Търсене в този блог

събота, 22 ноември 2014 г.

За любовта, брака и времето - Хорхе Луис Борхес


 

 

 

"С времето човек разбира тънката разлика да държи ръка и да окове душа. И разбира, че да е в нечие легло не означава любов. И започва да разбира, че целувките не са договори. Подаръците не са обещания.

И човек започва да приема своите провали с вдигната глава и отворени очи. И се научава да гради всички свои пътища сега, защото утрешните основи са несигурни за планове, а бъдещите обикновено пропадат по средата.

И след време човек научава, че ако е прекалена, дори топлината от слънцето изгаря. И се научава да посади своя собствена градина. И да украси своята собствена душа, вместо да чака някой да му донесе цветя. И човек разбира, че наистина може да издържи, че наистина е силен, че наистина има стойност. И човек разбира и се научава! И всеки ден се учи!

След време разбираш, че да бъдеш с някой поради това, че ти предлага хубаво бъдеще означава че рано или късно ще искаш да се върнеш към своето минало. С времето разбираш, че само, който може да те обича с недостатъците ти без да се опитва да те променя, може да те дари с цялото щастие, за което мечтаеш.

След време ще си даваш сметка, че да се ожениш само, за да не останеш по-назад е сигурен признак, че бракът ти ще е един провал. След време ще си даваш сметка, че да си до някой само, за да не се чувстваш самотен накрая неизбежно ще те накара да искаш да не го виждаш повече.

С времето разбираш, че истинските приятели се броят на пръсти, а който не се бори за тях рано или късно ще се окаже заобиколен от фалшиви приятелства. След време също разбираш, че думи казани на прощаване могат да наранят човек за цял живот.

След време си даваш сметка, че който унижава или подиграва което и да е човешко същество рано или късно ще преживее същите унижения или подигравки, умножени многократно. След време разбираш, че да се извини може всеки, но да прощават могат само тези с голяма душа.

След време ще се увериш, че макар да си щастлив с тези, които са до теб, безкрайно ще ти липсват онези, които до вчера са били с теб, а днес вече са си отишли. След време си даваш сметка, че макар да си щастлив с тези, от които си заобиколен един ден ще плачеш за онези, които си оставил да си отидат.

След време си даваш сметка, че всяко едно преживяване с всеки един човек е неповторимо. След време разбираш, че да избързваш нещата или да ги насилваш да се случат, накрая ще накарат да станат не така, както си очаквал. С течение на времето си даваш сметка, че всъщност най-хубаво е било не бъдещето, а моментът, в който си се намирал! Точно този неповторим миг!

С течение на времето също научаваш, че животът е тук и сега и че е без значение колко планове имаш - не съществува нито утре, нито вчера. След време разбираш, че да се опитваш да простиш или да молиш за прошка, да казваш че обичаш, да казваш че ти липсва, да казваш че ти е нужен, да казваш че искаш да бъдеш приятел на някой до гроб е късно и вече няма смисъл!

Човек остарява твърде бързо, прекалено бързо и помъдрява прекалено късно! Точно когато... вече няма време..."

------------

 

Хорхе Луис Борхес /1899-1986/ е аржентински писател, есеист, поет и преводач, смятан за един от най-изтъкнатите южноамерикански автори на 20 век.

Есето е публикувано в последния брой на сп. "Ева"

Източник: Агенция БГНЕС, 22 ноември 2014 г.

 

 

 

 

сряда, 19 ноември 2014 г.

Новият световен сблъсък – видео

 

 


http://a-specto.bg/noviyat-svetoven-sblasak-video/     

Видеозапис от дискусията, организирана от списание a-specto и Университетско издателство „Св. Климент Охридски” в Аулата на Софийски университет на 12 ноември 2014 г. с участието на доц. Дарина Григорова, доц. д-р Валентин Вацев, Петър Волгин и Иво Христов.

 

Източник: a-spekto

 

 

 

25 години преход или реставрация на капитализма – проф. Иван Ангелов

 

 

 

От авторитарен социализъм България се върна към примитивен балкански капитализъм

 Връщам се към темата за прехода отново, защото тези дни, във връзка с 25 години от 10 ноември 1989 г., много се говори и пише по нея, като се допускат груби грешки и дори откровени лъжи. В центъра на тази кампания е Росен Плевнелиев.
    Преходът е постепенно преминаване от една в друга фаза на дадена обществена формация. Той е характерен с постепенни количествени натрупвания на промени, без резки качествени изменения. За преход може да се говори и при мирно постепенно преминаване към нова обществена формация, доколкото това е възможно.
    Реставрацията е широкообхватно понятие с много значения. В случая ме интересува реставрацията в обществото. Това е преминаване от настоящата към друга, съществувала по-рано, обществена формация. С други думи, връщане към добре познато минало. При реставрацията се променя системата заедно със съпътстващите я второстепенни, може би леко осъвременени характеристики. Реставрациите стават както по относително мирен, така и по насилствен начин.
    У нас преобладава мнението, че след 10 ноември 1989 г. преживяваме някакъв преход, който дори бил вече завършил. Този процес нито е преход, нито е завършен.

Има промяна към нещо

качествено различно от познатото ни до края на 1989 г. Тази система с основните си характеристики е съществувала у нас до 1944-1945 г. Затова е по-правилно да се каже, че преживяваме не преход, а реставрация (възстановяване) на позната ни от по-рано система, приспособена към сегашните национални и европейски реалности. Тази обществена система се нарича капитализъм, макар че това понятие почти не се използва сега, защото е наситено с негативно съдържание, а се заменя неправилно с неточни обтекаеми понятия като пазарно стопанство, трансформация и т.н. То не е ползвано и от Адам Смит преди повече от 300 години. Много по-често го срещаме у Карл Маркс и други изследователи след него. Освен това в наше време има различни видове капитализъм: континентален европейски, американски, японски, скандинавски и т.н. Можем да говорим и за примитивен балкански капитализъм. Между тях има много общо, но и значителни различия. Общото за капитализма е във фундаменталната му същност - доминация на частната собственост и произтичащите от нея разпределителни отношения. Различията са във второстепенните белези, но те не определят облика на системата.
Последното проучване на Галъп от септември 2014 г. за оценките на българите за периода 1989-2014 г. ни дава следната картина: 1% от запитаните отговарят, че изминалите 25 години са напълно успешни; 8% смятат, че е имало и грешки, но постигнатото е повече; 34% казват, че е имало и някакви успехи, но загубеното е повече; 27% - че това са напълно загубени и тежки за народа години.
    И така, защо твърдя, че в България се реставрира примитивен див балкански капитализъм? Кои са най-важните черти на тази реставрация? Ще се спра предимно на икономическите.
1. Доминираща частна собственост на мястото на предишната тотална държавна собственост. Промяната в икономическите отношения е най-важният признак за фундаментална промяна в обществената система. Това беше постигнато чрез мащабна престъпна приватизация и реституция. Разрушена беше по варварски начин цялата структура на българската икономика, присъща на средно развита европейска страна. Почти всички банки бяха подарени на чужденци. Сключваха се масово престъпно неравноправни договори за приватизация и концесии. Централното планиране беше правилно изоставено, но го замениха с най-примитивни пазарни механизми от преди 100-150 години.

Държавата беше изгонена

от участие в управлението на икономиката. Захвърлена беше дори регулацията, практикувана във всички развити страни. Вместо лоялната конкуренция, заплахите, изнудванията, пожарите, отвличанията, убийствата се превърнаха в широко практикувани инструменти в стопанските взаимоотношения. Настъпи хаос и разруха.
2. Реституция на недвижимата собственост на бившите собственици или техните наследници. Тя се превърна в източник на паразитни рентиерски доходи чрез отдаване под наем или аренда, за разлика от печалбата като предприемачески доход. Предприемаческият доход е по-полезен от икономическа и по-приемлив от социална и морална гледна точка, защото е резултат от производството на материални и духовни блага, осигурява заетост и доходи на милиони хора. Не са верни твърденията, че мнозинството българи подкрепяли реституцията. Вярно е обратното.
3. Печалбата стана главна цел на стопанската дейност. Пътят към печалбата минава през производството на продукти и услуги, но те не са цел за предприемача, а само средство за постигане на целта - по-голяма печалба. Стоките се произвеждат само и дотолкова, когато и доколкото носят печалба на предприемача. Печалбата е по-важна от човека с неговите физиологични и духовни потребности. В стремежа към висока печалба се допусна драстично подценяване и ниско заплащане на труда, което не е достатъчно за нормално възпроизводство на работната сила у нас. Както писа навремето Маркс, капиталът не се спира и пред най-големите престъпления в стремежа си към максимална печалба. Ние го наблюдаваме сега у нас всекидневно.
4. Нови разпределителни отношения. За разлика от авторитарния социализъм сега трудът, капиталът и предприемчивостта официално са признати за нормални източници на доходи у нас. Това е правилно, защото трудът и капиталът са необходими елементи на производствения процес. Липсата на един от тях прави производството невъзможно. А без предприемчивост няма икономически, социален и технически прогрес. Непростимата грешка на управниците през тези 25 години е

фаворизирането на големите,

най-често незаконни печалби на капитала и потискането на доходите на трудовите хора. По БВП на човек от населението имаме 47% от средния в ЕС, а по доходи - 22-23%.
5. След 1989 г. у нас протича разпределение и преразпределение на доходите, извън всички граници на разумното доходно разслоение, присъщо на пазарното стопанство. С мълчаливото съучастие на държавата то беше превърнато в престъпно присвояване и бързо доходно разслоение. Оформени са два социални полюса: 15-20% оскотяващо бедни и други 35-40% бедни, а на другия полюс около 1% много богати и други 8-10% заможни. У нас това стана за едно поколение, докато в развитите капиталистически страни е направено за 6-8-10 поколения. По средата остава тънка социална прослойка със средни доходи. Едновременно протичат два взаимно подсилващи се процеса в обратни посоки - расте бедността на бедните и богатството на богатите. Изтръпвам, като си помисля към каква социална пропаст се движи нашето общество през следващите години и десетилетия.
Това е отблъскваща и дестабилизираща политика. Тя не може да бъде дълготрайна, защото дори пословично търпеливият, учудващо наивен и робски покорен български народ едва ли ще я понася безкрайно дълго. Натрупаното отчуждение, омраза, гняв и омерзение у хората са толкова големи, че в недалечно бъдеще могат да прераснат от безопасна за управниците кротка апатия в опасни социални експлозии.
6. Ликвидиране на земеделските кооперации и възстановяване на дребните земеделски и едри латифундийски стопанства. Известна е варварската разрушителна роля на ликвидационните комисии и на връщането на земята в реални граници. Рязко спадна привлекателността на притежаването на земя и упражняването на земеделски труд.

