Народният съд е съдил правоверни фашисти – Анко Иванов

Престъпна манипулация е съюзниците на Хитлер и Мусолини да бъдат обявявани за "жертви на комунизма"

Една група български историци напоследък активно пренаписва историята и отрича наличието на фашизъм в България. У нас нямало било фашизъм, а само някакъв си авторитаризъм. Тази теза бе доразвита с невярното и спекулативно твърдение, че съдените от Народния съд не са били фашисти. Известен историк написа ни повече, ни по-малко, че "Народният съд е една разправа. Там хората са съдени като фашисти, а те никога не са били такива. Единствената цел е да бъдат убити. Какъв фашист е бил известният археолог проф. Богдан Филов? Никой от избитите не е споделял фашистка идеология". Дали фактите потвърждават тези твърдения? 

За това дали някой е бил фашист трябва да се съди не по публично афишираната му фашистка партийна принадлежност, а

по реалните фашистки дела                                

по насаждането на фашистки практики, по провежданата политика, довела до реализирането у нас на фашистките принципи, на фашисткия начин на функциониране на властта, на фашистките методи на терор над населението. 

Да си припомним какви закони приеха "нефашистът" Филов, министрите и депутатите в 25 ОНС. Започва се с икономическата власт. През април 1940 г., по подобие на немската фашистка практика, е приет Закон за гражданската мобилизация, чрез който правителството поема прякото ръководство на по-голямата част от българското стопанство. На 29.12.1940 г. по инициативата и под патронажа на "нефашиста" Филов е приет "Закон за организиране на българската младеж", на чиято основа се създава фашистката младежка организация "Бранник" (издържана от държавата), чиито членове носят фашистки униформи и фашистки отличителни белези. На 21.01.1941 г. е приет фашисткият антисемитски Закон за защита на нацията. На 1.03.1941 г. във Виена Богдан Филов подписва присъединяваното към фашисткия Тристранен пакт, за което е ратувал повече от Борис дори. През април 1941 г. е създадена "Дирекция на националната пропаганда" по националсоциалистически Гьобелсов модел. На 13.12.1941 г. Народното събрание приема декларацията за обявяване на безсмислена и от нищо не предизвикана война на Великобритания и САЩ, донесла масовите бомбардировки над София, хиляди жертви, огромни разрушения. По предложение на правителството на Богдан Филов 25 ОНС (септември 1941 г.) приема изключително тежките поправки във фашисткия ЗЗД (Закон за защита на държавата). Допълват се 13 и се добавят 15 нови члена на закона, в които санкциите се увеличават дори за най-малкото провинение, смъртното наказание се въвежда широко, включително и за непълнолетните. Делата по ЗЗД се водят от военнополевите съдилища, понеже се използва признакът "военно време". С активното участие на Филов през август 1942 г. се създава антисемитската държавна терористичната организация "Комисарство по еврейските въпроси". През същата година с решение на Богдан Филов и неговото правителство се разтурят 20 обществени организации (масонски ложи, преторианци, пен-клуб и т.н.), свързвани с еврейството. На 12 февруари 1943 г. Министерският съвет на "нефашиста" Филов приема спогодба за изселване на 20 000 евреи в Германия, която по-късно не е реализирана заради протестите на депутати, борбата на БКП и реакция в обществото. През март 1943 г. обаче българската администрация в Македония и Тракия, ръководена от Филов - примерен слуга на германския райх, депортира в лагерите на смъртта 11 343 евреи. 

Тези фашистка дейност в цялата й съвкупност е правна основа на характерната за фашизма терористична дейност, включително - рязане на глави, палене на къщи, убийства без съд и присъда, без сражения, масови депортации, концлагери, включително убийства на деца и непълнолетни. Фашистката правна система в България е подсигурена от специализирани типични фашистки властови структури. Филов говори и действа като убеден фашист. На 13.12.1941 г. той заявява: "...ние, наред с останалите държави от Тристранния пакт, ще можем да допринесем 

за създаването на новия ред в Европа"

(Стенографски дневник на 21-о заседание на 25-ото ОНС). Разбира се, никой не съди Филов като археолог, съдят го за престъпления против мира и човечеството, за военни престъпления, за които в световната практика няма давност. 

