Европа иска тези велики победи да бъдат забравени и омаловажени, та дори и приписани на нея
Виждаме как нагло се опитва да пренапише историята на Великата отечествена война, в която СССР съкруши хитлеризма и фашизма. Защо ли? Струва си да размишляваме поне върху двете най-важни причини.
Народите помнят своите войни, защото са тяхната история, в която триумфират или падат поразени от мощта и коварството на поробилия ги враг. С победите се гордеят и прославят, а за пораженията се мъчат да намерят причини, които да ги оправдаят и не ги срамят, а и за да избиват комплексите си за малоценност.
Когато раните са вече зараснали, а времето е отдалечило наследниците от тях, и те забравят какво е било, защото не са го видели и преживели, все някой ще им напомни, че историята постоянно се повтаря. А щом се повтаря, не е редно да бъде забравяна, за да не ги изненада, като отвори старите рани и усили страданията!
Русия няма нужда да й се повтаря тази проста истина, защото добре я помни и никога не я забравя! И то не защо е претърпявала сериозни военни поражения (които на брой не са малко – да не говорим за тежестта на последиците от тях), а, напротив, - заради най-големите свои военно-политически триумфи, каквито са победите й в двете Велики отечествени войни: тази от 1812 г. срещу Наполеон и другата - от 1941-45 г. срещу хитлеро-фашистка Германия и нейните съюзници Италия и Япония.
Тези страшни войни, които взеха безброй жертви, проляха реки от кръв и оставиха след себе си невиждани разрушения, са пряко свързани една с друга. Защото са предизвикани от едни и същи причини – да бъде сломена Русия, която изобщо не прилича на Европа, и подчинена на други правила и норми, чужди на нейните традиции и противни на мисията, която Бог й е възложил като хранител и крепител на Православието и славянството.
Европа иска тези велики победи да бъдат забравени и омаловажени, та дори и приписани на нея. Затова толкова усилено и изобретателно изопачава значението и фалшифицира победите на Русия и СССР. Ние сами виждаме как нагло се опитва да пренапише историята на Великата отечествена война, в която СССР съкруши хитлеризма и фашизма.
Защо ли? Струва си да размишляваме поне върху двете най-важни причини.
От една страна, причината е, че СССР бе държава създадена и ръководена от Комунистическата партия. Това накара Хитлер, но и САЩ, Англия и Франция заедно с него, да тръгне на смъртен бой, за да ликвидира болшевишката държава. САЩ и Западна Европа открито поощряваха и подкрепяха Хитлер; те го подтикваха да отвори войната и да ликвидира комунизма и комунистите. Т. нар. „западна демокрация“ искаше чрез Хитлер да унищожи Съветския съюз, но и да заличи славянството и Православието, за да наложи веднъж завинаги своята сила и утвърди всемогъществото си над света.
Вярно е, че в крайна сметка САЩ, Англия и Франция се принудиха по-късно да се обърнат срещу Хитлер и да се съюзят с болшевишкия Съветски съюз. Това стана заради амбициите на фюрера да преначертае установените граници и лини на зоните на влияние и да установи нов световен ред, в който той, а не те, да бъде господарят на света. Те не можеха да допуснат това, защото така щяха да изгубят повече отколкото комунистическият СССР накърняваше всемогъществото им. Затова и борбата с „болшевиките“ оставиха за по-късно. Те вярно прецениха кой в момента е по-страшен за тях.
Великата отечествена война от 1941-45 година, наред с всичко, което носеше в себе си, и заради което бе обявена и продължи толкова дълго, бе най-важното звено във вековечната борба между Европа и Русия, между Изтока и Запада. Тя бе едно от най-жестоките и смъртоносни проявления на вековечното стълкновение между германо-романската и православно-славянската цивилизация, описано подробно и проникновено от руския мислител Н. Я. Данилевски в книгата му „Россия и Европа“, публикувана за първи път през 1871 г.
По някаква мистична, а значи необяснима сила, руският народ и народите, населяващи Русия, носеха (и продължават да носят!) в себе си религиозното познание за смисъла и значението на тази война; те усещаха, че тя не е срещу само идеологията им или заради териториите, подземните богатства, нито само заради реките и моретата, а е преди всичко война срещу цивилизацията и вярата, на които принадлежат. Когато една религиозна по същество идея е жива, защото е изконна в ума и душата на народите, те са способни бързо да се обединяват, слеят и превърнат в едно могъщо цяло – въпреки идейните, религиозните, политическите, социалните и всякакви други различия, в които иначе съществуват.