Милиони декари земя пустеят    

Производителността на труда в българското земеделие е 3-4 пъти по-ниска от тази в ЕС. Производството на земеделски продукти се срина. Загубихме традиционните си външни пазари за земеделска продукция. От нетен износител на храни България сега внася около 75-80% от храните, които консумира. Възрастовата структура на селското население е неблагоприятна и ускорено се влошава. Стотици села и много селски региони се обезлюдяват, а обитателите на селата живеят в мизерия. Много от тях са лишени от елементарна здравна помощ.
7. Възстановяване на веригите от паразитни посредници между производителите (особено на земеделски продукти) и крайните потребители. Посредниците присвояват преобладаващата част от стойността на крайния продукт и злоупотребявайки безнаказано с монополните си позиции като изкупвачи, изнудват безпомощните производители. Държавата наблюдава безучастно този процес и мълчаливо го толерира.
8. Интелигенцията престана да е народен будител. Достойно за съжаление е съглашателското поведение на голяма част от нашата интелигенция. Много български учени - икономисти, философи, политолози, социолози, юристи, педагози, психолози, историци и други обществоведи все още пазят дистанцирано срамежливо мълчание по тези фундаментални проблеми на нашето време и тяхното още по-уродливо проявление в България и с това изменят на своя свещен дълг да продължават делото на народните будители. Като част от своя народ те са също кротки, страхливи и послушни и имат дълъг стаж на сервилност пред управниците, за разлика от интелигенцията в други европейски държави.
9. Възстановен е политическият плурализъм, типичен за развитите капиталистически страни. В България обаче присъстват и елементи на открита и прикрита репресия и различни форми на натиск върху опонентите, присъщи на примитивните периферни капиталистически общества: цензура и автоцензура, монополна структура на медиите със силно присъствие на чуждестранни капитали, сервилност на медиите към властта, ограничен достъп за обективните анализатори в медиите, авторитаризъм, граничещ с култ към личността, прилагане на икономически, административен, морален и друг натиск върху критиците на режима, покупка на гласове по време на избори.
10. Платено здравеопазване, образование, култура и други насъщни духовни дейности. Здравеопазването и образованието стават все по-трудно достъпни за все повече хора.    

Комерсиализацията

на много социални и културни услуги съперничи с комерсиализацията на стопанските дейности. Работата на болниците се оценява по финансовите им баланси, а не по лечебната им дейност. Същото е в образованието, науката, културата.
11. Опитите за възстановяване на монархията се основаваха на широко разпространени у нас илюзии в началото на 1990-те години, че само тя може да разреши тежките ни проблеми. Илюзиите, обаче се изпариха след четиригодишното присъствие на Симеон Сакскобургготски като премиер, управленската му некомпетентност и алчността му в присвояване на имоти.
Изводът е очевиден: през последните 25 години в България протича реставрация на примитивен балкански капитализъм. Предстои ни още дълъг път дори към съвременния цивилизован капитализъм на Западна Европа.
Ако трябва да обобщя с една-единствена дума най-голямата опасност, надвиснала сега над съвременния капитализъм и неговото българско издание, тя е ПОЛЯРИЗАЦИЯТА. Система, която допуска и дори създава такава поляризация между оскотяващата мизерия на милиарди хора и невиждания разкош на неколкостотин хиляди, не може да има дълъг живот. Тя сама отглежда гробокопача си и подготвя гибелта си. Съществуването на капитализма в сегашния му вид през близките десетилетия е под въпрос, ако не се вземат бързи мерки за овладяване на гигантската социална поляризация и за радикално пренасочване на общественото устройство в световен, европейски и български мащаб към повече справедливост и хуманизъм.

 

Източник: вестник „Дума”

 

 


 

Евроатлантически ценности или цивилизационен разлом – Радко Ханджиев

 

 

 

Когато някой у нас задава въпроса "кой е виновен", става ясно, че този някой - политик или медиен модератор - е попаднал в клопката на англосаксонските мантри

 

Трябва ли да съблюдаваме "европейското поведение", да се гордеем, че споделяме общите "евроатлантически ценности", както всекидневно ни уверяват политици и медии? Очевидно се има предвид някакво конкретно поведение, конкретни идеали и ценности, които ЕС и НАТО отстояват и защитават; които са различни и по-висши от идеалите и ценностите на народите на други държави, невключени в тези организации; и които ние, българите, споделяме едва след присъединяването ни към НАТО и Европейския съюз. Не си спомням обаче някой от родните ни политици или медийни модератори да е дефинирал какво точно представлява "европейското поведение", да е изброил кои точно са "евроатлантическите ценности".
В речника на българския книжовен език съдържанието на понятието "ценност" означава стойност, значимост, ценен предмет, материална или духовна придобивка. Същото тълкуване намираме в почти всички чуждестранни речници или справочни издания. Ценността, следователно, трябва да може да се възприема сетивно или да се въплъти в позитивен резултат, в благо. Като кюлче злато или диамант, като значимо творение или материална придобивка, като правото на безплатно здравеопазване или образование. Очевидно ценността е

само и единствено позитивна

В съзнанието на хората не съществува отрицателна ценност.
Съдържанието на понятието "ценност" претърпява развитие през хилядолетията на човешкото общество. Наред с непреходните, като диаманта или златото, като Хеопсовата пирамида, Тадж Махал или Казанлъшката гробница, като "Илиада"-та,"Хамлет" или "Евгений Онегин", съществуват и преходни ценности. Ако преди половин век телевизорът е бил считан за ценност, днес е обикновена битова, а за някои хора - даже ненужна вещ.
В хода на своята модернизация човечеството утвърждава ценностите свобода, мир, независимост, справедливост, равенство, хуманизъм, търпимост. Постепенно тези ценности се конкретизират и въздигат в неотменими права, като правото на личността на свободно развитие, достойнство и сигурност; правото на лична свобода и неприкосновеност; правото на живот; правото на закрила и убежище; правото на защита; правото на свободно придвижване; правото да се търси, получава и разпространява информация; правото на сдружения; правото на труд; правото на безплатно образование; правото на здравно осигуряване, достъпна медицинска помощ и безплатно медицинско обслужване; правото на здравословна и благоприятна околна среда и т.н. Тези ценности и права са разписани в Конституцията на Република България, конкретизирани са императивно в глава Втора още през 1991 г., далеч преди страната ни да стане член на НАТО и ЕС.
Утвърждаването на тези ценности за общочовешки става през периода на Просвещението. Днес те са фундамент на всяка демократична конституция. Декларацията за независимостта на САЩ от 4 юли 1776 г. е първият държавен акт, който прогласява, че "всички хора са създадени равни" и разполагат с неотменими права, като "живот, свобода и стремеж към щастие". В същия дух е съдържанието и на Декларация за правата на човека и гражданина, приета през 1789 г. в хода на Великата френска революция и залегнала в конституцията на Френската република.
Според член 2 на договора, подписан в Лисабон на 13 декември 2007 г., Европейският съюз се основава на "зачитане човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и зачитане правата на човека, включително правата на лицата, принадлежащи към малцинства; тези ценности са общи за държавите-членки в едно общество, чиито характеристики са плурализмът, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството между жените и мъжете." Тези ценности са разписани и в основните закони (конституциите) на всички държави-членки на Евросъюза.
Съгласно договора за Северноатлантическия пакт (НАТО) от 4 април 1949 г., (България е присъединена към този договор от 29 март 2004 г.) страните по него са решени "да защитават свободата на своите народи, тяхното общо наследство и цивилизация, основаващи се на принципите на демокрацията, свободата на личността и върховенството на закона". В стратегическата концепция се повтаря още веднъж, че НАТО се ръководи от "общите ценности на демокрацията, правата на човека и върховенството на закона".
В Стратегията за национална сигурност на Руската федерация, приета на 12 май 2009 г., общественото съгласие следва да се укрепва на основата на общите ценности "свободата и независимостта на руската държава, хуманизма, мира между националностите и единството на културата на многонационалния народ на Руската федерация, уважение към семейните традиции и патриотизъм".
Както се вижда, прокламираните от т. нар. евроатлантическа общност ценности

почти напълно съвпадат

с тези, прокламирани от Руската федерация. Не би могло и да бъде другояче. Народите от Атлантика до Урал са наследили и развили ценностите на цивилизация, корените на която може да проследим в древното близкоизточно начало. Това са универсални ценности, усетени още в Библейски времена, изведени и развивани в продължение на хилядолетия под културното въздействие на гръко-римския свят и християнството и окончателно утвърдени през епохата на Просвещението. Каквито и различия да са възниквали - канонични противопоставяния или непримирими догматични сблъсъци - народите, населяващи европейския континент, винаги са споделяли общи ценности благодарение именно на общото начало претопено през общия християнски купел.
Впрочем различия има и днес. Декларираното от Руската федерация придържане към ценноститe "независимост на руската държава", "уважение към семейните традиции" и "патриотизъм" например отсъстват в евроатлантическите договори. Но тези различия едва ли могат да бъдат сериозна пречка народите от източната и западната част на европейския континент да си сътрудничат, да се зачитат взаимно въз основа на старозаветния принцип: "Уважавай правото на другия, ако искаш другият да уважава твоето право".
Защо тогава у нас, а и на Запад, така енергично общите европейски ценности се пропагандират като "западни" и различни от ценностите на други, източноевропейски народи? Откъде извира днешното яростно противопоставяне най-вече в контекста на украинската "криза", та една част от Европа (Руската федерация) се санкционира, демонизира, обгражда с враждебни обръчи, срещу нея официален Вашингтон и Брюксел водят необявена, но фактически реална война?
А може би не става дума за ценностите, така както са прокламирани в официалните евроатлантически документи? А за декларации, съдържащи много патос, без никакво морално задължение за практическото им осъществяване? А може би иде реч за