Крайно невярна е тезата, че никой от осъдените на смърт не е споделял фашистката идеология. Да започнем с първия управлявал български фашист - Александър Цанков, известен много преди Втората световна война с прозвищата "кръволока", "кървавия професор", "фашиста". Той никога не е крил, че е последовател на Мусолини. Цанков създава фашистката партия "Народно социално движение", която си поставя за цел да превземе властта чрез "Поход към София" по подобие на "Похода към Рим" на Мусолини. След Девети септември в Австрия Цанков организира български военен корпус, командван от немски СС войски, за участие във войната на страната на Райха. Ген. Никола Жеков пък е един от главните виновници за националната катастрофа на България в Първата световна война. Той има лични връзки с Хитлер и е почетен председател на българската фашистка организация "Съюз на българските национални легиони". Жеков е яростен националист, антисемит и антикомунист. Награждаван е от Хитлер с Железен кръст I и II степен. Носител е на германските ордени "Червен орел", "Сакс Ернес" и "Вюртенбергска корона". В списъка на осъдените е и идеологът на легионерите проф. Л. Владикин, най-значимият пропагандатор и идеолог на националсоциализма в България, радетел на хитлеристкия "Нов ред в Европа", награден лично от Хитлер 

с най-високия нацистки орден

За него Хитлер е човекът, който: "извърши чудото на едно национално възкресение"; "най-великият държавен мъж на нашето време". Е, този ли не е фашист? 

Любимият на Богдан Филов и цар Борис III министър на вътрешните работи Петър Габровски е един от основателите и ръководител на националистическата фашистка партия "Ратничество за напредък на българщината". Христо Калфов - председател на 25-то ОНС е участник в Деветоюнския преврат, един от водачите на Демократическия сговор, член на фашисткото "Народно социално движение". Министърът на правосъдието Александър Сталийски е член на фашистката организация "Съюз българска родна защита", а по-късно оглавява и крайно дясната фашистка "Национална задруга за политическо единство и възраждане". Съденият от втори състав на Народния съд Крум Митаков е един от първите публично обявили се за фашисти в България. Той е създател на крайнодясната фашистка организация "Съюз на бойците" (1923 г.), идеологически плътно близка до италианския фашизъм. Неин продължител е ръководеният от него "Съюз на българските фашисти" (1926-1932 г.), прокламиращ краен национализъм, антикомунизъм, антимасонство, ксенофобия и антисемитизъм, както и отхвърляне на парламентарната демокрация. Като депутат в XXV ОНС при гласуването на предложения по немскофашистки образец Закон за защита на нацията той предлага най-жестоки мерки срещу евреите. И Митаков не бил фашист? 

Известният Иван Дочев ("българският фюрер") е един от основателите на фашисткото движение "Съюз на българските национални легиони" СБНЛ). Ген. Иван Русев е един от организаторите на Деветоюнския преврат и министър на вътрешните работи 1923-1926 г., член на Демократическия сговор, а след това и на Народното социално движение, депутат в 25-то ОНС. Сред членовете на фашистки организации е и Ярослав Калицин (ратник), началник на административния отдел на Комисарството по еврейските въпроси, участвал в организирането на концлагера за евреи "Сомовит". Много известен и високопоставен ратник е съденият от Народния съд д-р Димитър Вълчев - близък сътрудник на ген. Луков, шеф на германската нацистка печатна пропаганда в България, човек, известен в обществото с много тесни връзки с германците. Нима не са фашисти главните ръководители на фашистката младежка организация "Бранник"? Народният съд съди още множество лица за служба в полза на фашистка Германия - палачи, убийци, мъчители, резачи и разносвачи на отрязани глави, включително и убийци на деца. Крайно грозно е да се твърди, че тези хора "никога не са били фашисти". Именно те и деянията им стават причина България да бъде третирана като победена хитлеристка държава във Втората световна война и подложена на санкции и наблюдение от съюзниците при сключването на примирието и на мирния договор, вкл. за създаването на Народния съд.

