Уважаеми другарки и другари, приятели,
Сигурен съм, че всички събрани в тази зала се радват на поводът който ни събра – излизането на новата книга на другаря Гале Христов.
Творческите търсения на автора за Димитър Каляшки (Каляка) - изтъкнат деец на младежкото и работническото движение, почти енциклопедична фигура, блестящ оратор, пламенен антифашист, секретар на Околийския комитет на БКП и организатор на съпротивата в Кюстендилския край датират не от сега. Длъжен съм да припомня, че още в автобиографичната си книга „За преживяното и сътвореното“, излязла 2012 г., авторът очертава няколко значими дейци с особен принос в дейността на партията в нашия регион, сред които с особена светлина блести името и делото на Димитър Каляшки. Така че новата книга не изненадва с появата си, тя се роди някак много естествено.
В статията си във вестник „Земя“ от 2015 г. за 100 годишнината от рождението на бай Георги Каляшки, с когото авторът е близък приятел, много вярно и точно отразява изключителното влияние на Димитър Каляшки за формиране личността на брат си. Примерът на неотразимият Димитър Каляшки стават негова пътеводна звезда през целия му жизнен път.
Да черпиш от извора е рядка възможност, която Гале Христов не пропуска да използва съвсем добросъвестно, за да ни убеди с настоящата си книга, какво огромно влияние и значителен отпечатък остава върху самия него непреходния пример на Д. Каляшки.
По-нататък експонирането на образа на забележителния човек и революционер преминава и през изследването на автора от 2015 г. – „Антифашистката съпротива в Кюстендилски окръг в периода 1923-1944 г. Исторически обзор и поуки“
Днес за нас е празник, не само защото присъстваме на прохождането на новата книга, а и защото издаването на четиво с антифашистка тематика днес е рядкост. Трябва да сме благодарни на Гале Христов когато вземем в ръце книгата му. В нея откриваме изключителни неща. Да, и досега името на Каляшки за нас е легенда. Но когато се запознаем с автентичните му писма от затвора, с редовете оставени от ръката му, сякаш се потапяме в друга, автентична атмосфера. В книгата си авторът се придържа изцяло към принципите за излагане на историческата истина. Материалите са издирвани дълго време, а част от документите са непознати за широката публика, дори и за повечето от нас присъстващи в тази зала, което я прави по своему уникална.
В процеса на четене на книгата имах възможност мислено да премина в онова героично и драматично време. Книгата е силно историческо четиво с автентичните спомени на другарите, със собствените мисли и тревоги на Каляшки. Това е предадено по един великолепен начин от автора на книгата, където на много места откриваме личната емоция на Гале Христов.
В началото на книгата авторът започва с осветляване на историческия период, времето в което се формира, живее и разгръща революционната си дейност Д. Каляшки. А това време е буреносно, светът и хората са разделени. Гале Христов прави обзор на революционния процес в страната, за да подчертае умението на Каляшки много задълбочено да вникне и разбере императивите на епохата и задачите, които тя поставя.
Във втора глава авторът се спира на биографични данни за Д. Каляшки, разглежда детските, ученическите и студентските му години, откроява мястото на семейната среда и атмосферата, в която израства бъдещия революционер. Подчертава се, че въпреки недоимъка, от малък той проявява своето трудолюбие, любознателност, дарования, жажда за знания и желанието да се образова. Акцентирано е върху неговите способности проявени в Кюстендилската гимназия – „Умът му сепва учителите, гласът му учудва класните стаи. Учениците обикват русокосото момче от близкото село, за тях той просто е мозък.“ Тук става приобщаването на Каляшки към политическа дейност. Откроена е ролята на Александър Починков, Петър Илиев, Стоян Стоименов и други за свързването му с прогресивното младежко движение и израстването му като убеден негов деец. Книгите, с които успява да се запознае по това време му помагат много бързо да овладее основните положения на революционната теория и да се превърне в активен пропагандатор на революционните идеи. Скоро Каляшки прави решителна стъпка – става член на БКМС през 1927 г. Идеите го завеждат в РМС през 1928 г., а после в партията през 1930 г. На тях остава верен до сетния си дъх, вече никой не може да спре отприщения поток.