инструмент за външнополитически натиск    

утилитарно интерпретиран с оглед на стратегическите цели на Империята на лъжата; средство за шантаж на страните членки; за намеса във вътрешните работи на суверенни държави - особено брутални след рухването на "желязната завеса" и в стремежа за установяване на глобално господство?
Очевидно, налице е ценностна граница между декларации и практика; между мантрите, чрез които Империята на лъжата се опитва да съхрани хегемонията на своята либерална Бастилия и нарастващата воля на европейските народи да отхвърлят тази хегемония; между атлантизма и все по-убедително надигащия се европеизъм.
Налице е още един фактор, изключително важен, според нас, за рязкото очертаване на ценностна граница: различията между континенталното (европейско) и англосаксонското (американско) правораздаване, между правните доктрини на Европа и Америка. Според континенталното разбиране, целта на правораздаването е установяване на истината. Възприето е в съдопроизводството на почти всички континентални държави. Разписано е и в чл.121, ал.2 на Конституцията на Република България. Според американското (англосаксонско) разбиране целта е установяване на вината. Така, убиец може да бъде оправдан от съда, ако съдебните заседатели (журито) се произнесат "невинен" (non guilty). Ирелевантни са мотивите зад такова произнасяне.
Търсенето на истината е по-сложен процес. Когато се провежда добросъвестно, неминуемо се стига до виновника. Различни гледни точки може да има само в процеса на установяване на истината. От момента, когато се счита за безспорно установена, истината няма алтернатива. Слънцето изгрява от изток и залязва на запад! Другото е шарлатания, измама, лъжа.
Докато при търсене на вината, често се търси неидентифициран виновник (неизвестен извършител), истината се подминава. Ако евентуално се стигне до процес, решението е плод на субективната преценка на журито. Иначе казано, журито може да постанови една лъжа, която след това да се институционализира със съдебен акт.
Това англосаксонско разбиране от години ни се натрапва в политическата практика, в реалния живот. Когато някой у нас задава въпроса "кой е виновен", става ясно, че този някой - политик или медиен модератор - е попаднал в клопката на англосаксонските мантри, било поради правна неграмотност, било поради желание противоправно да обслужва чужди интереси; и че търсейки виновника, няма никакво намерение да се добере до истината за погрома в Одеса, например, за сваления малайзийски самолет, за масовите кланета в Донбас, за разгрома на българската индустрия и селско стопанство, за фактическия геноцид, който се осъществява у нас вече 25 години под надзора на Империята на лъжата и т.н...
Ето тук, според нас, минава цивилизационната граница между истината и лъжата; цивилизационният разлом между народите на Европа и командвания от Империята на лъжата брюкселски - и нашенски - елит.
Кое е ценност, следователно?

Истината или лъжата?

Нека повторим: ценността е само и единствено позитивна. В съзнанието на хората не съществува отрицателна ценност. Не съществуват и различни от универсалните, общочовешки ценности. Евроатлантически ценности следователно са само една измама, лъжа, инструмент за глобално господство.
Въпросът е, ще успеят ли европейските народи да отхвърлят лъжата, наречена евроатлантически ценности, за да съхранят своя национален суверенитет, да решават самостоятелно своите социално-икономически и политически проблеми, да постигнат справедливост, основана на старозаветния принцип: "Уважавай правото на другия, ако искаш другият да уважава твоето право."

 

 

понеделник, 17 ноември 2014 г.

Свободата на парите – Славой Жижек

 

 

 

Чрез споразуменията за свободна търговия политиката работи за собственото си отстраняване и предоставя терена на глобалните пазари.

На 19-ти юни Уикилийкс публикува тайния текст на Проекта на споразумение за търговия с услуги TISA (Тrade in Services Agreement) . То обхваща 50 страни и по-голямата част от световната търговия. В него са учредени правилата, които улесняват достъпа на мултинационални корпорации до други страни, при което се ограничават регулациите от страна на държавата. Макар финансовата криза да се възприема като следствие от липсата на регулиращи механизми, този проект забранява по-строги регулации за финансови услуги. Секретността за проектния документ е защитена така, че текстът се запазва в тайна не само по време на преговорите (на 25-ти септември приключи осмият пореден рунд), а следва да остане секретен пет години след влизането му в сила. Дори и ако преговорите не подлежат на цензура, в медийното пространство те са представяни като маловажни и около тях витае тайнственост, която е в крещящо противоречие със световното и историческо значението на това споразумение: в случай, че влезе в сила, то ще има глобални последствия. Тъй като тази спогодба е нещо като договорният гръбнак на преструктурираната световната търговия. Без значение кой ще спечели изборите, независимо какво ще решават бъдещите съдилища – идущите правителства ще бъдат обвързани с TISA.

Но доколко ни изненадва едно такова несъответсвие между политическото и икономическо значение от една страна и медийното омаловажаване от друга? Не е ли един тъжен, но ясен сигнал за това как в промеждутъка се отнасяме в либерално-демократичните страни на Запад към демокрацията? Преди век и половина Маркс квалифицира „обменната връзка между капиталист и работник като истински рай за вродените човешки права. Единственото, което цари, е свобода, равенство, собственост и Бентъм.“ Посредством ироничното добавяне на Джереми Бентъм, философа на егоистичния утилитаризъм, Маркс загатва докъде се свежда в действителност свободата и равенството в капиталистическото общество – един цитат от Комунистическия манифест: „Под свобода в рамките на настоящите буржоазни производствени отношения се разбира свободната търговия, свободната покупко-продажба.“ Под равенство се разбира формалното правно равенство на продавача и купувача, дори когато единият от двамата е принуден да продава работната си сила при всякакви условия. В днешно време можем да кажем, че имаме свобода, демокрация и TISA: под свобода се има предвид свободното придвижане на капитал, финансови и лични данни. А какво е демокрация? Световните пазари поемат задачите на демокрацията. Главните виновници за кризата от 2008-ма в момента се представят като експерти, които твърдят, че можели да ни покажат трънливия път на финансовото ни оздравяване и съответно съветите им на моменти прескачали препятствията на парламентарната политика. В тази ред на мисли Марио Монти, бившият министър-председател на Италия, твърди, че правителствата се оставяли да бъдат обвързани напълно с решенията на парламентите си.

Но коя е по-висшата сила, към която можем да апелираме, за да отменим решенията на демократично избрани народни представители? С похвалата си за националните правителства, които предпочитат непрекъснатия плебисцид на пазарите пред плебисцида на избирателните урни, още през 1998 година Ханс Титмайер даде отговор на този върпос. Ханс Титмайер беше по това време президент на Федералната Банка на Германия. Да отдадем дан на демократичната му реторика: „Световните пазари са по-демократични от парламентарните избори.“ Tъй като изборният процес се състои веднъж на четири години, то не отразява промените на световните пазари. Зад това се крие представата, че решенията, които убягват на висшата класа на пазарите (и на нейните експерти), са безотговорни. С това демокрацията се превръща в демокрация на пазарите, в непрестанен плебисцид на пазарните промени. С тайните преговори се поставят основите Ето как се отнасяме с демокрацията в момента, а преговорите за TISA са образцов пример за настоящето състояние. Най-важните икономическо-политически решения относно бъдещето се договарят и влизат в сила тихомълком и потайно. Извън полезрението ни и без обществен дебат, се установяват координатите за безпрепятствената власт на капитала. Свободата на действие при вземане на решения от страна на демократично избраните актьори се ограничава рязко. А политическият процес се концентрира върху теми, които са безразлични за капитала, като напр. борба на културите.

Публикуването на проектния текст на споразумението може да бъде разбрано и като нова фаза в стратегията на Уикилийкс: Досега интернет-платформата се стремеше в основни линии да разкрива как ни надзирават и регулират държавни служби за сигурност – стандартната тема на либералите за заплахата на индивида от репресивни държавни апарати. Сега се появява една друга контролираща власт – капиталът, – която по много по-незабележим начин застрашава свободата ни: като извращава самия смисъл и разбирането ни за свобода.

Тъй като свободата на избор е въздигната в най-висша ценност в обществото ни, то социалният контрол и власт над тази свобода не следва да изглеждат като ограничение за свободата на субекта – те следва привидно да са в услуга на свободното развитие на индивида. Този феномен на несвободата под формата на мнима свобода съществува в безброй прояви: Когато ни отнемат общото право на здравна осигуровка, ни се казва, че сме получавали нова свобода на избор (между различни здравни застраховки). Когато не се радваме на дългосрочен договор за работа, а сме принудени да се съгласяваме през няколко години на трудни работни отношения, тогава ни се казва, че ни се давало възможността да открием неподозирани творчески способности на личността. Когато трябва да плащаме за образованието на децата си, то ни се казва, че сме се превръщали в самостоятелни предприятия, които правят точно това, което прави и един капиталист: а това е да има свободен избор: как би искал да инвестира ресурсите си – в пътувания, здраве, образование… Непрекъснато бомбрардирани със „свободни избори“ и принудени да вземаме решения, за които ни липсват правилната квалификация и информация, изживяваме свободата си все повече като това, което е в действителност: като товар, който прави невъзможно решението ни за политически промени. Може би бихме могли да видим в нова светлина съсредоточаването върху събитията в Украйна и издигането на Ислямската държава в рамките на този парадокс. Обаянието за нас, хората на Запад, не е фактът, че хората в Киев са излезли на улиците за илюзията европейски начин на живот, а че въобще са излезли на улиците и са се опитали да вземат в ръцете си собствената си съдба. Те са действали като политически актьор, който провежда радикална промяна – нещо, което ние на Запад, както показват преговорите за TISA, очевидно не можем.