 ГЕРБ, патриотарите и ДПС в Народното събрание на 1 февруари - Ден на признателност и почит към "жертвите на комунистическия режим", почитат по същество българските фашисти, съюзниците на Хитлер и Мусолини. Нормално ли е бивши комунисти, деца на комунисти, държавни ръководители и депутати да почитат фашистите, осъдени от Народния съд, и манипулативно да ги обявяват за "жертви на комунизма"!? Дали тези хора четат и спазват Резолюцията на Европейския парламент от 25.10. 2018 г., в която ясно се "призовава за обща култура на памет за миналото, която "отхвърля фашистките престъпления на миналото" (т.30), зверствата от Втората световна война и "системната дехуманизация на жертвите в течение на редица години" (т.31)? 

 

 

Източник: вестник ДУМА, 31.01.2019 г.

 

 

 

 

 

 

„Двойното наказание“ на България. Причини за ниските заплатите у нас - Боян Дуранкев

По една стара традиция на линейното мислене се допуска че едни страни са по-богати (съответно и заплатите са по-високи) от други поради постигнатата по-висока производителност на труда. Затова, „ако искате да станете като другите, просто увеличавайте производителността на труда“, в частност – „ръстът на заплащането е и ще бъде функция от ръста на производителността на труда“.

България е чудесен пример за проверка на горната теза. Минималната заплата в страната през 2018 г. е 64% от тази в Румъния, 30% от тази в Испания, 17,4% от тази в Германия и 13% от тази в Люксембург (в размер съответно на 260,76 евро, на 407,45 евро, на 858,55 евро, на 1498,0 евро и на 1998,59 евро). Не по-различно е положението при средните работни заплати (в България тя е 558 евро за третото тримесечие – под нивото на минималната заплата в 12 от страните членки на ЕС).

Наистина ли производителността на труда е единствената причина България за има най-ниски минимални и средни заплати в ЕС?

Ако вземем за оценка БВП на един човек в същите страни (не на един зает!) през 2017 г., то той е бил 8,077 долара в България, 10,785 долара в Румъния, 28,358 долара в Испания, 44,769 долара в Германия и 105,863 долара в Люксембург. Обратно казано, производителността на труда на един човек от населението в България е била 74,9% от тази в Румъния, 28,5% от тази в Испания, 18% от тази в Германия и 8% от тази в Люксембург.

Или, отклонението на отношението „минимална заплата – производителност на труда“ на България спрямо Румъния е -10,9 процентни пункта, спрямо Испания е +1,5, спрямо Германия е -0,6 и спрямо Люксембург е +12,2. Статистически погледнато, не се доказва пряка връзка на заплащането с производителността на труда. Икономически казано, производителността на труда е много важен факто за равнището на доходите, но… не е основен.

Кои са, следователно, основните причини най-ниските доходи на заетите лица в Европейския съюз да са българските?

Първо, структурата на икономиката на България е типична за третичен периферен капитализъм (2). Докато централноевропейските страни притежават икономически структури, насочени към производството на блага (продукти и услуги) за крайния потребител, то икономиките на „периферните“ страни притежават разкъсано дребностоково производство; експортират евтини допълващи продукти и необработени природни и селскостопански суровини; разчитат на краткосрочен туризъм и недостатъчни помощи за догонващ икономически растеж от ЕС. Секторите, които създават продукция с висока добавена стойност, се развиват бавно и рисково поради следващата причина.

Второ, свободната миграция на страните от периферията към страните от центъра на ЕС. Напълно естествено, всеки човек, загрижен за бъдещето на себе си и своето семейство, търси по-високо заплащане и по-достойни условия на живот в страните, където те се предлагат. Страните-членки на ЕС, които получават абсолютно безплатно тези подаръци на млади и квалифицирани кадри, се наслаждават и насърчават подобна миграция. Тази тенденция подпомага икономическия растеж в по-развитите страни. Но, същевременно, страните-донори като Румъния, България, Литва, Латвия, Естония, Полша и т.н. намаляват количествено и губят ценен човешки капитал. Ако направим елементарен опит за изчисление на реализираните държавни инвестиции в човешки капитал само за напусналите български граждани, то за около 2 млн. души държавата е влагала по 20 г. за всеки от тях по 2000 лв. годишно (по осъвременени цени), то загубата на страната е 40 млрд. евро; а по линия на пропуснатите ползи в следващите 40 години от всеки от „напусналите“ (при сегашна производителност на труда) сумата набъбва на фантастичните 566 млрд. евро. Тази ситуация за демографски провалените страни се характеризира като двойно наказание.