По-нататък авторът ни води през студентските години на Каляшки във Физикоматематическия факултет на Софийски университет. И тук неговите способности и старание правят силно впечатление. Но акцентът в книгата е поставен по-скоро на активното му участие в борбите на прогресивното студентство. Отбелязани са участието на Каляшки в учредителната конференция на БОНСС на 30 март 1930 г. и първият му сблъсък с полицията, участието като един от организаторите и ръководителите на голямата студентска акция против кървавия професор Александър Цанков, привличането му като член на централното настоятелство и завеждащ агитацията и пропагандата на Първия конгрес на БОНСС, за да поеме като отговорен редактор вестник „Студентска трибуна“, където разгръща кипяща дейност. Проследени са успехите на вестника и трудностите, които създава властта по отпечатването му. Но отговорният редактор не редактира само вестника, той пише позиви, лозунги, юбилейни листове, изпраща дописки до вестници,изнася лекции, организира събрания, говорител е на протести и митинги. И срещите с полицията стават все по-чести. А неговите другари оценяват не само високата му ерудиция, но и неуморната му дейност,неустрашимост и непреклонност пред врага, големите му качества на организатор и трибун.
Достойнство на книгата и заслуга на автора е подчертаването, че през тези години Каляшки чете много, кръгът на неговите интереси е неимоверно широк, библиотеките са любимото му място. Но той чете и се подготвя по свой план – специализирана и художествена литература, изучаване на езици, трудове по ораторско изкуство. Вечер задълбочава изучаването на произведения на революционната теория.
И така до 1 февруари 1933 г., когато в последния семестър го изключват завинаги от университета заради комунистическата му дейност. Това не му позволява да се отдаде на науката, за което има свръхзаложби и интелект. Пред него остава единствено пътят на борбата и кармата да стане професионален революционер, която реализира по неповторим начин.
В трета глава авторът проследява революционната дейност на Каляшки на местна почва в периода 1933-1936 г. Преминал през школовката на РМС и БОНСС той се завръща в родния край като опитен и кален партиен деец. Всички качества, които той търси в себе си, вече е намерил. Добродетелите са изковани и проверени. Започва най-трудната част – работата на терен. И със своя опит, революционна закалка и начетеност, той си поставя за задача да помогне и придвижи напред партийния живот в околията.
Авторът успява да покаже правдиво размислите и търсенията на Каляшки от това време – настояванията му да се привличат за делото по-широки кръгове от работници, занаятчии, дребни чиновници, да се работи сред земеделците и други кръгове с цел изграждане на широк народен фронт, за скъсване с догматизма и методите на лявото сектантство, за необходимостта от единодействие срещу настъплението на фашизма. Хронологично е проследена дейността по изграждане на нови партийни групи и организации, усилията да не се разпаднат съществуващите, особено след военния преврат от 1934 г., проведените събрания и конференции от Каляшки, вече като секретар на Районния комитет на партията, старанието за откриване и подготовка на кадри с необходимите качества за извършване на отговорната и опасна дейност. Тук авторът акцентира върху практическите стъпки, предприети под ръководството на Каляшки, за укрепване съюзът между работниците и селяните, за съвместна работа със социалдемократи, радикали, земеделци и безпартийни по изграждане комитети на народния фронт. Затова той тръгва като апостол в обиколки по места, не само защото вниква в новия курс на партията от Петия пленум – януари 1935 г., на който е стенограф, но и защото такива са личните му убеждения, изстрадани от живота.
След предателствата и провала на конференцията от 21 март 1936 г., авторът изтъква достойното държание на Каляшки в дните на арест и особено пред съда. В приложението към края на книгата са дадени думите му в съдебния процес по Жиленската конспирация и блестящата му защитна пледоария от август 1936 г., пример за комунистическа зрелост и ораторско майсторство, дълго коментирана от населението.
В следващите страници авторът проследява времето прекарано от Каляшки в Кюстендилския, Софийския, Сливенския и Плевенския затвор. Това е време на усилено четене и самообразование. Много точно в книгата се подчертава, че за Каляшки затворът се превръща в нов университет по политическо поведение, системно изучаване на марксистката теория, общокултурно израстване и усъвършенстване на езиковата подготовка. И тук той планира и използва времето си най-пълноценно. Ръководи курсове, учи другарите си, спори с левосектантите. Сам си дава сметка за грешките в политическата борба. Със своите способности и знания той оказва силно въздействие върху идейното израстване на много политзатворници, някои от които по-късно се изявяват като водачи на антифашистката съпротива. Спомените на другарите-затворници, които привежда авторът, показват с какво уважение и обич се ползва Каляшки в тези тежки условия, заради неговата сърдечност, голяма човещина и безкористност към другарите си.