 

Превод на български – Радосвета Христова

Източник: Солидарна България

Оригиналната публикация тук -  http://www.zeit.de/2014/42/tisa-slavoj-zizek-handelsabkommen/komplettansicht

 



 

четвъртък, 13 ноември 2014 г.

Неолибералната идеологема "25 години свободна България" – проф. Васил Проданов

 

 

 

Лозунгите за свобода прикриват гигантското ограбване на страната и на българския народ

 

Откакто съм се родил и започнал съзнателен живот, всяка година у нас се честват свещени дати на началото на Свободата и Освобождението. Обикновено са били свързани с национални празници. Сега изведнъж се оказва, че от началото на т.нар. свобода имало само четвърт век. Едва през последните 25 години сме били "свободни". "Свободата" била започвала с преврата срещу Живков и затова тримата десни президенти, начело с Плевнелиев, честват днес "25 години свободна България". Всъщност това не е нищо друго освен идеологическо покривало за прикриване пред българския народ на реалностите, до които бе докаран в процеса на реставрация на капитализма.
Непосредствено след 1989 г. у нас се надигна вълна от лозунги за деидеологизация, чрез които се отхвърляха всички дотогавашни идеи и се представяше, че навлизаме в един нов свят на обективните истини, където няма идеологии, стигнал съвършеното състояние на либералната демокрация, а над нас свети небосводът на "евроатлантическите ценности". Четвърт век по-късно за нарастващо количество хора става ясно, че това е било една идеология, и то силно заблуждаваща, довела до

печалба на едно малцинство и загуба за огромното число от българите

Елемент на тази идеология е твърдението "25 години свободна България". Стотина човека в България са днес милиардери и милионери и в същото време половината от населението е под равнището на бедността или в риск от бедност. За първите е ясно, че са свободни, но за останалите, които са се превърнали в последни бедняци, дали това е така? Факт е, че една малка групичка от хора след 1989 г. се изкачи на икономически и политически върхове и в този смисъл рязко разшири своите възможности, получи възприятие за много по-голяма свобода. Но при 3/4 от българите посоката на развитие бе низходяща и в този смисъл намали техните възможности, техните свободи. На тях обаче им се налага класовото или ограничено групово възприятие на шепа хора, които гледат света от върха на стълбата на Смирненски. Те са лично спечелилите от промените след 1989 г., за разлика от огромното число от българския народ, които са сред загубилите.
Либералната представа за свободата е ключовата идеологема, която пронизва дори идеологиите на изглеждащите алтернативни леви партии и е своеобразен вирус, който е овладял програмите им отвътре. Влязла е и тотално владее масовото идеологическо съзнание - човек може да умира от глад, да бъде пребит, отчаян, да не може да се лекува, но се успокоява с думите "но сега съм свободен".
Социално-икономическото неравенство е

неравенство в свободата

85 най-богати милиардери на земята имат толкова богатство, колкото 3.5 млрд. от най-бедните. Всеки осми човек на планетата си ляга гладен всяка нощ. Това са днешните роби. Плевнелиев и сие се опитват да убедят тези милиарди роби в света и милиони роби в България, че били свободни. Да, той се чувства много свободен с милионите си и президентските правомощия. Има свободата да си купи огромно имение на Халкидики, да обикаля света, а клошарят край кофите пред блока, в който живее, не си позволява лукса да се отдалечи на стотина метра от тях и животът му е сведен до битката за съдържанието на тези кофи. От националното радио и БНТ обаче го убеждават "Ти си свободен, ти си свободен, ти си свободен".
Забележителното е, че днес по-голямата част от българския народ (55 %) оценява много по-положително Тодор Живков, а съответно и неговото време, отколкото Росен Плевнелиев (28%), според агенция "Алфа Рисърч". Едва нищожното малцинство от 6% от българските гражданите оценяват времето, наречено от Плевнелиев "25 години свободна България", като успешно за себе си и семейството им.
Когато се говори за "Свободна България", се има предвид суверенитетът на страната. Дали България през последните 25 години е свободна в този смисъл на думата? Не,

тя е по-несвободна отвсякога

след Освобождението от Османско робство. Дори официалното ни влизане в ЕС означава ограничаване на суверенитета, да оставим всички други инструменти за такова ограничаване. Погледнете само законодателството. Около 70% от икономическото законодателство, определящо нашия икономически суверенитет, се прави в Брюксел. Това е валидно и за останалото. Никога преди в нашата история на самостоятелна държава толкова много не сме зависили от външни сили.
В цялата предходна история България не е имала чужди бази (с изключение на времето, когато е била окупирана от чужди сили). По заповед на САЩ и Турция ликвидирахме сръхмодерни ракети и друго оръжие в мащаби, в каквито не е било унищожавано дори след Ньойския договор, когато губим Първата световна война. Българската армия никога не е изпълнявала наемнически функции в чужди войни, дори през Османския период, сега тя ходи по света да служи на чужди войни. В Ирак дори Германия и Франция не отидоха, ние отидохме и като "награда" загубихме 2 милиарда дълг, който имаше да ни връща Ирак, но за сметка на това американските компании в иракските нефтени полета печелят много по два такива милиарда.
Наскоро в свое интервю бившият премиер Димитър Попов заяви, че регистрацията на ДПС като политическа партия е станала под натиска на турския министър-председател Месуд Йълмаз и на английския посланик в София. Една партия участва в българския политически живот в продължение на четвърт век, защото някакви външни сили са заинтересовани от това. И на това му се казва "свободна България".
България бе свободна преди 1989 г. да изгради шест блока на АЕЦ "Козлодуй" и да стане една от страните, произвеждаща най-много енергия на човек от населението. И отчайващо несвободна беше, робско бе нейното поведение, под външен диктат да закрие четири от тях, за да стигне страната ни до енергийна катастрофа.
Държавата ни не е способна да реши елементарен въпрос на своята територия. Социализмът построи 2200 язовира и гигантски напоителни системи, напояващи 95% от земята. Неолибералната държава остави да бъдат разрушени и разграбени тези системи, само 5% от земята се напоява. Държавата не може дори да определи кой да отговаря за 2200-те язовира, построени от социализма, кой да ги поддържа. И всеки дребен дъжд е бедствие.
В началото на капитализма се ражда още едно понятие за свобода - това е свободата като знание, като действия на основата на знанието. "Знанието е сила", ще каже Франсис Бейкън. Една линия, продължена от френските просветители, Кант, Хегел, Маркс. Това е свободата в смисъла на Просвещението, на идеята, че знанието е път към успеха, чрез него можеш да получиш способности да правиш неща, които иначе нямаш.

Държавният социализъм разгръща именно този вид свобода

Създава мощна система на безплатно образование. Свободата е на, първо място, възможности за развитие на човека - да бъде здрав, да развива и използва своите възможности, да се образова, да има шансове за персонално и професионално израстване, за промяна на своя социален статус. От беден селянин например да имаш възможност да се изучиш, да отидеш в града, да получиш жилище, да завършиш университет, да станеш лекар, учител, инженер, писател, учен. Това е свободата, която имат милиони българи в периода до 1989 г. За две десетилетия между 60-те и 80-те години няколко милиона българи сменят радикално своето положение от селото към града, от липса на образование или основно образование към средно и висше. България става между най-образованите страни в света, има безплатно образование, безплатно здравеопазване. Променя се радикално  положението на милиони хора, свързано с увеличаване на свободата - много по-мощна вертикална мобилност отвсякога преди това в историята.
Възможно ли е днес това при сринатата образователна система? Възможно ли е при наличието на бедност, поради която между 20 000 и 40 000 деца годишно са принудени да напускат училище? Тези деца от началото на техния живот са пратени в небитието на несвободата. Нарастващите маси от хора, живеещи в гета, необразовани и увълчени, не са свободни, а послушен електорат, който е готов да продаде гласа си за 10-20 лева. При днешната ситуация би ли могъл Жельо Желев да се изучи и да стане доктор на науките и дори президент? Щеше да пасе овцете във Веселиново или по-вероятно да работи като общ работник в Гърция или Италия, а не да разсъждава сега колко несвободен бил някога.
С идването на социализма започва така нар. културна революция, свалят се фереджета, отварят се училища и само за няколко години до началото на 50-те години е премахната изцяло неграмотността за населението до 50-годишна възраст. След 1989 г. нещата тръгват в обратна посока. 25 години капитализъм и създаването на няколкостотин хиляди неграмотни за това време означават, че през този период масово се е продуцирала несвобода, продуцирало се е робство. Самият премиер Бойко Борисов призна, че връща колата на НСО, когато черна котка й пресече път, т.е. той или е по-суеверен от средновековна бабичка, или гледа на българския народ като на така опростял и оглупял, че по този начин се стреми да му се хареса. Очевидно е и едното, и другото - един тотално несвободен като знание човек гоподства над несвободни хора.
 Свободата е и възможност да се използват от повече хора постиженията на науката и техниката. Свободата е възможност да действаш чрез знание. 25 години капитализъм у нас продуцират незнание, оглупяване, опростяване, Биг Брадъровци, Азисовци. Погледнете дори баш политик като Божидар Лукарски, дето ще управлява държавата - писа наскоро в профила си във фейсбук, че комунистите били убили Стамболийски. Един израз на елементарна неграмотност. Една все по-необразована, деградирала политическа клика, която прави все по-несвободни и останалите. Масовото продуциране четвърт век вече на незнаещи, опростели, оскотели хора, масовото оглупяване е типично за едно общество, което продуцира несвобода. Незнаещият, неграмотният, суеверният, манипулираният човек е несвободен и колкото повече хора обществото държи в такова състояние, толкова повече е несвободата в него.

