Историческите известия и местните предания са единни и непротиворечиви в това, че след завоюването на Кюстендил от турците през първата половина на XV век той се превърнал в чисто турски град. Но откъм средата на XVIII в. в покрайнините му започнали да се заселват българя от околните села. Започнало побългаряването на Кюстендил.
Старото кюстендилско българско население било неуко, неграмотно. Когато е било необходимо да се напише писмо, налагало се е да се ходи в Самоков, където е имало грамотни хора. Така е било до началото на XIX в.
Първите следи от българско писмо в побългарения отново Кюстендил, намерени досега, се отнасят към 1816—1817 год. На един бакърен съд, притежание на кюстендилеца К. Лекарски, има надпис: „Христо хеним 1816". Възможно е обаче този съд и надписът на него да не са от Кюстендил, а от друг български край, може би от Скопие, където хекиминът Христо е живял дълги години. По-сигурен е надписът на голям бронзов свещник, подарен на новопостроената тогава българска черква „Света Богородица“ (1816 г.) от някой си хлебар — Косто от кюстендилското село Ръждавица. Грамотността се увеличила, когато била изградена първата черква в града „Св. Богородица" и когато наскоро след това в черковния двор била построена първата сграда за училище.
Училището представлявало голяма четириъгълна тъмна стая, която в началото не била и постлана. Край стените имало пейки за сядане, а когато броят на учениците нараснал, пейки били поставени и в средата на стаята. Първото училище било съградено по времето на гръцкия епископ Авксентий (т. е. 1817 г.)
Като един от първите учители от това време се помни даскал Захари дядо Стойнев, самоковец, учителствал в Кюстендил близо 10 години (1825—1835 г.) Особени грижи полагал за българското училище в града ни прочутият през гръцко-българските черковни борби владиката Авксентий, самоковец, епископ в Кюстендил от 1832 год. За да издигне училището на по-високо равнище, той искал да доведе за учител в него Неофит Рилски — най-учения за времето си българин, който току-що бил отворил Габровското училище. Но дали Неофит Рилски е учителствал в града ни, нямаме точни данни.
Други натъкнати учители са били Христо Ив. Крантев - дупничанин, син на граматика Иван Крантев, и Николай Хр. Танджаров —самоковец.
През 1849 г. било построено новото кюстендилско училище. То било издигнато пак в двора на черквата „Св. Богородица", но било по-голямо и по-просторно. Направата му биле замислена още в 1846 година, но била осъществена след 3 години. Пряк повод за построяването дал владиката Дионисий, който обичал да събира средства и да гради черкви, училища, болници и др. Голяма заслуга за построяването на училището имал учителят Николай Хр. Танджаров и бегликчията Димитраки Мизура от Пловдив, който извадил и фермана за изграждането на училището.
В Училищната кондика, изработена още през април 1846 г., се казва, че тя е изработена с цел в нея всичко да се отбелязва и който иска да научи нещо за школото, да се справи с нея. Бил изработен и правилник за училището, подписан от владиката, свещениците и първенците в града. В този правилник се предвиждало каква ще е заплатата на учителя и какви са изискванията към него. Той трябвало да бъде подчинен на архиерея, да проявява нравственост, да пази наредбите на черквата, да бъде прилежен, да учи децата да четат черковни книги, да пишат и да смятат, да ги учи на свещения катехизис, история и други полезни неща. Предвиждало се е още и издръжката на училището.
Новото училище било по-голямо и по-добре уредено. Състояло се от общ салон и две стаи. В него били въведени и чинове за сядане и за писане на тях върху пясък. Били направени и взаимноучителни таблици, които се окачвали по стените. Учениците били разделени по чинове, като най-отпред седели най-напредналите в обучението.
След построяването на това училище по-голяма част от еснафите и гражданите в Кюстендил се научили да четат и пишат.
