Защо Байдън нарече Путин "убиец"
В легендите за пиратите, поставянето на „черна марка“ на даден човек означава, че му е била издадена присъда и тя вече не подлежи на обжалване (от което разбира се, изобщо не следва, че присъдата непременно ще бъде изпълнена). Безпрецедентното, в истинския смисъл на думата, интервю на Байдън може с право да се разглежда като „черна марка“ за Владимир Путин, поставена му от президента на САЩ от името на силите, които го вкараха в Овалния кабинет на Белия дом. Тази „черна марка“ означава, че е започнала финалната фаза от изпълнението на плана за държавен преврат в Русия, който предвижда физическо унищожаване на руския президент. Че истинските господари на Америка (и не само на Америка) не възнамеряват да правят никакви компромиси и споразумения с Владимир Путин. Че вече са му постановили присъда и възнамеряват да се отнасят с него по същия начин, както го направиха със Слободан Милошевич, Саддам Хюсеин и Муамар Кадафи.
Сгъстявам краските? Въобще не. Нека приемем, че думите на Байдън не са бълнуването на сенилен старец. И дори пиар ход, предназначен да демонстрира пред избирателите хладнокръвието на новия президент на САЩ. „Той е богатир, един такъв истински ... Другите (с изключение на избирателите) не го притесняват” (Фьодор Лукянов). Нека опитаме да се измъкнем от тези обяснения, които ни се предлагат, и да си представим, че Байдън, действайки независимо или ретранслирайки нечия воля (в случая това няма значение), обиди руския президент съзнателно и обмислено, тъй като по някаква причина наистина му е трябвало Владимир Путин и гражданите на Русия да чуят в ефир това, което чуха. Ако това е така, а вероятността, според мен, е по-висока от 90%, тогава се появява нова реалност за руско-американските отношения и за всички граждани на Русия, независимо от политическите възгледи на всеки от нас и нашето отношение към Путин.
Публичната обида на държавен глава, както оскверняването на който и да е държавен символ, например знаме, от лидера на друга велика сила (никой не обръща внимание на думите и действията на малки, но горди „помияри“) по всяко време е означавала само едно нещо - война. Освен това изобщо няма значение под каква форма ще се проведе: гореща, студена, хибридна или сега ще бъде измислена някаква нова форма и ново име (повече от век конфронтацията между Британската и Руската империи беше наричана „Голямата игра“). Главното е, че това ще бъде война, резултатът от която неизбежно ще бъде победата или поражението на една от страните. А основният постулат на международните отношения - „горко на победените“ - не е отменян.
Байдън и тези, които го назначиха на поста президент на САЩ, не могат да започнат „гореща“ война срещу Русия - ядреният паритет не позволява. Но това не прави ситуацията, породена от изявлението на Байдън, по-сигурна за нашата страна. Русия почти винаги печели „горещи“ войни, което не може да се каже за всички други форми на конфронтация.
„Голямата игра“ завърши не с взаимноизгоден компромис, свързан с формирането на Антантата през 1907 г. (в което ни уверяват през цялото време), а със смъртта на Руската империя през февруари 1917 г. Трудно е да си представим колко мъка нашите хора изтърпяха след това. Само гражданската война какво ни струваше.
Студената война завърши не с взаимноизгоден компромис, подпечатан от ръкостисканията на Горбачов и Буш-старши в Малта, а с „най-голямата геополитическа катастрофа на 20 век“ - разпадането на СССР. Колко мъка донесе това поражение на хората всички ние помним много добре.
Поради това фактическото обявяване от Байдън на „не гореща“ война срещу Русия трябва да се разглежда като предизвикателство към самото съществуване на нашата държава и нашия народ.
Възниква обаче въпросът: защо Байдън направи това под формата на лична обида към руския президент? Отношенията между нашите страни и без това през последните няколко години напълно попадаха под понятието „студена война“. Би било възможно да се изпрати сигнал, че новата администрация във Вашингтон ще влоши още повече отношенията с Москва и без тази изключителна стъпка.
Вярвам, че ключът към отговора на този въпрос е даден от американиста Дмитрий Дробницки: „Какъв е Байдън и защо това нещо беше поставено в устата му [обвинението, че Путин е убиец]? Защото, както е известно и записано в биографията на Байдън, той говори с Милошевич през 90-те години и му казва: „Вие сте заклет военен престъпник“. Това е записано в официалната биография на Байдън. С други думи, този човек казва на лидерите-“негодяи” какви са те и какво им се случва след това? Какво се случи с Югославия? Всичко това беше казано не с цел да бъдат обозначени някакви политически приоритети, а с цел да се обяви: „Ще направим с Русия същото, което направихме с Югославия“.