Унищожаването на знаещия на всички равнища

през последните 25 години е унищожаване на свободата. Със срива на образованието, с убийството по същество на науката, с прогонване на най-добрите учени и най-добрите студенти в чужбина, с възхода на хиляди екстрасенси, врачки, магьосници, астролози нашето общество е най-нерационалното днес в цялата своя модерна история и най-несвободно, защото колкото по-ирационално е едно общество, толкова по-малко свободно е то.
В неолибералното понятие за свобода днес базисно е съдържанието на свободата на глобализирания пазар, на дерегулацията и неограничаваното от нищо глобално движение на капитали, свободата на капиталистите като пазарни субекти, което се възприема като върховна ценност. Свободата на неолибералния капитализъм се опира на идеята за намаляване размерите и правомощията на държавата, отслабването на нейните социални функции, абсолютизирането на правата на отделния индивид, които имат приоритет пред държавния суверенитет. Свободата се идентифицира с липсата на ограничения за капитала, с подчиняването на държавата на капитала. И всеки неин опит за каквато и да е регулация се нарича "робство". Основната цел на тази свобода е разпространяването на грабежа на 1% от останалите 99%.
Това понятие за свобода в най-висока степен съответства на интересите на световния хегемон и транснационалния 1% най-богати. Това, което е в техен интерес, бе предложено като универсална ценност изобщо на българското общество. В този неолиберален свят дори формалната либерална свобода на словото е ликвидирана от глобализираните идеологически апарати на корпоративния капитал и глобалния хегемон. Неолибералната свобода е свързана с

 разрушаването на държавите в полза на капитала

Тя се налага насила от световния хегемон - чрез бомби и ракети, както в Ирак, Либия, Афганистан, Сирия или чрез цветни революции, майдани, хибридни войни.
По различни оценки 1989 г. завари България с национално богатство, принадлежащо на всички българи, включващо между 60 и 120 млрд. долара основни фондове. От тях 70% основни производствени фондове. За малката ни страна това беше огромна собствена инвестиция. 2.8 млрд. се изразходваха за нова техника, активите на производствените фондове бяха в процес на обновление. Малко държави бяха в такова благоприятно положение. Българският народ притежаваше 7000 индустриални предприятия. Това му даваше пълна заетост и свързаната с това свобода, можеше да ползва гигантски потребителски фондове, за които днешното поколение не е и чувало (безплатни почивки, евтина храна в училищата и предприятията, изцяло безплатно образование и здравеопазване).
С налагането на един глобализиран неолиберален капитализъм

всичко това му бе отнето от чужди и наши

новопръкнали се капиталисти, а той остана без собственост, без работа, без нищо. От приватизация на обекти за над 60 милиарда в ръцете на държавата влязоха само 3 млрд. Само броят на търговските обекти и хранителните заведения, хлебозаводи, всички предприятия за безалкохолни напитки е 30 200. Всичко това бе просто разграбено. За да угодим на чужди сили, не прибрахме 2,35 млрд. долара, които имахме като външни вземания. Всичко това бе разграбено или унищожено. Принадлежало бе на близо 9 милиона български граждани, заграбено бе от едно малцинство от няколко процента новородени български капиталисти и чужди сили.
Такъв гигантски, невероятен за цялата 1300-годишна история на България грабеж означава робство, означава несвобода. А за Плевнелиев и неолибералната му свита от политици и разпространители на тази идеологема се оказва, че било свобода. Все едно един разбойник да те ограби, да те остави без гащи, бос и гладен и след това да дойде неговият главатар и да ти пусне националното радио и националната телевизия да те убеждават как си станал свободен, свободен, свободен. Да, милионерът Плевнелиев е свободен, Иво Прокопиев е свободен, Цветелина Бориславова е свободна. Няколко процента са свободни и взели в ръцете си цялата пропагандна машина на медиите, честват свободата.
В тези 25 "свободни" години неолибералната свобода на движение на капитали и хора се прояви на първо място в гигантския грабеж на натрупаното преди това от България от страна на глобалния капитал от държавите на капиталистическия център, които са особено заинтересовани именно от това състояние на страната, даващо възможност за

 извличане на гигантски ресурси от нея

Няколко са основните механизми на този гигантски грабеж, скрит зад идеологемата за свободата.

Първо. Пристигането в страната на чужди капиталистически компании, които получават концесии или купуват наши предприятия и като монополисти извличат големи печалби, които отиват навън към по-богати държави, а тук остават обезкостените или все повече амортизирани основни фондове. Типичен пример са монополистите в енергетиката и водната мрежа, които печелят тук и изнасят другаде печалбата си. Подобна е ситуацията с банковата система. При това почти няма сделка с чуждестранна фирма, която да не е била в ущърб на националните интереси и да не се продава всичко под цената му - като се почне от "Нефтохим", мине се през БТК и авиокомпания "Балкан" и се стигне до сделките с ТЕЦ 1 и ТЕЦ 3 от "Марица-изток", които след това са характеризирани като "национално предателство".

Второ. Докато в центъра на капиталистическата система в Западна Европа и САЩ протича процес на създаване на икономики на знанието, у нас се реализира противоположната тенденция на унищожаване на институции и структури на знанието, на отмъкването под лозунгите за "свобода на движение" на човешкия капитал. Дори бившият президент Желев признава: "В САЩ са изчислили, че издръжката на един американец от раждането му до завършването на висше образование е 250 хиляди долара. Ако България са напуснали 300 000 висшисти, значи сме загубили 75 милиарда долара". Е, и къде е свободата на България тука? Такъв мащабен грабеж на национално богатство нямаме дори при директното колониално владеене на Африка, Азия и Латинска Америка през ХІХ в. от страна на западните държави.

Трето. Ключов елемент на неолибералното понятие за свобода е свободното движение на капитали, от което по същество обаче печелят развитите капиталистически държави и това се превръща в ключов механизъм на ограбване на държавите. Доминирането на чуждите банки и активното участие на офшорни фирми в нашата икономика рязко улеснява износа на финансов капитал от страната. Според изследване на базираната във Вашингтон компания "Глобъл файненшъл интегрити", в периода 2002-2011 г.

от страната ни са изтекли нелегално 25.585 млрд. долара

което прави средно 2.559 млрд. долара годишно - гигантска сума, която би била достатъчна за решаване на основните проблеми на българското общество.

Четвърто. Неолибералната свобода е свързана със зверската експлоатация на човешки труд. Либерализираните трудови пазари като цяло водят до намаляване на заплащането, като в същото време отслабва контролиращата роля на профсъюзите. В страната остават нискодоходни места, главно в услугите или в трудоемки производства.
Така е създаден един зверски по своя характер капитализъм, от който хората се опитват да избягат по два основни начина. Първият са самоубийства, включително чрез самоизгаряния - за първи път в нашата история хората се опитват да избягат по такъв начин от ужаса на настоящето. През 2013 г.

България е на първо място по самоубийства в Европа

- около 1600 души годишно се самоубиват, като населението в същото време е с около 2 млн. по-малко отколкото през 1989 г. България днес е на едно от първите места и по самоубийства на деца. Само през последните 10 години са се самоубили над 11 000 човека. Това е с пъти повече отколкото в трудовите лагери от първото десетилетие след 1944 г., любими на антикомунистите.
Вторият основен начин на бягство от този капитализъм са алкохолизмът и наркоманията. През 1989 г. в България има между 140 и 170 наркомани, сега в условията на т.нар. "свобода" и "демокрация" по различни данни са между 200 000 и 300 000. Но ако питате днешните "демократи", те днес са "свободни", за разлика от "черното робство" преди 1989 г.

Осъществен е преход към периферен и силно корумпиран капитализъм, социалната структура на обществото е дегенерирала, милиони хора са декласирани и маргинализирани, което формира лумпенско и маргинално съзнание, допълнително захранващо популистки лозунги. Никой не носи и

 няма изгледи да понесе каквато и да отговорност

за това. По-лошото е обаче, че няма трезви опити за анализ на това състояние. Светът на българина е в руини, а край него разни хора продължават да крещят с патоса на доктор Панглос: "Ние живеем в най-добрия възможен свят!" А ако не се е получил както трябва, разбира се, виновни са "комунистите" и "ченгетата". Както казваше Сартър в знаменитото си есе за евреите: "Ако евреите не съществуваха, те щяха да бъдат измислени". В катастрофиралия свят на нашите либерални "демократи" и пазарни фундаменталисти оптимизмът на доктор Панглос е възможен само ако ежедневно и ежечасно се продуцират евреи. Така този свят става все по-магически, все по-ирационален и все по-деструктивен.

 

 

Съкратен вариант на статията предложен от вестник „Дума”, 13 ноември 2014 г.

 

 

 


 

вторник, 11 ноември 2014 г.

Доклад на проф. Искра Баева

 

 

представен в рамките на конференция под надслов "25 ГОДИНИ: КАКВО ?",
организирана от ИНСТИТУТ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ОБЩЕСТВАТА И ЗНАНИЕТО – БАН, СЕКЦИЯ „СОЦИАЛНИ ТЕОРИИ, СТРАТЕГИИ И ПРОГНОЗИ”, София, 5 и 6 ноември 2014 г.

https://www.youtube.com/watch?v=ZSZAUt1hads&feature=youtu.be 

Империята на лъжата - Радко Ханджиев

 



Илюзията за западната "държава на всеобщото благоденствие" постепенно рухна с рухването на "желязната завеса"

 По време на президенството на Роналд Рейгън Съветският съюз бе дамгосан със слогана "империя на злото". С това политическо клише СССР априорно бе обявен за зло. Фактите обаче говорят обратното. Съветска Русия никога не е заплашвала Запада, политиката й винаги е била отбранителна, дори през периода на наложената от Запада надпревара във въоръжаването. Вярно, предприемала е ответни действия, но единствено с цел да съхрани сигурността си. Заплахата за мира в света е идвала и продължава да идва само от Запада. Наскоро станаха известни разпореденият от британския премиер Уинстън Чърчил през 1945 г. план с кодовото наименование "Ънтинкабъл" (Unthinkable) за изненадваща атака срещу съветските войски, разположени на територията на Германия, с цел "Британската империя и Съединените щати да наложат волята си на Русия"; както и меморандум от 1947 г., който разкрива призивите на Чърчил за