Трето, в страните с периферен третичен капитализъм са налице по-силни позиции на капитала спрямо наемния труд. Както беше доказано по-горе, не само по-ниската производителност на труда в периферните страни на ЕС е причината за по-ниските доходи; важна друга причина е съотношението „високи доходи – ниски доходи“, което в България е най-напрегнато, измервано чрез известния коефициент на Джини – 40,2 – най-високото неравенство в ЕС, където средно е 30,3! По-голямо неравенство е регистрирано в САЩ, Китай и Бразилия, но не и в друга страна от ЕС.

Илюзия е, че нарастването на производителността на труда в България – само по себе си – ще доведе до настигане на средното ниво на доходите в Европейския съюз. Но ако Брюксел погледне през очите на обикновения български или румънски гражданин, решенията му нито ще са толкова дългосрочни, нито толкова в полза на централна и северна Европа. Що се отнася до България, държавната политика по доходите и данъчното облагане със сигурност се нуждаят от сериозни корекции.

 

(1) Заглавието е на „24 май“

(2) Първичен по известната класификация са САЩ, вторичен – развитите страни в ЕС.

 

 Източник: списание „Мениджър“, бр. 12, 2018, с. 116-118.        

 

 

 

 

 

30 години след 1989 г.: Какво имахме и какво нямаме? - Христо Проданов

Почти неусетно изминаха почти 30 години от датата 10 ноември 1989 г. Тази година ще бъде юбилейна и за нея много ще се говори – за това какво имаме и какво нямаме днес при капитализма в сравнение със социализма в България. Нали преди 30 години хиляди скачаха „Кой не скача е червен!“, ревяха по площадите и пееха как времето било тяхно и как 45 години им стигали, как социализмът бил „комунизъм“ и „тоталитаризъм“, а сега влизали във възможно най-светлото „отворено общество“, защото капитализмът бил демокрация, свобода, права и свободи. Така нар. от тях „комунизъм“ беше обявен за универсалното зло, за всички беди на човешката цивилизация от зората на нейното съществуване, макар че през последните години в устата на днешните нашенски десни и либерали той започна да си дели първенстващото място в лигата на злодеите с Русия и Путин. Но това е така, защото според  нашенските антикомунистически „демократи“ и евроатлантици Путин бил „комунист“.

В този контекст се зачудих какво нямахме по времето на социализма, което имаме днес в условията на капитализъм.

 

Първото, което си имаме е един дълъг набор от наркомания, проституция, циганизация, чалгаризация, престъпност, убийства, грабежи, корупция, мутри, бандити, глад, масова емиграция, вредни храни, алкохолизъм, стрес, които за последните 30 години са довели до изпаряването на близо 2 млн. човека от България, страната е в демографски колапс и прогнозите са, че ако тенденцията се запази такава до няколко десетилетия е възможно държавнотворческият български етнос да е малцинство, а християнството периферна религия, заменени от някаква амалгама от турци, цигани и емигранти от Близкия изток и Северна Африка. Парадоксалното е, че „деспотичният“ социализъм, умъртвявал и хвърлял в лагери хора за удоволствие и ял малки деца за закуска за 45 години увеличи българите от 7 на 9 млн., а милият, добричък, ни лук ял, ни лук мирисал капитализъм ни върна под 7 милиона само за по-малко от 30 години.

Второто, което си имаме в условията на реставриран капитализъм, но нямахме по времето на социализма, са корумпирани политици и олигарси, които поддържат ниски заплати,  годишно крадат от българския народ милиарди левове, които с пропуснатите ползи в резултат на корупция, монополи, картели, обществени поръчки и пр. достигат поне няколко стотин милиарда за периода на целия преход. Спомнете си само как държавна собственост за стотици милиарди, създадена от и принадлежаща на всички българи, беше разграбена за по долар парчето. Периодът остана известен в историята на България с понятието „криминална приватизация“, но криминалитетите и днес заемат високо престижни длъжности с полагаемите им се за ограбването на България тлъсти заплати.