Разбира се, Америка, при цялото й желание, не може да приложи югославския сценарий към Русия. Следователно ключовото значение в думите на Дмитрий Дробницки не е, че „ще действаме както с Югославия“, а фразата, адресирана до Милошевич от устата на Байдън - „военен престъпник“, тоест смъртна присъда, която след това беше изпълнена в подземията на Хагския трибунал.
Обявявайки Владимир Путин за „убиец“, Байдън даде да се разбере, че САЩ възнамеряват да унищожат Русия чрез унищожението на нейния лидер. Нека си припомним, че думите на Байдън имат контекст и предистория. Това, което беше озвучено във Вашингтон, изобщо не се появява от нищото.
Първо, във Великобритания Литвиненко бе убит по „екзотичен“ начин с помощта на полоний. Мащабна медийна кампания въведе в съзнанието на западната общественост информация, че руските специални служби по пряко нареждане на президента използват някакви ужасни отровни вещества срещу своите опоненти. За убедителност обвиненията бяха подкрепени от присъда на британски съд.
След това започна активна имитация на използването на химическо оръжие в Сирия. И отново имаше масирана медийна кампания с обвинения не само за Асад, но и с непрекъснато споменаване на подкрепата на Путин за него. Обвиненията за по-голяма достоверност за западната общественост се подкрепяха от присъди на ниво ОЗХО и ООН, чиито структури след разрушаването на СССР попаднаха под пълния контрол на Запада.
2018 г. - отравянето на Скрипалите с бойното отровно вещество „Новичок“. Русия и Путин бяха обвинени в използването в Англия на оръжия за масово унищожение. Отново масирана медийна кампания. Официално признаване на факта на използването на химическо оръжие от водещите сили на Запада, като това признание бе подсилено чрез въвеждането на санкции срещу Русия.
2020 г. - отравянето на Навални. По лично искане на Меркел и Макрон към Путин „пациентът“ е отведен за лечение в Германия, където германски експерти откриват следи от бойно отровно вещество (кой би си го помислил). След това те са открити и от френски и шведски специалисти, след това от ОЗХО. Всичките 27 държави от Европейския съюз единодушно обвиняват Русия и Путин, че се опитват да убият Навални с химическо оръжие.
Както виждаме, почвата за изявлението на Байдън е обработвана повече от десет години, общественото мнение на Запад е добре подготвено за възприемането на руския президент като престъпник, опасен за света. Освен това на първите етапи на операцията за демонизиране на Путин Великобритания свири първа цигулка, а след това се включват Германия и Франция. И едва тогава Съединените американски щати сметнаха за възможно и необходимо да излязат от сянката и да проведат последната, както те очевидно очакват, фаза на операцията.
Във връзка с всичко това обаче възниква друг въпрос - защо Вашингтон, Берлин, Париж и Брюксел имат нужда гражданите им да възприемат Путин като ужасяващ престъпник? Защо трябва да подготвят общественото мнение да го възприема по начина, по който са възприемани Милошевич, Саддам и Кадафи? Не звучат ли подобни предположения като примитивни теории на конспирацията? Мисля, че отговорът е очевиден. Путин не успя да оправдае надеждите на Запада да унищожи Русия. Нещо повече, той започна да се възприема от глобалния елит като пряка заплаха за техните жизненоважни интереси и ценности.
След разпадането на СССР Западът постави кръст на Русия. Екипът на Елцин беше възприеман като утилизационна бригада. Съответно също така беше възприеман и Путин първоначално. Освен това, както следва от публикуваните телефонни разговори между Елцин и Клинтън, първият гарантира за наследника си пред президента на САЩ. Но хората предполагат, а ...
При Путин Русия внезапно промени вектора на угасването си на вектор на развитие. Да, руските граждани имат значителен брой напълно оправдани и справедливи твърдения за това какво е било и как продължава това развитие. Но трябва да разберем, че Западът възприема ситуацията в съвсем друга референтна рамка. За него непростимият грях на Путин е, че Русия се е развила през последните двадесет години, а не се е разпаднала.