ядрено нападение срещу СССР

Твърденията за агресивни съветски намерения спрямо Запада представляват следователно една от най-мащабните лъжи, които и днес се тиражират на Запад. Лъжата, налагана с клишето "империя на злото", трябваше изпреварващо да подмени истината за злодеянията на официален Вашингтон за съществуването на империя на лъжата.
В действителност заплахата идваше не от съветската държава, а от успехите на социалистическото изграждане, от разрешаването на националния въпрос, от социалните придобивки на гражданите от "съветския блок". Идеите на съветската система бяха вдъхновение и пример за подражание на милиони в Западна Европа. И независимо от грешките и някои уродливи съветски практики шансовете за едно национално и демократично социалистическо общество оставаха реални.
През следвоенния период Западът имаше безспорни стопански предимства. Мощната американска икономика, чиито обеми нараснаха 4-5 пъти в хода на Втората световна война, бълваше високотехнологични стоки и технологии. Американската машина за печатане на пари въртеше на пълни обороти. Докато Изтокът чувствително изоставаше, в Западна Европа се изсипваха милиарди долари за ускорено възстановяване. Така се създаде илюзията за "държавата на всеобщото благоденствие". Илюзия, която постепенно рухна с рухването на "желязната завеса". Защото с разпадането на социалистическата система отпадна и необходимостта властващите елити на Запад да поддържат системите за социална защита.
Остана обаче необходимостта от поддържане на илюзиите и лъжите. И съответстващият инструментариум бе намерен с подчиняване на медиите на властващите елити. Медиите вече трябва да залъгват аудиторията със сладникави истории, да налагат "политически правилното" тълкуване на събитията, да поддържат "културата на измамата". Така от средства за информация медиите се превърнаха в средства за тотална дезинформация и брутална цензура, в инструмент за идеологическо промиване на мозъците.
Днес десетки институти в САЩ и Западна Европа    
произвеждат дезинформации и лъжи,
подхранват контролираните медии; фабрикуват аргументи и техники за измама, в стремежа си да увековечат неолибералното господство. Изследвайки явлението политическа лъжа, професорът по политически науки от Чикагския университет Джон Миършаймър сочи многобройни примери как "западните демократични лидери" лъжат собствените си народи по ключови въпроси, най-вече когато търсят поводи за война. Така например през септември 1941 г. президентът Рузвелт излъгал за т.нар. инцидент Гриър, тъй като бил дълбоко ангажиран с търсене на мотиви за включването на САЩ във Втората световна война. Впрочем всички военни американски операции от края на 19 век - Гор Видал изрежда 193 несанкционирани операции - се предшестват от лъжа. Проф. Миършаймър сочи пет вида най-често употребявани международни лъжи:

Х междудържавните лъжи
Х заплахи
Х лъжата като стратегическо прикритие
Х националистически мит
Х либерални лъжи.

Според автора официалната политика да се лъже насажда "култура на измамата", но в перспектива може да доведе до отрицателни последици, до "ответен удар", най-вече когато даден лидер подчертава положителното, а отрицателното се омаловажава или игнорира. Струва ни се, че подобен ответен удар империята на лъжата търпи в момента с украинската си операция.
Необходими са хиляди страници да се изброят само заглавията на западните лъжливи публикации. Нека маркираме незначителен брой от тези лъжи. Лъжата за нападението срещу американски кораби в Тонкингския залив даде "повод" за пълномащабна американска агресия срещу Виетнам. Лъжата за оръжията за масово унищожение на Саддам, се оказа "аргументът" за пълномащабна агресия на САЩ и натовски държави срещу Ирак. Лъжата за "плановете за геноцид на диктатора Кадафи" бе последвана от пълномащабна агресия на САЩ и натовски държави срещу Либия. Все повече въпросителни разклащат и официалната версия за "ръката на "Ал Каида" в атентата срещу кулите-близнаци в Ню Йорк - повод за пълномащабна американска агресия срещу Афганистан...

Да обърнем поглед към Европа

Как другояче освен като лъжа може да се квалифицират обещанията на ЕС-елита за пълна заетост, растеж, социална хармонизация, мирно развитие и следване на път, различен от този на САЩ и Китай? Ами измамата, наречена "договор от Лисабон", който проамериканските елити приеха против волята на собствените си народи, след като през 2005 г. Франция и Нидерландия отхвърлиха договора за една само Конституция за Европа...
Резолюция № 1003 от 1993 г. на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа относно журналистическата етика е изрична: "правото на информация принадлежи на гражданите, които притежават също и произтичащото право да изискват предоставената им информация да бъде достоверна, когато се отнася до новините, и честна, когато се отнася до мненията, без да се допуска намесата на публичната власт или частния сектор".
Не са ли лъжи твърденията за свобода на правото на информация, след като това право на практика ни е отнето от собствениците на медии?
Не е ли лъжа, че се зачита човешкото достойнство в ЕС при 27 милиона европейци официално признати за постоянно безработни? Не е ли лъжа мантрата "свобода", след като гражданите на ЕС са впримчени в заробващите договори на глобалните монополисти? Защо влязохме в Евросъюза, след като живеем по-зле?
Или да вземем други "мантри", които ни се натрапват от години. Демокрацията означава народовластие. За лицеприятност в ЕС я наричат "парламентарна", понеже липсва народовластие. В действителност под парламентарна се разбира либералната демокрация. Опитът на европейските народи, а и българският от последните 25 години, ни убеждава, че т.нар. парламентарна демокрация не е в състояние да разреши нито една ирационална ситуация, но чудесно обслужва статуквото. Под нейния флаг все по-настървено се настъпва срещу правата на гражданите, нарастват безработицата, бедността и насилието, хората биват подчинявани на диктата на банките.

Ами мантрата "растеж"?

Има ли растеж, когато PR агенциите услужливо помпат "цените" на милионите хартии, които се превъртат на борсите? Има, разбира се. А има ли материален израз, има ли произведени стоки и услуги, има ли възходящо развитие, вследствие от този "растеж"? Няма, разбира се. За чий хал тогава ни е необходим растеж, който не води до възходящо развитие? Ето това е една от големите измами, големите лъжи на либералната демокрация. На всичко отгоре, измамата е твърде елементарна, защото няма и не може да има вечен икономически растеж!
Истината е, че т.нар. либерална демокрация, проповядвана от Империята на лъжата и евросъюзните й елити, разрушава социалната демокрация. Тя е корпоративният инструмент за разбиване на националната държава с нейните институции за развитие на нацията, за съхраняване на традиционната културна, икономическа, историческа, езикова и социална идентичност. И няма да е пресилено, ако обобщим, че днешният либерализъм е съвременна, много по-зловеща форма на нацизма. Газовите камери в Аушвиц се оказват детска приказка в сравнение с перфидното, садистично, бавно и мъчително екстерминиране на цели нации.
От началото на финансовата криза през 2008 г., пише френският анализатор Пиер Дерен в новата си книга "Манипулаторите и Европа", елитите ни говорят за структурен или конюнктурен дефицит, за бюджетен пакт, за инжектиране на ликвидност, за суверенни фондове, за монетарно творчество, за тенденция на растеж, за европейски механизъм за стабилност, за спасителен план, за номинални брутни дефицити, за еврогрупата, за европейски банков надзор, за златно правило, за "тройката" (ЕС, ЕЦБ и МВФ), да не забравим и фамозните "сбирки на последния шанс". Тези изрази, измислени от средствата за масова комуникация и платени от данъците ни, се мултиплицират от елитите чрез медиите, за да ни накарат да повярваме, че ситуацията е в движение и нещата ще се уредят. В същото време САЩ подготвят Големия трансатлантически пазар, който ще ни загроби окончателно...

 

 

Източник: вестник „Дума”





 

неделя, 9 ноември 2014 г.

Оруел и нашата глупост - Емил Костадинов




Очаквам дясно, антисоциално управление, следващо либералната доктрина в политиката!

Без да провокирам, очаквам все по-голяма "умереност" в демокрацията, защото виждам лица, способни да надделеят над "претенциите" на демокрацията!

Очаквам разгръщане на непотизма, защото Близнашки беше само тест за това до каква степен обществото е способно да го понесе.

Не искам да изпадам в деструктивна параноя, но нямам основания за безпочвена и наивна вяра! Борисов успя да осигури подходящо подчинение към себе си, което не е изненада при ширещия се конформизъм.

През последния месец се наслушахме на хлъзгави обяснения. Те целяха да обяснят евтиния опортюнизъм, тоталната безпринципност, тоталната инфлация на ценности, на които ставаме свидетели!

И идването на лешоядите, които в този момент са повече от всички останали. Добре дошли в управлението на ГЕРБ на всички тези, които обраха значителна част от протестния анти ГЕРБ вот на изборите. Това несъмнено е факт с приносно значение! Не е важна необходимостта от трудни обяснения пред избирателите. Кой, впрочем, дължи днес обяснения на избирателите?

Добре дошли като управляващи в полето на социалното и на тези, които иначе не проявяват интерес към социалната действителност. На тези, които не желаят да се отделят от каймака на социалния регистър, и са доказано преситени аристократи и богато простолюдие. Много работа се открива пред тях като съвременни  социалдарвинисти, за да обясняват социалното разслоение.

Очаквам утвърждаване на двупластово общество и масово изпадане покрай пътя на нерентабилната част от него!

Не мисля, че новите управленци са некомпетентни или глупави. Ако са просто глупави, те ще допускат "грешки" и в полза на хората, каквито именно грешки не очаквам.

Мисля си за нашата, на всички нас, глупост. Защото очевидно днес глупостта процъфтява. А при тази глупост няма как да бъде свалена от вълка овчата кожа.

Остава да се надяваме, че днес всички искат да бъдат чути и понякога това може да се окаже фатално, защото така ще огласят глупостта си, въпреки несъразмерните си претенции. Тази ми надежда, все пак, отнасям към новите управляващи.

А ние останалите, както е казано в Светото писание: "Гледаме, а не виждаме, слушаме, но не чуваме, нито разбираме."

Затова се страхувам, че в сравнение със случващото се днес, "1984" на Оруел, може да се окаже история с щастлив край!