Третото, което си имаме в условията на капитализъм, но нямахме при социализма, са монополистите. Имахме един държавен монопол, който всъщност беше обществен монопол в полза на цялото общество. Днес имаме ЕРП-та, вода, топлофикационни дружества, горива и каквото там можете да се сетите, които скубят десетки пъти повече пари от нас в сравнение със социализма, след което изнасят печалбите. Същото трябва да се каже и за големите западни вериги, които ни продават по-нискокачествени стоки в сравнение със Запада, нанасят удари по българските производители и след това изнасят печалбите в чужбина. Всеки похарчен в тези вериги или даден на монополистите лев вече е завинаги безвъзвратно изгубен за България. А това са милиарди левове годишно.

Четвъртото, което си нямахме при социализма, но имаме в условията на реставриран капитализъм, трябва да свържа с директивите на новия „голям брат“ към компрадорската политическа класа у нас. То не бяха  милиарди, които мизерстващият българин, броящ иначе всеки ден стотинките в джоба си, хвърли по американски ТЕЦ-ове, златни концесии, безцелни конфронтации с Русия и санкции, спрени енергийни проекти, безплатни бази, Ф-16 и какво ли още не. Те Щатите затова са впрочем богати – защото нагло крадат от останалия свят чрез неоколониалните елити, които поставят там. Да си спомним, че Тръмп най-напред поиска мексиканците да дадат 5 млрд. и изградят стената помежду им, но те се  опънаха. Да дойде да ги поиска от нашите управници и ще види колко чевръсто те ще ги извадят от джоба на българина, след което ще обяснят на въпросния българин как нямат пари за него.

Петото, което си нямахме при социализма, но си имаме при капитализма е престъпна държава. Държава, която краде чрез косвени данъци от бедните, но слага плоски и дори никакви данъци на богатите. Държава, в която прокуратурата е толкова лицемерно престъпна, че повдига обвинения срещу едно от лицата на опозицията, защото е изнесла данни за корупция. Държава, която може да открадне 1,4. млд. лв. от здравето на българите и да съдейства активно за ограбването на незнам си колко милиарда от КТБ. Държава, която унищожава животните, поминъка, живота на хората. Държава, в която не могат да те излекуват или погребат, ако не си платиш.

Шестото, което получихме в условията на реставриран капитализъм е така бленуваният за цяло поколение българи ЕС. Но и той основно се занимава с това да ни граби, да поддържа послушни и корумпирани елити. Честно казано не знам колко точно получаваме под формата на еврофондове, но то няма и голямо значение, тъй като то и без друго основно се краде. Но пък знам, че изобщо не плащаме малко на ЕС под формата на всякакви измислени глоби за щяло и нещяло, вноски в европейския бюджет, затворени блокове в АЕЦ „Козлодуй“, неадекватно за българските условия политическо и икономическо законодателство, председателства, квоти, идиотски разпределени субсидии и изобщо по уйдисване на акъла на Брюксел и Берлин. Само чрез заграбения човешки капитал от България европейският капиталистически център е изсмукал десетки пъти повече средства отколкото сме получили чрез европейските фондове. Но и това му е малко, та сега се опитва да ликвидира цял един отрасъл на страната ни – транспортния, за да обогатява своите олигарси.

Седмото, което получихме в условията на реставриран капитализъм, но нямахме по време на социализма, са соросоидни, американски, турски, ислямски и всякакви други фондации, финансирани от външни фактори и преследващи външни и пагубни за България интереси. В резултат на тяхната иделогическа манипулация голяма част от българите са с неолиберално дрогирано съзнание. Останалите изпаднаха в едно безумно състояние на духа, което тотално унищожи субективният фактор, така важен за развитието на всяка една държава. Образованието, здравеопазването, културата, изкуствата, моралът, науката се ръководят не от държавата, както е по времето на социализма, а от пропагандно-идеологическите структури на мрежа от НПО-та и медии, обслужващи чужди интереси.

