Eдин от най-известните, уважавани и обичани дейци от Кюстендилски окръг, Андрей Савов Велинов, който измина изключително ползотворен път на стопански и административен ръководител, е роден на 03.12.1931 г. в Кюстендил.
Начално, основно и гимназиално образование завършва в родния си град. Още през ученическите и младежките си години показва своя добронамерен характер, умението да се занимава с обществена дейност. Младежите от класа го избират за секретар на дружеството на ДСНМ. Като ученик активно се занимава със спортна и туристическа дейност, която след това той продължава да развива. През периода 1950-1955 година е студент във ВИНС - Варна, където е един от най-добрите студенти и обществени дейци. През цялото време на следването си много активно работи в спортната организация "Академик" като неин ръководител.
След като завършва висшето си образование в периода 1955-1958 г. работи в Керамична фабрика "Осогово" като икономист.
След създаването на окръга с център Кюстендил той е назначен за старши икономист и началник на планово-икономическия отдел. Като началник на отдела работи активно за залагане плановите основи за изграждането на окръга. Занимава се съвсем конкретно с изграждане на нови заводи и намиране работа на безработните.
Бюрото на ОК на БКП оценява неговите качества и го издига в партийния апарат - отначало като инструктор, а след това в продължение на 4 години завежда отдел "Промишлено-стопански" на ОК на БКП. Той изцяло се потопява в отговорната си дейност, призван да подпомага с анализи и предложения за развитието на икономиката на окръга. Оказва конкретна помощ при изграждане на новите заводи и фабрики в окръга.
През 1966 г. е избран за председател на ИК на ГНС в Кюстендил. На този пост (20.03.1966 – 14.07.1969) има възможност да реализира своите големи административни заложби за решаване на въпросите, свързани с изграждането на редица предприятия, и особено на структуроопределящите - завод за кондензатори, завод "Велбъжд". През време на мандата му е пуснат цех за сокове към „Булгарплод“, а към ДИП „Д. Каляшки“ гатерен цех, започва изграждането на Мебелен завод и Хлебозавод (1968 – 1969). Открит е завод „Стоян Лудев“ (1968). Започва изграждането на Камгарна предачница – I етап (1969); работи се за водохващане от Струма, изграждане на Електрорелейна станция (1968 – 1969), започва телефонизация на по-големите села, изграждане на канализация и асфалтиране на улици, открива се ГУМ, балнеолечебница (1969). Прави се първа копка на Драматичния театър (1967). Поставя се началото на празника „Кюстендилска пролет“, който става традиционен за Кюстендил (1966). Изключително внимание отделя на инфраструктурата на бързорастящия град и особено на изграждането на жилища.
През периода 1969-1972 г. е зам.-председател на ИК на ОНС и началник на ОУ на МВР, а в годините 1972-1974-та е слушател във ВПШ-Москва. В Школата проявява изключителен интерес и се запознава детайлно с редица трудове на Маркс, Ленин и на други известни политици и научни работници в областта на обществените науки.
След отличното завършване на ВПШ е избран за председател на ИК на ОНС - Кюстендил, където работи до деня на смъртта си - 24.11.1985 г. На този пост, на който работи повече от 10 години, той изявява с голяма сила своите грамадни заложби на административен деец и човеколюбец. Андрей Савов притежаваше много солидна икономическа и обща подготовка, което бе в основата на успешната му ръководна дейност. Главните си усилия той насочваше за решаване на стратегически въпроси, свързани с икономическата, социалната и духовната сфера в окръга. Това той умело съчетаваше с решаване на текущите въпроси, свързани с изпълнението на плана и поддържането на инфраструктурата. Обръщаше много внимание за конкретно решаване на поставените пред него въпроси. Той не оставяше на самотек трудните въпроси, с които се сблъскваше. Изключително внимание обръщаше на спортната и туристическата дейност. Това бе оценено по достойнство и той стана заслужил деятел на физкултурата и на БТС. Неговите другари от туристическата група и досега си спомнят с умиление за проведените походи с него.