 

Непреходното в българския преход - Светла Василева

 

 

Четвърт век след началото на промените значителна част от обществото ни отхвърля неравенството и оттеглянето на държавата от важни сфери

 

Четвърт век изтече неусетно, белязан за българите с клишето "преход". От гледна точка на историята 25 години са само миг в масивите на времето. През призмата на индивидуалния човешки живот обаче, това си е цяла една трета от отреденото ни в тази реалност. Ето защо съвременниците на събитията и волните или неволни участници в тях няма как да са безразлични към случващото се.

А какво се случи в действителност?

"След 1989 г. България бързо се демократизира. Стопанските промени са по-бавни и имат твърде тежка цена за българските граждани. Макар и с неравномерна скорост, преходът насочва България към парламентарната демокрация и пазарната икономика." Това пише в учебника по история за 6-ти клас на дъщеря ми. Разбира се, след време тази част вероятно ще бъде разказана по друг начин с опит за равносметка и навярно в нея ще намери място всичко онова, което беше съградено, но изчезна по времето на същия този преход. А то не беше никак малко - безплатно здравеопазване и образование, гарантирана работа, социална защита, работещи селско стопанство и индустрия, високотехнологични производства. Само за четвърт век страната ни от достигнала средно ниво на развитие се срина до санитарна територия с елементи на остатъчна държавност. Картата на България заприлича на швейцарско сирене - с множество дупки, бележещи закритите населени места поради обезлюдяването им. Върна се неграмотността. Появиха се феномени, които бяхме виждали само на кино - безработица, "работещи бедни", "деца без ваканции", хора, хранещи се от кофите, отчайваща бедност и спираща дъха мизерия, съществуващи паралелно с необясним и арогантно демонстриран лукс.
Социалното време се ускори неимоверно, а ние,

улисани в оцеляването,

нямахме възможност да осъзнаем какво ни се случва. Въпреки дълбоките промени, настъпили в обществото, има нагласи, останали относително постоянни през изтеклия четвърт век, независимо от турболентността на средата - социална, икономическа, политическа. Основание за подобно заключение дават изследванията на "Галъп интернешънъл", публикувани в сборника "Политическият процес и общественото мнение в България през 2013 г." През 2013 г. огромни мнозинства от анкетирани от тях български граждани се съгласяват с твърденията "Държавата трябва да осигурява работа на всеки, който поиска", "Държавата трябва да гарантира на всеки определен доход" и "Държавата трябва да осигурява безплатно здравеопазване". Практически няма социална група, в която съгласието да не е видимо преобладаващо.
Между юни 1992 г. и юли 1993 г. "Галъп интернешънъл" проверява отношението към твърдението: "Нормално ли е хората да се разделят на бедни и богати" и "Доходите на богатите да не надвишават повече от три пъти тези на най-бедните". В течение на изследвания период през 1992-1993 г. почти 50% не са съгласни, че е нормално хората да се разделят на бедни и богати, срещу 40%. Подобна е картината и през 1996 г. (41% съгласни и 46% несъгласни). Ако се погледнат по-сериозни измерители на социалното разслоение обаче, картината става еднозначно егалитарна. През 1992-1993 г. 60% са съгласни, че доходите на най-богатите не бива да надвишават повече от три пъти тези на най-бедните. През 1995 г. 56% са съгласни срещу 24% несъгласни. През 2013 г. съгласните също са повече от 50%.
Пазарната икономика бавно и "по принцип" се приема от обществото за разлика от свойственото на капитализма

социално разслоение

На зададения през 2013 г. въпрос: "Свободният пазар е за предпочитане пред държавно регулираната икономика" около 50% от анкетираните отговарят утвърдително, а 25% отрицателно. През 1995 г. в сравнително проучване сред балканските страни на същия въпрос 40% от българите отговарят, че свободният пазар е за предпочитане, а 31% не се съгласни. Данните за 1997 г. също сочат, че общественото мнение приема положително принципите на пазарната икономика, но в мнозинството си запитаните продължават да очакват активна роля на държавата. 49% от анкетираните тогава смятат, че в доходите трябва да има повече равенство, над от 62% пък са на мнение, че държавата е длъжна да поеме повече отговорност за нуждите на своите граждани. Специално проучване на ценностите в онзи момент показва, че в по-голямата си част (около 44%) от запитаните смятат, че хората могат да забогатеят единствено за сметка на други хора, а не че общественото богатство може да нараства така, че да има достатъчно за всички.
През 2013 г. проучване, правено от Онлайн парламент и фондация "Фридрих Еберт" - Бюро България "Младите - 24 години след ...", изследва мнението на младите българи за образованието, здравеопазването, управлението на инфраструктурата. Според 25% от анкетираните здравната система в България трябва да бъде изцяло държавна, а според други 39% тя трябва да е с преобладаваща държавна собственост. С други думи, общо 64% отдават предпочитание на държавното здравеопазване пред частното.

Бедността и безработицата,

която сред младежите ни е сред най-високите в ЕС, пораждат страхове от невъзможност за лечение, затруднен достъп до медикаменти и квалифицирана медицинска грижа. Повечето млади посочват, че предпочитат дори по-ниско качество на предлаганите услуги в здравеопазването, отколкото да изпаднат в затруднено положение, което възприемат като заплаха за живота и бъдещето си. Затова те отхвърлят възможността държавата да се оттегли от този сектор и да го остави в ръцете на частния капитал.
Резултатите по отношение на образованието са още по-категорични. Според 31% от изследваните младежи образованието в страната трябва да е изцяло държавно. Други 36% заявяват, че е добре да е преобладаващо държавно. Общият процент подкрепа за това държавата да има основна роля в сектора образование, е 67%. Младите хора считат, че ако собствеността върху основните учебни заведения не остане държавна и ако държавата не субсидира обучението на онези, които искат да учат, тогава достъп до образование ще имат само децата на богатите, а бедните ще бъдат поставени в изолация и шансовете им да се реализират на пазара на труда ще бъдат нищожни. 
Ролята на държавата като собственик е защитена най-категорично от младите, когато става въпрос за така наречените естествени монополи - доставчиците на електроенергия, топлинна енергия, жп транспорта и пътищата. На въпроса - чия собственост трябва да бъдат тези монополи в страната, 45% от младите хора заявяват, че трябва да е изцяло държавна, според 25% трябва да е смесена, а 18% отдават предпочитание на частното им притежание. Прави впечатление, че цели 70% не допускат държавата да се оттегля като собственик. Според младите 20-35-годишни българи сред приоритетите на държавната политика на първите места по важност трябва да бъдат "достъпно здравеопазване за всички", "достъпно образование за всички", "справедливи данъци", и "развитие на бизнеса". Следват "чиста природа" и "високи доходи". В дъното на приоритетите са "развитие на културата", "стимулиране на раждаемостта" и "социални помощи за бедните".
  Четвърт век след началото на промените значителна част от българското общество продължава да не приема неравенството и оттеглянето на държавата от сфери, важни както за настоящето, така и за бъдещето на всеки негов член. Това е и трайният непреходен белег на българския преход.

 

Източник: вестник „Дума”

 

 

събота, 8 ноември 2014 г.

Аз ви обвинявам, вас, разрушителите на нова България - проф. Петко Ганчев

 



 Отворено писмо до представителите на ръководните структури на политическите партии и движения в годините на т.нар. “преход”


 В навечерието на 25 годишнината от “преврата” на 10 ноември 1989 г., открил възможността за свободно демократично развитие на страната в семейството на европейските народи и в очакване на ново правителство, Аз - гражданинът на България, от името на десетки хиляди представители на интелигенцията, на хората на духовната култура – наука, образование, изкуства, медицина, на инженерния труд, които останаха чисти и неомърсени от разгърналата се вакханалия на новия див български капитализъм, с това “Открито писмо” обвинявам вас, представителите на т.нар. “български политически елит” на прехода, които в различни конфигурации и формати, с различни партийни етикети, сменяни безсъвестно според личните и корпоративни интереси, упражняваха властта и поотделно и вкупом със своите политически решения и действия доведоха България до най-ниското ниво от десетилетия в най-новата й история! Обвинявам и вашите слуги-публичните медии, както и разни дежурни социолози и политолози, които с малки изключения, обслужваха вашата антинационална политика в угода на нечии чужди интереси като манипулираха, зомбираха и оглупяваха народа ни и по този начин допринесоха за сриването на духовната му култура и отслабването на волята му да се бори..

Макар че повечето от вас ме добре знаят, а и в моя тритомен епос на епохата, в която живях- “Между миналото и бъдещето”( 2005-2007 г.) съм показал това пределно откровено, тук ще допълня кратко:. Баща ми беше от крайно беден род и израснах и живях в бедност, но в политическото ми досие вървеше с мен информацията, че дядо ми по майка е бил богат и след 9.9.1944 г.e обявен за “кулак”, и че вуйчо ми е бил царски офицер, знаменосец на славната 9-та Плевенска дивизия. Така макар че станах, благодарение на ума и на труда си, професор на 40 години, до лятото на 1989 г. не бях допускан до никакви ръководни длъжности в институтите на БАН, където работех. Но това ми помогна, независимо от изпитанията и изкушенията в оная епоха, да следвам принципите на свободата, дълга и социалната справедливост, и с чиста съвест да остана верен на убежденията си, които изграждах сам, изучавайки световната теоретична мисъл, политика и историческа практика. И се гордея с това...

И именно затова, аз Ви обвинявам! Няма да изброявам имената Ви, които хрониката на събитията за тези двадесет и пет години и будната памет на народа е съхранила.