Това цяло не може да забрави, че вярата и цивилизацията няма да се съхранят и спасят, а заедно с тях и светът, ако загинат Русия и православните християни. Мистичното им познание и съзнание се съюзяват с идеологията и става възможно държавата да ги организира и мобилизира до предела на техните възможности, да ги направи устойчиви и готови на саможертва – въпреки идеологизираното съзнание на човека от модерната епоха. За да бъдат годни да платят високата цена на своя подвиг.
Те се хвърлят в бой със заклинанието „За Родину, за Сталина“, но умираха за вярата!
Само при подобен род настройки е възможно вярата и идеологията, макар външно взаимно да се отричат и дори да воюват помежду си, да се обединят, за да изпълнят Божия промисъл. И да спасят човечеството. Само с идеология няма как да се придобие икономическо и военно-политическо могъщество, за да бъде победен силния враг.
Националсоциализмът е много повече дисциплинираща и мобилизираща идеология, но Германия и германците не носят в себе си руската вяра и познание. Те се биеха за територии и господство, а не защото мисията им е от Бога! За материалистичното съзнание и неолибералната идеология винаги ще е невъзможно да се обяснят защо и как руският народ и воюващите заедно с него народи на СССР, при очевидното превъзходство във всяко едно отношение на врага, успяват да устоят и победят. Ако беше само до оръжието и военната мощ, превъзходството на врага бе именно в тях и по тази логика трябваше те да победят. Но не успяха.
Подобно чудо (в друго време и други условия) се е случило и в Отечествената война срещу Наполеон през 1812 година!
Да, други са правилата, законите и логиката, по които Русия побеждава и устоява в историята!
Ето, изминаха повече от 70 години, но в Русия и у нейните народи не стихва споменът за тази война. Нито намаляват почитта и преклонението пред героите и жертвите на свободата. Аз съм бил в Русия на 9 май и със собствените си очи съм виждал как се чества Денят на победата. И то не само от възрастните, но и от младите! Никой друг ден не се празнува с такава радост, вдъхновение, сълзи, скръб, любов и вяра.
Този ден е отреден за благодарност към тези, които с Божията помощ спасиха Православието, Русия и славянството. Затова 9 май е празник на мъртвите и на живите!
Руската памет за страданието, героите, жертвите, победата и спасението на цяла една цивилизация не избледнява. Тя кара хората да излязат и да тръгнат по улиците и площадите и да съберат т. нар. „Безсмъртен полк“. Събран доброволно, спонтанно, без никаква предварителна организация, Безсмъртният полк вече шества не само в Русия, но и по света, за да даде още един знак на забравящите уроците на историята, че са напрази усилията на тези, които смятат, че е възможно да победят руския свят и православно-славянската цивилизация; че неолиберализмът е по-силен от славянското братство; че парите ще развратят и съблазнят православието, руския и славянския дух. И че е дошъл прословутият „край на историята“, след който неолибералният сатана ще господства вечно.
И в България има такива хора, купени от чужди пари. Те също проповядват тази измама. Други й се поддават поради доверчиво невежество или душевна немара. За съжаление и българската държава, слугувайки на чуждите си господари, участва в лъжата и измамата и вместо да пази народа и обществото от тях, носи беди и нови грижи на българите.
Нелепо е да се твърди, че Безсмъртният полк е проява на милитаризъм, реваншизъм и имперски амбиции. Как би могъл да бъде, когато хората излизат с фотографиите на своите родители, близки и познати, за да почетат паметта им и се молят като пред икони за тяхното спасение. Но и да напомнят на света, че, когато делото е право, защото е по Божи промисъл, няма смърт, която да ги уплаши, да върже ръцете им, подчини волите им и да ги победи.
Защото, използвайки думите на св. ап. Павел, ще обобщя, че борбата на Безсмъртният полк „не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните сили на злобата“! (Eф. 6:12)
Източник: Епицентър, 8 май 2019 г.