С изключително топли чувства си спомням за съвместната ни работа и под негово ръководство. Когато бе председател на ИК на ГНС, аз бях първи секретар на ГК на ДКМС. Установихме много добър личен контакт. ИК на ГНС и той лично работи конкретно за развитие на младежката инициатива и особено развитието на ТНТМ. През периода 1979- 1981г. бях негов заместник в ОНС - Кюстендил, където отговарях за здравеопазването, пенсионното дело, образованието и културата. Той предоставяше на мен и колегите абсолютна самостоятелност и ни помагаше при решаване на щекотливи въпроси. Стилът му на работа бе определено делови. Установяваше много непосредствени работни отношения с всички в ИК на ОНС. С него бе изключително приятно да се работи. В процеса на практическата работа ние станахме приятели и имахме много доверителни отношения.
Андрей Савов работеше много активно като председател на ОНС, но и като народен представител в VIII-то Народно събрание. Постигна много добри резултати в цялостната си дейност.
Най-ярко неговите качества се откроиха, когато бе председател на ИК на ОНС - Кюстендил. Това стана благодарение на прилагания делови и демократичен стил на работа. Той вникваше в сложността и мащабността на проблемите, които имаше във всички сфери на живота, и правеше всичко необходимо те не само да се анализират и откроят, но и да се очертаят онези стратегически ориентири, които ще помогнат за развитието на икономиката, социалната и инженерната инфраструктура. Под негово ръководство бяха разработени стратегия за развитие на окръга в един дългосрочен период. Особено внимание той отделяше за развитието на културата в окръга и с прякото съдействие на Людмила Живкова бе разработена програма за развитието на културата в окръга за периода 1980- 2000 год.
Андрей Савов много делово ръководеше заседанията на ИК на ОНС, на които се разглеждаха главните въпроси, свързани с развитието на окръга. Той предоставяше възможност на членовете на ИК на ОНС да вземат отношение по поставените въпроси, като никога не уронваше достойнството им. Участваше много активно в заседанията на Бюрото на ОК на БКП, като предварително задълбочено се подготвяше по въпросите, за които ще се изкаже. С членовете на Бюрото и секретарите на ОК на БКП се отнасяше много уважително, но и критично. С окръжните ръководства на Профсъюзите, Комсомола, съвета на жените, БСФС поддържаше много добри контакти. Поддържаше конкретни връзки с представители на министерствата и обединенията. Често отиваше на срещи в София. Такива се провеждаха и в Кюстендил. На тези срещи се уточняваха важни практически въпроси за окръга и за отделните предприятия. При посещенията в местните народни съвети, в общините, заводите, лечебните и здравните заведения се информираше за проблемите и даваше много конкретен отговор на поставените въпроси. Провеждаше неформални срещи с първенци в труда, дейци на изкуството и културата, намесваше се решително при решаване на щекотливи въпроси.
Когато бе направено предложение Благой Серафимов да стане герой на социалистическия труд, в ЦК на БКП постъпи искане това да не стане, като бяха скалъпени измислици за него. Андрей Савов разговаря със завеждащ отдела "Строителство и архитектура" на ЦК на БКП Станой Йонев и опроверга измислиците. Така Благой Серафимов бе утвърден за герой на социалистическия труд .
Обикновените хора предпочитаха да се обърнат към него като народен представител по важни обществени и лични въпроси.
Андрей Савов работеше много активно и не отделяше нужното внимание на здравето си. Почина на 55 години, а можеше да бъде още много години полезен на окръга, на себе си и на семейството си.
Андрей Савов си отиде много рано от живота, но остави трайна диря сред обикновените хора и ръководителите в окръга и сега той си остава един от най-уважаваните ръководители, за които си спомняме с уважение и преклонение.
Автор: доц. д-р Гале Христов, 19.11.2021 г.
Източник: вестник Земя, 02.12.2021 г.