Осмо и особено важно нещо, което нямахме по време на социализма, но си имаме в условията на реставриран капитализъм, това е НАТО. Заедно с НАТО имаме и американски бази у нас, унищожена армия, ставаме прифронтови държави, водим хибридни войни, а някои политици ни пращат да се бием с Русия. Заедно с НАТО си имаме още мигранти, терористи, контингенти, избити български войници зад граница  в името на чужди каузи. Оказва се, че социализмът е осигурил половин вековен мир на планетата, а капитализмът само за няколко десетилетия успя да превърне света в един кипящ казан. А нас българите ще ни пратят за пушечно месо. Нали затова ни направиха прифронтова държава.

 

Няма обаче да е честно, а още по-малко коректно да посочвам само това което при социализма сме нямали, а днес имаме. Трябва да бъде посочено и какво сме имали при социализма, но днес си нямаме.

 

Първото, което имахме при социализма, но нямаме днес е земеделие. Първо решихме да го разпарчетосаме на малки парченца, да го заграбим и ликвидираме с „ликвидационни съвети“, изпращайки така милиони хора на улицата и поставяйки началото на процесите на циганизация. А от началото на нашия век решихме да го окрупним в ръцете на няколко десетки олигарха, които трупат милиарди от субсидии и правене на нищо, а плащат мизерни стотинки под формата на рента на собствениците. Зеленчукопроизводството пък съвсем го забравихме, защото там условията са такива, че олигархизацията е по-труден процес.

Второто, което имахме в условията на социализъм, но нямаме при капитализма е индустрия. Всичко беше разграбено, унищожено, разкостено, сринато със земята. От индустриална сила България се превърна в суровинен придатък за богатите западни икономики, които така ни грабят посредством съвременните форми на неоколониализъм – чрез низкоплатената работна сила и минималните данъци, чрез ликвидация на всичко, което може да ги конкурира, чрез грабеж на хиляди учени, лекари, инженери и други специалисти.

Третото, което имахме в условията на социализъм, но нямаме днес, е армия. Армия, която представляваше заплаха за Турция и Гърция взети заедно, а  днес прилича на една весела дружинка. Разкостихме я и нея, за да ни пази НАТО и за да купуваме оръжие от НАТО, за да сме беззащитни и несуверенни мижитурки в ръцете на новите господари.

Четвъртото, което имахме в условията на социализъм, но нямаме при реставрирания капитализъм е образование. Днес образователната система бълва предимно неграмотност и посредственост, подчинена на изискванията на всякакви чужди фактори. Самата държава е дотолкова абдикирала, че предпочита да плаща на частни училища, които да учат момченцата, че са момиченца, но не и да поддържа държавните училища, предпочита да плаща на чужди фондации да правят учебниците, но не и сама да прави учебниците. В резултат на това Левски и Ботев се оказаха терористи, а 5 вековното турско иго се оказа „мирно и съвместно съжителство“. И както през турското робство плащаме „кръвен данък“ – около 10 % годишно най-добрите завършващи средно образование ученици са заграбвани от западните държави и обучавани там, за да обслужват техните икономики, повечето от тях забравящи за род и родина.

Петото, което имахме при социализма, но нямаме при капитализма, е здравеопазване. Безплатното здравеопазване се превърна в търговска дейност. Днес хора в уж европейска България измират, защото нямат пари, защото здравето не е социална дейност, а бизнес. Бизнес, който превърна човешкия живот в обект на покупко-продажба, или както е модерно да се казва у нас в „алъш вериш“.

Шестото, което имахме при социализма, но нямаме днес, е сигурност. Всеки във всеки един момент може да бъде ограбен, пребит или убит, а новините ежедневно ни заливат с десетки такива случаи. Самите полиция и прокуратура са до такава степен прогнили, че човек не знае дали по някое време няма самите те да му спретнат нещо. Хората се заключват с по няколко ключалки, а милионерите си живеят в изолирани от страхотиите на големия град или малко село затворени градчета.

Седмото, което имахме при социализма, но нямаме в условията на реставриран капитализъм, е справедливост. Липсата на справедливост се превърна в базов проблем на българското общество. При това не само липсата на правно-юридическа справедливост, но и на социално-икономическа справедливост. Затова юридическата справедливост за бедняка е една, а за богатите олигарси и корумпирани политици, които ограбиха построеното от социализма и продължават да крадат с пълни шепи е съвсем различна.