По забележителен начин авторът проследява поредната голяма промяна в живота на Каляшки след излизането от затвора през април 1941 г. За него е повече от ясно- враг № 1 от този момент е хитлеристка Германия, той не вярва на никакви пактове. Пътят на професионалния революционер минава в нова фаза – отначало като инструктор на Софийския окръжен, а след това и на Централния комитет на партията за Кюстендилска, Радомирска, Дупнишка и Пернишка околии. Започнала е борбата, в която няма компромиси, няма пощада, няма ден без геройство.
Авторът проследява дейността на Каляшки насочена към оказване помощ на партийните ръководства в този обширен регион, разясняване курса на партията по подготовка на въоръжената борба, неуморните му обиколки за активизиране на партийните и ремсови организации, дейността по изграждане на първите организации на Отечествения фронт, срещите с нелегални дейци, трудностите по осигуряване на нелегални квартири и доставка на оръжие. Той трябва да бъде навсякъде, да ободри другарите, да окуражи с усмивката си, да постави авторитетно належащите задачи, да вдъхнови с безстрашието си, с присъствието си.
Подобаващо място авторът отделя на конкретната организаторска работа на Каляшки по възстановяване дейността на Околийските комитети на БРП и РМС след претърпения удар през пролетта на 1942 г. в Кюстендилско и Дупнишко. До края на годината, наред с другата напрегната организаторска работа, той пише три брошури – „Как да се спасим“, „Някои лъжи на германските кречатала у нас“, „Какво иска Отечественият фронт“. Срещата с Кирил Велинов бележи началните стъпки по осмисляне на план за създаване на местна въоръжена група, която постепенно да прерасне в партизански отряд. Сформирането на новият околийски комитет на партията през септември 1942 г. е началото на установяването на много добър личен контакт между Каляшки и Стоян Лудев, които скоро ще се превърне в негов верен следовник и реализатор на общите замисли. След крилатата вест за победата при Сталинград Каляшки ликува пред другарите си: „Идва свободата, виждам я с очите си !“
Но както често се получава, скоро на мястото на възторга идва покрусата от подлото убийство на този изключителен човек и изявен деец на партията, от загубата на една неординарна личност и рядък ум. Фашистките палачи убиват физически Каляшки, но са безсилни да унищожат делото, за което той се бори и загина. На мястото му идват нови борци, които поемат знамето на съпротивата. И занапред той ще присъства в народната памет като силна и волева личност, изваяна от ярки индивидуални черти, сплотила по онова време ядрото на партията в Кюстендилска околия. Затова авторът в обобщението си подчертава , че Каляшки остава изключително светъл образ сред безбройните герои на работническото движение и съпротивата, пример с човешките си качества, които винаги ще продължава да буди нашето преклонение и възхищение.
Писането на книга е сериозна работа, словесно занимание, с което Гале Христов се е справил великолепно, доставяйки на себе си и нас емоционално удоволствие. Творческите попадения на автора в новата книга са много. Всеки сам ще се убеди. Силна документална стойност имат редовете написани от ръката на Каляшки, документалното наследство, писмата от затвора, поместените спомени на другарите, които потвърждават и допълват неговия цялостния образ. Читателите имат възможност да се запознаят с неговите схващания, да се докоснат до разсъжденията му за това кое е важното в живота, да се насладят на свободата в мисленето и изказа му, в способността му безпогрешно да оценява задачите на момента. С цялата си фактологически наситеност тази книга вече е незаобиколима.
Четейки написаното от Гале Христов не ме напуска мисълта от къде иде тази упоритост, тази прецизност в проучването. Обяснявам си го с това, че книгата е посветена на загиналите антифашисти от Кюстендилския край и че както признава сам авторът, за него Димитър Каляшки е идеал за революционер и човек.
Когато затворим книгата ще продължаваме да вярваме още по-силно в нашия идеал, ще продължаваме да преживяваме събитията от недалечното минало, да съизмерваме собствените си позиции и постъпки с мислите и действията на самия Димитър Каляшки. След този прочит идеалът остава все така светъл, все така блестящ, все така ярък, все така можещ да променя действителността. Но за осъществяването му е нужна работа, много работа, смелост, революционна решителност, себеотдаване, безупречен морал и висока нравственост – все черти от образа на неповторимия Димитър Каляшки.
Пожелавам на Гале Христов да намери стойностни читатели, които ще се зарадват на новата книга и ще я оценят.
Благодарим ти още веднъж другарю Христов ! Бъди жив и здрав !
На добър час на новата книга !
21 ноември 2017 г. Николай Ковачев
