство. Признат е за патриарх на българската библиография, а през 1949 г. е избран за член на Българската академия на науките.
Източник: novovreme.com, 16.06.2020
Послеслов
През 1910 г. на конгреса на Социалистическия Интернационал в Копенхаген песента е приета за химн на международното социалистическо движение, въпреки че подобни предложения има много по- рано.
В годините, при преводите в различни страни, оригиналният текст е пригаждан, осъвременяван и видоизменян. Но винаги така, че да изразява недоволство, надежда и вяра в едно по-добро бъдеще.