Путин без съмнение не е враг на Запада, той е западник, привърженик на обединена Европа от Лисабон до Владивосток. Само че той вижда Русия в обединена Европа като равноправна велика държава. Можете да казвате, стига да ви харесва, че това е утопия, но той потвърди, че се придържа към тази идея, говорейки на форума в Давос през 2021 г. А подобно западничество на Путин за самия Запад не е с нищо по-добро от откровеното антизападничество.
Спомнете си каква буря от възмущение и то доста искрена, както в Америка, така и в Европейския съюз, породиха думите на Путин за разпадането на СССР като най-голямата геополитическа катастрофа на ХХ век. Те бяха възприемани като пряко предизвикателство към съвременния световен ред. Без разпадането на СССР Америка никога не би могла да се превърне в единствената суперсила и да се опита да ръководи еднополюсен свят. Без разпадането на СССР обединена Европа никога не би могла да се появи. Може да се твърди, че Европейският съюз в сегашния си вид е пряк резултат от „най-голямата геополитическа катастрофа на 20 век“.
Не е изненадващо, че както в Америка, така и в Европейския съюз политиката на Путин, насочена към връщането на Русия в клуба на великите сили, се възприема като предизвикателство към световния ред, създаден върху руините на СССР. Натрупаното по време на слабостта на Русия към Запада може да намалее с нейното укрепване. Оттук и първите проблясъци на конфронтация по линията Русия-Запад още към началото на втория президентски мандат на Путин. Известната реч в Мюнхен беше ясна проява на това. Понякога се тълкува като антизападна. Нищо подобно. Това беше речта на западник, призоваващ Запада да помисли по-добре и да признае Русия като равноправен партньор.
Геополитическите противоречия се изострят многократно от противоречия на нивото на основните ценности. Западният свят, западният елит са напълно идеологизирани. Там безусловно властва идеологията на либералния глобализъм, който не толерира никакво несъгласие. А в Русия, по време на триумфалното шествие в щатите на Америка и Европейския съюз на закони за еднополовите бракове, се приема закон, забраняващ насърчаването на хомосексуалността сред подрастващите. Не е изненадващо, че през 2015 г. Байдън, докато все още беше вицепрезидент на САЩ, заяви, че Русия е основният враг на либералния глобализъм („Целта й е ясна - да събори световния либерален ред. С други думи, Русия има различна визия за бъдещето"). Две години по-късно, през 2017 г., на конгреса на най-голямата и влиятелна партия в ЕС, Европейската народна партия, която включва партията на Ангела Меркел, Русия беше официално обвинена, че „води недекларирана война срещу европейските ценности“.
Вярвам, че последната капка за Запада беше онлайн речта на Владимир Путин на форума в Давос. Дневният ред на форума не беше скрит, а напротив, беше широко рекламиран - обсъждане на стратегията за преход към Новия чудесен свят, в който транснационалните корпорации („социално отговорни") ще заменят националните държави, а хората ще получат пълна свобода: свобода от вяра в Бог, Родина, нация, семейство, пол и частна собственост. С цел превръщането на тези така възвишени идеи в живота и със съдействието на папата дори беше създадена специална управленска структура - Съвет за приобщаващ капитализъм, оглавяван от 27 Пазители, лидерите на най-големите транснационални корпорации и високо поставени чиновници. И на този форум в Давос, предназначен за демонстрация на триумфа на либералния глобализъм, Владимир Путин изключително добронамерено, сякаш се обръщаше към стари приятели, заяви, че изход от кризата е възможен само чрез укрепване на суверенитета на националните държави, ограничаване на апетитите на транснационалния капитал и укрепване на традиционните ценности, на първо място, институцията на семейството.
Всъщност президентът на Русия в Давос хвърли ръкавица в лицето на либералния глобализъм. Отговорът на тези, които се смятат за господари на света, беше „черната марка“, която те му поставиха чрез Байдън.
Така че може би стига с подигравките с „деменцията“ на Байдън и начина, по който се спъва в самолета. Личните качества на Байдън и здравословното му състояние нямат нищо общо със случилото се. Ръмжането, ненавистта и нежеланието да се види заплаха са най-добрия подарък за онези сили, които са предприели курс на държавен преврат в Русия, включващ физическото отстраняване на президента. Защо точно преврат? Тъй като по никакъв друг начин, с изключение на дворцов преврат, прикрит като цветна революция, присъдата под формата на „черна марка“ не може да бъде изпълнена.
Превод: Валентин Радомирски
Оригиналът тук: https://regnum.ru/news/3225585.html