Осмото, което имахме по времето на социализма, но което нямаме в условията на реставриран капитализъм е държава. Парадоксално е как от една страна имаме, престъпна държава, а от друга нямаме държава. Всъщност, не е толкова парадоксално. Обяснението е в това, че когато става дума за нещо престъпно държавата ще го направи, но когато е за нещо полезно абдикира и започва да ни обяснява как не може. Ми няма да може. Едно е да крадеш от народа, а съвсем друго да решаваш проблемите му, когато си делегирал всички въпроси на пазара, олигархията, соросоидните организации, Брюксел, Вашингтон и Анкара. А като нямаме суверенна държава с политици, които 30 години козируват и служат на чужди интереси, то нямаме и достойнство. Нямаме и бъдеще.

 

 

 

Източник: сайтът „24 май“, януари 2019 г.

 

 

 

 

 

 

Марксистки обяснения за възхода на съвременната олигархия – доц. Ивка Цакова

Идеите на Карл Маркс преживяват ренесанс в съвременния свят на неолиберален глобален капитализъм. Тезата за държавата като „оръдие на класово господство“ е особено актуална в процеса на олигархизация на политиката под маската на либерална демокрация. Чрез методологията на марксизма (неомарксизма) в настоящата статия ще опитам да обясня възхода на съвременната олигархия. Изложението е структурирано около три твърдения: а) Олигарсите се третират като класа; б) Олигархията се легитимира чрез идеология; в) Днешното натрупване на капитал е достигнало безпрецедентна концентрация в ръцете на малцина. Заключението очертава пътища за антиолигархична съпротива.

 

Целият материал виж тук:

http://unwe-research-papers.org/uploads/ResearchPapers/RP_vol5_2018_No19_I%20Tsakova.pdf 

 

 

 

 

 

Томосът на разкола - Велислава Дърева

Г-н Архондонис, титулуван Негово Божествено Всесветейшество Вартоломей, Архиепископ на Константинопол – Новия Рим и Патриарх Вселенски, сътвори дела богупротивни и човекоугодни и нанесе нечувани оскърбления на Едната Света Съборна и Апостолска Църква: анексира чужда каноническа територия; самообяви се за „Източен папа”; легитимира разколници, самозванци и предадени на анатема, обдари ги с автокефалия и томос; погази свещените канони, правилата апостолски и на вселенските събори; и понеже извърши това безчиние, изпадна в ерес небивала, и посрами, и унизи, и опозори Константинополската катедра; и предизвика разкол в православния свят ради амбиции, властолюбие и алчност…

 

Забрави Архондонис, че е пръв по чест, но не и по власт – властта узурпира, честта изгуби.

 

Томосът, връчен на украинските разколници няма нищо общо с Вярата, с Православието, с Църквата, с Бога – съвсем.

 

Това е политически инструмент. Пътен лист за втори мандат на Порошенко. Дозволение за овластените неонацисти да грабят църквите и манастирите на УПЦ-МП, да бият и убиват духовници и миряни, да разширят територията на гражданската война. „Нотариален акт”, с който „по право” Вартоломей си присвоява каноническа територия на РПЦ ведно с нейното паство, собственост и безценни духовни съкровища.

 

За САЩ това е нов етап на войната срещу Русия – религиозна. Понеже никакви войни и провокации не сломяват Русия, САЩ започват антиправославен поход срещу Русия, в съучастие с подопечните им Вартоломей и новооглашените „автокефалници”. За да унижат и сломят Русия като унижат и сломят РПЦ.

 

Поместните православни църкви са поставени пред фалшива дилема: да „избират” между неканоничната „Светейша църква на Украйна” (СЦУ, според фамозния томос) и каноничната УПЦ-МП. Няма избор между разкола и Светото православие. Изборът е ясен. Войната срещу РПЦ е война срещу Православието. Срещу православната цивилизация. Срещу нашия Господ Бог Иисус Христос, глава и домостроител на Църквата. Изходът от тази война е предизвестен.

 

 

Източник: сайтът „Клуб 24 май“, 8 януари 2018 г.