Учителят Николай Хр. Танджаров може да се смята за истински реформатор в кюстендилското училище. През неговото учителстване тук били въведени нови предмети, застъпило се изучаването на история, география, езопови басни, благонравие, писане, смятане, елински език, катехизис, псалтика и гимнастика (един вид движения под такта на звънче). Преподаването се извършвало по взаимноучителната метода. Учебната година завършвала на 30 януари.
Способен и смел, учителят Танджаров скоро привлякъл вниманието и на турците в града. Като нарушил тогавашния обичай учениците да ходят с бръснати глави и само с един перчем на върха, той сам остригал тези перчеми и разрешил да се носят подстригани коси. За тази му постъпка той бил упрекнат от турците в московски навици.
Като един измежду най-добрите учители на кюстендилското училище се смята и даскал Аверки поп Стоянов от с. Рила, йеромонах от Рилския манастир. В Кюстендил той учителствал от 1851 до 1858 година, но връзките с града ни той не скъсал и по-късно, като живо се интересувал и подпомагал „бунтовните кроежи" в него. Аверки поп Стоянов е познат и като писател.
Достоен заместник на даскал Аверки поп Стоянов е бил архимандрит Дамаскин от Копривщица, който е бил като главен учител в Кюстендил от 1858 до 1861 год., когато избягал оттук, за да не бъде уловен от властта.
Следващи по-забележителни учители били Димитър Ангелов Гьошев (Друмохарски), Димитър поп Петров (Любенов), Сава Буботинов, Тодор Пеев. Тодор Пеев учителствал в Кюстендил от 1868 до 1871 год. Той бил не само учител, но и проповедник на революционното дело. Под негово ръководство бил основан и революционният комитет в града ни, и революционният комитет в Осоговския манастир. По времето на Тодор Пеев било открито и първото читалище в Кюстендил, което се наричало Българско читалище и чиято цел е била със сказки, представления и други да се повдигне културното равнище на гражданите, да се съживи народният дух.
Към 1860 година в Кюстендил било открито и Девическо училище. То се помещавало в частна къща, в съседство с мъжкото училище. Като една от първите учителки в него се помни монахинята баба Пелагия. От 1860 до 1873 год. учителка е била Мария Костенцева, а след нея до Освобождението — Йорданка Манова от София. По време на учителстването на Мария Костенцева училището било подобрено. Особено много грижи за него обаче били положени, когато в Кюстендил е учителят Йосиф Ковачев, който е назначен за „надзирател на училищата и черквите в епархията" и който въвежда звучната метода при обучението. По това време някои от учителите в мъжкото училище преподавали и в девическото училище. Ученичките ходели пребрадени през устата с кърпи, така че да не им се вижда лицето, разбраждали се само в час. Често пъти Девическото училище е било посещавано от някои ханъми в града.
От дългия низ на народни учители в Кюстендил от времето преди Освобождението най-ярко се очертава образът на даскал Димитър Стоянов, или както е известен и днес Даскал Димитрий. Предполага се, че той е роден в кюстендилското село Ваксево. Учил се е в кюстендилското училище и още твърде млад става учител. Отначало учителства в Изворското, Босилеградско, а после в Кюстендил.
През 1865 год. Димитър Стоянов основал ново градско училище в долната махала — Стамбол-Капия. Училището скоро се прочуло, учениците му се увеличили. Там започнали да ходят дори и момичета. Откриването на долното училище много облекчило децата от махалата, тъй като им спестявало минаването през турската Аджундар махала.
Даскал Димитрий е бил строг, но деен човек, привързан към всичко българско. Ходил облечен в народна носии, с потури и джубе и с голям кожух. Вземал активно участие в работата на читалището, в борбите с гърците. Участвал в изграждането на организационния комитет в града, на който бил и председател. Освен това, той се занимавал и с книжнина — изпращал дописки за „народните работи" до българските вестници. Даскал Димитрий бил почитан и уважаван от всички българи в Кюстендил. Днес едно от основните училища в града носи неговото име.
А. СТОЯНОВА, уредник в Окръжния музей
Източник: вестник „Кюстендилска трибуна“, бр. 45 / 12.06.1963 г.