1.Обвинявам ви, че още от първите дни вие залюляхте люлката на българската демокрация с нечистите ръце на разни агенти на ДС и на чужди служби, които тероризираха публичното пространство с призиви за разправа, докато в същото време се разпределяха огромни парични държавни средства и собственост на доверени лица. От тези среди се излюпиха множеството политически партии като субекти на един квазиплурализъм и фасадна демокрация. От висшите представители на бившата ДС и чуждите служби се сформира и “Тайният властови център”, чието дело са не само “тайните проекти” за парламентарните “победи” на различните политически сили през годините (1991, 1994, 1997, 2001, 2005, 2009, 2013), но и всички извънредни събития, разтърсили страната: (пожарът на Партийния дом- август 1990 и нападението и пожарът на Народното събрание- 10.01.1997), чиито организатори и до днес са “неизвестни”. Идейната основа на този “Таен властови център” беше програмата “Ричард Ран- Доналд Ът”, подготвена със съучастието на “мастити” български икономисти и финансисти от “дясно” и от “ляво”, за бързо разрушаване структурите на държавния социализъм и налагане вместо на европейски капитализъм със социална държава и социално пазарно стопанство на неолиберален капитализъм от американски тип. Така с “мръсната вода” от тоталитарното корито беше изхвърлено и “детето”-онова, което беше безспорно социално постижение на държавния социализъм и от което се учеше и облагородяваше либералния капитализъм. Именно “Тайният властови център” , някои от чиито “играчи” са публично известни, успя да доведе политическата класа на прехода до най-ниската кота на падението с избора и възхода на мутренско-милиционерската клика наречена ГЕРБ. С властовото въздигане на тази клика с нейния вожд с тъмно минало се потвърдиха категорично трите главни характеристиките на политическата класа на прехода, които посочих още през 1992 г. в статия за “политическия елит” във в. “Нова зора” и отново показах в голяма статия през 2003 година в сп. “Международни отношения” – Невежество, Продажност и Алчност.

Именно “Тайният властови център”, който ви въздига и сменя в различни формати на върха на властовата пирамида на държавата ни е главата на “Октопода”, който погуби България, а всички други “почтени” милионери и бизнесмени, провъзгласени за “олигарси” и прошумели през годините мутри и бандити с екзотични имена - “трактори” и ”хамстери” са само пипала и върхът на пипалата на този “Октопод”, за което така “страстно” спорят отвреме - навреме представители на властта и опозицията, след като са пределно наясно с реалното състояние на нещата.

2.Още в началото, вместо да вървите към европейско решение на въпроса за миноритните групи в България като неразделна част от българската гражданска нация, вие побързахте да се върнете по-назад и узаконихте капсулирането на цели общности, удобен обект за манипулации чрез регистрирането, в нарушение на Конституцията на РБългария, на партии на етническа основа, толерирайки отделилите се впоследствие от тях проислямистки, неосманистки формации като “реформатори”.

3. В атмосферата на изнудване от “лидери” на тези изкуствено обособени общности за техните “права и свободи” вие ликвидирахте Строителните войски и различни други структури за професионалната подготовка на слабо образованата част от населението, което хвърли на “свободния пазар” хиляди млади хора от това население, негодни за нищо, освен за престъпления. Вие ги насила направихте “свободни” от задълженията им да се образоват, да работят, да бъдат нормални граждани на България, превръщайки ги в един от инструментите на разрушенията и терора над останалите граждани на страната ни.

4. Вместо да използвате създадените мощности и възможности за модерно земеделие в селското стопанство от предишната епоха, които бяха извели страната до нивото на Чехословакия и източната Германия (ГДР), изпреварвайки по производство на пшеница на глава от населението житницата на ЕС Дания и по производство на домати, грозде и вино такива страни като Франция и Италия, вие водени от примитивни представи за “свещената частна собственост”, ликвидирахте, вместо да трансформирате ТКЗС в свободни кооперации, както това направиха тези Чехия и Германия и обрекохте на бедност огромни селски маси и внос на плодове и зеленчуци от къде ли не. Тук не става дума и за огромните площи пустееща плодородна земя, върната в “реални граници” на техните собственици.

5. Водени от повърхностните си представи за стария капитализъм, почерпени от комунистическите учебници по политикономия, вместо да трансформирате централизираната командна система на управление на народното стопанство в система на свободните самоуправляващи се стопански субекти в пазарни условия, независимо от това дали те са държавни, общински, кооперативни или частни, вие тръгнахте към тотална приватизация на всяка цена, предлагайки на наши и чужди мошеници предприятия, обекти и мощности, които струваха милиарди на десетки пъти по-ниски цени, като например Авиокомпания “Балкан” за 160 х. дол.. и даже за 1 долар МК “Кремиковци”(!?), като впоследствие се налагаше да плащате стотици милиони на новите собственици. Вие не само продадохте работещи ефективно държавни компании, но продадохте на чужди държавни и частни компании и естествени монополи на българския пазар ( електропреносните дружества) като осигурихте на тези чужди компании, възможността да печелят многократно повече за сметка на българските граждани. Но за сметка на това при тези “сделки” вашите комисионни от 10% до 40% и повече бяха гарантирани. Така от оценени през 1987 г. от Института за световна политика и икономика (Виена) индустриални мощности на България за 127 млрд. дол. по тогавашния курс, в хазната на държавата България при този разбойнически процес на приватизация влязоха по-малко от 10 млрд. Тук не трябва да се забравя и т.нар. “масова приватизация”, проведена без всякаква законова уредба и без всякакви клаузи за търсене на отговорност към т.нар.Приватизационни фондове, които натрупаха набързо богатства на своите собственици за сметка на оскъдните средства на повече от 3 мил. български граждани...

Някой някога ще покаже ли пътищата на този толериран от държавата, ръководена от вас, грабеж на собствеността ,създадена с потта и кръвта на няколко поколения българи и ще ви потърси ли отговорност ?..

6. Повлечени още от началото на 90-те г. на ХХ в. от вълната на неолиберализма и обвързани с ангажименти към Вашингтонския консенсус, който утвърждаваше универсалния маркетизъм, превръщайки всичко в пазар, в стока, вие се превърнахте в главните законодатели на неговия развращаващ и деградиращ обществото ни дух. Този дух, чиито производни са корупцията в публичната сфера и масовата престъпност, души България. Емблематично е, че всички министри на финансите от началото на 90-те г. до днес, независимо дали се кичат с “леви”, “десни” или “центристки” партийни етикети неотклонно следват този курс на смазваща всяка динамика на обществото икономическа политика, без да погледнат по широкия свят, че даже и в условията на т.нар. международна финансова и икономическа криза някои икономики и общества са в подем, следвайки други принципи и други политики.

7. Аз ви обвинявам, че в резултат от вашата политика или съпричастност към нея вие допринесохте България да се окаже в непозната за последния половин век бедност и от средно развита страна, по-високо стояща от своите съседи Гърция, Румъния и Сърбия през 80-те г. на ХХ в. днес да е най-бедната страна-членка на ЕС. Тази въпиюща бедност, която смазва повече от половината население на страната е една от главните причини за най-високата смъртност в ЕС и най-ниската раждаемост, за високата миграция, за първенството в ЕС по инфаркти и инсулти, по самоубийства!?. Нещо да ви мъчат съвестите, че мнозина от вас устроихте богатствата си върху този вулкан от бедност и страдания?

8. Обвинявам редица от вас с ниска политическа и обща култура, които със своите “реформи” смазаха духовната култура на България. Нейната наука, образование, изкуства са в кома, все още дишащи благодарение на волята на истински посветилите се на тази духовна култура. И ако бедността и насилственото оскотяване на населението е престъпление срещу държавата и народа на България, то оглупяването, смазването на нейния дух, на нейната воля за борба е многократно по-тежко престъпление, защото оцеляла в петте века на варварско робство благодарение на това, че е била “държава на духа” България днес в условията на глобалната епоха, пред лицето на толкова много опасности и предизвикателства е изправена от следваната политика пред съдбоносния въпрос: “Да бъде или да не бъде?”.

9. В една епоха на глобални възможности, но и на глобални предизвикателства и опасности вие продължавате традицията на едностранните външнополитически и икономически отношения и зависимости на предишната комунистическа номенклатура. Вместо да разгърнете азимутите на българската външна политика и външноикономически връзки по всички направления в името на благоденствието и просперитета на народа ни вие верни на васалните си комплекси се влачите след претендентите за глобално господство над света, обричайки страната ни на изолация, терористични опасности и колониална зависимост.

10. Тръгнала от долините на Памир, преминала векове през Евразийската степ при Кавказ, съхранила ни при Дунав и Стара Планина (Балкана), възкръснала отново преди 136 г. и устремила се в общността на европейските народи, благодарение на своите “Строители” хилядолетна България днес, вече двадесет и пет години е в ръцете на своите “Разрушители”, които не можаха да се издигнат до нивото на историческата необходимост и да отговорят на надеждите на народа български да укрепят нейната държавност в новата епоха и да я изведат като благоденстваща и просперираща страна.

11. През всичките тези двадесет и пет години, бидейки и политик, и дипломат, но оставайки винаги и преди всичко учен, аз воювах за по-добро бъдеще на България, воден от надеждата, че народът ни има потенциала за това, стига само да го поведат умни, знаещи, честни и решителни политици-патриоти като великия наш цар Симеон І, като Апостола на свободата В.Левски и другите Апостоли на Април 1876 г. . Уви, всеки политически цикъл показваше, че вие, които вземате и провеждате политическите решения на държавата България, независимо от предизборните си обещания, оставате част от продажната политическа класа, която в изпълнение на указанията на чуждите и наши кукловоди погубва България. Надеждата ми, че вие се стреснахте след февруарските събития и бунтът на отчаянието (2013г.), в който изгоряха като факли толкова млади живота, а преди това цели семейства се самоубиха, още не е окончателно угаснала. Надявам се, че и последните парламентарни избори (5.10.2014), белязани от неучастието на повече от 51% омерзени от вас българи, са ви отрезвили. Независимо че много от ходовете на политическите ви решения за управление са неморални и чужди на принципите на социалната справедливост, демокрация и свобода, тази надежда още е жива и това ме кара отново да ви напомня, че няма по-висш дълг за политика, който взима или иска да взима решения за държавата и народа си, от дълга да им служи. Аз съм се обрекъл на това и ви призовавам и вас да не забравяте този свой дълг към народа и държавата България! Да не забравяте, че освен морален съд някога ще има и реален съд на историята, който да въздаде всекиму заслуженото и че народът ни въпреки всичко ще се съвземе и ще издигне своите нови “Строители на България”!

 

 7.11.2010 – 7.11. 2014 г. София

Източник: Поглед-инфо